№ 656
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110212385 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „******“ ЕООД с ЕИК
**** чрез адв. Т. срещу наказателно постановление № 544068 –
F553214/27.10.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г./
В жалбата се поддържа, че при съставяне на АУАН са допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в
неспазването на изискването актът да бъде съставен в присъствие на
нарушителя. Поддържа се, че АНО не е изложил мотиви относно
обстоятелството защо нарушението е довело до неотразяване на приходи,
като този факт се твърди бланкетно, без да е бил доказан. Застъпва се тезата,
че в АУАН и НП липсва точно и ясно описание на нарушението и
нарушените норми, като се твърди, че датата на извършване на нарушението е
неясна. Според жалбоподателя подаденото срещу АУАН възражение е
разгледано повърхностно от АНО, като е отхвърлено без подробна
мотивировка. Претендира се приложение на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска
отмяна на наказателното постановление, алтернативно определяне на
санкцията съобразно размерите по чл. 185, ал.1 ЗДДС. Иска се присъждане на
разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „******“
ЕООД не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности” в
ЦУ на НАП редовно призован се представлява от юрисконсулт Ненкова,
която пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Посочва,
че с оглед установената съществена разлика между фактическата и отчетената
по фискално устройство касова наличност нарушението не представлява
маловажен случай. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.06.2020 г. в 10:55 часа свидетелят М. Н. Б. - инспектор по
приходите в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, заедно с колегата си
Светла Павлова извършил проверка на търговски обект – магазин за дронове,
находящ се в гр. София, бул. „Околовръстен път” № 214, търговски център
„Ринг мол”, стопанисван от „******“ ЕООД с ЕИК ****. Свидетелят Б.
извършил контролна покупка, при която му бил издаден фискален бон. При
извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с
фискално устройство, притежаващо функциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми от касата.
2
В хода на проверката била преброена фактическата касова наличност на
касата, която била в размер на 1 096,18 лева, за което бил съставен опис. Бил
проверен дневния финансов отчет Х от 05.06.2020 г. от фискалното
устройство и било установено, че отчетената по фискално устройство касова
наличност била в размер на 10 лева. Установената разлика от 1086,18 лева
между фактическата касова наличност от 1096,18 лева и отчетената по
фискалното устройство от 10 лева не била отразена като служебно въведена
парична сума в касата. За извършената проверка бил съставен протокол №
0038497/05.06.2020 г.
Свидетелят М. Н. Б. счел, че „******“ ЕООД е осъществило нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което на 12.06.2020 г. в
присъствие на управителя на дружеството съставил срещу последното акт за
установяване на административно нарушение № F 553214/12.06.2020 г. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го
подписал като възразил, че несъответствието се дължи на непреместени
парични суми от предходни дни от касата в сейфа.
Като счел така направеното възражение за неоснователно и въз основа
на така съставения АУАН на 27.10.2020 г. началникът на отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП - София издал обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен на упълномощен представител на
наказаното дружество на 05.08.2021 г, а на 11.08.2021 г. по пощата била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля М. Н. Б., протокол за извършена проверка №
0038497/05.06.2020 г., дневен финансов отчет Х към 10:55 часа на 05.06.2020
г., опис на наличните парични средства в касата на търговския обект на
05.06.2021 г. и заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля М. Н. Б., който
лично е извършил проверката в търговския обект и е констатирал
положителна разликата между действителната касова наличност и отчетената
такава въз основа на данните от отчета на фискалното устройство.
Показанията на свидетеля са в достатъчна степен подробни, последователни,
3
логични и подкрепени от останалия доказателствен материал –изготвеният
опис на наличните парични средства в касата установява действителната
касова наличност, а дневният отчет - тази по фискалното устройство. Липсата
на конкретен спомен у свидетеля за тези обстоятелства е лесно обяснима,
предвид изминалия период от време и естеството на извършваната от
свидетеля дейност, свързана с извършване на множество подобни проверки.
От приложения по делото дневен финансов отчет се установява и търговецът,
стопанисващ обекта, а именно „******“ ЕООД с ЕИК ****.
От представената заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от
НП е връчен на представител на дружеството – жалбоподател на 05.08.2021 г.,
а жалбата е депозирана на 11.08.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на
административни нарушения се съставят от органите по приходите, каквото
качество инспекторът по приходите М. Н. Б. е имал /съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от
ЗНАП/, следователно същият е бил компетентен да състави процесния АУАН.
От т. 1.1, б. „г” на представената по делото заповед на изпълнителния
директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да
издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” в
4
ЦУ на НАП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата за неспазване
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН - АУАН е съставен в присъствие на
управителя на дружеството, сочено за нарушител, и в присъствие на
свидетеля Светла Павлова, която, видно от протокола за проверка е
присъствала при установяване на нарушението. Не може да се сподели
доводът, че нарушението е описано неясно от фактическа страна и е неясна
датата на твърдяното нарушение – както в АУАН, така и в НП е посочена
конкретна дата – 05.06.2020 г., когато е извършена проверка и е установено,
че на същата дата търговецът не е отразил промяната в касовата наличност
чрез функциите „служебно въведени“ суми.
На следващо място разпоредбата на чл. 52, ал.4 ЗАНН вменява
задължение на АНО да прецени възраженията срещу АУАН, но не и да излага
подробни мотиви относно причините, поради които тези възражения са
счетени за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
гласи, че „извън случаите на продажби/сторно всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми“. В конкретния случай по безспорен и несъмнен
начин се установи, че към момента на проверката в касата на търговския
обект е имало 1096,18 лева, а отчетената касова наличност по фискално
устройство е била 10 лева. Разликата от 1086,18 лева, представляваща
промяна на касовата наличност не е била регистрирана във фискалното
устройство чрез операцията „служебно въведена” сума, въпреки че
устройството е разполагало с функцията „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. С оглед изложеното се доказа, че дружеството-жалбоподател
не е изпълнило вмененото му с чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
задължение.
5
Основателни са обаче възраженията на жалбоподателя, че посочването
в АУАН и НП, че нарушението е довело до неотразяване на приходи е
бланкетно и немотивирано. Нито в АУАН, нито в НП са изложени аргументи,
защо е счетено, че извършеното нарушение - нерегистриране на въвеждането
на пари в касата - е довело до неотразяване на приходи, като не е изследван и
въпросът за произхода на тези приходи. Само по себе си обстоятелството, че
разликата между фактическата наличност в касата и разчетената от
фискалното устройство наличност е положителна, не води автоматично до
извод, че тя се дължи на неотчетени продажби и не изключва възможността
да се касае за неотразени във фискалното устройство служебно въведени
суми, в каквато насока са и твърденията във възражението, а именно, че се
касае за неприбран оборот от предходен ден. Допълнително следва да се
посочи, че самият свидетел Б. посочи, че при извършената контролна покупка
му е бил издаден фискална касова бележка. Следва да се държи сметка, че
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. визира
въвеждане на суми в касата, чийто произход не е продажба. Ако се твърди, че
посочената разлика представлява реализиран приход от продажба, която не е
отразена чрез фискалното устройство, тъй като не е издадена фискална
касова бележка за тази продажба, то тогава би било налице нарушение на чл.
118, ал.1 от ЗДДС, но не и на цитирания текст на Наредбата.
В принципен план при недоказване на твърдението на АНО, че
нарушението на чл. 33, ал.1 от Наредбата е довело до неотразяване на
приходи съдът има правомощие да измени наказателното постановление, като
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението и определи санкцията по чл. 185, ал.2 вр.
ал.1 ЗДДС. В конкретния случай, обаче, това не е възможно, доколкото са
налице основания за отмяна на оспорвания акт поради допуснати нарушения
на процесуалните правила, които съществено ограничават правото на защита
на наказаното лице. В наказателното постановление е допуснато
несъответствие между описанието на твърдяното нарушение и приложената
санкционна норма от една страна, от друга е наложена имуществена санкция,
надхвърляща максимално предвидената в приложената санкционна норма.
При описание на нарушението от фактическа страна е посочено, че същото е
довело до неотразяване на приходи. Имуществената санкция в размер на
3 000 лева е наложена на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл.
6
185, ал. 2 от ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане /какъвто
несъмнението се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно §11 от ПЗР
на същата/ се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал. 1, а именно
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. Посочването в обстоятелствената част на
наказателното постановление, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи е изисквало да бъде приложена санкционната разпоредба на чл. 185,
ал.2 ЗДДС, а само ако то не е довело до неотразяване на приходи да се
наложат административните наказания по ал. 1. В обжалваното наказателно
постановление е посочено, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи и същевременно е приложена разпоредбата на чл. 185, ал.2 вр. ал. 1
ЗДДС, която е приложима единствено в хипотеза, в която нарушението не е
довело до неотразяване на приходи. Посоченото противоречие съществено е
накърнило правото на защита на наказаното лице, доколкото при липса на
корелация между фактическо и правно обвинение жалбоподателят е бил
изправен пред невъзможност да разбере в извършването на какво точно е
обвинен.
На следващо място имуществената санкция, предвидена в ал.1 на чл.
185 ЗДДС /посочена в НП като приложима досежно размера на санкцията/ е в
размер от 500 до 2 000 лева. На жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева, очевидно надхвърляща максимално
допустимия размер по закон, следователно така определената имуществена
санкция е незаконосъобразна.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което в значителна степен е ограничило правото на защита на наказаното
лице. Несъответствието между фактическо описание на нарушението и
приложената санкционна норма е неотстранимо на настоящия етап от
производството и обуславя отмяна на обжалваното наказателно
7
постановление.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН /актуална редакция/ в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода от делото и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски такива следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя в размер на 500 лева, съобразно представените доказателства
за тяхното действително извършване – договор за правна защита и съдействие
от 09.08.2021 г. и преводно нареждане от 17.08.2021 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 т.2 вр. ал. 2 т. 1 от
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 544068 – F553214/27.10.2020
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност на дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД с ЕИК
**** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „******“
ЕООД с ЕИК **** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8