Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.09.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 1911 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20190918163059
на „Л.И.“ ЕООД, с ЕИК *******, чрез адв.
С.Р.М., упълномощена от управителя В.Г.Ж., срещу отказ рег. № 20190530190035/11.09.2019г.,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190530190935 на дружеството,
съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е
отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.
Заявлението е било отхвърлено, тъй като в него
и в декларацията на заявителя по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не са били посочени
данни, попълвани в поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в
което се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни
собственици. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на съвета от
20.05.2015г. и ЗМИП целят да се
преодолее анонимността на юридическото лице и да се установят физическите лица,
които пряко или непряко го притежават и контролират. В случая като действителен собственик е било
посочено дружеството „Б. – Х.г“ АД.
Жалбоподателят възразява основно, че Агенция
по вписванията няма правомощия да издава задължителни указания по прилагане на
ЗМИП, а проверката е формална. Същевременно изложените от длъжностното лице по
регистрацията аргументи се основават на неправилно тълкуване на общностното
право и са в противоречие с приложимите национални разпоредби. От дефиницията
за „действителен собственик“, определена съгласно чл. 3, § 6, б.“а“ от
Директива (ЕС) 2015/849, изрично за целите на директивата следва, че
изискванията за предоставяне на информация относно действителния собственик не
се прилагат за дружество, чиито акции се търгуват на регулирания пазар, които
вече са обект на еквивалентни изисквания. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 63, ал. 4 и 5, вр. чл. 61,
ал. 1 от ЗМИП и § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП - правните субекти са задължени
да декларират действителните си собственици в случаите извън изрично посочените
изключения, в какъвто смисъл са мотивите към проекта на ЗМИП (абзац 39). Така в случая не се изисква обявяване на
имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е
предвиден друг механизъм – съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗМИП в този случай се
събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл.
145 и сл. от ЗППЦК. По отношение на „Б.-Х.г“ АД, посочено като действителен
собственик на основание изключението по § 2, а. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, като
публично дружество по смисъла на чл. 110 от ЗППЦК, се прилагат специфични
законови изисквания, регламентирани в специалния ЗППЦК и в подзаконовите
нормативни актове, свързани с него. Жалбоподателя
се позовава на решения на състави на окръжни съдилища в страната в този смисъл,
включително Софийски градски съд, както и на вече извършени вписвания по сходни
случаи, при което отказът на длъжностното лице не съответства на принципа за
прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон – чл. 2а, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбоподателят
иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат дадени указания да се извърши
исканото вписване.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването, с нужните приложения.
По
същество жалбата е основателна.
В
обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при
извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото,
проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).
След
въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,
чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от
ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за
събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания на
подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици,
чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива
вписвания при Агенция по вписванията е било предвидено подаването на заявление
образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл.
6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до
търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел).
Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по чл.
63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол, поле 538 – юридическо
лице или друго правно образувание чрез което непряко се упражнява контрол, поле
538а представители и поле 550 – действителни собственици. Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно
ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с
правилника за прилагане на закона. При предвиденото в специалния ЗМИП съответно
приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата
с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на
декларация, в обхвата на проверката,
която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на такива
вписвания не се включва проверка за съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона
В
случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на образеца и попълнени данните съответни на
приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен
собственик е посочено дружеството „Б. – Х.г“ АД, което е и юридическото лице,
чрез което непряко се упражнява контрол, по съображения, че „Б.-Х.г“ АД е
публично дружество и акциите му се търгуват на регулирания пазар, поради което
за същото е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Това е било определено от длъжностното лице
по регистрацията като обстоятелство по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо
отказ за вписване.
По
разбиране на настоящия съдебен състав не
е имало основание за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Подаденото
заявление е отговаряло на предвидените за това форма и ред относно заявените за
вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по
вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е
налице, е било по преценка на заявителя, в чиято тежест е и заявяването, при предвидената отговорност
по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата, за незаявяване за вписване на данните по чл.
63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се посочи,
длъжностното лице по регистрация не проверява
съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона,
включително приложимо ли е в случая разрешението
по §
2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „Б.-Х.г“ АД. Оплакванията по подадената
жалба в този смисъл са основателни, поради което за вписването е без значение
приложимостта на разпоредбата на § 2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП по същество, както и спазени ли са били в случая
законоустановените принципи при вписванията (за равно третиране) с извършения
отказ.
При
изложеното оспорваният отказ следва да
бъде отменен, с указания да бъде извършено вписване на заявените за вписване
обстоятелства със заявление образец Б7
за вписване на обстоятелства относно действителни собственици с вх. №
20190530190935.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20190918163059 на
„Л.И.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление ***, отказ рег. № 20190530190035/11.09.2019г.,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190530190935.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: