№ 86
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 260474/15.07.2022г., постановено по т.д.№ 161/2021г. на Софийски
градски съд са отхвърлени предявените от „Пи Ем Ай“ЕООД срещу „ВДХ“АД искове по чл.
258 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на остатък от възнаграждение в размер 311 026,53 лв. за
изпълнени СМР на обект „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови
отпадъци в местност „Градище“ в землище на гр.Дряново, обл. Габрово“ въз основа на
договор за наем на строителна техника от 18.10.2017 г. и анекси от 18.10.2017 г. и 28.02.2019
г., както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 2844,04 лв. за
период на забава 21.12.2020 г. – 24.01.2021 г.
Постановеното решение се обжалва от ищеца в производството - „Пи Ем
Ай“ЕООД. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост
на атакуваното решение, същото било постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че извода на Софийски градски съд, че представените от ищеца
доказателства не установяват при условията на пълно и главно доказване, че той е изпълнил
СМР, за които претендира възнаграждение, е неправилен. Навежда се още, че неправилно и
незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че дейностите, за които в
представените 10 бр. КСС с молба уточнение от 16.11.2021г. на ищеца не е посочена
единична цена не са предмет на Договора между страните и за тях не се дължи
възнаграждение на договорно основание, независимо дали са изпълнени от ищеца. Излага
1
твърдения, че тези непредвидени СМР не могат да бъдат изключени от обхвата на Договора
и по отношение на дължимото възнаграждение за същите не може да бъде изведен извод, че
същото не се дължи на договорно основание. Твърди, че е изцяло неправилен извода на
съда, че показанията на свидетеля М. са неинформативни и от същите не може да се направи
извод за коректно изпълнени от ищеца дейности, като съдът не е обсъдил показанията на
свидетеля в цялост, както и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
Излага още, че първоинстанционния съд не е извършил правилна и обоснована преценка на
заключенията на СТЕ и ССЕ, както и представените разходооправдателни документи, като е
достигнал до погрешен извод, че последните не водят до извод за извършени СМР, отнесени
именно до процесния обект. Сочи, че Софийски градски съд не е разгледал възражението на
ищеца, че изпълнителят „Пи Ем Ай“ ЕООД е извършил и разходи за материали, които са
били доставени на процесния обект, но не са били заплатени от ответното дружество. Излага
да е необоснован извода на съда, че представените от ответното дружество писмени
възражения, съдържащи изявления за оспорване на изпълнението, като забавено,
некачествено и непълно изпълнение, опровергават твърденията на ищеца за изпълнение на
СМР. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се излагат аргументи за нейната
неоснователност.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта- в обжалваната част, като
при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и пред
настоящата инстанция страните не спорят по основните факти. Няма спор и по
квалификацията на предявения иск.
В решението си първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на
повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси. Ето защо въззивната
инстанция счита, че същото следва да бъде потвърдено при съответното препращане към
мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК.
Независимо от това и предвид поставените с въззивната жалба въпроси,
настоящият състав излага и следните мотиви:
Пред Софийски градски съд са предявени искове по чл. 258 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на остатък от възнаграждение в размер 311 026,53 лв. за изпълнени СМР на
обект „Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местност
„Градище“ в землище а гр.Дряново, обл. Габрово“ въз основа на договор за наем на
строителна техника от 18.10.2017 г. и анекси от 18.10.2017 г. и 28.02.2019 г., както и за
заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 2 844,04 лв. за период на забава
21.12.2020 г. – 24.01.2021 г. Претендира се и законна лихва. Ищецът с допълнителната
искова молба поддържа доводи, че уговорките на страните са придали значение на
2
приемането на дейностите от страна на МОСВ и плащането на възнаграждение на
ответника, поради което и електронната кореспонденция е адресирана едновременно до
ищеца и ответника. Оспорва ответникът да е извършвал СМР на обекта, както и
представените от него договори да имат връзка с обекта и да доказват изпълнение на
посочените в тях дейности. Твърди, че ответникът е приел изпълнението, тъй като
междинният протокол 4 /образец 19/ му е изпращан неколкократно и възраженията му били
единствено по отношение на количество тръби, което било коригирано. Оспорва броят на
служителите му да има връзка с изпълнението, като твърди да е използвал външни експерти.
Твърди, че възраженията за неизпълнение на задълженията за почистване на строителна
площадка са неоснователни, тъй като уведомленията от община Дряново не касаят обекта –
сметище, а други имоти, твърди да претендира възнаграждение единствено за изпълнените 2
бр. наблюдателни стълбове, като счита възражението за недостатъци за преклудирани.
Твърди, че сам е доставил тревни смеси и дървесни видове за биологичната рекултивация на
обекта, за което представя фактури и сертификати, които е изпратил на ответника. Твърди,
че по отношение на посочения от ответника Бентомат, за който липсва цена в приложението
към договора, ответникът е запознат с цената му, одобрил е същата и частично е погасил и
цената й с тристранно споразумение между страните и доставчика. Евентуално счита, че
след като дейността е възложена се дължи обичайната цена. Оспорва да е развален договора,
като оспорва да е налице неизпълнение, както и надлежно отправено и получено изявление
за разваляне, като оспорва получилата представеното от ищеца изявление Т. М. да е била
негов представител или служител, както и предоставеният срок за изпълнение да е
подходящ. Оспорва действителността на клаузите за неустойка поради противоречие с
добрите нрави, евентуално оспорва да са налице твърдените форми на неизпълнение,
уговорени като предпоставка за възникването им, като твърди, че СМР на обекта са спирани
с актове на възложителя, както и че ответникът не е направил своевременно възражения за
неточно изпълнение.
По делото безспорно е установено следното: сключване на договора и анексите,
както и въвеждането на обекта в експлоатация с акт образец 16 от 03.12.2019 г.
Съгласно договора за наем от 16.10.2017 г. ответникът, с предходно
наименование „Водострой 98“ АД, е наел от ищеца „Пи Ем Ай“ ЕООД транспортна техника
и транспортни средства съгласно приложение № 1, за обект „закриване и рекултивация на
старо депо за твърди битови отпадъци в местност „Градище“ в землището на село Дряново
срещу цена, посочена в приложението. Това приложение е представено по делото и съдържа
уговорки относно наемане на транспортна техника за брой машиносмени на обща стойност
920875,37 лв. без ДДС или 1105050,44 лв. с ДДС.
С анекс от 18.10.2017 г. ответникът вече възлага на ищеца да изпълни „поръчка
за строителство с предмет: Закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови
отпадъци в местност „Градище“ в землището на село Дряново“, съгласно приложение №
1. В чл.1, ал.2 е посочено, че в обхвата на поръчката се включват следните строителни
и рекултивационни работи и други дейности, а именно: предепониране на отпадъците в
3
проектното тяло на депото, изпълнение на строителни работи /изкопни и насипни/,
включително доставка на материали, осигуряване на механизация, работна сила и всички
други услуги и дейности, необходими за изпълнение на рекултивационните дейности,
съобразно одобрения проект, временно строителство за целите на обекта, дейности по
временна организация на движението, техническа и частична биологична рекултивация,
грижи за растителността през първата година, отстраняване на дефекти през 12-месечния
срок съгласно правилата за въвеждане в експлоатация на обектите, изготвяне на екзекутивна
документация за обекта, други нестроителни дейности. Цената за изпълнение на анекса,
посочена в чл.4, ал.1 от него, е в размер на 920875,37 лв. без ДДС или 1105050,44 лв. с ДДС,
а именно посочената обща цена на машиносмените по първоначалния договор за наем на
строителна техника, като в чл.4, ал.2 е посочена обща цена на поръчката от 957710,39 лв без
ДДС или 1149252,47 лв. с ДДС., която включва цената по ал.1 и непредвидени разходи по
изпълнението от 4 %..
По делото не е представен документ, означен или озаглавен като „ приложение
№ 1“, към което препраща анекса от 18.10.2017 г. Относно съдържанието на уговорките
относно обема на СМР и уговорените цени, ищецът във връзка с дадените му указания, че не
сочи доказателства относно съдържанието на приложенията на анексите относно обема на
СМР, е представил с уточнителната си молба от 16.11.2021г. 10 бр. Количествено
стойностни сметки /КСС/, които са подписани двустранно от страните и които съдът приема
да обективират уговорките им относно вида и обема на възложените с анекса СМР. Общата
стойност на СМР по тези 10 бр. КСС е 951496, 94 лв., която сума не отговоря по никакъв
начин на посочените в чл.4 от анекса цени със или без ДДС. Доколкото във всички тези 10
бр. количествено стойностни сметки, изрично е посочено, че касаят обект „закриване
и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местност „Градище“ в
землището на гр. Дряново, област Габрово и не е спорно, че са подписани и от двете страни
по делото, то съдът приема, че именно тези 10 бр. КСС попълват съдържанието на анекса от
18.10.2017 г. относно вида, обема и количеството на възложени СМР.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното от първоинстанционния съд, че
предвид, че тези КСС има дейности, за които не е посочена единична цена не са изобщо
предмет на договора между страните /такива са изпълнението на горен изолиращ екран по
КСС 3/, съответно не са възложени на ищеца, а в случаите, в които са включени като
елемент от дейност, за която има посочена обща цена/така по КСС3 уговорената сума за
доставка на дренажен геокомпозит включва и дейностите по оразмеряване и полагане на
същия, цената, посочена за доставка и монтаж на тръба по същата КСС, включва и
съпътстващите дейности по засипването на тръбата с дренажна фракция, включително
доставката на последната, посочените цени за пиезометър, включват и останалите
допълнителни дейности по КСС/, то уговорката между страните е те да не се остойностяват
и заплащат отделно, а да се заплаща цялата дейност, за която е уговорена общата цена. От
горното следва извод, че за тези дейности на ищеца не се дължи възнаграждение на
договорно основание, независимо дали са изпълнени.
4
Основният спор между страните е съсредоточен в това дали ищецът е изпълнил
СМР, за които претендира възнаграждение, за доказването на което
изпълнение доказателствената тежест е за последния.
По делото са представени от ищеца с уточнителната молба от 16.11.2021 г. 10
протоколи обр.19, подписани в периода 06.08.2018 г. – 17.10.2018 г., които установяват
изпълнени от ищеца и приети от ответника СМР на същия обект, които страните не спорят,
че ответникът е заплатил на ищеца.
Съгласно представените от третото неучастващо по делото лице МОСВ
доказателства за обекта „закриване и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци
в местност „Градище“ в землището на гр. Дряново, област Габрово“ е съставен акт образец
19 от 03.12.2019 г., установяващ годността на строежа за ползване по предназначение, като
на 04.12.2019 г. е издадено и разрешение за ползването му. От третото лице МОСВ е
представен и междинен сертификат за плащане №4/05.12.2019 г., съдържащ изпълнените
работи в цялост, върху който се съдържа отбелязване да е коригиран от ответника „ВДХ“
АД, в качеството му на строител, на 13.12.2019 г., съгласно направени забележки по
изпълнението. Следователно СМР, извън рекултивацията, са били изпълнени преди
04.12.2019 г.
Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-техническа експертиза, от
чието заключение се установява, че СМР, които са предмет на исковете за възнаграждение,
са част от актуваните от ответника „ВДХ“ АД към МОСВ СМР-та на обекта „закриване
и рекултивация на старо депо за твърди битови отпадъци в местност „Градище“ в
землището на гр. Дряново, област Габрово и са реално изпълнени, който извод се основава
на съставените актове в хода на строителството и приетото изпълнение от възложителя на
обекта, като спорът по делото е концентриран по въпроса дали тези СМР са изпълнени от
ищеца, тъй като ответникът твърди да ги е изпълнил сам.
Относно доказване на собственото си изпълнение ищецът се позовава на
изпращането на протокол № 4 и поведението на ответника след получаването му, на
кореспонденция от МОСВ, адресирана до Е. Б., който ищецът твърди да е негов служител,
като е ангажирал и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. М., както
и разходнооправдателни документи в подкрепа на тезата да е ангажирал ресурс по
изпълнението.
Настоящата инстанция, счита, че тези доказателства, съпоставени с
представените от ответника писмени изявления, адресирани до ищеца и съдържащи
оспорване на изпълнението, възражения за некачествено, забавено и непълно изпълнение,
искане за такова, както и доказателства за възлагането на СМР на същия обект на трети
лица, не представляват пълно и главно доказване на твърденията на ищеца за изпълнение на
СМР, за които претендира възнаграждение.
Ищецът е представил по делото актът обр.19 с № 4 с различно съдържание , като
в хода на процеса е променил твърденията си относно стойността на изпълнените СМР.
5
Представил е доказателства за изпращането на акта по ел.поща на 03.02.2020 г. и с покана за
плащане от 20.11.202г. Представеният протокол не е подписан, не е приет от възложителя
„ВДХ“ АД, а и от представените доказателства е видно, че възложителят е изразил
многократно възраженията си към качеството и количеството на извършените дейности,
представените актове и протоколи и тяхното съдържание.
От показанията на разпитания пред Софийски градски съд свидетел М. се
установява, че на процесния обект е имало и други работници, като ръководител е бил Е.
Б.. От показанията на свидетеля обаче, не се установява конкретно извършени по време
дейности, поради което и въз основа на тях и при установените правоотношения на Б. с
двете страни по делото няма как да се направи извод за конкретно изпълнени от ищеца СМР
между посочените от него в протокол №4, които са предмет на делото. На ищеца е заплатено
възнаграждение за извършени СМР в размер на 640722.83лв.
Свидетелските показания на М. не съдържат конкретни факти и не могат да
бъдат обвързани с другите представени по делото доказателства. Въззивният състав споделя
извода на първоинстанционият съд, че показанията не следва да се кредитират, тъй като от
показанията на последния се установява единствено, че на обекта е имало и други
работници, като ръководител бил Е. Б.. Свидетелските показания не съдържат конкретни
факти и не могат да бъдат свързани с други представени по делото доказателства. Следва да
се има предвид, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди дали в
тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора
факти, съдържащи се в показанията, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да
се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на
установените по категоричен начин от останалите доказателства по делото факти и
обстоятелства. Видно от протокола за разпит на св. М., то последния е отговарял на
въпросите неясно, без да посочва конкретни факти, именно поради своята абстрактност и
неяснота показанията на последния не са кредитирани от съда, който извод се споделя от
настоящата съдебна инстанция. Отделно от горното не са налице други доказателства по
делото, които по категоричен начин да установяват твърдяните от ищеца факти и
обстоятелства, а именно, че е изпълнил процесните СМР.
Настоящата инстанция достига до извод, че от събраните доказателства в
производството не става ясно извършени ли са СМР след 17.10.2018г. в какви количества и
в какви срокове.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сторените по делото разноски. „ВДХ“АД претендира разноски за настоящото
съдебно производство и представя списък по реда на чл. 80 от ГПК, видно от който моли да
му бъдат присъдени разноски в размер на 20 645, 78 лв. с ДДС, представляващи заплатено
6
адвокатско възнаграждение, за което представя и доказателства, че е заплатено по смисъла
на т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. В проведеното пред настоящата инстанция
открито съдебно заседание на 30.01.2023г. е направено възражение за прекомерност на така
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, което следва да бъде
оставено без уважение, предвид материалния интерес по настоящото дело и съобразявайки
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260474/15.07.2022г., постановено по т.д.№
161/2021г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Пи Ем Ай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк.“Надежда - 3“, ул. „Подпоручик Футеков“, вх. А, ет. 1 да заплати
на „ВДХ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 6 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 20 645,78 лв. /двадесет
хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки / - сторените пред
САС разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7