Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
18.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 14222 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 139337 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 12072/2020 г. Софийски
районен съд, 177 състав: Отменил като незаконосъобразно на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.К.М., ЕГН **********, извършено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед ПТД № 45/06.01.2020 г., издадена от изпълнителния
директор на „С.В.“ АД, ЕИК *********; Възстановил на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ ищцата на заеманата преди уволнението длъжност Старши мениджър „Бизнес
развитие“, отдел „Нерегулирани дейности“, Дирекция „Експлоатация и поддръжка“
към „С.В.“ АД, и осъдил ответника на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да
заплати на ищцата сумата от 23 142.60 лв. – обезщетение за времето, през
което е останала без работа за периода от 06.01.2020 г. до 22.06.2020 г., като отхвърлил
този иск за разликата над 23 142.60 лв. до претендирания размер от 24 148.80
лева.
С определение № 20212518 от 01.10.2020г., постановено по същото дело по
реда на чл. 248 ГПК, решението е допълнено в частта за разноските, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата
1 914.13 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да
заплати по сметка на СРС сумата 965.95 лв. – държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „С.В.“ АД, който го
обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В производството пред СРС били ангажирани
писмени доказателства, които доказвали по безспорен начин, че изменението в
изискването за образование за длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ било
въведено единствено и само с оглед нуждите на работата в ответното дружество.
От представените две длъжностни характеристики (стара и нова) било видно, че
характерът на тази длъжност бил само икономически и не налагал никакви
технически или инженерни познания, а такива в областта на финансите и
маркетинга. Този факт наложил извършването на промяната в изискването за
образование, а именно висше икономическо такова. Неправилно първоинстанционният
съд приел, че единственото желание на работодателя е било чрез законово
допустими средства да постигне една-единствена цел – прекратяване на трудовия
договор конкретно с ищцата. Съдът не взел предвид факта, че от 2014 г. до
момента ищцата реално не била изпълнявала трудовите си функции поради различни причини,
като въззивникът твърди, че именно този факт е бил определящ за необходимостта
от промяна в изискванията за заемане на процесната длъжност. През всички тези
години обемът и естеството на работата се променили драстично. Важно било да се
отбележи и че трудовите функции на ищцата през целия период на нейното
отстъствие били изпълнявани от служител с висше икономическо образование, който
реализирал много по-добри резултати в ресорната дейност. Освен това при
постановяване на решението районният съд изцяло пренебрегнал оперативната
самостоятелност на работодателя, дадена му по закон при уволнение на служител в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Решението на работодателя за промяна на
изискването за образование за процесната длъжност било изцяло в неговите
правомощия и не подлежало на контрол за законосъобразност, т.е. на съдебен
контрол. В тази връзка неправилен бил изводът на съда, че след като до м. 09.2014
г. ищцата се справяла с работата си, то промяната на изискването за образование
за заемане на нейната длъжност задължително представлява злоупотреба с права от
страна на работодателя. Неправилно районният съд кредитирал и показанията на
разпитания свидетел, които били ирелевантни за спора. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна М.К.М. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда
да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Ищцата твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 00004/03.02.2014 г. и допълнителни споразумения към него, по което заемала
длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ в отдел „Нерегулирани дейности“,
Дирекция „Експлоатация и поддръжка“. До средата на 2015г. изпълнявала трудовите
си задължения точно и добросъвестно. Предвид раждането на първото й дете на
20.09.2015г., ползвала отпуск по майчинство за период от две години, след което
и част от полагащия й се платен годишен отпуск, а във връзка с откритото й
заболяване Захарен диабет тип 2 ползвала и отпуск за временна нетрудоспособност.
След връщането й на работа и отказа й да заеме предложена й от работодателя друга
длъжност – Мениджър проекти „Бизнес развитие“, със заповед ПТД № 443/06.12.2017
г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ, поради съкращаване в щата. С решение № 547030 от 27.11.2018 г. по гр.
дело № 8153/2018 г. на СРС, 73 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 14.11.2019 г., това уволнение било признато за незаконно. Със заповед
№ ДР-01/02.01.2020 г. на работодателя ищцата била „възстановена“ на работа, но
в друга дирекция – „Управление на мрежата“. На третия й работен ден -
06.01.2020 г., на ищцата били връчени два документа - нова длъжностна характеристика
от 06.01.2020 г., съгласно която заемащият длъжността трябва да притежава
завършено висше икономическо образование (а не висше икономическо или висше
техническо образование, както било съгласно предишната длъжностна
характеристика), и заповед ПТД № 45/06.01.2020г., с която трудовото
правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимото образование за
заемане на изпълняваната работа, считано от 06.01.2020 г., без спазване на
срока за предизвестие. Уволнението било незаконно, тъй като било извършено при
злоупотреба с права от страна на работодателя. Твърди, че изменението в
изискваното образование за заемане на длъжността от 06.01.2020г. не било
въведено с оглед нуждите на работата в дружеството, а само и единствено с цел
ищцата да бъде уволнена след възстановяването й по съдебен ред на длъжността,
както и с оглед заобикаляне на изискването за предварителна закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. При детайлен преглед на двете длъжностни
характеристики било видно, че няма нови изисквания в изпълнението на основната
функция на длъжността, промяната била само в образованието, като се изключвало
висшето техническо образование, което работодателят знаел, че ищцата притежава.
Фактът, че ищцата не притежава висше икономическо образование бил известен на
работодателя, както и фактът, че е болна от захарен диабет тип 2, тъй като бил
страна по гр. дело № 8153/2018 г. на СРС, 73 състав. Поради това е искала от
съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата 24 148.80
лв. – обезщетение за оставането й без работа в размер на брутното ѝ
трудово възнаграждение за 6 месеца, от 06.01.2020 г. до 06.07.2020 г.
Претендирала е и законната лихва върху обезщетението от подаване на исковата
молба в съда на 04.03.2020г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните и прекратяването на същото, но счита, заповедта била законосъобразна,
а работодателят не е извършил злоупотреба с право. Изцяло в рамките на
предоставената му от закона възможност да преценява по целесъобразност
изискванията си за образование и професионална квалификация за заемане на
дадена длъжност, работодателят изменил изискваното образование за заеманата от
ищцата длъжност, което било наложено изцяло от нуждите на работата. Видно от
двете длъжностни характеристики било, че характерът на работата е изцяло икономически.
Действително, ищцата била уволнена на друго основание в предходен период и съответно
възстановена, но този факт не кореспондирал с процесното уволнение. Напротив,
тъкмо поради нейното възстановяване работодателят отново открил в щатното си
разписание съкратената длъжност Старши мениджър „Бизнес развитие“, но именно
поради доказалата се в практиката необходимост от заемане на тази длъжност от
специалист с висше икономическо образование извършил промяната в изискваното
образование. Поради това е искал от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно
по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че между страните
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала при ответника длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ в отдел „Нерегулирани
дейности“, Дирекция „Експлоатация и поддръжка“. Не е било спорно и че във
връзка с раждане на дете на *** г., от средата на 2015г. ищцата е ползвала
отпуск за бременност и раждане и две години - отпуск за отглеждане на малко
дете, след което с разрешение на работодателя е ползвала и част от полагащия й
се платен годишен отпуск, а във връзка с откритото й заболяване от диабет тип 2
е била и в отпуск поради временна нетрудоспособност. Междувременно ищцата отказала
да заеме предлаганата й от работодателя друга длъжност - Мениджър проекти „Бизнес
развитие“. При завръщането й на работа на 06.12.2017г., със заповед ПТД № 443/06.12.2017
г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ, поради съкращаване в щата. С решение № 547030 от 27.11.2018 г. по гр.
дело № 8153/2018 г. на СРС, 73 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 14.11.2019 г., това уволнение е било признато за незаконно, и ищцата
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. При заявеното от ищцата
желание да бъде допусната до работа, работодателят издал нарочна заповед №
ДР-01/02.01.2020 г., с която отменил отменената си вече заповед за уволнение и
„възстановил“ ищцата на работа, считано от 02.01.2020г.
Съгласно приетата длъжностна характеристика от 03.02.2014 г., изискваното
образование за заемане на длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ е висше
– икономическо или техническо, като няма спор, че ищцата има висше техническо
образование. След възстановяване на ищцата на работа, на третия й работен ден -
06.01.2020 г., й е връчена нова длъжностна характеристика от 06.01.2020 г.,
съгласно която изискваното образование за заеманата от нея длъжност е висше
икономическо образование със специалност „Маркетниг“, „Маркетинг и продажби“,
„Бизнес мениджмънт“ или сходно такова в областта на маркетинга.
На датата на връчване на новата длъжностна характеристика – 06.01.2020г.,
на ищцата е връчена и заповед ПТД № 45/06.01.2020 г., с която трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като
служителят не притежава необходимото образование за заемане на изпълняваната
работа съгласно длъжностна характеристика от 06.01.2020г., считано от
06.01.2020 г.
От приетата медицинска документация (л. 26 – 31 от делото на СРС) се
установява, че ищцата страда от Захарен диабет тип 2, установен в края на м.
10.2017г.
Съгласно приетия доклад изпитателен срок (л. 24 от делото на СРС), от
прекия ръководител на ищцата е дадена оценка за времето на изпитателния срок,
че е изпълнявала работата си „над очакванията“, като е посочено, че бързо е
навлязла в спецификата на работата и реализирала редица мерки за увеличаване
ефективността на отдела, както и реализирала инициативи за разширяване
портфолиото от неурегулирани дейности на компанията.
Показанията на св. М. съдът намира за неотносими за спора и не ги обсъжда.
От правна страна: Съгласно практиката на ВКС (решение № 235 от 04.10.2017
г. по гр. д. № 4531/2016 г., ІV ГО, решение № 83 от 08.04.2021 г. по гр. д. №
2947/2020 г., ІV ГО и цитираните в тях множество други решения), при проверка
законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ извън правомощията на
съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за
необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и квалификация,
която преценка е такава по целесъобразност - с оглед нуждите на работата -
трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност. Само при наведен от
ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя съдът следва
да извърши проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите
на работата, и в този смисъл - дали работодателят е действал добросъвестно - в
съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, или е налице злоупотреба с
право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Злоупотреба с
права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато
се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими средства е
постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват
или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността
на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че
правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (допустимо,
възможно само по себе си правно действие) е използвана целенасочено. За да
обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението
за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те
трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато
ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи, с предявяването на исковата молба. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал
добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е
изцяло в тежест на работника или служителя.
В случая ищцата твърди, че работодателят е променил изискваното образование
за заеманата от нея длъжност с единствената цел да я уволни отново след
отмяната по съдебен ред на предходното й уволнение и възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност, както и да заобиколи изискването за
предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ предвид обстоятелството, че
ищцата страда от заболяване, изискващо предварително разрешение от инспекцията
по труда за уволнение, но не и в хипотезата на приложеното уволнително
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
От приетата за безспорна фактическа обстановка и съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че презумпцията за
добросъвестност, установена в чл. 8, ал. 2 КТ е оборена от ищцата. След
ползвания от ищцата отпуск за отглеждане на малко дете и отказа й след
завръщането да заеме предлаганата й друга длъжност, работодателят е уволнил
ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пр. 2 КТ, поради съкращаване в щата, което уволнение е отменено от съда и
ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. На третия
работен ден от завръщане от ищцата на работа работодателят й връчил нова
длъжностна характеристика, съгласно която ищцата не отговаря вече на
изискваното образование за заемане на длъжността, и на същия ден с процесната
заповед за уволнение прекратил трудовото правоотношение по причина, че ищцата
не притежава изискваното образование. Бързината, с която работодателят е
действал след възстановяване на ищцата на работа по съдебен ред, според въззивния
съд налага несъмнен извод, че промяната в изискваното образование за длъжността
е направена от работодателя с единствената цел да прекрати отново трудовото
правоотношение с ищцата, този път заобикаляйки и закрилната норма на чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ, знаейки за заболяването, от което ищцата страда предвид
обстоятелството, че предходното й уволнение е отменено поради неспазване на
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни. Ако промененото изискване
на работодателя за необходимото образование за заемане на длъжността Старши
мениджър „Бизнес развитие“ действително е било наложено единствено с оглед
нуждите на работата на дружеството, възниква логичният въпрос: защо тогава изискването
за образование е променено едва след връщането на ищцата на работа на
02.01.2020г., след отмяната на предходното й незаконно уволнение и
възстановяване на заеманата длъжност. Твърденията на въззивника жалбата, че друг
служител с висше икономическо образование е изпълнявал трудовите функции на
ищцата в периода 2014 г. - 2020 г., са в противоречие с твърдяното в отговора
на исковата молба, че поради възстановяването на ищцата работодателят открил
отново в щатното си разписание съкратената длъжност. Не става ясно как друг служител
с висше икономическо образование е изпълнявал трудовите функции на ищцата в
периода 2017 – 2020 г., след като предходното уволнително основание е било по
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата. Твърдението в жалбата, че именно
фактът, че от 2014 г. (според въззивника) до 2020 г. ищцата не била изпълнявала
реално трудовите си функции, бил определящ за необходимостта от промяна в
изискванията за заемане на длъжността, е в подкрепа на извода за
недобросъвестно упражняване на права от работодателя при процесното уволнение,
а ако е смятал, че ищцата не изпълнява трудовите си задължения, работодателят е
следвало да прекрати трудовото правоотношение на друго основание. Впрочем установява
се, че в периода от средата на 2015 г. до 06.12.2017 г. ищцата е ползвала
полагащи й се отпуски, а в периода от 06.12.2017г. до 02.01.2020г. не е могла
да осъществява трудовите си функции поради незаконното й уволнение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
По тези съображения въззивният съд намира, че атакуваната заповед за
уволнение е незаконосъобразна, а предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е основателен, съответно основателен е
и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – до уважения от СРС размер и период, във
връзка с които искове в жалбата не са наведени и конкретни оплаквания.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски за настоящата инстанция в
размер на 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
11.11.2020 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139337 от 03.07.2020 г., постановено по гр.д. № 12072/2020 г. на
Софийски районен съд, 177 състав в
обжалваните части, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението
на М.К.М., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със
заповед ПТД № 45/06.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на „С.В.“
АД, ЕИК******, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.К.М., ЕГН **********,
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност Старши мениджър „Бизнес
развитие“, отдел „Нерегулирани дейности“, Дирекция „Експлоатация и поддръжка“
към „С.В.“ АД, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „С.В.“ АД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на М.К.М., ЕГН **********, сумата от 23 142.60 лв. –
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от
06.01.2020 г. до 22.06.2020 г.
ОСЪЖДА
„С.В.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център
„Интерпред Цар Борис“, бул. „******№ ******, да заплати на М.К.М., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК
сумата 2 000.00 лв. (две хиляди
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.