№ 394
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000437 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4
изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалбата от адвокат Д.К. като пълномощник на ЮР. Р.
ЮР., едноличен собственик на новоучредено търговско дружество „Г.П.Е.“
ЕООД против Решение № 19 от 20.06.2022 г., постановено по търговско дело
№ 21 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е оставена без
уважение жалбата на ЮР. Р. ЮР. против отказ на длъжностното лице по
регистрация при Агенция по вписванията № 20220512093542/13.05.2022 г. за
първоначална регистрация на дружеството.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли същото да се отмени и да се дадат задължителни указания
на Агенция по вписванията за извършване на исканото вписване в
ТРРЮЛНЦ. Претендира разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ, от страна в първоинстанционното производство -
оправомощено по смисъла на чл. 600 ГПК лице. Жалбата е срещу подлежащ
на въззивно обжалване по силата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ съдебен акт.
Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства, направена с оглед изложените в жалбата оплаквания, приема
за установено следното:
Предмет на обжалвания отказ № 20220512093542/13.05.2022 г.,
1
потвърден с обжалваното решение, е искане за вписване на първоначална
регистрация на новоучредено дружество.
При проверката относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, Апелативен съд -
Пловдив констатира следното:
Отказът на длъжностното лице към Агенция по вписванията, е
мотивиран с обстоятелството, че съществува друг търговец, развиващ дейност
и притежаващ права върху фирма с наименование „Г.Е.П.“ ЕООД, което
влизало в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 ТЗ и чл. 7, ал. 2 ТЗ.
За да потвърди отказа на АВ, Окръжен съд - Кърджали е приел, че
заявеното за регистриране дружество не отговаря на формалните изисквания
на чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 7, ал. 2 ТЗ, за уникалност на
наименованието, както и че предвид наименованието, предмета на дейност и
правно-организационната форма на това дружество, регистрацията му би
могла да въведе в заблуждение третите лица.
Изложените в тази насока изводи на окръжния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, поради следното:
Преди всичко следва да се отбележи, че търговската фирма на
новоучреденото дружество в случая има изискуемото от закона задължително
съдържание. В структурно отношение фирмата се състои от две части,
определящи задължителното й съдържание – вид на търговеца /правно-
организационната й форма/ и индивидуализиращ признак – наименованието в
тесния смисъл на това понятие. За дружеството с ограничена отговорност
изискуемото съдържание е регламентирано с разпоредбата на чл. 116 ТЗ. В
случая това изискване е спазено, доколкото фирмата на заявеното за
регистрация търговско дружество съдържа и двата задължителни елемента.
Проблемът е в индивидуализиращия признак на името. Както
основателно са констатирали, и длъжностното лице към Агенция по
вписванията, и Окръжен съд - Кърджали, налице е сходство в
наименованието и в предмета на дейност на заявеното за вписване
нововъзникнало дружество с вече вписано в търговския регистър друго
търговски дружество от същия вид – „Г.Е.П.“ ЕООД.
Апелативен съд - Пловдив също счита, че наименованията на двете
дружества са идентични до степен, при която е налице реална опасност да
бъдат въведени в заблуждение третите лица, при идентифицирането на тези
дружества.
Наименованията на двете дружества се състоят от три идентични
думи, като единствената разлика е, че мястото на последните две - „Е.“ и „П.“
- е разменено, което практически не води до съществена промяна в
графичното обозначение, в съдържанието и в неговото звучене.
Идентичността на двете наименования не се повлиява съществено от
простото разместване на две от съставните им думи и поради
обстоятелството, че думите „енерджи“ и „П.“ представляват българска
транскрипция на думи от английски език, които са синоними. Съответно
двете наименования са с еднакво значение, а при превод биха могли да бъдат
и напълно идентични. Следователно простото разместване на словореда при
2
изписване на наименованието не е достатъчно, за да може да се приеме, че
вписването на дружество с наименование на фирмата „Г.П.Е.“ ЕООД, при
съществуваща и вписана в ТРРЮЛНЦ фирма „Г.Е.П.“ ЕООД, не би могло да
въведе в заблуждение други лица, участващи в гражданския и търговския
оборот.
Освен това, както вписаното дружество „Г.Е.П.“ ЕООД, така и
заявеното за вписване дружество „Г.П.Е.“ ЕООД съдържат до известна степен
и означение за упражнявания от тях предмет на дейност, каквато възможност
е предвидена в чл. 7, ал. 2 ТЗ. Това е така, тъй като техните наименования
недвусмислено се асоциират с произвеждането и разпространението на т.нар.
„зелена енергия“ - енергия от възобновяеми източници. Този извод се
подкрепя и от сходството в предмета на дейност в учредителните актове и на
двете дружества, включващ изграждане и експлоатация на фотоволтаични
електроцентрали.
Обстоятелството, че и двете дружества са с идентична по вид правно-
организационна форма не е от определящо значение за идентичността на
двете наименования.
Основният и запомнящ се елемент от фирмата е наименованието й в
тесния смисъл на думата, а абревиатурата, указваща правно-
организационната и форма, като относима към много други дружества от
същия вид, но с различни наименования, сама по себе си не е определящ
уникалността на фирмата елемент.
Въпреки това, между наименованията „Г.П.Е.“ ЕООД и „Г.Е.П.“ ЕООД
са налице достатъчно съответствия, които биха могли да въведат в
заблуждение трети лица.
Както вече бе посочено, идентичността на наименованията на двете
дружества предпоставя липсата на изискването, съдържащо се чл. 21, т. 7
ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 7, ал. 2 ТЗ като условие за вписване на заявените от
жалбоподателя обстоятелства. Затова и отказът на длъжностното лице към
Агенция по вписвания да извърши заявеното вписване е законосъобразен.
Постановеното в същия смисъл решение на Окръжен съд - Кърджали е
правилно и следва да се потвърди.
Неоснователно и съдържащото се в приложения към преписката
отговор на жалбата искане на представител на АВ искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за юрисконсулт за това производство. Агенцията
по вписванията не придобива качеството на страна в производството по чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не отговаря на изведените от нормата на чл. 26, ал. 1
ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ГПК критерии за страна в гражданското производство,
според която страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу
които се води делото и имат право да бъдат изслушани от съда, преди да бъде
постановен акт, който има значение за техните права и интереси. Тъй като не
е страна в това производство, на Агенцията по вписванията не се дължат и
разноски съгласно с разпоредбите на чл. 78 ГПК.
В съответствие с изложеното, Апелативен съд - Пловдив
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 20.06.2022 г., постановено по т. д.
№ 21 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Кърджали.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4