РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100502216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Н. П. срещу решение №
20000132/04.01.2022г., постановено по гр.дело № 52821/2020г. по описа на СРС, 170-и
състав, в частта, в която С. Н. П. е осъден по предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, сумата 1
138.93 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.09.2017г. до м.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ********,
аб. № 36729, ведно със законната лихва считано от 29.10.2020г. до окончателното
изплащане, сумата от 28.15 лева – стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва считано от
29.10.2020г. до окончателното изплащане, и сумата 147.45 лева - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г.
Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на постановеното
от СРС решение – към предявяването на исковете ответникът С. П.а вече била
починала, предвид на което процесуално правоотношение с нея въобще не било
възникнало, респ. правоприемство в хода на делото не настъпило, а решението в
частта, в която съдът уважил исковете срещу ответника П. като наследник на майка си
1
С. П.а, се явявало недопустимо. Позовава се на ТР 1/09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г.
ОСГТК на ВКС. Решението било неправилно в останалата обжалвана част. По делото
не било установено, че ответникът бил собственик или носител на вещно право на
ползване върху имота, тъй като в представения договор за продажба на ап. 28 на адреса
лицата фигурирали само с три имена. Същото възражение не било обсъдено от СРС.
Отделно с исковата си молба ищецът претендирал суми за ап. 72 от адреса, а не за ап.
28 и изследваните по делото суми се отнасяли до съвсем различен имот. По делото не
се установявало извършването на реална доставка на ТЕ – начисляването било на база,
поради неосигурен достъп, но не била изпълнена процедурата по чл. 41 ОУ на ищеца
неосигуреното ползване да бъде констатирано с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители на ищеца или
на ФДР. Позовава се и на недействителност на протокола за неосигурен достъп – не
носел необходимите подписи. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника искове. Претендира
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски
за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.с“ ЕООД не заявява становище
по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно.
Настоящият съдебен състав намира за основателни въведените с въззивната
жалба на ответника възражения за частична недопустимост на обжалваното съдебно
решение по следните мотиви:
С исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил осъдителни искове за
сумите 1 298.14 лева – цена на доставена през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 36729, находящ се в гр. София, ул.
„*******, 195.21 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за
периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г., 28.15 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до 30.04.2019г., 5.90 лева – обезщетение за
забава за плащането на последната главница за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда
на 29.10.2020г., до окончателното погасяване. Исковете са насочени срещу ответници
С. Н. П. и С. Г. П.а в условията на разделност – по ½ част. Следователно първоначално
2
заявените срещу ответника П. осъдителни искове са за сумите 649.07 лева – ½ част от
дължимата цена на доставената през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. топлинна
енергия в топлоснабден имот с аб. № 36729, находящ се в гр. София, ул. „*******,
97.61 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от
30.10.2017г. до 13.10.2020г., 14.07 лева – ½ част от дължимата цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до 30.04.2019г., 2.95 лева – обезщетение за
забава за плащането на последната главница за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от депозирането на исковата молба в съда
на 29.10.2020г. до окончателното погасяване.
След като исковата молба била изпратена на ответника П. в изпълнение на
разпореждането на съда № 20268336/04.12.2020г., с молба от 09.03.2021г., позовавайки
се на настъпилата още през 1977г. смърт на С. Г. П.а, ищецът заявил, че насочва
осъдителните си искове изцяло срещу ответника П. в лично качество и като наследник
на С. Г. П.а.
След като съобразил становището на ответника П. първоинстанционният съд с
определението си по чл. 140 ГПК прекратил производството по делото в частта срещу
С. Г. П.а, като изложил мотиви именно за начална липса на правоспособна страна, с
която да се учреди процесуално правоотношение. Позовал се на ТР № 1/09.07.2019г. по
тълк.д. № 1/2017г. ОСГТК на ВКС.
Макар и да прекратил производството в частта по предявените срещу С. Г. П.а
искове, с обжалваното решение, като се е произнесъл досежно пълния размер на
заявените с исковата молба претенции, вместо за ½ част срещу ответника С. Н. П.,
съдът е излязъл извън заявеното с исковата молба искане на ищеца по отношение на
същия ответник и е постановил недопустим съдебен акт в същата част. Налице е
изначално невъзникнало процесуално правоотношение с починалата С. Г. П.а за ½
част от посочените в исковата молба суми. Без правно значение е знанието или
незнанието на ищеца, че същата била починала преди депозирането на исковата молба
в съда. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме,
че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното
правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това
производството продължава с участието на правоприемника му. В този смисъл са и
задължителните указания по т. 2 от ТР № 1/09.07.2019г. по тълк.д. № 1/2017г. ОСГТК
на ВКС.
Предвид изложеното, като недопустимо, обжалваното решение на
първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено в частта, в която СРС е осъдил
ответника С. Н. П. да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД суми над ½ част от дължимите
размери.
Досежно правилността на първоинстанционното решение в останалата
3
обжалвана и допустима част настоящият въззивен състав намира наведените от
ответника с въззивната жалба доводи за неправилност за неоснователни по следните
съображения:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 115, том IX, дело № 715/1969г., от 13.03.1969г., на
Л. С. – и.д. I Нотариус при Софийски народен съд се установява, че С. Г. П.а и
ответникът С. Н. П. придобили правото на собственост върху процесния недвижим
имот апартамент № 28, находящ се в гр. София, ул. *******. Възраженията, че не се
установявало правото на собственост на ответника П., понеже в нотариалния акт не
бил посочен неговият ЕГН са неоснователни, тъй като от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че именно ответникът е лицето, придобило вещни права
върху процесния имот. Видно е от изготвената по делото служебна справка за
ответника С. Н. П., че същият има регистриран поС.ен и настоящ адрес именно на
адрес ап. 28, находящ се в гр. София, ул. „*******, който номер на улицата съответства
на *******. По делото е представен и договор за правна защита и съдействие, в който е
посочен адресът му на ул. *******. Същият договор е подписан от ответника С. П. и
обективира негово извънсъдебно признание, че това е неговият адрес.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка,
съобщения към фактури, изравнителни сметки и др., както и от заключенията на СТЕ и
ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес
през процесния период била топлоснабдена.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът С. П., като собственик на
топлоснабден имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в
имота от ищеца „Т.С.” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството
клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на
доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на
участието му в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, същият следва да
отговаря за ½ част от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
4
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните бил сключен действителен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Възраженията на въззивника, че установените по делото суми се отнасяли до
съвсем различен имот са напълно неоснователни, тъй като и писмените доказателства и
заключенията на изслушаните по делото експертизи касаят конкретен абонатен номер,
а именно 36729. Съгласно заключението на СТЕ процесният апартамент № 28,
находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „*******, *******, фигурирал в базата данни
на ищеца с аб. № 36729. Имотът имал пълен отопляем обем 159 куб.м, а в списъка за
разпределението на топлата вода бил посочен: „С. Н. П., един обитател, водомер“. За
процесния период не бил осигурен достъп за отчитане на уредите, за което бил
съставен протокол, подписан от представител на ЕС.
Съобразно заключението на вещото лице дяловото разпределение през
процесния период било извършвано съгласно Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради–етажна собственост към Наредба №16-334. Поради това начислените при
ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на
отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Т.С.с“ ЕООД при спазване
поднормативната уредба. Съобразно заключениeто на СТЕ през процесния период на
абоната не била начислявана ТЕ за отопление на имота. Начислена била единствено
ТЕ, отдадена от сградната инсталация и такава за БГВ. През целия процесен период
достъп до имота за отчет на уредите не бил осигурен. На абоната за периода била
начислена ТЕ за БГВ на база брой потребители за 1 лице при норма разход 140 л. на
денонощие. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация за процесния период
за имота било определено като част от общото количество ТЕ за отопление в СЕС.
Делът на процесния имот в това количество бил определен според съотношението на
пълния му отопляем обем в размер на 159 куб.м към пълния отопляем обем на СЕС по
проект към общия топломер по формулата в съгласно Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради–етажна собственост към Наредба №16-334. Съобразно констатациите на
вещото лице в резултат на анализ на отчетите, цитирани в дяловото разпределение,
ФДР извършила дяловото разпределение в съответствие нормативната уредба.
Ответникът не твърди и не установява да е осигурил достъп за отчитане на
5
уредите – в случая на водомера за топла вода. Поради неосигурения достъп за отчитане
и топлата вода била начислена при условията на неосигурен достъп за 1 брой
потребител при норма разход 0.140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие и в
съответствие с нормативната уредба. От ТЛП по делото са представени и протоколите
за неосигурен достъп, приети като писмени доказателства и неоспорени от страните по
делото. Същите носят подпис на лице от ЕС с посочено име и номер на апартамент.
Цитираната от въззивника норма на чл. 41 ОУ е ирелевантна към процесните
отношения, тъй като същата по-тежка форма на протокола е относима към случаите на
неосигурен достъп от клиент, отказал се от ползване на ТЕ, като нормата урежда и
хипотеза на самоволно възстановяване на спряното топлоподаване от клиента.
Същевременно разпоредбата на т. 6.7. от Методиката към Наредбата за
топлоснабдяването предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в
общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от приложимите
ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните сметки от лицето
по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да се е
възползвал от тази си възможност и да е поискал допълнителен отчет и преработване
на данните след получаването от упълномощеното по реда на чл. 28 лице на
изравнителните сметки за процесния период. Ето защо се налага извод, че предвид
неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово разпределение начислението на
топлинна енергия за БГВ било извършено в съответствие с установените нормативни
правила, почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да
понесе нормативно установените последици от собственото си неправомерно
поведение.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото
се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и
нейната стойност. Макар и ССчЕ да е изготвена въз основата на частни документи,
изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по
делото СТЕ, както и с писмените доказателства, събрани по делото, поради което съдът
кредитира заключенията.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в
заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без
начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени
изготвените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за процесния период: от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. - 472.22 лева за доплащане от абоната и от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. -
61.62 лева за доплащане от абоната. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ за
процесния период начислената сума за периода по фактури е в размер на 764.29 лева,
като от изравнителните сметки следва да бъде прибавена сумата от 533.84 лева.
Съгласно заключението на СТЕ, след съобразяване на горната сума за изравняване,
6
цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност 1
298.13 лева за целия процесен период.
Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните
записвания при ищеца, за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
задължението на абоната възлиза на обща стойност 1 298.14 лева, като вещото лице е
установило, че в информационната система на ищеца били въведени и гореобсъдените
изравнителни сметки, изготвени от ФДР. Видно от заключението на ССчЕ, след
извършена проверка в счетоводството на ищеца се установява, че сумите за ТЕ за
процесния период не са заплатени.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. Съобразно представеното по делото извлечение от сметки за аб.
№ 36729 и неоспореното заключение на ССчЕ дължимата сума за дялово
разпределение възлиза в размер на сумата 28.15 лева. При носена от ответника за
установи при дължимо по делото пълно и главно доказване положителния факт на
погасяване на дълга, доказателства за това не са ангажирани.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. При кредитиране на
неоспореното заключение на ССчЕ задължението за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия възлиза на 195.26 лева.
Предвид извода на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия СРС е разгледал своевременно въведеното от ответника в срока по
чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение
на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания, като при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
правилно ги е съобразил като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б ”в” ЗЗД, които се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност. Необхванати от погасителната давност са задълженията в размер
на сумата 1 138.93 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., сумата от 28.15 лева – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и сумата 147.45 лева -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.10.2017г.
до 13.10.2020г. Същите задължения се отнасят за аб. № 36729, а отговорността на
ответника П., по гореизложените мотиви, е за ½ част от тях.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
7
в частта, с която ответникът С. Н. П. е осъден да заплати на ищеца суми, както следва:
569.47 лева, представляваща ½ част от дължимата цена на доставената през периода от
01.09.2017г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 36729,
находящ се в гр. София, ул. „*******, 73.72 лева – обезщетение за забава за плащането
на същата главница за периода от 30.10.2017г. до 13.10.2020г., 14.07 лева,
представляваща ½ част от дължимата цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от
депозирането на исковата молба в съда на 29.10.2020г. до окончателното погасяване.
В частта, в която СРС е осъдил ответника П. да заплати на ищеца суми над тези
размери, първоинстанционното съдебно решение, в обжалваната част, по изложените
по-горе мотиви, следва да бъде обезсилено.
Като необжалвано решението на СРС е влязло в сила в частта, в която съдът е
отхвърлил исковете.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
ответникът по въззивната жалба, доколкото ищецът не следва да носи неблагоприятни
последици от произнасянето свръхпетитум от районния съд.
Пред СГС същият е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че
такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал единствено
бланкетен отговор на въззивната жалба, с който твърди неоснователност на въззивната
жалба, без излагането на доводи за това. Въззиваемият не е изпратил представител в
проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание. Поради това
съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата
инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20000132/04.01.2022г., постановено по гр.дело №
52821/2020г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която С. Н. П. е осъден по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, сумата над 569.47 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. ********, аб. № 36729, ведно със законната лихва
считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане, сумата над 14.07 лева – стойност
8
на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане, и сумата над
73.72 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
30.10.2017г. до 13.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20000132/04.01.2022г., постановено по гр.дело №
52821/2020г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която С. Н. П., ЕГН
**********, е осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати
на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 569.47 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. ********, аб. № 36729, ведно със законната лихва
считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане, сумата 14.07 лева – стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане, и сумата 73.72
лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
30.10.2017г. до 13.10.2020г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.с” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9