Р Е Ш Е Н И Е № 149
Гр.
Сливен, 05.07.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и в присъствието
на прокурора Милена Радева разгледа докладваното от съдия Динчева адм.д. № 135
по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „П. КЮ ГРУП“
ООД г. К. против Ревизионен акт (РА) №Р-02000220002568-091-001/09.12.2020 год. частично
потвърден с Решение № 41/23.02.2021 год. на директора на Дирекция
"ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП-София, с който са определени задължения
по ЗКПО за 2017 год. в размер на 159 644, 11 лева, лихва в размер на 43 639, 55
лева и задължения по ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 3 639, 23 лева и лихва
в размер на 1 072, 14 лева.
В жалбата се твърди, че РА в частта,
в която е потвърден с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас е
неправилен, процесуално и материално незаконосъобразен и необоснован.
Конкретните доводи на оспорващия са следните: заповедта за възлагане на
ревизията била издадена от некомпетентен орган; не била налице идентичност
между лицата съставили РД и тези издали РА; документите не били подписани
валидно с квалифициран електронен подпис; не са спазени сроковете по издаване
на различните актове; събраните в ревизията доказателства не били проверени за
тяхната истинност и автентичност; изводите на органите по приходите се базират
на недопустими доказателствени средства; не била налице нито една предпоставка
по чл.122 от ДОПК; недопустимо било позоваването от страна на органите по приходи
на съдебно-графическа експертиза изготвена в неприключило досъдебно
производство; счита за недоказано твърдението, че декларациите и справките не
са подписани от деклараторите и получателите на доходи; не отговаряло на
истината, че 34 лица са заявили, че не са предавали гъби и не са получавали
пари за тях; допуснато било съществено процесуално нарушение, тъй като преди
издаване на РА оспорващото дружество поискало спиране на производството, но с
решение от 25.11.2020 год. решаващият орган отказал спирането, това решение
било обжалвано пред Административен съд Сливен и с определение № 436/23.12.2020
год. постановено по адм.д. № 505/2020 год. съдът отменил решението и върнал
преписката за ново произнасяне, решаващият орган вместо за изпълни
определението на съда връчил РА и администрирал подадената срещу него жалба.
Прави се искане съдът да отмени РА частично
потвърден с Решение № 41/23.02.2021 год. на директора на Дирекция
"ОДОП" Бургас.
В съдебно заседание оспорващото
дружество редовно призовано се представлява от адв.Д. ***, който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени РА. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание директорът на
Дирекция "ОДОП" Бургас редовно призован не се явява. Представлява се
от г.ю. Ж., която оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и
недоказана. Моли съдът да я отхвърли като претендира и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. По-късно представя писмени бележки с подробни доводи относно
неоснователността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен дава заключение за неоснователността на жалбата.
Административен съд Сливен след като
прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и
становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
І. По допустимостта на жалбата:
РА е обжалван от „П. КЮ ГРУП“ ООД г. К. по административен ред и с Решение №
41/23.02.2021 год. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас е потвърден
в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за 2017 год. в размер на 159
644, 11 лева, лихва в размер на 43 639, 55 лева и задължения по ЗДДФЛ за 2017
год. в размер на 3 639, 23 лева и лихва в размер на 1 072, 14 лева. Решението
е връчено по електронен път на жалбоподателя на 24.02.2021 год. видно от приложеното
удостоверение (л. 24), а жалбата е подадена по пощата на 09.03.2021 год. видно
от приложената разписка (л. 24). При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в 14-дневния
срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол.
ІІ. По валидността и процесуалната
законосъобразност на оспорения РА:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000220002568-020-001/07.05.2020 год. (л. 440 том VI) издадена от В. Х. Р. на д. Н. на с. при ТД на НАП Бургас
е възложено на Р. Л. В. – Г. и. по п. (р. на ревизията) и С. И. П. – г. и. по
п. да извършат ревизия на „П. КЮ ГРУП“ ООД г. К. относно задълженията за корпоративен
данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. и данък върху доходите
на физически лица за периода от 12.09.2017 год. до 31.12.2017 год. Разпоредено
е ревизията да се извърши в срок от три месеца от връчване на ЗВР. С последващи
Заповеди за изменение на ЗВР №Р-02000220002568-020-002/05.08.2020 год. (л. 224 том
III ), №Р-02000220002568-020-003/10.09.2020
год. (л. 166 том III) този срок е удължен
до 09.10.2020 год. и указано да се състави ревизионен доклад (РД) за
резултатите не по-късно от 14 дни след това. Тези заповеди са издадени от
оправомощено лице по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК видно от приложените Заповеди № РД-3/02.01.2020
год. на Директора на ТД на НАП Бургас (л. 33 том I)
и № РД-360/29.06.2020 год. (л. 49 том I) и надлежно
връчени по електронен път видно от приложените удостоверения (л. 442 том VI, л. 226 том III и л.
168 том III). В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и. са изготвили РД № Р-02000220002568-092-001/05.11.2020
год. (л. 123 том I) връчен на дружеството на 09.11.2020 год.
видно от приложената разписка (л. 142 том I).
В предоставения срок ревизираното
лице (РЛ) е подало възражение с вх. № ИТ-00-9709/23.11.2020 год. (л. 119 том I). Същото е обсъдено от ревизиращия орган и прието за
неоснователно, поради което в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден процесният РА №-02000220002568-091-001/09.12.2020
год. (л.101 том I) подписан от р. на ревизията и в. и връчен на
РЛ на 10.12.2020 год. по електронен път (л. 106 том I). С него е прието, че „П. КЮ ГРУП“ ООД г. К. дължи
данък по ЗКПО за 2017 год. в размер на 159 644, 11 лева и лихва в размер на 44 639, 55 лева и данък върху доходите
на ФЛ за 12.09.2017 год. до 31.12.2017 год. в размер на 3 639, 23 лева и
лихва в размер на 1 072, 14 лева. Издаденият РА е обжалван изцяло пред
Директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при "ЦУ" на НАП и
потвърден с негово Решение № 41/23.02.2021 год. в частта, с която са определени
задължения по ЗКПО за 2017 год. в размер на 159 644, 11 лева, лихва в размер на
43 639, 55 лева и задължения по
ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 3 639, 23 лева и лихва в размер на
1 072, 14 лева. РА е отменен по отношение на лихва в размер на 1000 лева за
задължението за корпоративен данък.
При тези данни съдът приема, че оспореният
РА е валиден документ като издаден от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове.
Възраженията на оспорващото дружество в тази насока се възприемат като
неоснователни.
По своята форма и съдържание той
отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК. В хода на производството не са допуснати нарушения
на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за
започналото производство като му е предоставена възможност да участва в
производството и да ангажира доказателства във връзка със спорните
обстоятелства. Данъчните органи са положили нужните усилия за да съберат
необходимите и относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали
конкретни писмени документи и обяснения, видно от приложените искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, за извършване на
насрещни проверки и за извършване на действия от други контролни органи.
Що се касае до възражението на
дружеството, че решаващият орган не се е съобразил с определение №
436/23.12.2020 год. постановено по адм.д. № 505/2020 год. по описа на
Административен съд Сливен /приложено по настоящото дело/, то съдът намира
същото за неоснователно. Видно от материалите по делото РД е издаден на
05.11.2020 год. Молбата за спиране на производството е входирана в ТД на НАП Бургас
на 23.11.2020 год. На 25.11.2020 год. е постановено решение №
Р-02000220002568-104-001, с което началник сектор при ТД на НАП Бургас отказва
спиране на производството. Ревизионният акт е издаден на 09.12.2020 год., а
определението на съда е от 23.12.2020 год. Следователно към датата на издаване
на РА все още не е имало постановен съдебен акт по жалбата на дружеството срещу
отказа за спиране на производството постановен от началник сектор към ТД на НАП
Бургас. В тази връзка съдът намира, че не е допуснато нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените, поради което възражението
е неоснователно.
Възражението на дружеството, че
документите не са подписани валидно с КЕП съдът намира за неоснователно. В
жалбата не е конкретизирано за кои документи се твърди, че не са подписани
валидно с КЕП. Уточнение не последва от страна на оспорващото дружеството,
въпреки дадените от съда указания. Във връзка с представените от процесуалният
представител на административният орган две справки за валидност на КЕП /л.744
и л.746 от том I/ съдът намира възражението за неоснователно.
Възражението, че не били спазени
сроковете по издаване на различните актове също е неоснователно. Съдът даде
нарочни указания на дружеството да посочи кои точно срокове не са спазени и при
издаването на кои актове. Уточнение от страна на дружеството не последва. Във
връзка с горните изводи на съда относно издаването на РД и РА съдът намира
възражението за неоснователно.
ІІІ. По материалната
законосъобразност на РА.
Оспореният РА е издаден при правилно
тълкуване и приложение на материалния закон. Извършените промени в счетоводния
финансов резултат кореспондират изцяло на събраните доказателства.
По Закона за корпоративното подоходно
облагане:
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят през процесния период е извършвал дейност по изкупуване,
преработка и продажба на диворастящи гъби и плодове. Доставчици на гъбите и
плодовете са физически лица, с които няма сключени договори. За извършените
доставки са представени стокови разписки и разходно касови ордери с получател „П.
КЮ ГРУП“ ООД г. К.. Предмет на
доставката е продажба на гъби пачи крак, манатарки, трюфели, без да е посочен
вида на трюфела. Посочени са получени количества, единична цена и стойност. РКО
са издадени от „П. КЮ ГРУП“ ООД г. К. и съставени от Я. А. П. – у. на дружеството
към 2017 год. Подписът положен на „броил сумата“ бил видимо еднакъв, а тези на
„получил сумата“ били различни. Сметка Материали, сметка Стоки и сметка 401 се
води аналитично. В хода на ревизионното производство е установено, че част от
контрагентите са 59 физически лица като за 57 от тях е подадена информация в
справката по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи през 2017 год. Двама от тях не
фигурират в справката, тъй като за тях няма осчетоводяване.
В производството са присъединени доказателства
събрани в хода на досъдебно производство – следствено дело № 8/2019 год. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Сливен, вх.№ 403/2019
год., пор.№ 36/2019 год. на ОП-Сливен, а именно с протокол № 1309354/28.11.2019
год. /л.23 том VI/ са приобщени към ревизията 25 броя протоколи
за разпит на свидетели на лицата П. П. Т., З. Б. Ш., Д. Т. Д., Р. К. Д., М. Е.
Н., Б. М. И., А. Е. Я., Б. Б. М., Н. Б. С., А. Ю. Ю., Г. Ю. К., Ф. Б. М., Н. А.
С., Г. Б. Ч., Е. Н. М., К. Р. М., С. Б. Б., М. М. О., Б. С. О., С. С. С., Х. М.
К., Т. Е. Н., Я. П. Й., И. Л. Т., Н. И. И. и протокол № 122/06.12.2018 год. за
извършена съдебно-почеркова експертиза с идентификационна цел. В протоколите за
разпит на свидетели лицата свидетелстват, че не са подписвали и подавали ГДД за
2017 год. с приложена служебна бележка, нито са упълномощавали други лица да
подадат декларация от тяхно име, нито са получавали парични средства от „П. КЮ
ГРУП“ ООД г. К.. Съгласно приобщената с
протокол № 122 експертиза /л.71 том VI/
подписите върху оригиналите на 25 броя ГДД за 2017 год. по чл.50 от ЗДДФЛ
положени в графа „подпис на декларатор“ и подписите върху оригиналите на 25
броя служебни бележки за доходите от друга стопанска дейност в графа „подпис на
лицето, на което е представена служебната бележка“ не са на лицата посочени
като подател на декларацията и съответно лицата, на което е представена
служебната бележка. Тези лица са следните П. П. Т., З. Б. Ш., Д. Т. Д., Р. К.
Д., М. Е. Н., Б. М. И., А. Е. Я., Б. Б. М., Н. Б. С., А. Ю. Ю., Г. Ю. К., Ф. Б.
М., Н. А. С., Г. Б. Ч., Е. Н. М., К. Р. М., С. Б. Б., М. М. О., Б. С.- О., С.
С. С., Х. М. К., Т. Е. Н., Я. П. Й., И. Л. Т., Н. И. И. С писмо вх.№ 11-02-217#14/21.08.2020 год. на ТД на НАП Бургас /л.171 том III/ са получени в хода на ревизията протоколи за разпит
от ОСлО при ОП Сливен по отношение на
лицата В. К. В., В. Р. Д., Г. Д. Т., Е. С. К., И. Д. К., К. Р. М., М. Я. Л., М.
Г. В. и П. В. Ч., които също посочват, че не са предавали гъби на „П. КЮ ГРУП“
ООД, не са получавали от дружеството суми и не са подписвали служебни бележки.
Тук следва да се посочи, че
възражението на оспорващото дружеството, че не може в ревизионното производство
да се използват доказателства от неприключило наказателно производство е неоснователно.
Приобщените в хода на ревизионното производство съдебно-почеркова експертиза и
протоколи за разпит на свидетели е направено на основание чл. 42, ал.3 от ДОПК,
съгласно която когато по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс са събрани
доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните
работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите
достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Въз основа на този текст
тези доказателства са приобщени към ревизионното производство и са част от административната
преписка по издаване на РА. Съдът следва да ги цени с оглед тяхната
доказателствена сила, която не беше оборена от оспорващото дружество по предвидения в закона ред.
Във връзка с гореизложеното и при
липса на доказателства за закупени количества трюфели
от горепосочените лица, както и липса на годни доказателства, представени от
физическите лица посочени за доставчици на гъби и трюфели
удостоверяващи произхода на предадените гъби, а така също и на доказателства
удостоверяващи извършени разплащания между страните, то сделките се явяват
документално необосновани и на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 от ЗКПО разходът не следва да се признае за данъчни цели. С
оглед на това със сумите по тези сделки е увеличен счетоводния финансов
резултат на дружеството и е определен нов данък по ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Според чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато
е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч,
отразяващ вярно стопанската операция, както и когато в първичния счетоводен
документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата
информация са налице документи, които я удостоверяват. Следователно за да се
признае за целите на данъчното облагане отразеният в счетоводния документ
разход следва да е извършен по реална сделка и да отразява вярно стопанската
операция. В настоящият случай с оглед наличната в преписката съдебно-почеркова
експертиза, свидетелските показания и обясненията на горепосочените 34
физически лица и извършените проверки от органите по приходи, се налага
единственият извод, че стоковите разписки, РКО и служебните бележки за
изплатени суми са неистински документи и не отразяват вярно стопанските
операции.
Въз основа на така събраните
доказателства и извършените насрещни проверки на физическите лица органите по
приходи са приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.3, т.4 и т.5
от ДОПК, а именно когато в счетоводството са използвани неистински или с
невярно съдържание документи, липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството, документи необходими за установяване основата
за облагане с данъци липсват. На ревизираното лице са изпратени уведомления по
чл.124 от ДОПК и чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК. Становище не е получено от РЛ като
същото е подало декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2017 год.
Съгласно констатация № 1 от РД
ревизираното лице е осчетоводило сума в размер на 1 487 776, 65 лева,
за която са изписани стоки, за които няма доказан произход, като разход, с която е намален размера на
дължимия корпоративен данък за 2017 год. Съгласно констатация № 2 за 2017 год.
дружеството е извършвало доставки на гъби, в това число трюфели към контрагенти
в Европейския съюз и страната, т.е. дружеството е получавало доставки на такива
стоки, но не е доказано, че техният произход е точно от доставките на гъби от
описаните по-горе физически лица. Въз основа на така установеното ревизиращият
екип приема, че отчетените в приход стоково материални запаси в размер на
85 478, 33 лева са реално получени и в последствие реализирани, а в
резултат на отписването им размерът на дължимия корпоративен данък за 2017 год.
е намален.
Във връзка с констатация № 1 и
констатация № 2 е установено, че дружеството е осчетоводило разходи в размер на
1 573 254, 98 лева (1 487 776, 65 лева и 85 478, 33
лева), което неоснователно е довело до намаляване на финансовия резултат за
2017 год. с тази сума. На основание чл.122 от ДОПК ревизиращият екип не
признава отчетените разходи и определя нова данъчна основа за извършените
разходи през 2017 год. в размер на 1 082 522, 32 лева. Дължимият годишен корпоративен данък се
изчислява в размер на 246 506, 59 лева, направени авансови вноски в размер
на 32 200 лева, дължим данък в размер на 214 306, 59 лева, внесен
данък в размер на 54 662, 48 лева и данък
за довнасяне 159 644, 11 лева. За невнесения корпоративен данък е начислена
лихва в размер на 41 601 лева.
Общият принцип за разпределение на
доказателствената тежест в процеса изисква всяка страна да докаже
осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В случая в тежест на жалбоподателя беше да установи по пътя на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките за да му се признаят претендираните
разходи за целите на данъчното облагане. Той следваше да докаже по категоричен
и безспорен начин, че осчетоводените разходи съставляващи изплатени суми на 34
физически лица за предадени гъби/трюфели,
са въз основа на надлежни писмени доказателства, съставени по реда и при
условията на ЗСч и другите нормативни актове, счетоводни стандарти и пр.,
регламентиращи тази дейност. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани от
страна на жалбоподателя.
Дейността на физическите лица по
събиране и доставяне на диворастящи гъби (в т. ч. и трюфели) съставлява друга стопанска дейност по арг. на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ. Независимо от обстоятелството, че през
ревизирания период дружеството е изкупувало гъби от физически лица, които не са
предприятия по смисъла на ЗСч при осъществяване на стопанските операции няма
пречка да се издава първичен счетоводен документ в изпълнение на един от
основните принципи на ЗСч, а именно принципът за документалната обоснованост
прогласен в чл. 3, ал. 3 от ЗСч. Съгласно тези разпоредби предприятията осъществяват
счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските
операции и факти като спазват изискванията за съставянето на документите
съгласно действащото законодателство. Законодателят не поставя изискване за
наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска
операция, при която изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон. Той може да се нарича "протокол",
"разписка", "сметка" и т. н.. За да е налице документална
обоснованост на стопанската операция първичният счетоводен документ адресиран
до други предприятия или физически лица, трябва да съдържа най-малко следната
информация: наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
дата на издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от
Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен
граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет,
натурално и стойностно изражение на стопанската операция по арг. на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Задължението за издаване на първичен счетоводен
документ произтича и от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. В хода на производството не са представени първични
счетоводни документи съдържащи всички тези минимално изискуеми реквизити, които
да обосновават извършени доставки на трюфели
от физическите лица.
Безспорно с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ е посочено, че в случаите, когато се придобиват
доходи от стопанска дейност и платецът на дохода издава "Сметка за
изплатени суми", физическото лице не е задължено да издава документ по
смисъла на ЗСч. Следователно е възможно ежедневните доставки на гъби/трюфели да се документират с двустранни
протоколи (стокови разписки), подписани между дружеството, което ги изкупува и
физическите лица, които ги предават, а при изплащане на сумите по тях да се
издава цитираната по-горе "Сметка за изплатени суми" съобразно
утвърдения образец. Но съдът приема, че и в тези случаи, с оглед установяване
верността на документираната стопанска операция, следва да се съставят
документи, които освен да индивидуализират отделните доставки по вид,
количество, качество, единична цена и обща стойност и да отразяват вярно
самоличността на лицата предали гъбите и получили сумите. По делото не са
представени такива надлежно съставени документи при предаване на гъбите/трюфелите.
По Закона за данък върху доходите на
физически лица:
Проверяващите са установили
несъответствие между начисления данък в
счетоводството на дружеството и подадената декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и
декларирания като удържан данък в справката по чл.73 от ЗДДФЛ. В счетоводството
на дружеството е отразен начислен данък в размер на 172 559, 58 лева, а в
подадената декларация е посочен данък в размер на 168 920, 35 лева. В
справката по чл.73 от ЗДДФЛ е посочен удържан данък в размер на 164 438,
66 лева. За констатираните несъответствия дружеството не представило обяснения.
По тази причина ревизиращият екип е приложил чл.122 от ДОПК и е формирал нова
данъчна основа и съответно дължим данък върху доходите на физически лица в общ
размер на 172 559, 58 лева. Допълнително установения данък върху доходи на
физически лица-свободни професии, граждански договори и др. е в размер на
3 639, 23 лева. Лихвите дължими върху тази сума са в размер на 1 139,
35 лева.
Неоснователно е възражението на
оспорващото дружеството, че внесеният авансов данък по ЗДДФЛ не е дължим и
следва да бъде върнат на дружеството. Ревизиращият екип не оспорва извършените
покупки на гъби и трюфели от страна на „П. КЮ ГРУП“ ООД, а само не признава
техния произход от посочените 34 физически лица. В тази връзка начисленият
данък в размер на 172 559, 58 лева е дължим от дружеството. Удържаният и
внесен данък е въз основа на подадени от дружеството декларации по чл.55, ал.1
от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за периода 01.07.2017 год. до 30.09.2017 год. с
посочен дължим данък в размер на 95 966, 76 лева и съответно подадени
такива декларации за периода 01.09.2017 год. до 31.12.2017 год. за данък в
размер на 72 953, 59 лева. Данъкът е деклариран и внесен от дружеството,
поради което не се явява недължим.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че
са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА в
потвърдената с решението на директора на „ОДОП“ Бургас част. Установените с него данъчни задължения и лихви
са правилно и обосновано определени, поради което подадена жалба на „П. КЮ
ГРУП“ ООД следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора искането на
ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Следва да се осъди „П.
КЮ ГРУП“ ООД да заплати на НАП разноски
по делото в размер на 4610 лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с гореизложеното Административен
съд Сливен на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П. КЮ ГРУП“ ООД против Ревизионен
акт (РА) №Р-02000220002568-091-001/09.12.2020 год. частично потвърден с Решение
№ 41/23.02.2021 год. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на
НАП-София, с който са определени задължения по ЗКПО за 2017 год. в размер на
159 644, 11 лева, лихва в размер на 43 639, 55 лева и задължения по ЗДДФЛ за
2017 год. в размер на 3 639, 23 лева и лихва в размер на 1 072, 14
лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „П. КЮ ГРУП“ ООД ЕИК ********* представлявано
от у. А.Я.П. ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сумата от 4610 /четири хиляди шестстотин и
десет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ