№ 1722
гр. ***********, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110152714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Я. Д., чрез адв. З.Н., срещу
„***********“ ЕООД, **************, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „ръководител движение,
ръководител смяна“ в ****************“ при ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „ръководител
движение, ръководител смяна“ в ****************“ при ответното дружество. Със заповед
№ Д-172/09.08.2021 г. на директора на ППП – *********** на Д.Д. било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор бил прекратен. Оспорва
извършеното уволнение като незаконосъобразно с твърдението, че не бил извършвал
никакви нарушения на трудовата дисциплина. Изложените в уволнителната заповед мотиви
почивали на неверни факти, а извършените от служителя действия били в съответствие с
нормативните изисквания и наличните условия – персонал и график. По отношение на
другото твърдяно нарушение възразява, че на 19.07.2021 г. бил в тежко здравословно
състояние, което наложило да напусне работното си място, но само за три минути, за което
предупредил колегите си от околните работни помещения. Невярно било и обстоятелството,
че бил системно наказван от работодателя си за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира направените по делото разноски, а в полза на адв. Н. – адвокатско
1
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ЕООД, ************** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез ст. юрк. Д.Я. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че нарушенията, за които на ищеца
било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, били установени в хода на
дисциплинарното производство. Освен това с предходни заповеди на Д.Д. били наложени
други дисциплинарни наказания, които към датата на извършване на процесните нарушения
не били заличени – на 30.11.2020 г. – дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, на 10.06.2021 г. – дисциплинарно наказание „забележка“, на 16.07.2021 г. –
дисциплинарно наказание „забележка“, на 28.07.2021 г. – дисциплинарно наказание
„забележка“. Твърди, че така наложените наказания не довели до подобряване на трудовата
дисциплина на ищеца, което мотивирало работодателя да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание. Изразява становище, че оспорената заповед била мотивирана,
законосъобразна и правилна, поради което моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да остави в сила
уволнителната заповед.
В съдебно заседание ищецът Д. Я. Д., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Н.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и
изложените в същата основания. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, с което да признае уволнението на ищеца за незаконно и да го отмени, като
възстанови служителя на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Представя писмена защита, в
която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „***********“ ЕООД, **************, редовно
призован, се представлява от юрк. Я. Процесуалният представител поддържа депозирания
отговор на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с
което да остави без уважение предявения иск и да потвърди уволнителната заповед на
работодателя. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства било
установено безспорно извършването на посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. А с оглед на обстоятелството, че преди това на Д. били
наложени три други дисциплинарни наказания, бил изпълнен и критерият за системност.
Депозира писмена защита, в която развива допълнителни съображения, подкрепящи заетата
позиция.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че между страните през процесния период съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността
„ръководител движение, ръководител смяна“ в Централна гара – *********** при ППП –
2
***********.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
„ръководител движение, ръководител смяна“ в Централна гара – ***********, сред
основните трудови задължения на ищеца били: да организира, ръководи, планира и
контролира работата на маневрените бригади; да създава съгласуваност и единство в
работата с работниците от различните служби с оглед бързо и безаварийно извършване на
маневрената работа; да разпределя работата между служителите, които ръководи на
дежурството; да контролира организацията за навременно композиране, разкомпозиране и
извозване на местния товар, като стриктно спазва ГДВ и денонощния план-график за работа
на маневрите; да спазва наредбите и заповедите в железопътния транспорт, Технология на
гарата и инструкциите към нея, при нарушения да взима спешни мерки за отстраняването
им; след приключване на работа да предава дежурството съгласно установените правила.
Длъжността била подчинена функционално на директор „***********“, а на нея били
подчинени длъжностите „маневрист, стрелочник (маневрен и постови)“ и „ръководител
движение“. Сред отговорностите на ищеца били: осигуряване и оперативно ръководство на
движението на влаковете и маневрената дейност; спазване на нормативни документи,
свързани с изпълняваната работа; качеството и срока на извършената работа. Видно от
длъжностната характеристика, ищецът работил при сумирано изчисляване на работното
време – работа по график съгласно ПВТР; с място на работа – ******** *********** –
***********; работно място – помещение в сградата на гарата или друго оборудвано за
целта място; режим на труд и почивка – съгласно Наредба № 50 от 2001 г. Сред основните
нормативни документи, които лицето, заемащо длъжността, трябвало да познава, била
Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Длъжностната характеристика била
връчена на ищеца на 16.07.2018 г., видно от отбелязване върху нея.
Със Заповед № Д-279/30.11.2020 г. на директора на ************** на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на
22.10.2020 г. не е могъл да организира работата си и да подготви съставите за определеното
технологично време, за да заминат съставите и влаковете навреме, с което е допуснал
закъснение от гара *********** на три влака със съответно 15 минути, 28 минути и 12
минути – нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 КТ
и на чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. последно КТ. Заповедта била връчена на ищеца на 03.12.2020
г., видно от отбелязване върху нея, като по делото няма данни, а и твърдения същата да е
била оспорена от ищеца.
Със Заповед № Д-143/10.06.2021 г. на директора на ************** на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 12.05.2021 г. в качеството му
на ръководител, движение не е осъществил контрол върху работата на маневрената бригада
и по този начин е допуснал влак да замине от Централна гара *********** в неизправност,
което е довело и до неговото закъснение на гара *-******* минути – нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 КТ. По делото няма данни,
3
а и твърдения заповедта да е била оспорена от наказания служител.
Със Заповед № Д-162/16.07.2021 г. на директора на ************** на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че на 21.05.2021 г. при извършена
проверка било установено, че по време на дежурство не бил в канцеларията, а в кафето и
дошъл впоследствие, като бил без униформено облекло – нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 1,
предл. 4 КТ и на чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. последно КТ. Видно от отбелязване в заповедта,
същата била връчена на Д. на 19.07.2021 г., като по делото няма данни, а и твърдения
същата да е била оспорена от ищеца.
На 19.07.2021 г. на ищеца било връчено искане за даване на обяснения изх. № 93-03-
67/ 19.07.2021 г. във връзка с това, че на 18.07.2021 г. поради неупражнен контрол върху
подчинения му персонал и несъздадена организация Д. бил допуснал да се работи с една
маневра по-малко (първа маневра), което довело до закъснение на три влака със съответно
63 минути, 33 минути и 20 минути. Обясненията следвало да бъдат представени в срок от 3
дни от получаване на искането. Още същия ден служителят депозирал писмени обяснения
до работодателя си.
На 21.07.2021 г. на Д. било връчено ново искане за даване на обяснения изх. № 93-03-
71/20.07.2021 г. във връзка с това, че на 19.07.2021 г. след инцидент с влак № 7623 бил
търсен два пъти по служебния телефон, както и на личния му телефон от ръководителя на
отдел „ОДО“, но ищецът не отговорил. При направена в тази връзка проверка било
установено, че ищецът не бил работното си място. Обясненията следвало да бъдат
представени в срок от 3 дни от получаване на искането. Същия ден Д. депозирал писмените
си обяснения.
Видно от докладна изх. № 93-03-71/23.07.2021 г. на свидетеля и.К. – ръководител отдел
„ОДО“ до директора на **************, с оглед допуснатите от ищеца дисциплинарни
нарушения, както и наличието на предходни наказания, които не били дали желания
резултат за подобряване работата на ищеца, било предложено на същия да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със Заповед № Д-172/09.08.2021 г. на директора на **************, на основание чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. първо
и предл. последно КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В
заповедта било прието, че Д.Д. бил извършил следните нарушения на трудовата
дисциплина: 1. на 18.07.2021 г. ищецът не допуснал на работа поради закъснение Г.А –
стрелочник, маневрен и решил, че поради отсъствие на един стрелочник, маневрен ще
отмени цялата първа маневра на гара ***********. С това си действие поради неупражнен
контрол върху подчинения му персонал и несъздадена организация Д. бил допуснал да се
работи с една маневра по-малко (първа маневра), което довело до закъснение на три влака
със съответно 63 минути, 33 минути и 20 минути; 2. на 19.07.2021 г. след инцидент с влак №
7623 Д. бил търсен два пъти на служебния телефон, както и на личния му телефон от
ръководителя на отдел „ОДО“, но ищецът не отговорил и не върнал обаждане. При
направена в тази връзка проверка било установено, че ищецът не бил работното си място,
4
което наложило ръководителя на отдел „ОДО“ – и.К. да остане на работното му място до
идването на новата смяна. При определяне тежестта на извършените нарушения
работодателят взел предвид и обстоятелството, че двете нарушения били предхождани от
други такива, за които на Д. били наложени по-леки наказания – две „забележки“ и едно
„предупреждение за уволнение“, които обосновавали критерия „системни нарушения на
трудовата дисциплина“. При тези данни и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовият
договор на ищеца бил прекратен. Видно от отбелязване в заповедта, същата била връчена на
ищеца на 10.08.2021 г.
Видно от декларация по чл. 333 КТ, подписана от Д.Д. на 10.08.2021 г., същият
декларирал, че не се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1 КТ.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят В.В К, а по искане на ответника – свидетелката И. С К.. От
показанията на свидетеля К се установява, че на 21.07.2021 г. отишъл до гарата, за да
предаде багаж за свой приятел Огнян чрез ищеца. Когато се срещнал с Д., свидетелят видял,
че той видимо не бил добре. Ищецът помолил К да го изчака пет минути, докато отиде до
аптеката. Преди да тръгне свидетелят видял, че Д. се обадил на своя колега. К потвърждава,
че ищецът отсъствал от работното си място не повече от 5 минути, а когато се върнал
помолил свидетеля той да отиде до аптеката, защото имало много хора и не можал да си
купи лекарства. Свидетелят установява, че докато ищецът отсъствал, никой не бил влизал в
неговата стая. Съдът приема, че изложените от свидетеля обстоятелства се отнасят за датата
19.07.2021 г., доколкото по делото няма данни тези събития да са се повторили отново на
21.07.2021 г. Цитирането на 21.07.2021 г. съдът отдава на погрешни спомени у К относно
конкретната дата на случилото се. С посочената забележка съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични. Същите по никакъв начин
не се опровергават и не влизат в противоречие с казаното от другия свидетел – и.К.. И това е
така, защото К удостоверява само първото отсъствие от работното място на ищеца, което е
траело около 5 минути, докато е бил в аптеката. През това време никой не бил влизал в
стаята на Д., нито служебният му телефон бил звънял. Какво се е случило след тези пет
минути се установява от свидетелката К.. Тя потвърди пред съда, че когато на 19.07.2021 г. с
един влак се случил инцидент, тя потърсила ищеца и на служебния, и на личния му телефон,
но той не отговорил и не върнал обаждане. След като отишла на място видяла, че Д. не е
работното си място, като не се върнал до края на дежурството. Според свидетелката
заеманата от ищеца длъжност била сред тези, които съгласно Наредба № 50 и утвърден от
управителя на ответното дружество списък нямали право да напускат работното си място
пред да дойде следващата смяна. Ако все пак се наложело да излезе, служителят трябвало да
уведоми прекия си ръководител и колегата, който трябвало да го смени. По отношение на
другото твърдяно в уволнителната заповед нарушение И. К. установява, че на 18.07.2021 г.
поради закъснение на стрелочника Г.А ищецът решил, че ще освободи едната маневра.
Подобни действия според свидетелката били в противоречие с Наредба № 58, която
изисквала да се създаде необходимата организация и да не се отменя маневрата. Според
5
ръководителя на отдел „ОДО“ отменената маневра, която била в намален състав от 6,30 ч.
до 8,20 ч., е можело да работи в депо „Н“. К. разясни, че тя заемала длъжността
„ръководител отдел „*******“, като на нея бил подчинен прекият ръководител на ищеца –
началникът на „*************“. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че И. К. и към
настоящия момент е служител на ответното дружество, не е основание само по себе си за
дискредитиране на нейните показания. Направените в тази насока възражения от страна на
ищеца в депозираната писмена защита са неоснователни. Съгласно чл. 172 ГПК показанията
на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелката, освен че допълват
показанията на другия свидетел, напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. Обстоятелството, че К. е служител на ответното дружество, й е
дало възможност да придобие преки впечатления както от цялостната организация на
работата в ответното дружество и от конкретните трудови задължения на ищеца, така и от
обстоятелствата, при които са извършени отделните нарушения, като съдът няма основание
да смята, че при свидетелката липсват способността и желанието вярно да възприеме
фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в
исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се
приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може
да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ
Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в
6
последното решения).
Съобразявайки цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че
направеното едва в депозираната писмена защита възражение за немотивираност на
заповедта за уволнение е преклудирано. Независимо от това, за пълнота на изложението
може да бъде посочено, че същото е и неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика
задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с
оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване
на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на
съдебното производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ,
когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин – по начин, даващ
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (вж. Решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д.
№ 236/2010 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 127 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1099/2012 г., ВКС,
ІІІ Г.О.). Настоящият съдебен състав намира, че законовите изисквания за мотивиране на
заповедта за уволнение на ищеца са изпълнени. В същата достатъчно ясно и конкретно са
посочени дисциплинарните нарушения, неизпълнените трудови задължения, като са
цитирани и предишни провинения на ищеца, за които са му били налагани дисциплинарни
наказания, обуславящи критерия „системност“.
Преклудирано е и направеното отново в писмената защита възражение за това, че
искането за даване на обяснения не било извършено от работодателя, а от свидетелката инж.
К., която не била натоварена с подобни функции. И пак за пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че и това възражение е неоснователно. Съгласно трайната и последователна
практика на Върховния касационен съд писмените обяснения по чл. 193 КТ може да не са
поискани лично от директора на предприятието, а например от прекия началник на
служителя. Няма пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да
поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл. 193 КТ. Т.е.
искането за даването на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице по
поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване.
Важното е обясненията да бъдат предоставени на работодателя и то преди налагане на
дисциплинарното наказание. Противното би означавало да се допусне смешение между
възможността за налагане на дисциплинарното наказание от трето лице, предвидена в чл.
192, ал. 1 КТ, и възможността да се изискат и приемат писмените обяснения от трето лице,
което обаче не е носител на дисциплинарна власт. В последния случай е от значение
достигането на обясненията до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарна власт,
който да ги вземе предвид в дисциплинарната процедура, но не е от значение кой е техният
преносител или кой е извършил организационните действия по изискването им (вж.
Решение № 494 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1687/2009 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 322 от
05.05.2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., ІІІ Г.О., ВКС, Определение № 158 от 04.02.2013 г. по гр.
7
д. № 829/2012 г., ІV Г.О., ВКС).
Всъщност единственото възражение, което ищецът е направил още в исковата молба,
касае действителното извършване на твърдените от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина. В тази връзка се твърди, че Д. не бил извършвал никакви дисциплинарни
нарушения, а изложеното в уволнителната заповед се основавало на неверни факти.
Настоящият съдебен състав намира така наведеното възражение за неоснователно. От
събраните по делото доказателства безспорно бяха установени и двете нарушения на
трудовата дисциплина, описани в уволнителната заповед. По отношение на първото
нарушение – че на 18.07.2021 г. ищецът не упражнил контрол върху подчинения му
персонал и не създал необходимата организация, което довело до закъснение на три влака,
съдът намира следното. Не се спори по делото, че на посочената дата стрелочникът Г.А се
явил със закъснение, поради което не бил допуснат от ищеца до работа. Това обстоятелство
се установява и от изслушаните свидетелски показания. Нарушението, извършено от ищеца
обаче, се състои в това, че вместо да създаде необходимата организация и да допусне
маневра в намален състав, той отменил цялата първа маневра на гара ***********, с което
причинил закъснение на три влака. Видно от длъжностната характеристика на ищеца,
негово основно трудово задължение било да организира, ръководи, планира и контролира
работата на маневрените бригади. В този случай от показанията на и.К. се установи, че е
било допустимо маневрената бригада да бъде в намален състав – от две лица на основание
чл. 281, ал. 2, т. 2 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата
експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, тъй
като железният път във Вагонно депо „Н“ бил именно ІІІ категория. В длъжностната
характеристика на ищеца изрично е посочено, че лицето, заемащо длъжността „ръководител
движение, ръководител смяна“ – Централна гара ***********, трябва да познава Наредба №
58 от 02.08.2006 г. А обстоятелството, че в писмените си обяснения по случая Д. се е
позовал на чл. 281, ал. 1 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г., показва, че липсата на
организация не се дължи на непознаване на нормативната уредба. При тези данни не може
да бъде прието възражението на служителя, че извършените от същия действия на
18.07.2021 г. били в съответствие с нормативните изисквания и съобразени с наличния
персонал и утвърдения график.
По отношение на второто твърдяно нарушение съдът намира, че и неговото виновно
извършване от страна на ищеца се установява от приетите по делото доказателства.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „ръководител движение, ръководител
смяна“ ищецът работел при сумирано изчисляване на работното време – на работа по график
съгласно ПВТР, като режимът на труд и почивка се определял съгласно Наредба № 50 от
28.12.2001 г. за работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с
осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт. Съгласно чл. 11
от цитираната наредба работодателите утвърждавали списък на длъжностите и на работните
места, на които работниците и служителите не можело да прекратяват работата си и да
напускат работното си място, включително влак или возило и съоръжение, до идването на
8
сменящите ги работници или служители без разрешение от непосредствения ръководител,
съгласно чл. 141, ал. 6 КТ. С оглед характера на работата на ищеца и предвид показанията
на свидетелката И. К., заеманата от Д. длъжност била именно такава, че на него му било
забранено да напуска работното си място без разрешение от непосредствения ръководител.
Следва да бъде подчертано, че укоримо от гледна точка на трудовата дисциплина било не
напускането на работното място, за да отиде до аптеката за 5 минути, а това, че без да
поиска разрешение от прекия си ръководител и без да се обади на колегата от следващата
смяна, ищецът не се е върнал до края на работното си време за този ден. Поради тези негови
действия се наложило ръководителят на отдел „*******“ да го замести до идването на
следващата смяна.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че Д.Д. е извършил виновно твърдените от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина. По отношение наличието или липсата на
критерия „системност“ на нарушенията, който може да обоснове приложението на чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ, следва да бъде посочено следното. Съгласно задължителната съдебна практика
системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ представлява извършването на три
нарушения на трудовата дисциплина в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, за които не е
наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно наказание по
някое от тях не е изтекъл. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ
съставомерна е както съвкупността от три или повече еднородни нарушения на трудовата
дисциплина, така и съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е
изпълнено условието – работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях или да
не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по
реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ. Ако законодателят е имал предвид да ограничи
приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то текстът на
закона би посочил това, както е сторено с основанията на чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. След
като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената
разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на
незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Съдът, при осъществяване на
контрола за законосъобразност на действията на работодателя, следва да приеме за
релевантен момента на налагане на наказанието (вж. Решение № 44 от 22.02.2018 г. по гр. д.
№ 2306/2017 г., ВКС, ІV Г.О., Решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., ВКС,
ІV Г.О., Решение № 284 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 559/2009 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение №
162 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 299/2009 г., ВКС, ІV Г.О.).
При съобразяване на цитираната съдебна практика съдът намира, че в настоящия
случай е изпълнено условието за системност на извършените нарушения по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ. Освен двете описани в уволнителната заповед нарушения, извършени на
18.07.2021 г. и на 19.07.2021 г., за които ищецът не е бил санкциониран до този момент, от
приетите по делото писмени доказателства се установи, че в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ
на ищеца са били наложени още три по-леки дисциплинарни наказания, които не са били
9
заличени по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ. Всички нарушения, в своята съвкупност
представляват проявление на системно неизпълнение на възложените трудови функции от
страна на ищеца. Направените в тази насока възражения в исковата молба се явяват
неоснователни.
Законодателят е посочил системните нарушения на трудовата дисциплина като такива,
за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо
от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат
към значително виновно неизпълнение на трудовите задължения, на системно поведение на
работника или служителя в разрез с вменените му от работодателя трудови функции и
задължения. При системност на нарушенията се проявява устойчивост в неправомерното
поведение на работника или служителя, който не може или не желае да го коригира. Това
негово поведение нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник
или служител и работодател, с които се характеризира трудовоправната връзка и които
трябва да съществуват при изпълнението на трудовите задължения. Налице е „натрупване“
на еднородни и близки нарушения, които в своята цялост съставляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина. При наличие на системност от съществено значение е не
стойностният израз на причинената или евентуална вреда, а повторяемостта на
нарушенията, липсата на промяна в поведението на нарушителя, а оттук и отпадането на
доверието в отношенията между страните (вж. Решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр. д. №
3149/2014 г., ІІІ Г.О., ВКС). Работодателят е преценил тежестта на извършените от ищеца
нарушения, както и съществуването на трайна тенденция към неспазване на установените
правила в ответното дружество, за което говори и свидетелката И. К., и е решил да наложи
на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказание. Не бяха събрани каквито и да било
доказателства, подкрепящи възраженията на ищеца, че в основата на налаганите му
наказания имало личен мотив на ръководителя на отдел „ОДО“.
Други възражения за незаконност на извършеното от ответника уволнение не са
наведени от ищеца.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответникът –
работодател доказа, че законно е упражнило правото си на уволнение, доколкото ищецът е
извършил виновно системни нарушения на трудовата дисциплина, за които правилно му е
било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Този краен извод води
до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е акцесорен на първия, то същият се явява
неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника не е поискал присъждане на направените по
10
делото разноски, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по отговорността
за разноски.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Я. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*************, ж. к. „*******************, срещу „***********“ ЕООД, ************7,
представлявано от управителя И.С.Г., със седалище и адрес на управление гр. ***********,
район „******“, ул. „********“ № 3, обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „ръководител движение,
ръководител смяна“ в ****************“ при ответното дружество.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 07.03.2022 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11