№ 277
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Силвия Б. Русева
Диана В.а
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно
наказателно дело № 20241100601799 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
С Разпореждане № 2157 от 16.02.2024г. по НОХД № 577/2024г., по
описа на Софийски районен съд, 98-ми състав, първоинстанционният съд е
прекратил наказателното производство срещу обвиняемия Д. Т. Д., ЕГН
**********. Съдът е приел, че макар и формално да са осъществени
признаците на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, то
деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 НК и поради явната
незначителност на обществената му опасност както и тази на самия деец, то
не е престъпно.
Срещу така постановеното разпореждане е депозиран частен протест от
прокурор в Софийска районна прокуратура. Прокурорът намира процесното
разпореждане за непълно, неправилно и незаконосъобразно. На първо място,
е посочил, че по настоящото дело, не е било провеждано разпоредително
заседание и съдът няма правомощието да прекрати наказателно дело от общ
характер в закрито съдебно заседание. На следващо място се сочи, че актът, с
който съдебният състав се произнася по прекратяване на наказателното
производство е определение, а не разпореждане. Като допълнителен аргумент
е посочено, че дали е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК е въпрос по
същество, който се изяснява в хода на проведено съдебно следствие, в
открито съдебно заседание. Също така, според прокурора, са нарушени
принципите на публичност и непосредственост на наказателния процес, както
1
правото на защита на обвиняемия, тъй като съдът е приел за безспорно
установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. В
заключение, се предлага атакуваното разпореждане да бъде отменено.
В хода на открито съдебно заседание от 12.04.2024г., пред настоящата
инстанция, прокурорът поддържа протеста и моли да бъде уважен, а
разпореждането отменено като неправилно и незаконосъобразно. Отново е
изтъкнато, че съдът е следвало да се произнесе с определение, а не с
разпореждане. Прокурорът намира за противоречиви изводите на
първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието и
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Изложените са и аргументи във връзка с
постигането на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК.
Защитникът на обвиняемия Д. Д. – адв. М. моли частния протест да бъде
оставен без уважение. В пледоарията си подробно коментира доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство. В заключение счита, че съдът
правилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като в нея
законодателят е имал предвид точно такива случаи, какъвто е конкретният с
обвиняемия. В заключение, насочва вниманието на съда към практика, в
подкрепа на схващането, че съдията- докладчик има правото да прекрати
производството при наличието на предпоставките, които са цитирани в
самото разпореждане. Моли разпореждането да бъде оставено в сила.
Въззивния съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите
в протеста, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен
обвинителен акт, с който обвиняемият Д. Т. Д. е бил предаден на съд за
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
След като се е запознал с материалите по делото и внесения обвинителен
акт, първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките по
смисъла на чл. 250, ал.1, т.2, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на
наказателното производство. Най-обобщено, Съдът е мотивирал този своя
краен извод с обстоятелството, че извършеното от обвиняемия деяние е
малозначително и попада в хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК. Съдът е
констатирал два основни момента от обективната страна на деянието, а
именно, че деецът е осъществил само една от формите на изпълнителното
деяние – „държане“ и то на изключително минимално количество наркотично
вещество и невисок процент на активния компонент в него. На следващо
място, се е позовал на личностните характеристики на обвиняемия, а именно
чистото му съдебно минало, младата му възраст, обстоятелството, че сам е
посочил, че държи наркотично вещество, което е за лична употреба и
доброволно го е предал на полицейските органи, т.е. все обстоятелства, които
сочат на ниската лична обществена опасност на дееца.
Настоящата инстанция се солидализира изцяло с посоченото от
първоинстанционният съд относно наличието на обстоятелства,
обосноваващи и оправдаващи приложението на чл. 9, ал.2 от НК, като
2
споделя изводите на СРС относно малозначителността на деянието и ниската
лична обществена опасност на подс. Д.. В принципен план, процесуалният
ред, по който следва да се приложи чл.9,ал.2 НК, не е приложеният от първата
инстанция. Въззивната инстанция обаче намира, че в настоящото
производство с по-голямо значение са следните обстоятелства: характера на
деянието на подс. Д. и факта,че то наистина, само формално покрива състава
и признаците на престъпление по чл.354аНК, а в действителност не е такова,
поради изключително ниската степен на обществената му опасност, както и
ниската степен на обществена опасност на самия подс.Д., липса на
пострадало лице, чиито права да бъдат нарушени, а и с оглед процесуалната
икономия, която ще бъде постигната, тъй като съдът дължи „справедлив
процес“, което значи и „процес в разумен срок“ чрез потвърждаването на
процесното разпореждане и прекратяването на производството, вместо
отмяната му, тъй като в крайна сметка генералния резултат би бил същият,
постигнат вече чрез обжалваното разпореждане.
При така изложените обстоятелства от процесуално значение,
настоящият съдебен състав счита, че протестираното разпореждсане на СРС,
НО, 98-ми състав следва да бъде потвърдено по изложените по-горе
съображения.
Така мотивиран, СГС, НО, Втори въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2157 от 16.02.2024г. по НОХД №
577/2024г., по описа на Софийски районен съд, НО, 98-ми състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3