Р Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Номер
……………… Година 2017 Град
Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На осми
юни Две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Секретар
Г.Иванова
Прокурор
– Д.Кипрова
като
разгледа докладваното от съдия У.Савакова ВНОХД № 555 описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №
118/05.04.2017година ,постановена по НОХД № 5992/2016 год. по описа на Районен
съд - гр.Варна 13-ти наказателен състав,
постановена на същата дата , с която подсъдимия Б.Н.Ж. е бил признат за виновен за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК ,като
във вр. с с чл.54 и чл.58а от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца ,което да изтърпи при първоначален строг
режим ,като е зачел времето през което на основание чл.59 от НК същия е бил
задържан под стража.
Със
същата присъда подс.Ж. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Х.Н.Н. ,сумата
от 5000 лева представляващи и нанесените й имуществени вреди в резултат на
деянието.
Осъдил е подс.
да заплати направените по делото разноски .
Въззивната инстанция е сезирана с протест на прокурора от ВРП ,в който се сочат основания за неправилност на така
постановената присъда и частност за нейната явна несправедливост с искане за
увеличаване на така определеното наказание.
Пред въззивния
съд е била подадена и лична жалба от подс. , която
пред въззивния съд е оттеглена и производството по
нея прекратено ,като жалбоподателя е заявил ,че е подадена от трето лице .
Пред въззивната
инстанция по съществото на делото явяващия се по делото прокурор поддържа
протеста на ВРП ,като счита че при определяне на наказанието съдът е приел
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства ,а е определил
и наложил наказанието към минимума на предвиденото в закона ,което е и
неправилно и явно несправедливо с оглед неговата заниженост
,като за поддържа искането за увеличаване на същото към средния размер както е
поискано в протеста и от първоинстанционния прокурор пред първата инстанция.
Защитата на подс.Ж.
–осъществявана от служебния защитник адв.С. заема
становище за правилност на присъдата и справедливост на същата .Моли за
оставянето й в сила с оглед пълно признание на извършеното и съжаление ,както и
оказаното съдействие на органите на ДП .
Повереникът на гражданския ищец адв.С. моли да се потвърди присъдата в гражданската й част
.
В последната си дума подс.Ж.
Моли да се потвърди присъдата и изразява съжаление от извършеното.
Въззивният съд ,след цялостна проверка на съдебния акт по реда
на глава 21 от НПК и чл.313 и чл.314 от НПК установи следното:
С присъдата
,постановена по НОХД № 5992/2016 год. по описа на Районен съд - гр.Варна
13-ти наказателен състав, подсъдимия Б.Н.Ж. е бил признат за виновен за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК ,като
във вр. с с чл.54 и чл.58а
от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца ,което да изтърпи при първоначален
строг режим ,като е зачел времето, през което на основание чл.59 от НК същия е
бил задържан под стража.
Между страните
не се спори по установената фактическа обстановка, нито по правната
квалификация на извършеното като същите са правилно установени и несе нала повтарянето им:
Подс е осъден затова
че на 02/03.04.2016 г. в гр. Варна, от павилион Лафка
с № V008, находящ се на бул. „Христо Ботев", сп. „Д. Дебелянов“, в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи както следва: натурален
сок, цигари, запалки, дъвки и други, мобилен телефон, СИМ карта и паричната
сума от 32,86 лева, всичко на обща стойност 7 052,51 лв. (седем хиляди и петдесет и два лева и петдесет и една
стотинки), от владението на Х.Н.Н., собственост на
фирма „Табак маркет" АД гр. София с упълномощен
представител Д. Г. С. и представители В. Н. Н. и Б. Б. З., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като същото е квалифицирано правилно по
чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК –кражба в
условията на опасен рецидив .
Поради
правилност на установената фактическа обстановка и правилните правни изводи
относно квалификацията на извършеното не се налага обсъждане от въззивния съд на тези изводи на първата инстанция.
Предмет на обсъждане са исканията
,наведени в протеста относно справедливостта на присъдата с оглед искането
за увеличаване на размера на наложеното
наказание.
Настоящата инстанция намери доводите на ВРП и ВОП за основателни
защото :
При определяне на наказанието в
процедурата по чл.371 т.2 от НПК съдът е приложил разпоредбата на чл.58а ал.1от НК и е определил наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства като е отчел : многократната предходна съдимост и
за престъпления, по които е изтърпяно наказание лишаване от свобода ,която
извън правната квалификация не е оказала необходимия поправителен и
възпитателен ефект на дееца, отчел е като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдействието, оказано на органите на ДП по разкриване на
деянието и е заявил ,че ще понесе
последиците от извършеното. Приел е и то правилно ,че случаят не е инцидентен
,а е утвърден престъпен модел на
поведение на дееца, като е приел, че наказанието следва да се наложи при баланс
на смекчаващите отговорността обстоятелства и го е определил по чл.54 от НК малко
над минималния размер предвиден в закона /НК предвижда от 2до 10 години
лишаване от свобода за извършеното /-на
две години и шест месеца лишаване от свобода , което е намалил с една трета на
една година и осем месеца лишаване от
свобода /като фактически е слязъл под минималното наказание , предвидено в
закона.
Така определеното наказание е
несправедливо,тъй като не е отчетена много високата стойност на откраднато
имущество и разпореждането с него ,липсата на каквото и да е възстановяване , както
и обстоятелствата ,че гражданския ищец фактически сам го е възстановил със
собствени средства на ощетеното дружество ,теглейки заем за престъплението
,което подс.Ж. е извършил .Неотчетени са останали трайно
престъпните нагласи на подс., укриването по време на
съдебното производство ,които са все доминиращи отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Именно поради това и настоящата
инстанция намери ,че следва упражни правомощията си по чл. 337 ал.2 т.1 от НПК
като увеличи така определеното наказание,
като измени присъдата в посочената част съответно на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ,КОЕТО НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА –НА ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Съдът намери ,че с така определеното
наказание ще бъдат изпълнени целите на наказанието ,предвидени в чл.36 от НК и
най- вече на специалната превенция с оглед личността на дееца.
Водим от изложеното и на основание чл.337ал.2 т.1 от НПК
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДАТА НА ВРС ,постановена по
НОХД № 5992/2016 година на ВРС като УВЕЛИЧАВА така определеното наказание на подс.Б.Н.Ж. съответно на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
,КОЕТО НАМАЛЯВА С ЕДНА ТРЕТА –НА ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1
2.