№ 5
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:П. Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100512365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение №20165269 от 29.07.2021 г., постановено по гр. д. №
8813/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 126 състав, е признато за установено, на
основание чл.422 ГПК вр. с чл.410, ал.1, т.1 КЗ, че П. В. Ц. дължи на „Д.З.“
АД, сумата от 1 610, 90 лв., представляваща регресно вземане за заплатено на
лизингодателя по застраховка на договори за лизинг застрахователно
обезщетение по договор за лизинг от 28.02.2013 г., сключен между ответника
„М.-П.“ ЕООД, за неплатени лизингови вноски от м.06.2019 г. до м.03.2020
г.,ведно със законната лихва, считано от 19.10.2020 г. до погасяване на
задължението, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 2 790, 76 в. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 151, 03 лв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззина жалба от ищеца „Д.З.“ АД. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно
решаващият съд е приел, че ищецът може да се възползва само от едно от
правата, с които разполага, като не е съобразил, че регресното право е
законоустановено и възниква при наличието на определен фактически състав,
който в случая е налице. Второто право е възникнало въз основа на договорни
отношения, уредени между „М.-П.“ ЕООД и „Д.З.“ АД в застрахователния
договор и същото е неотносимо към регламентираното в чл.410, ал.1, т.1 КЗ
регресно право на застрахователя срещу причинителя на вредата. Неправилно
решаващият съд е приел, че ищецът би се обогатил при получаване на
1
дължимата сума по регресната претенция, след като е упражнил договорното
си право по рамково споразумение с „М.-П.“ ЕООД. Поддържа, че
обогатяване би било налице по отношение на П. В. Ц., който в качеството си
на неизправен длъжник по договор за отдаване на автомобили при условия на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
от 28.02.2013 г. е държал и ползвал лизинговата вещ без да заплаща
дължимите за това вноски, като по този начин е нарушил ЗЗД, ТЗ и договора,
по който е страна. С обжалваното решение съдът е приел, че договорът за
лизинг може да бъде безвъзмездна сделка, в която една от страните да се
възползва от неправомерното си поведение. По делото е установено, че
ответникът е ползвал лизинговия автомобил без да заплаща дължимите
лизингови вноски за това – обстоятелство, което се признава от ответника с
депозирания по делото писмен отговор на исковата молба. Доказано е също
така наличието на валиден застрахователен договор по застраховка на
договори за лизингови вноски към датата на настъпване на застрахователното
събитие; неплащане на дължимите лизингови вноски от ответника по
процесния договор за лизинг; настъпило застрахователно събитие, както и
изплатено застрахователно обезщетение от страна на ищеца в изпълнение на
задълженията по застрахователен договор по застраховка на договори за
лизинг. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение. Този принцип не е съобразил
решаващия съд, като е приел, че ответникът може да ползва безвъзмездно
лизинговия автомобил, на основание договорните отношения между „М.П.“ и
ищеца. На основание чл.342, ал.1 ТЗ договорът за лизинг е възмезден. В
случая ответникът е ползвал лизинговия автомобил без да заплаща
дължимото лизингово възнаграждение. Ответникът не е страна по договора,
сключен между ищеца и „М.-П.“ ЕООД и не може да упражнява права по
него или да прави възражения въз основа на него. Без значение за
отговорността на ответника е какво се е случило с лизинговата вещ след
прекратяване на договора за лизинг. Обхватът на регресното право е
регламентиран в чл.410, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. С оглед на това релевантни са вредите,
претърпени от застрахования, а не от застрахователя. Тъй като „М.-П.“ ЕООД
е претърпяло вреди в размер на 2 790, 76 лв., представляваща просрочени,
дължими и непогасени лизингови вноски с настъпил падеж, съгласно
погасителния план към договора за лизинг от 28.02.2013 г. с реф. № 52458 за
периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г., а ищецът е платил застрахователно
обезщетение в същия размер, за да покрие тези вреди, счита, че предявеният
иск е изцяло основателен. Договорните отношения, възникнали между
застрахователя и застрахования след прекратяване на договора за лизинг от
28.02.2013 г. нямат отношение към него. Без значение за регресното право е
какво се е случило с лизинговия автомобил. Ищецът е понесъл вредите,
понесени от лизингодателя, в чиито права е встъпил след заплащане на
застрахователното обезщетение. С обжалваното решение съдът е направил
някакъв вид прихващане и е намалил задължението на причинителя на
вредата с договорното право на ищеца да получи определена сума, тъй като е
бил изправен длъжник по процесния застрахователен договор и преди това е
2
изпълнил свое договорно задължение, в нарушение на чл.103 ЗЗД, тъй като
ответникът не е имал вземане от ищеца и не е бил страна по рамковото
споразумение за застраховка на договори за лизинг от 14.10.2008 г., за да
може да иска и да се възползва от това негово задължение. Счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че договорът за лизинг е прекратен
поради изтичане на срока. Същият е прекратен поради системното
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ПОТЪР В. Ц., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ищецът е платил на „М.-П.“
ЕООД сумата от 2 790, 76 лв. – неплатените от него лизингови вноски, както
и 320, 14 лв. – остатъчна стойност. Твърди, че след изпълнение от негова
страна до края на третата година по взаимно съгласие между страните по
договора за лизинг остатъчната стойност от 35 % се е преобразувала в нов
двугодишен лизингов договор със следната структура: 30 % авансова вноска,
24 месечни вноски, 5 % остатъчна стойност. Твърди, че е платил всички
авансови вноски, застраховки и месечни вноски до втория месец на същата
година включително и частично третия месец. Ищецът е платил на „М.-П.“
ЕООД девет лизингови вноски, както и 320, 14 лв. – остатъчна стойност. По
силата на сключения между ищеца и „М.-П.“ ЕООД договор собствеността
върху актива се прехвърля в полза на ищеца. Вместо ищецът да заплати на
„М.П.“ ЕООД сумата от 3 110, 90 лв., а последният да му плати сумата от 1
500 лв., ищецът е платил на „М.-П.“ ЕООД сумата от 1 690, 50 лв. На
основание чл.410, ал.1 т.1 КЗ максималният размер на регресната претенция е
платеното от застрахователя застрахователно обезщетение. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.1 КЗ. Ищецът твърди,
че между ЗАД „В.“ и „М.-П.“ ЕООД е сключено рамково споразумение за
застраховка на договори за лизинг от 14.10.2008 г. относно застраховане на
вземания на лизингодателя „М.-П.“ ЕООД, произтичащи от сключени между
същия и трети лица – лизингополучатели, договори за лизинг. Към рамковото
споразумение е подписан Сертификат за застраховка на договора за лизинг №
1612010130156, по силата на който са застраховани вземанията на
застрахования, произтичащи от договор за застраховане на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост от 28.02.2013 г., сключен между „М.-П.“ ЕООД –
лизингодател и П. В. Ц. – лизингополучател и Поръчка № 1 от 28.02.2013 г. с
реф. № 52458 към него с предмет лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“. На 18.12.2015 г. ЗАД „В.“ е заличен и негов универсален
правоприемник е ищцовото дружество. Във връзка с настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се в просрочени и издължени суми по
лизингов договор от 28.02.2013 г. и Поръчка № 1 с реф. № 52458 към него от
ответника съгласно погасителния план към допълнителното споразумение от
3
06.03.2018 г., в ищцовото дружество са предявени претенции от лизингодатея
, по които са образувани 5 броя ликвидационни преписки, по които са
заплатени застрахователни обезщетения в общ размер от 2 760, 76 лв. Между
ищеца и „М.-П.“ ЕООД е сключено споразумение от 02.09.2020 г., по силата
на което лизингодателят си запазва правото на собственост относно
лизинговия автомобил, предмет на договора за лизинг, срещу задължението
да плати на ищеца действителната стойност на автомобила към датата на
подписване на споразумението в размер на 1 500 лв. От своя страна ищецът
следва да заплати на „М.-П.“ ЕООД сумата от 908, 18 лв., представляваща
сбор между дължимите неизплатени и просрочени лизингови вноски с
настъпил падеж съгласно погасителния план преди датата на връщане на
лизинговото имущество за периода от м.02.2020 г. до м.03.2020 г.
включително в размер на 588, 04 лв. и остатъчната стойност в размер на 320,
14 лв. Със споразумението от 02.09.2020 г. е направено прихващане между
остатъка от месечните лизингови вноски с настъпил падеж до края на
лизинговия срок на договора за лизинг в общ размер на 588, 04 лв. и
остатъчната стойност в размер на 320, 14 лв., които ищецът следва да изплати
на лизингодателя и действителната стойност на автомобила в размер на 1 500
лв., която „М.-П.“ ЕООД следва да плати, за да си запази правото на
собственост върху лизинговия автомобил. С оглед на така сключеното
споразумение „М.П.“ ЕООД е изплатило на ищеца сумата от 532, 64 лв.,
представляваща остатъка от задължението на застрахования след направеното
прихващане. С определяне на застрахователното обезщетение и
прихващането между общо дължимата дума в размер на 908, 18 лв. и
действителната стойност на лизинговия автомобил към датата на подписване
на споразумението от 02.09.2020 г. в размер на 1 500 лв., разликата между
дължимото застрахователно обезщетение и действителната стойност на
автомобила след направеното прихващане е изплатена от лизингодателя на
застрахователя. Така ищецът е изпълнил задълженията си като застраховател
по рамковото споразумение за застраховка на договори за лизинг от
14.10.2008 г. и Сертификат за застраховка на заговори за лизинг №
1612010130156. На основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ за него е възникнало
суброгационно право. Въз основа на заявление по чл.410 ГПК е постановена
заповед за изпълнение за сумата от 2 790, 76 лв., както и разноски в размер на
155, 82 лв. Длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед
за изпълнение. Претендира установяване съществуването на вземане срещу
ответника в размер на 2 790, 76 лв., както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Излага съображения, че стойността на реално
претърпяната от ищеца вреда възлиза на 1 610, 90 лв. Изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение възлиза на 2 790 лв., 76 лв. Ищецът е платил
също така сумата от 320, 14 лв. – остатъчна стойност на лизинговия
автомобил. Застрахованият от своя страна е заплатил на ищеца сумата от 1
500 лв. – стойност на автомобила, за да запази собствеността върху него.
Поддържа, че сумата от 1 610, 90 лв. е максималния установен от закона
размер на обезщетението, което ищецът може да получи. Не е налице правна
възможност от ответника да се изисква заплащане на остатъчната стойност на
автомобила, която възлиза на 320, 14 лв., тъй като правото на собственост
може да се придобие от лизингополачутеля, но не е налице уговорено
4
задължение за това. С оглед на това от сумата от 1 610, 90 лв. следва да се
приспадне заплатената от ищеца остатъчна стойност на автомобила в размер
от 320, 14 лв. Така разликата възлиза на 1 290, 76 лв. Счита, че отговорността
му към ищеца е в този размер. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск за сумата от 1 290, 76 лв. и да отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
Въз основа на заявление от 19.10.2020 г, подадено от „Д.З.“ АД, е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
10.11.2020 г. по гр. д. № 50481/2020 г. по описа на СРС, IІ ГО, 126 състав,
срещу П. В. Ц. за сумата от 2 790, 76 лв., ведно със законната лихва за
периода от 19.10.2020 г. до изплащане на вземането и 105, 82 лв. - разноски
по делото, от които: 55, 82 лв. - държавна такса и 50 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение
срещу постановената заповед за изпълнение. Счита, че не дължи изпълнение,
тъй като по делото не са представени доказателства за претендираното от
заявителя вземане.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
На 14.10.2008 г. е сключено рамково споразумение за застраховка на
договори за лизинг между ЗАД „В.“ – застраховател и „М.-П.“ ЕООД –
застрахован, по силата на който застрахованият предлага, а застрахователят
приема срещу заплащане на застрахователния премия да застрахова
вземанията на застрхования като лизингодател по договори за лизинг на
МПС, собственост на застрахования – „Застраховка на договори за лизинг“ В
чл.3 и 3.1 е уговорено, че застрахователните полици се сключват въз основа
на поръчка по образец и погасителен план, неразделна част към нея, подадена
от застрахования, като застрахователят писмено изразява своето одобрение
или неодобрение за застраховане на договора за лизинг, заявен с поръчката В
чл.5 страните са се съгласили, че предмет на застраховката на договори за
лизинг са дължимите от страна на лизингополучателя вноски за отдадени на
лизинг МПС, съгласно погасителния план към съответния договор за лизинг,
за който договор застрахованият е подал поръчка по образец и за който
застрахователят е изразил съгласие да бъде застрахован. В раздел IV от
договора е предвиден начина за определяне на застрахователната сума, а в
раздел V- начина за определяне на застрахователната премия. По силата на
чл.16 при неплащане на падежа на дължима и изискуема лизингова вноска,
съгласно погасителния план към договора за лизинг, до изтичането на 60-
дневното просрочеие и на 40-дневния период на изчакване, застрахованият е
длъжен след датата на падежа да изпрати до неизпрания лизингополучател
уведомително писмо за непогасеното задължение с покана за доброволно
изпълнение. След изтичане на срока, даден от застрахования за плащане и
при условие, че лизингополучателят не е изпълнил задължението си,
застрахованият е длъжен за изпрати второ уведомително писмо с указание на
дължимото актуално задължение, както и с предупреждение с указан срок за
връщане на автомобила. След изтичане на срока, даден от застрахования с
второто уведомително писмо и при условие, че лизингополучателят отново не
е изпълнил задължението си, застрахованият дава съгласие за суброгиране на
застрахователя в правата и задълженията му по договора и изплаща на
5
застрахователя справка за всички дължими от лизингополучателя суми, с
което го уведомява за промените и прозитичащите от това последици. По
силата на чл.18 от договора застрахователят изплаща на застрахования
застрахователно обезщетение в срок до 15 дни, считано от датата на
предоставянето на необходимите документи, удостоверяващи настъпването
на събитието и размера на претенцията и при положеие, че
лизингополучателят дори и след поканата за доброволно изпълнение не е
погасил задълженията си или не е върнал обекта на лизинговане. В чл.19 е
предвидено, че с изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят се суброгира в правата на застрахования срещу
лизингополучателя.
Към рамковото споразумение за застраховка на договори за лизинг
от 14.10.2008 г. са подписани три анекса.
По силата на допълнително споразумение от 01.03.2011 г. към
горепосоченото рамково споразумение страните са се съгласили, че след
настъпване на застрахователното събитие на основание заведена щета
застрахователят ще заплаща на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на 100 % от застрахования финансов риск и за договори, сключени
между застрахования и негови лизингополучатели при следните условия:
обект на застраховане са сключени между застрахования в качеството на
лизингодател и трети лица, в качеството на лизингополучатели, договори за
отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция
за прехвърляне правото на собственост с предмет автомобили от марката
„Форд“ и относно моделите Фиеста, Фюжън и Фокус. Лизинговият срок на
всеки един от горепосочените договори за лизинг е до 5 години или 60 месеца
включително. Остатъчната стойност по всеки един от договорите за лизинг е
до 35 % включително от цената при плащане в брой с включен ДДС.
По делото е представен сертификат застраховка на договори за
лизинг № 1612010130156 от 22.04.2013 г., съгласно който застраховател е
ЗАД „В.“, а застрахован – „М.-П.“ ЕООД. Застраховката на договори за
лизинг покрива риска от неплащането от страна на лизингополучателя в
продължение на 60 дни на която и да е дължима и изискуема лизингова
вноска, съгласно погасителната схема по договора за лизинг на нови и за
автомобили втора употреба. Удостоверено е, че лизингополучател е П. В. Ц. –
страна по договор за лизинг № 52458. Застрахователната сума е 9 907, 16
евро, а застрахователната премия е 148, 61 евро, платима в лева по фиксиран
курс на БНБ в срок до 30.04.2013 г. Не е предвидено самоучастие. Срокът на
договора е от 22.03.2013 г. до 05.02.2018 г. Сертификатът е издаден на
основание договореностите в рамково споразумение за застраховка на
договори за лизинг от 14.10.2008 г.
На 28.02.2013 г. между „М.-П.“ ЕООД – лизингодател и П. В. Ц. –
лизингополучател, е сключен договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне н правото на
собственост. Предмет на договора е отдаване при условията на
финансовообвързан лизинг фабрично нови автомобили, предварително
избрани и поръчани от лизингополучателя, които лизингодателят се
задължава да предостави на лизингополучателя при условията на договора. В
чл.8 от договора е предвидено, че размерът и броят на месечните лизингови
вноски се уговарят подробно в поръчката за доставка на всеки отделен
6
автомобил. В чл.61 и 62.3 от договора е предвидено, че при неплащане на две
поредни лизингови вноски в уговорени ясрок лизингодателят има право да
иска от лизингополучателя връщане на автомобила в срока по чл.37 – три дни
от датата на прекратяването, както и да прекрати едностранно договора по
отношение на съответната поръчка.
Представена е поръчка № 1 от 28.02.2013 г. реф. № 52458 от П. В. Ц.
за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста. Срокът на лизинга е 60
месеца. Лизинговата цена с включена годишна лихва е 10 253, 44 евро без
ДДС Началната вноска е 1 732 евро без ДДС, платима в срок от 3 работни дни
след подписването на поръчката. Останалите дължими месечни вноски са в
размер на 93, 06 евро без ДДС, дължими на 5-то число на текущия месец.
Допълнително заплащане в размер на 3 031 евро без ДДС във връзка с
прехвърляне собствеността на автомобила. посочена е банкова сметка, по
която се превеждат дължимите лизингови вноски. Към поръчката е приложен
погасителен план На 05.03.2013 г. е съставен приемателно – предавателен
протокол между „М.-П.“ ЕООД и П. В. Ц. относно лизинговия автомобил.
На 06.03.2018 г. е сключено допълнително споразумение към
договор за отдаване на автомобили при условията на финансообвързан лизинг
с опция за прехвърляне на правото на собственост от 28.02.2013 г. и поръчка
№ 1/28.02.2013 г. с реф. № 52458, по силата на което страните са приели за
установено помежду им, че към датата на сключване на споразумението
лизингополучателят е платил на лизингодателя следните суми: начална
вноска в размер на 4 065 лв. и 59 месечни лизингови вноски за периода
м.04.2013 г. – м.02.2018 г., съгласно погасителен план към договора за
лизинг. Общият размер на платената сума възлиза на 12 262, 98 лв. Платена е
и сумата от 711 лв. във връзка с прехвърляне правото на собственост върху
автомобила. В чл.3 от допълнителното споразумение страните са се съгласили
да бъде увеличен с 24 месеца срока на лизинга, като общият срок става 83
месеца. В тази връзка е увеличена лизинговата цена с включена годишна
лихва, като същата става в размер на 10 677, 74 евро без ДДС. Съставен е нов
погасителен план, който представлява неразделна част от споразумението. В
него са предвидени 24 броя месечни вноски за периода м.04.2018 г. –
м.03.2020 г. в размер на 136, 40 евро без ДДС. По делото е представен
изготвения погасителен план към разглежданото допълнително
споразумение.
На 26.09.2019 г. е съставен справка за дължимите, неизплатени и
просрочени задължения по процесния договор с реф. № 52458. Задължението
на ответника към посочената дата за периода м.05.2019 г. – м.09.2019 г.
възлиза на 3 186, 45 лв. с ДДС.
„М.-П.“ ЕООД е изпратил до „Д.З.“ АД суброгационно писмо,
съгласно което гарантира, че е собственик на автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“, рег. № СА **** ТХ и е в правото си да привежда в действие всички
права и задължения по лизингов договор № 52458. Лизингополучател е П. В.
Ц.. Отправено е изявление, че сумата от 3 048, 58 лв. – застрахователно
обезщетение, което ще бъде изплатено от „Д.З.“ АД, представлява непогасено
в срок лизингово задължение във връзка с цитирания лизингов договор.
Заявено е съгласие „Д.З.“ АД да встъпи във всички права и задължения по
лизинговия договор за възстановяване по регресен път на платените от
дружеството суми вместо лизингополучателя във връзка с настъпила загуба,
7
срещу неизправния лизингополучател, включително и правото да прекрати
едностранно договора и да претендира за получаване на автомобила от всяко
лице, в което той се намира, включително и с правото да придобие
собствеността върху него, на основание чл.410 КЗ.
Във връзка с определено застрахователно обезщетение с
ликвидационен акт 917547/21.11.2019 г. на ищцовото дружество с платежно
нареждане от 25.11.2019 г. сумата от 1 325, 09 лв. е преведена на
застрахования „М.-П.“ ЕООД.
До ответника е изпратено писмо изх. № *********/28.11.2019 г.
ищецът е уведомил същия за изплатеното застрахователно обезщетение от 1
325, 09 лв., съставляващо неизплатени и дължими вноски по лизинговия
договор.
С ликвидатионен акт 921999/17.12.2019 г. е определено
застрахователно обезщетение в размер на 291, 97 лв., дължимо на „М.-П.“
ЕООД. Определеното застрахователно обезщетение е преведено по банков
път на 18.12.2019 г. в полза на застрахования.
С ликвидационен акт 025956/20.01.2020 г. е определено
застрахователно обезщетение в размер на 292, 54 лв., което е преведено от
ищеца в полза на застрахования на 21.01.2020 г., съгласно представеното
платежно нареждане.
С ликвидационен акт 831478/21.02.2020 г. ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 293, 12 лв., което е преведено по
банков път в полза на застрахования на 24.02.2020 г., предвид представеното
платежно нареждане.
На 02.09.2020 г. е сключено споразумение между „Д.З.“ АД -
застраховател и „М.-П.“ АД – застрахован, по силата на което застрахователят
дължи на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 2 броя
месечни вноски с настъпил падеж за периода м.02.2020 г. – м.03.2020 г. в
размер на 588, 04 лв. и остатъчна стойност в размер на 320, 14 лв. с ДДС.
Общият размер на задължението е 908, 18 лв. с ДДС. С изплащане на всички
дължими суми от обезщетението застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу лизингополучателя, включително има право да
придобие собствеността върху лизинговия автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“, предмет на сертификат № 1612010130156. Застрахованият запазва
собствеността върху автомобила при положение, че възстанови на
застрахователя действителната стойност на автомобила към момента на
подписване на споразумението. Застрахователят и застрахованият са приели,
че лизинговият автомобил към датата на подписване на споразумението е 1
500 лв. с ДДС, която сума е дължима от застрахования на застрахователя.
Страните са заявили съгласие да извършат прихващане на насрещните
задължения до размера на по – малкото от тях, като след извършеното
прихващане застрахованият дължи на застрахователя разликата между двете
задължения, намалена с 10 % за целите на прихващането. Застрахованият се е
задължил да заплати на застрахователя дължимата сума след извършеното
прихващане в размер на 532, 64 лв. с ДДС в срок до 14 работни дни. След
извършване на плащане на посочената сума застрахованият е заявил, че няма
и няма да има за в бъдеще претенции относно правото на собственост върху
лизинговия автомобил. След изпълнение на уговореното в споразумението
страните ще считат за уредени изцяло и окончателно финансовите си
8
взаимоотношения във връзка с ликвидационна преписка № *********,
образувана на основание сертификат № 1612010130156 и занапред няма да
имат и няма да предявяват взаимни претенции по същата.
По делото е представен ликвидационен акт 959446/16.09.2020 г.,
съгласно който дължимото от ищеца на „М.-П.“ ЕООД застрахователно
обезщетение възлиза на 908, 18 лв. С платежно нареждане от 21.09.2020 г.
сумата от 532, 64 лв. е преведена по банков път от застрахования в полза на
ищеца по споразумение от 02.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта
на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Между ЗАД „В.“ АД, чийто правоприемник е ищецът и „М.П.“
ЕООД е сключено рамково споразумение за застраховка на договори за
лизинг от 14.10.2008 г., по силата на който са застраховани вземанията на
застрахования по договори за лизинг на МПС, собственост на застрахования.
В приложното поле на посочения договор попада сключеният на 28.12.2013 г.
договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, сключен между
„М.-П.“ ЕООД и ответника, съгласно представения двустранно подписан
сертификат за застраховка на договори за лизинг № 1612010130156, обсъден
по – горе.
Страните не спорят, че за периода м.06.2019 г. – м.03.2020 г.
ответникът не е платил дължимите лизингови вноски, чийто размер общо
възлиза на 2 790, 76 лв.
В изпълнение на поетите договорни задължения и на основание
чл.208, ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на възникване на
застрахователното правоотношение, ищецът е заплатил дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 2 790, 76 лв.
На основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, приложим към момента на
възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
9
Спори се между страните в производството относно обхвата на
регресното право.
Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да заплати
на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по - малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и размера на задължението към
застрахования.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 112 от 15.01.2015 г. по
т. д. № 2936/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
при суброгиране в правата на застрахования застрахователят не може да има
повече права от самия застрахован. Третото лице (длъжникът или
лизингополучателят в хипотезата на договор за лизинг), не може да бъде
задължено да плати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования лизингодател. Лизинговите вноски с ненастъпил падеж, т. е.
лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг до
крайния му срок, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на
договора, не следва да бъдат включени в застрахователното обезщетение по
договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“.
При предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му
разновидности - оперативен и финансов, и връщане на лизинговата вещ,
включително поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя за
плащане на лизингови вноски, всяка от страните се освобождава от бъдещите
си задължения по лизинговия договор и поради прекъсване на договорното
правоотношение лизингополучателят не дължи на лизингодателя лизингови
вноски за времето след прекратяването/връщането на вещта - решение № 47
от 28.05.2015 г. по т. д. № 389/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда
на чл.290 ГПК.
С оглед на това следва да се извърши преценка дали процесният
договор за лизинг е бил предсрочно прекратен или не. По делото не се твърди
от никоя от страните, а и не са ангажирани доказателства, че лизингодателят
„М.-П.“ ЕООД е упражнил правото си едностранно да прекрати договора за
лизинг поради липса на плащане на 2 погасителни вноски, съгласно
предвидената в чл.61 и чл.62.3 от договора възможност за това. Ето защо
следва да се приеме, че за разглеждания период м.06.2019 г. – м.03.2020 г.
договорът за лизинг от 28.02.2013 г. и допълнителното споразумение към
него от 05.03.2018 г. е действал и е обвързвал страните по правоотношението,
като лизингополучателят е ползвал лизинговата вещ.
Ответникът поддържа, че от изплатеното застрахователно
обезщетение следва да се приспадне платената от ищеца остатъчна стойност,
както и получената от „М.-П.“ ЕООД сума в размер на 1 500 лв.
Сумата от 320, 14 лв., представляваща остатъчна стойност на
лизинговия автомобил, не се претендира от ищеца в настоящото
производство, поради което не е налице основание същата да се приспада от
заявеното регресно право.
Развилите се взаимоотношения между застрахователя и
застрахования по повод собствеността на лизинговия автомобил нямат
10
отношение към обхвата на регресното право, който е законоустановен,
доколкото липсва правно регламентирано основание за това.
След като размерът на дължимото от ищеца застрахователно
обезщетение възлиза на 2 790, 76 лв., което застрахователят е платил на
застрахования, както и обстоятелството, че дължимите от лизингополучателя
лизингови вноски за горепосочения период м.06.2019 г. – м.03.2020 г.
възлизат на същата сума, то предявеният иск се явява изцяло основателен.
Следва да се отбележи също така, че при определяне размера на
регресното право на застрахователя реалното намаляване на актива на същия
във връзка с настъпилото застрахователно събитие, не е елемент от
фактическия състав на регресното право, поради което това обстоятелство
няма значение за него и неправилно е обсъждано от решаващия съд в
обжалваното решение.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
решението в обжалваната част следва да се отмени, като предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
жалбоподателя – ищец следва да се присъди сумата от 25 лв., представляваща
заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Тъй като жалбоподателят е защитаван във въззивното производство
от юрисконсулт, без явяване в открито съдебно заседание и на основание
чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК, следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
На ищеца следва да се присъди сумата от още 110, 61 лв. – сторени
в исковото и заповедното производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20165269 от 29.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 8813/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 126 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК
вр. с чл.410, ал.1, т.1 КЗ – за признаване за установено, че П. В. Ц., ЕГН ****,
дължи на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, сумата над 1 610, 90 (хиляда шестстотин и
десет лева и деветдесет стотинки) лв. до 2 790, 76 (две хиляди седемстотин и
деветдесет лева и седемдесет и шест стотинки) лв., представляваща регресно
вземане за заплатено на лизингодателя по застраховка на договори за лизинг
застрахователно обезщетение по договор за лизинг от 28.02.2013 г., сключен
между ответника „М.-П.“ ЕООД, за неплатени лизингови вноски от м.06.2019
г. до м.03.2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Д.З.“ АД,
ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. „****, срещу П. В. Ц., ЕГН ****, с адрес гр.
София, ул. ****, че П. В. Ц., ЕГН **** дължи на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, сумата
над 1 610, 90 (хиляда шестстотин и десет лева и деветдесет стотинки) лв. до
2 790, 76 (две хиляди седемстотин и деветдесет лева и седемдесет и шест
стотинки) лв., представляваща регресно вземане във връзка с неплатени
11
лизингови вноски от м.06.2019 г. до м.03.2020 г. по договор за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 28.02.2013 г. и допълнително
споразумение към него от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 19.10.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. В. Ц., ЕГН ****, с адрес гр. София, ул. ****, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. „****, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща сторени
във въззивното производство разноски, да заплати сумата от 50 (петдесет) лв.,
на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във
въззивното производство, както и да заплати сумата от още 110, 61 (сто и
десет лева и шестдесет и една стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в заповедното и исковото производство.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12