Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 06.02.2024 год.
Административен
съд – Кърджали, ……………………...… в
открито ..............................
съдебно заседание на девети януари …….......................…….……..…………………..………….…..
през 2024/две хиляди двадесет и четвърта/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………….. Павлина Петрова ………….....….....…...............
с участието на Росица Георгиева – прокурор при Окръжна
прокуратура - Кърджали,
като разгледа докладваното
от ………………... съдията Виктор
Атанасов …….…................…
административно дело ………... №245 …….. по описа за .......................
2023 год. …….....
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.203 и следв. от АПК, във
вр. с чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от
М.А.Х., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.М.Ч. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
град Кърджали, с адрес – ***, с посочено правно основание: чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с посочена
цена на иска, в размер на 10000.00/десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен
административен акт - Заповед
за задържане с рег.№318зз-22
от 09.07.2021
год.,
издадена от полицейски орган – М. О. П. – на длъжност „***“ при РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, за задържане на М.А.Х., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, за срок до
24 часа. С исковата молба се претендира
присъждане и на законната лихва, считано от датата на задържането – 09.07.2021 год.,
до окончателното изплащане на сумата, както
и присъждане на направените
по делото съдебни разноски.
В исковата молба е посочено, че с влязло в сила съдебно решение,
постановено по КАД
№293/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали,
била отменена Заповед за задържане
на лице от 09.07.2021 год.,
издадена от полицейски орган при РУ – Кирково при ОДМВР – Кърджали, като
според ищеца, всички кумулативни предпоставки на ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника са налице.
В исковата молба са описани действията, извършени във
връзка с изпълнението на така издадената заповед за задържане, като се сочи, че
в резултат на така описаните действия по задържането му, за ищеца настъпили
редица вреди от неимуществен характер, изразяващи се в продължителни и
постоянни психически страдания, продължително разстройство на физическото и
психическото му здраве, претърпени чувства на срам и унижение, както и чувство
на вменена вина, за деяние което не бил извършил, и които вреди търпял в
продължителен период от време и до сега. Твърди се, че последиците от изживения
стрес и притеснения, включително и от очаквания изход на производството по
задържането, както и на образуваната преписка по ЗМ и изхода от нея, довели до
значително влошаване и увреда, както на психическото,
така и на физическото здраве ищеца, което и без това било сериозно увредено. В
исковата молба се посочва, че ищецът страдал от тежки заболявания - ***, които
заболявания били съобщени на органа по задържането и за които били представени съответните
документи, като се твърди, че тези обстоятелства не възпрепятствали ответника да
пристъпи към задържане, което още повече засилило неблагоприятните симптоми от
заболяванията му. Твърди се същи, че в деня на задържането, след като ищецът
узнал, че ще бъде задържан, същият получил ***, ***, предизвикани от
неочакваното за него и законово неоправдано задържане.
На следващо място, в исковата молба се сочи, че бил огромен
срамът и унижението за ищеца, тъй като публично, пред множество хора, с
поставени белезници, бил откаран в поделение на МВР, като счита, че по този
начин е бил третиран като престъпник и че конвоирането му пред цялото общество,
както и личните обиски, на които бил подложен, били крайно унизителни за него. Твърди
се, че при престоя си в ареста ищецът изпитвал силно чувство на страх и
притеснение от вероятния изход на ситуацията, както и от това как познати и
роднини, които бяха видели и узнали за задържането, ще се отнасят към него. Сочи
се също, че за периода на задържането ищеца постоянно размишлявал и търсил причината
за това, но не открил нищо, от което да е било провокирано задържането му и въпреки
това, у него се породило чувство на вина, че бил извършил нещо, което чувство
не го напускало и до сега. Твърди се, че у всичките близки и познати на ищеца
се поридило чувство на недоверие спрямо него и същите
коренно променили отношението си към ищеца, което още повече засилило притеснията му от емоционално естество, тъй като преди
задържането му всички тези хора се били обръщали към него за съвет и са били
търсили неговата компания. Ищецът посочва в исковата молба, че цялото общество било
негативно настроено срещу него и това довело до засилено чувство на
непълноценност и тревожни мисли, както и че от ведър и открит за контакти
човек, се затворил в себе си, бил неконтактен и напрегнат/тревожен, както и
поради това, че всички хора от *** започнали да говорят, че бил извършил
престъпление, той излизал само в тъмната част от деня, за да не бил сочен с
пръст и да не се чувствал третиран в обществото като престъпник. Твърди се, че
от притесненията и тревогите, породени от факта на задържането, ищеца започнал
да страда от ***, което от своя страна довело до други здравословни проблеми,
като ***, които никога преди това не бил изпитвал. Сочи се също, че в местната
и национална преса, били публикувани унизителни за него публикации, които
цялото общество прочело и коментирало в продължение на около три месеца след задържането
му, като твърди, че от тези унизителни за ищеца публикации и коментари се
формирало допълнително обществена негативна нагласа, от която бил потърпевш,
тъй като репутацията, която имал в обществото преди задържането му, се сринала,
а доверието у него, което имали близки, приятели и колеги преди акта на задържане,
още не било възстановено, като се твърди също, че не било възстановено и
душевното му равновесие и че все още живее с мисълта за извършеното задържане, което
му създавало емоционален стрес и паника, дори и когато понастоящем видел
служители на МВР. Ищецът сочи, че чувството на страх, че отново може да бъда
задържан без повод и причина, не го е напуснало и до сега.
Предвид така описаните неимуществени вреди, с исковата
молба се моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена Областна
дирекция на МВР - Кърджали, с адрес – ***, да заплати на М.А.Х., с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 10000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължително
увреждане на здравето му, претърпени емоционално болки, физически и психически
страдания, продължително разстройство на психическото здраве и др., описани в
исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.07.2021 год.
– датата на задържането му, до окончателното изплащане на сумата. С исковата
молба се претендира да бъдат присъдени на ищеца и направените по делото
разноски.
Редовно призован за съдебно заседание, ищецът М.А.Х. от ***,
се явява лично само в първото съдебно заседание, в което е даден ход на делото,
като се представлява и от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат
М.Ч. от АК-***, която заявява, че поддържа предявения иск. В следващите съдебни заседания ищецът не се явява, представява се от редовно упълномощения си процесуален
представител. В хода по същество същият моли съда да постанови съдебно решение,
с което да уважи исковата претенция на доверителя му, с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.86 от ЗЗД. Счита, че претендираната
сума е достатъчна, за да се обезщетят вредите, които ответникът е причинил на ищеца.
Поддържа съображенията, изложени в исковата молба. Претендира направените
разноски, за които представя списък. Моли за решение в този смисъл.
Подробни
съображения в подкрепа на предявяния иск развива в писмена защита, която депозира в
предоставения от съда срок. Предвид изложеното
в писмената защита и в исковатга молба счита, че претендираният размер на обезщетението е в съразмерност с
принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД и че отговорното за това
лице - ответникът, следва да репарира в пълен обем вредите, които ищецът е
претърпял в резултат на незаконосъобразните действия срещу него и които вреди
са в причинна връзка с поведението му спрямо него и са резултат от това. На
основание изложеното в писмената защита и на основание чл.1 от ЗОДОВ, отново моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
в размер и по основание така, както е посочена в исковата молба, ведно със законните
лихви за забава, считано от 09.07.2021 год., т.е. от датата на задържането. Моли
също, на ищеца да бъдат присъдени и разноските, направени в настоящото производство,
така както е посочено в приложения списък на разноските по
чл.80 от ГПК и в договора за правна защита и съдействие по ЗАдв.
Ответникът
по иска – Областна дирекция
на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк.М. П.,
която оспорва, като неоснователен и недоказан, предявения иск от
М.А.Х. срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. Счита предявеният иск
за неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли изцяло. Алтернативно,
моли да бъде намален размерът на претендираната
претенция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. Алтернативно, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Подробни съображения излага в
писмена защита, която представя в съдебно заседание. В писмената защита отново заявява,
че оспорва изцяло, по основание
и размер, предявения иск от М.А.Х. от *** срещу Областна
дирекция на МВР – Кърджали,
с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и счита, че същият е неоснователен
и недоказан, поради което моли съдът
да го отхвърли
изцяло. Заявява, че оспорва твърдените вреди,
оспорва, че е налице каквато и да причинно-следствена връзка между действията
на полицейския орган и тях, като твърди, че не е налице фактическият състав,
предвиден в чл.1, т.1 от ЗОДОВ. Счита, че от описаните в исковата молба
обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, липсват такива, сочещи
ангажиране на отговорността на ОДМВР - Кърджали по ЗОДОВ и че посочените от
ищеца вреди не са настъпили въобще или ако са настъпили за него, то те не са
следствие на собствено поведение на полицейски органи от ОДМВР - Кърджали.
Твърди, че липсват доказателства, че в резултат на действия на полицейски органи
на ОДМВР - Кърджали, ищецът е претърпял сочените от него неблагоприятни
последици и не е налице причинна връзка между незаконните, според ищеца
действия и настъпилите вреди. Алтернативно, ако бъдат доказани неимуществени
вреди, претърпени от ищеца, а също и че те са непосредствена последица от
незаконни действия на полицейски орган на ОД на МВР - Кърджали, счита, че
размерът на претенцията е изключително завишен, като заявява, че съдът следва
да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като
прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства и че претендираното
обезщетение като размер не съответства на чл.52 от ЗЗД и на практиката на
съдилищата и ВКС в такива случаи. В писмената защита развива
подробни съображения за неоснователност на исковата претенция по отношение на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
С оглед на изложеното, в писмената защита
моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, поради липса на основните
елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ и
поради недоказаност на същите, алтернативно - да намали размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл.52 от ЗЗД и практиката на
съдилищата по този въпрос. В писмената защита отвново претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР –
Кърджали, а алтернативно - прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Участващият
в съдебното производство прокурор от Окръжна
прокуратура – Кърджали счита, че исковата молба следва да бъде уважена, но не в размера,
който се претендира. Счита също, че са налице предпоставките за уважаване на такъв
иск по ЗОДОВ, но в размер, съобразен с критериите за обезщетяване. Излага
доводи, че е налице незаконосъобразен акт – отменена заповед за задържане по
ЗМВР, за срок от 24 часа и че анализът на гласните доказателства – показанията
на разпитаните свидетели, както и заключението на вещото лице сочат, че е била
налице претърпяна неимуществена вреда от ищеца, доколкото същият е имал някакви
отражения в психиката, както са описани в заключението на вещото лице. Счита
обаче, че следва да бъде взето предвид, че е посочено, че е претърпял обратно
развитие и е възстановил социалното си и личностно функциониране. Претендираният размер от 10000 лева счита за прекомерен,
поради което предлага на съда да бъде намален, примерно на 1200 лева, тъй като
имало трайна практика на настоящия съд, която показвала, че са уважавани такива
искове, в размер на 800 лева и на 1500 лева. Предлага да бъде постановено решение
в този смисъл.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе
предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните,
че по отношение
на ищеца М.А.Х., от М. О. П., на длъжност „***“ в РУ – Кирково към
ОДМВР – Кърджали е била издадена Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-22 от 09.07.2021 год., с която заповед
е било разпоредено, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи/ЗМВР/,
ищецът Х. да бъде задържан за скрок
до 24 часа, във връзка с преписка
рег.№ЗМ-** от *** год. по описа на РУ – Кирково, образувана за извършено
престъпление по чл.167, ал.3 от Наказателния кодекс. От съдържанието
на тази заповед е видно, че същата
е била издадена в 13:30 часа
на 09.07.2021 год., връчена е била на М.Х. срещу подпис, видно
от оформената и подписана разписка за връчване към
нея, както и е удостоверено, че задържаното лице М.Х. е бил
освободен на следващия ден – 10.09.2021 год., в 11:10 часа.
От карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане, с Амб.№*** от *** год. на ЦСМП - Кърджали,
съставена и подписана от д-р С. Т., се установява, че М.А.Х. е бил годен за
задържане, като при извършеното освидетелстване е установено ***. В тази
карта за медицинско освидетелстване на лице също е вписано,
че лицето е освободено на 10.07.2021 год., в 11:15 часа.
Безспорно е, на следващо място, че ищецът М.Х. е обжалвал
в срок така издадената му заповед
за задържане на лице, пред Районен
съд – Момчилград, по повод което е било
образувано адм.дело №179/2021 год. по описа
на същия районен съд, изискано и приложено към настоящото административно дело. С Решение №66 от 01.10.2021 год., постановено по това адм.дело №179/2021 год.,
Момчилградският районен съд
е отхвърлил жалбата на Х.,
подадена против Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-22 от
09.07.2021 год., издадена от М. О. П., на длъжност „***” в група „***“ при РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, за задържане
на М.А.Х., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, за срок от
24 часа. Със същото решение, Районен съд – Момчилград е осъдил М.А.Х., с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на същия съд сумата от
10.00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, както и да
заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лева.
Не е спорно също, че това
решение е било обжалвано в срок с касационна жалба, от М.А.Х., с постоянен адрес ***, пред Административен съд – Кърджали,
по повод която, в този съд е било образувано КАД №293/2021 год. по описа на съда,
също приложено към настоящото дело, както и че
с окончателно Решение №20 от 21.01.2022 год.,
постановено по същото дело, е било отменено Решение №66 от 01.10.2021 год., постановено по АНД №179/2021 год. по описа
на Момчилградският районен
съд, както и потвърдената
с него Заповед с рег.№318зз-22 от 09.07.2021 год., издадена полицейски орган в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, за задържане
на М.А.Х. за срок от 24 часа.
Със същото решение, Административен
съд – Кърджали е осъдил
ОДМВР – Кърджали да заплати на М.А.Х.,
с постоянен адрес ***, направените за
двете съдебни инстанции разноски, общо в размер на 1270.00 лева.
Към жалбата е приложено и прието
като доказателство по делото Експертно решение №*** от *** год., зас.№**, на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“
АД ***/л.21-л.23/, от което е видно, че по повод на преосвидетелстване,
на ищеца М.Х. са определени ***/***/ трайно намалена работоспособност, с дата
на инвалидизиране – 27.06.2018 год. и срок на
инвалидността до 01.04.2023 год., за 2 години. В това експертно решение на ТЕЛК
е вписана водеща диагноза – „***“, а като придружаващи заболявания е вписано – ***;
***.
По делото, от Регионална
здравноосигурителна каса – Кърджали/РЗОК – Кърджали/ е изискано медицинското
досие на ищеца М.А.Х. ***, за периода от 01.01.2021
год. до настоящия момент, като в отговор на това искане е представено,
съответно прието като доказателство по делото, писмо на директора на РЗОК -
Кърджали с приложена към него Справка с Изх.№26-01-25 от 11.10.2023 год./л.60-л.77/, за отчетени медицински и дентални
дейности, за периода 01.01.2021 год. – 30.09.2023
год., за М.А.Х.. В тази справка в табличен вид са описани отчетените в горния
период прегледи в ПИМП и СИМП, изписаните лекарства за домашно лечение и
медицински изделия, заплащани от бюджета на НЗОК, отчетените в същия период
медико-диагностични дейности и хоспитализации в лечебни заведения за болнична
медицинска помощ, както и извършените стоматологични дейности, за ищеца М.Х..
За установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с твърдяните за претърпени
неимуществени вреди, по доказателствено искане на процесуалния представител на ищеца, в настоящото производство са допуснати до
разпит като свидетели лицата: К. М. И. от *** – *** на ищеца и Д. А. Л. от ***.
Свидетелят И. сочи в показанията
си, че не е присъствал на задържането на ищеца Х., но разбрал за същото от
приятели и познати от ***, тъй като новината била разнесена мигновенно,
както и от медиите. Твърди, че бил запознат с това, че задържането било във
връзка с ***, но не бил наясно с детайли по случая. Заявява, че задържането на Х.
се отразило тежко на него и семейството му, като синът му, който бил чужбина,
след случилото се с баща му, се завърнъл от там, като
същият тежко преживял ареста на баща си, вследствие на което ***. Свидетелят
твърди, че Х. е *** и последно е работил като *** в ***, както и че преди да
бъде задържан ищеца бил един от уважаваните в *** хора, като след задържането
хората нямали вече такова доверие към него както преди, въпреки, че от тяхна
страна не било коментирано той да е извършвал нещо нередно. Свидетелят твърди
също, че след случилото се семейството на Х. се затворило, а това се отразило
негативно и на роднинската им връзка. Заявява, че наскоро разговарял със
съпругата на Х., от която разбрал, че същият много често започнал да търси
медицинска помощ. На поставен въпрос свидетелят отговаря, че бил запознат, че
ищецът имал здравословни проблеми ***, както и че след задържането на Х., никой
не искал да го наеме на работа. На друг въпрос свидетелят отговаря, че след
случилото се на 09.07.2021 год., Х. станал необщителен и затворен, като според
свидетеля, същия избягвал да говори за задържането си, понеже не му било
приятно и се срамувал от това. Относно образувано наказателно производство
срещу ищеца, свидетелят сочи, че М.Х. не му е споделял такава информация.
В показанията си свидетеля Д. А.
Л. твърди, че се познава с ищеца Х. от *** година, когато той работил като ***,
а Х. работил като *** в ***. Свидетелят заявява, че от медиите разбрал, че по сигнал
***, М.Х. бил задържан публично и откаран в ареста с белезници, като още на
следващия ден при проведения с него телефонен разговор установил, че Х. бил
доста притеснен от задържането. Свидетелят заявява също, че оттогава Х.
започнал често да посещава болницата в ***, където ***, често се налагало да му
запазва час за преглед, тъй като Х. бил болен от ***. На поставен въпрос
свидетелят отговаря, че знае, че ***, като освен това сочи, че доскоро същия
лежал и в болницата, за да се лекува от ***. На следващо място, Л. твърди, че
след случилото се Х. бил много стресиран и притеснен, като в тази връзка
отбелязва, че наскоро, заедно с Х., посетили *** и когато по булеварда преминал
полицейски автомобил, виждайки автомобила, М.Х. се притеснил и казал на Л., че
се страхувал от униформените служители. На поставен въпрос свидетелят отговаря,
че лично Х. му споделил, че хората от ***, които преди задържането са го
поздравявали, сега го отбягвали, все едно е чумав, като единствената причина за
това било задържането, с което бил уронен престижа му сред тези хора.
Свидетелят твърди също, че познава и сина на Х., който му споделил, че след
случилото се с баща му, никой не искал да ходи на гости у тях. На поставен
въпрос Л. отговаря, че нито Х. му е споделял, нито пък от медиите е узнал, че срещу
М.Х. имало образувано наказателно произвоство и че
същият бил викан в прокуратурата в град Кърджали по този повод. В заключение, свидетелят
сочи, че това, което било писано по медиите за Х., не попречило на техните
взаимоотношения и че все още са близки приятели.
По доказателствено искане, направено
в исковата молба и поддържано и в съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца, по делото е допусната
съдебно-психологична експертиза с вещо лице – ***, което,
след като се запознае с медицинската
документация, приложена по делото и при
необходимост, след извършване на преглед на ищеца М.А.Х. ***,
да отговори на следните въпроси: 1. В какво се изразяват
претърпените емоционални и психически болки и страдания следствие на
задържането на ищеца М.А.Х.?; Налице ли е увреда на
психическото му здраве?; 2. Как се е отразило задържането на психическото му и
емоционално състояние към датата на осъществяването му, по време на
времетраенето му, непосредствено след това и към настоящия момент и има ли
увреждане или промяна на психическото му и емоционално здраве вследствие на
това, ако има, в какво се изразява увреждането или промяната и за какъв
период?; 3. Налице ли са други увреждания на психическото здраве или
усложнения, освен посочените в исковата молба или такива в причинна връзка със
задържането, и в какво се изразяват?; 4. Настъпил ли е изцяло оздравителният
процес от емоционално и психическо естество след привличането, има ли остатъчни
симптоми и прояви от психологично естество и в какво се изразяват те?
Вещото лице – д-р Т.М.Д., *** в ***, след
запознаване с документацията, приложена по делото и след извършване на
психологична експлорация, както и след провеждане на
специализирани психологични изследвания в амбулаторни условия на ищеца М.А.Х.,
е представило заключение по допуснатата съдебно-психологична експертиза/л.85-л.93/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от
страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като
неразделна част от протокола от
съдебно заседание, проведено на 09.01.2024 година.
В раздел II „Данни от анамнезата и настоящото
изследване“ към експертизата, вещото лице е описало резултатите, получени от
проведеното психологично излседване на М.Х.,
включващо ***, като в същия този раздел от заключението вещото лице е възпроизвело
и интервюто, проведено с освидетелстваното лице, като един от методите за
изследване.
В раздел III „Съдебно-психологично обсъждане“
към експертизата, вещото лице е дало разяснение на конкретни понятия, като е
посочило най-напред, че ***. Посочило е,
че ***. Вещото лице е посочило, че ***.
На следващо място, вещото лице е
пояснило, че ***.
В същия този раздел от
експертизата, вещото лице е обсъдило и анализирало получените от психологичното
изследване на М.Х. резултати, като същото е описало най-напред, че се касае за ***.
Вещето лице е отбелязало, че *****
*****
*****
*****
*****
*****
*****.
При така направеното обсъждане на
резултатите от проведеното психологично изследване на М.Х., по първия въпрос от
задачата - В какво се изразяват претърпените емоционални и психически болки и
страдания следствие на задържането на ищеца М.А.Х., както и налице ли е увреда на психическото му здраве?, вещото лице е посочило,
че
*****
*****.
По втория въпрос - Как се е
отразило задържането на психическото му и емоционално състояние към датата на
осъществяването му, по време на времетраенето му, непосредствено след това и
към настоящия момент и има ли увреждане или промяна на психическото му и
емоционално здраве вследствие на това, ако има, в какво се изразява увреждането
или промяната и за какъв период?, вещото лице е дало заключение, като е
посочило, че ****
*****
*****.
По третия въпрос от задачата,
вещото лице е отговорило отрицателно, като е посочило, че не се установяват
други увреждания на психическото здраве или усложнения, освен посочените в
исковата молба или такива в причинна връзка със задържането.
По четвъртия въпрос - Настъпил ли
е изцяло оздравителният процес от емоционално и психическо естество след
привличането, има ли остатъчни симптоми и прояви от психологично естество и в
какво се изразяват те?, вещото лице е посочило, че ****
*****
*****
*****.
В съдебно заседание на 09.01.2024
год., вещото лице д-р Т.М.Д. поддържа заключението си. На поставен й въпрос
отговаря, че по време на проведеното с Х. интервю, доминантата на разговара е бил за задържането и емоцианалните
и психологически последици от това задържане, като сочи, че в разговорите с
лицето не е била коментирана темата за образувано наказателно производство
срещу него и субективните му усещания по този повод. Вещото лице сочи, че
чувство на провал и сриване на авторитета пред хората, вследствие на
задържането, са допринесли за емоционалното състояние на М.Х., а това е
повлияло и на психологическото му състояние.
При така приетото за
установено от фактическа страна, настоящият съд прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от издаването на Заповедта за
задържане на ищеца, с рег.№318зз-22 от 09.07.2021 год., издадена от М. О. П.,
на длъжност „***” в Районно управление – Кирково към ОДМВР - Кърджали, с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено
задържането на ищеца М.Х. за срок до 24 часа и която заповед е отменена като
незаконосъобразна, след обжалването й по съдебен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.203
от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират неимуществени
вреди, в резултат на отменена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразна
заповед за задържане. Ищец е адресатът на отменения административен акт, а
ответникът – Областна дирекция на МВР – Кърджали, е юридическо лице, съгласно
чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, към което
принадлежи и полицейският орган, издал отменената заповед. Исковете за
отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на
администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на
чл.204, ал.1 от АПК, срещу субект по чл.205 от АПК.
За да бъде уважен предявен иск за
обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е
необходимо да бъде установено наличието на кумулативно посочените в закона
предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат.
Съобразно нормата на чл.4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица. Изискването за кумулативност на тези условия,
т.е. предпоставки, се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до
непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяване на предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника тежи изцяло върху ищеца.
Анализът на събраните в хода на
настоящето съдебно производство доказателства дава основание на съда да направи
беспорен извод, че е осъществена първата от
изискуемите се предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, предвидена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно -
доказано е по делото по несъмнен начин, че заповедта за задържане на лице,
издадена от разузнавач в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, с рег.№318зз-22/09.07.2021 год., която първоначално е била
потвърдена от Момчилградския районен съд, е отменена,
като незаконосъобразна, с Решение №20/21.02.2022 год., постатовено
по КАД №293/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали, което решение
е окончателно. Отменената заповед представлява административен акт, който
безспорно е издаден при изпълнение на административна дейност, тъй като
задържането на лице по ЗМВР за срок, не по-дълъг от 24 часа, представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за
цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да се
преустанови извършването на такова или лицето да се укрие. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че по несъмнен и безспорен начин е установено
изпълнението на първата предпоставка за уважаване на ищцовата
претенция за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, в
резултат на тази незаконосъобразна заповед, тъй като същата е отменена като
незаконосъобразна, с окончателно съдебно решение.
Настоящия съдебен състав намира също така, че е налице и второто кумулативно изискуемо
условие - причинена
на ищеца неимуществена вреда от отменения
акт, както и причинна връзка между причинената
вреда и незаконосъобразната заповед.
Няма легална дефиниция за понятието „неимуществени
вреди”, но съдебната практика е извела наличието на две основни групи
случаи, които попадат в обхвата на това понятие – физически болки и емоционални страдания. В исковата молба
се претендира обезщетение заради влошено здравословно състояние, т.е. претендира се такова
поради настъпили физически болки или страдания, както и се претендира
обезщетение поради наличието на емоционални и психически страдания по повод задържането
на ищеца. Освен това, в исковата молба се притендира
да са нарушени и други неимуществени права – право на придвижване. Настоящият
съдебен състав намира за доказани като факт отрицателните емоции и психически
страдания, произтичащи лично за ищеца от
неговото задържане, изразяващи се в негативни изживявания, безпокойство, обида, уронване на неговото самочувствие, в резултат именно
на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице за срок
до 24 часа. Както вече стана ясно, по
безспорен начин се установява, че ищецът М. Х. е бил задържан в помещение за
временно задържане в РУ - Кирково, за времето от 13:30 часа на 09.07.2021 год.
до 11:10 часа на 10.07.2021 год., т.е. правото на лицето на свободно
придвижване е било ограничено за максималния срок от почти 24 часа, като това
задържане, безспорно, е обявено за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно
решение. Ясно е, че ограничаването на свободата и на правото на движение на
лицето, които налага самият принудителен престой в резултат на изпълнението на
приложената ПАМ по ЗМВР, обективно води до негативни последици върху
емоционалното и психическото състояние на всяко лице. Тези конкретни негативни
последици за ищеца М. Х. - силен стрес, тревожност, безспокойство,
чувство на срам, изолация и принудително ограничаване на контактите, в резултат
на незаконосъобразната заповед за задържане, по несъмнен начин се установяват от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К. И. и Д.
Л., а и от заключението на допуснатата по делото съдебна-психологична
експертиза, които съдът кредитира в тази им част, като логични, житейски
обосновани и възпроизвеждащи състоянието на ищеца по време на задържането му и
след това. Следва да се посочи, че това е първо задържане за ищеца, като по
делото няма данни, а дори и твърдения, спрямо него да са били налагани и други
мерки от категорията на процесната, като следва да се
отчете, че той не е и особено млад човек, а човек на пенсионна възраст с
утвърдени навици на поведение, разбирания и очаквания, поради коети е съвсем нормално това задържане да е предизвикало у
него страх и притеснения. Не без значение за последното е и здравословното
състояние на ищеца Х. към момента на задържането, като от представеното и
прието като доказателство Експертно решение №*** от *** год., зас.№**, на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“
АД – ***/л.21-л.23/, става ясно, че лицето страда от редица заболявания
като ***, както и ***, за които са налице и вписани в експертното решение
противопоказания, сред които и психоемоцианално
напрежение. Ето защо съдът намира, че изпадането на ищеца в тази извънредна за
него ситуация по задържането му за срок от 24 часа, безспорно е породило силна
тревожност у него, както и че същия е преживял обичайния за всеки нормален
човек психически дискомфорт, както по време на самото
задържане, така и за времето след това. Действително изброените по-горе заболявания са
стари, т.е. същите не са породени от самото задържане на ищеца, но определено
са допринесли за психическото му разстройство, респ. това негативно отражение
на задържането върху психическото състояние на ищеца, съдът намира, че е в
пряка причинно-следствена връзка с незаконното задържане, като по делото не се
установи негативните преживявания да са свързани предимно с образуваното срещу
него досъдебно производство, каквито са твърденията на ответника. Изложеното
води до извода, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за причинени неимуществени вреди: налице е отменен административен
акт – заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР; негативно отражение
на неправомерното задържане върху психическото състояние на ищеца, респ.
причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразния акт, както и
пряка причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконосъобразната
заповед за задържане. В този смисъл, предявената искова претенция за
неимуществени вреди съдът намира за доказана по основание, поради което същите
следва да се обезщетят, но не в претендирания размер
на претенцията.
Конкретният размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
условията на чл.52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от
ЗР на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера, вида и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към
момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване. При преценка размера на обезщетението следва да се
има предвид, че не е налице продължително и трайно разстройство на психическото
здраве на ищеца, като в тази връзка е и заключението по приетата СПЕ, според
което към момента на изследване, лицето е възстановило емоционалното и психилогично състояние, като остатъчни психологични
симптоми се проявяват ситуативно, когато забележи
полицейски автомобил. Освен това, по делото няма данни, а също и твърдения, че
по повод на стреса и неприятните емоции, предизвикани от незаконосъобразното
задържане, ищецът М.Х. се е нуждаел от някакво специализирано лечение или че
същият се е подложил на такова. Също така, съдът счита, че не кореспондира с
доказателствата по делото и твърдението в исковата молба за значително и
продължително влошаване на физическото здраве на ищеца вследствие задържането,
като от изисканата и представената справка от РЗОК - Кърджали се установява, че
и преди задържането на ищеца са отпускани медикаменти за домашно лечение на ***.
От друга страна, от назначената по делото съдебна-психологична експертиза се
установява, че ищецът ***, поради което и стресът от обсъжданото задържане е
бил възприет от него, съответно преживян, с по-голям интензитет и по-продължително.
Обстоятелство, увеличаващо интензитета на засягане и създаването на негативен
образ в обществото, като се има предвид, че *** е ***, се явява и медийното
отразяване на задържането, като с оглед приетите по делото разпечатки на едни
от най-често посещаваните интернет страници на местни и централни информационни
издания - „БТВ новините“, „Нюз Лекс бг“, както и „24 Родопи“, е
ясно, че същото е стигнало да голям брой лица и е намерило отзвук и съответната
реакция сред тях.
В случая, като се отчетат
естеството на незаконосъобразната административна дейност; характера,
интензитета и времетраенето на негативните преживявания – необоснованото
задържане на лицето и ограничаването на правото му на свобода и свободно
придвижване за период от 24 часа, както и предвид породените негативни
психически преживявания за период от година и половина, без дълбоко и трайно
физическо и психическо увреждане на здравето, съдът приема за справедливо
обезщетение на претърпените неимуществени вреди, в размер на 2500.00/две хиляди
и петстотин/ лева, която сума съдът намира за адекватна и съразмерна на
интензитета на причинения на ищеца дискомфорт и на
причинените му негативни психологични емоции, респ. преживания
силен стрес, тревожност, безспокойство, чувство на
срам, изолация и принудително ограничаване на контактите на ищеца с приятели и
близки хора. В останалата му част, до пълния му претендиран
размер от 10000.00/десет хиляди/ лева, предявеният иск за неимуществени вреди
се явява неоснователен и недоказан и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът намира, че в случая, същата следва да се
присъди, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
административния акт/Решение №20 от 21.01.2022 год., постановено по КАД
№293/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отменена,
като незаконосъобразна, Заповедта за задържане на лице с рег.№318зз-22 от
09.07.2021 год., издадена от
полицейски орган при ОДМВР - Кърджали/, т.е. считано от 21.01.2022 год., а не
от датата на задържането - 09.07.2021 год., каквото искане е въведено в
исковата молба, като в тази връзка настоящият съдебен състав се съобразява с
разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 год. на ВКС
по т.гр.дело №3/2004 год., ОСГК, според които, началният момент, от който
лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила
решението, с което се отменя унищожаемия акт.
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, то на ищеца М.А.Х. от ***, следва да бъдат присъдени и претендираните деловодни разноски по настоящото
производство. В случая, при предявен иск в размер на 10000.00/десет хиляди/
лева, който, както бе обосновано и по-горе, съдът намира, че следва да бъде
уважен в размер на 2500.00/две хиляди и петстони/
лева, то на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за заплатено от негова страна
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмернo на уважената част от иска. Така,
съдът намира, че с решението по делото следва да присъди в полза на ищеца М.А.Х.
***, разноски за заплатеното от него в брой адвокатско възнаграждение по
настоящото дело, в размер на 325.00/триста двадесет и пет/ лева, съобразно
уважената част на исковата молба и съгласно представения и приложен по делото
договор за правна защита и съдействие, сер.**, ***,
от *** год./л.7, стр.1/, ведно с попълнено и подписано пълномощно към него от
същата дата/л.7, стр.2/, като на ищеца следва да бъде присъдена внесената по
сметка на АдмС - Кърджали държавна такса, в размер на
10.00/десет/ лева, видно от приложената по делото вносна бележка за плащане към
бюдсжета с УРН *** от 26.06.2023 год. на „Централна
кооперативна банка” АД/л.8/, както и за внесения депозит за
възнаграждение на назначеното по делото вещо лице, по набирателна
сметка на съда, в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, преведени с платежно
нареждане за плащане към бюджета с референция *** от 10.10.2023
год. на „Обединена българска банка“ АД/л.54/ или, в полза на ищеца М.А.Х. ***,
с решението по настоящото дело следва да бъдат присъдени деловодни разноски,
възлизащи в размер общо на 735.00 /седемстотин тридесет и пет/ лева.
Във връзка с направеното в хода
по същество възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът намира за нужно да посочи, че в конкретния случай,
заплатеното от страната възнаграждение за ангажирания адвокат е съобразено и
определено в съответствие с действащата понастоящем разпоредба на чл.8, ал.1,
във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на
основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата регламентира, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, а според чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес от 10000 до 25000 лева, каквото е и настоящото дело,
минималният размер на възнаграждението е 1300 лева. Пределно ясно е, предвид
горното, че договореното и заплатено в брой по настоящото административно дело
адвокатско възнаграждение за един адвокат, е в предвидения в тази норма
минимален размер, поради което липсва основание за редуцирането му и съответно,
направеното възражение за прекомерност е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
При положение, че исковата
претенция за присъждане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди, в
размер на 2500.00 лева, при претендиран размер от
10000.00 лева, се явява основателна, респ. при положение, че за остатъка до
10000.00 лева искът се явява неоснователен и недоказан и предвид своевременно
направеното в хода по същество искане от процесуалния представител на
ответника, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника по иска следва да бъде
присъдено такова, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.4 (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) от ЗОДОВ, съгласно която, съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Предвид това, съдът
в настоящия състав счита, че в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 230.00/двеста и тридесет/ лева, определен съобразно чл.37 от ЗПП, във
вр. с чл.24, изр.2/второ/ от Наредбата за заплащането
на правната помощ/НЗПП/, съгласно което, по административни дела с материален
интерес, каквото е и настоящото дело, възнаграждението е от 100 до 360 лева,
т.е. съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в средния размер, регламентиран в посочената норма от
НЗПП.
Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл.203 и следващите
от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – град Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Х., с
постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата в размер на 2500.00/две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице с рег.№318зз-22/09.07.2021
год., издадена от М. О. П., на длъжност „***“ в Районна управление - Кирково
към ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2022
год., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част, до сумата в размер на 10000.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата в размер общо на 735.00/седемстотин тридесет и пет/ лева, представляваща направени от него деловодни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА М.А.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 230.00/двеста
и тридесет/ лева, представляващи направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния
административен съд на РБългария, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
С Ъ Д
И Я: