М О Т И В И
по н.а.х.д. №209/2020
г. по описа на ВрРС, НО, 1–ви нак. с-в.
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано
е въз основа на постановление на ВрРП, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на обвиняемия Л.Х.Б.,***, за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК, а именно за това на 25.01.2018 г., в гр.
Враца, пред служител на ТП на НОИ – Враца, съзнателно да се ползвал от
неистински официален документ – удостоверение за трудов и осигурителен стаж с
изх. №ФС19-180/01.07.2004 г., в което е удостоверено наличието на трудов стаж
за периода от 01.03.1994 г. до 02.08.1995 г., като му е придаден вид, че е
издадено от ***************, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност от обвиняемия.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият
Л.Х.Б. е роден на *** ***, **********, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, **********, неосъждан, с ЕГН:**********.
На
25.01.2018 г., обвиняемият Б. подал заявление за отпускане на лична пенсия,
входирано в ТП на НОИ - Враца под №21 13-06-78/25.01.2018. Със заявлението,
обвиняемият представил и документи доказващи осигурителен стаж, както следва:
УП-3 с изх. №39/09.03.2006 г., издадено от Община Мизия и удостоверяващо
осигурителен стаж в КЦХ - гр. Мизия, УП-3 с изх. №ФС 19-180/01.07.2004 г.,
удостоверяващо осигурителен стаж в **********, военна книжка, три броя
осигурителни книжки. От ТП на НОИ - гр. Враца отказали лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като решаващият орган приел, че обвиняемият няма
необходимите години осигурителен стаж от втора категория. Мотивите на решаващия
орган са, че в представеното удостоверение УП-3 с изх. №ФС 19-180/01.07.2004
год., удостоверяващо осигурителен стаж в ********* дол за периода от 01.03.1994
г. до 02.08.1995 г. е заверен осигурителен стаж една година и пет месеца с
посочване на категория труд съгласно ПКТП, като е налице противоречие между
нормативно предвиденото и посоченото в удостоверението по отношение на процента
на осигурителната вноска за съответните категории труд. Също така от страна на решаващият
орган е изискано удостоверение за трудов и осигурителен стаж от Обединен
осигурителен архив - с. Невестино към ТП на НОИ - гр. Кюстендил, където е
предадена първичната документация на прекратил дейността си осигурител, в
случая „Минстрой Бобов дол“ АД - гр. Бобов дол. От същото се установило, че в
разплащателните ведомости за периода от месец март 1994 г. до месец август 1995
г. липсват каквито и да било данни по отношение на обвиняемия Л.Б., поради
което този стаж не е зачетен, тъй като записите в него не могат да бъдат
потвърдени.
В
хода на разследване е установено, че с разпореждане №39 на Министерски съвет от
21.06.1993 г. за преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно
участие е образувано еднолично акционерно дружество „Минстрой“ със седалище и
адрес на управление гр. Бобов дол. С решение на Окръжен съд - гр. Кюстендил от
28.07.1993 г. по фирмено дело №I - 1027/1993 г. по описа на съда, същото било
вписано в търговския регистър. От съдебното решение се установява, че за
Изпълнителен Директор на дружеството е бил определен Спас Димитров Станков,
който заемал тази длъжност до 12.07.1995 г. След него за Изпълнителен Директор
на дружеството бил назначен Васил Кирилов Симеонов. През 1998 г., била вписана
промяна, като „Минстрой“ - гр. Бобов дол от еднолично акционерно дружество е
преобразувано в акционерно дружество, представлявано и управлявано от Васил
Кирилов Симеонов. През 2001 г. с решение на Окръжен съд - гр. Кюстендил от
27.06.2001 г. е обявено в ликвидация, като за ликвидатор е назначен ***********.
Ликвидацията продължила до 2004 г., когато всички разплащателни ведомости били
предадени на съхранение в Община Бобов дол. По време на ликвидацията на „Минстрой Бобов дол“ АД - гр. Бобов дол, УП №3 се
изготвяли от св. ********** – счетоводител и се подписвали от св*********** -
заместник главен счетоводител. През 2004 г. архивът на „Минстрой Бобов дол“ АД
- гр. Бобов дол бил предаден за съхранение в Община Бобов дол на св. **********
която въз основа на нарочна Заповед на Кмета на Община - Бобов дол - св. **********,
била определена да издава необходимите удостоверения за трудов и осигурителен
стаж. През 2007 г., целият архив на „Минстрой Бобов дол“ АД - гр. Бобов дол на
Обединен осигурителен архив - с. Невестино към ТП на НОИ - гр. Кюстендил,
където се намира и към настоящия момент. Установило се още, че подписът за
изготвил в удостоверение за осигурителен стаж с изх. № ФС 19-180/01.07.2004
год. не е изпълнен от лицата *****************, както и ръкописният текст в
удостоверението не е изпълнен от някое от посочените лица.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на св. *****************, от заключението
на съдебно-почерковата експертиза, справка съдимост и множеството приложени по
делото писмени доказателства.
Съдът намира, че от събраните по
делото гласни доказателства се
установява, че 25.01.2018 г., в гр. Враца, пред служител на ТП на НОИ – Враца,
обвиняемият е ползвал удостоверение за трудов и осигурителен стаж с изх. №ФС
19-180/01.07.2004 г., в което е удостоверено наличието на трудов стаж за
периода от 01.03.1994 г. до 02.08.1995 г., като на същото е придаден вид, че е
издадено от „Минстрой Бобов дол“ АД, гр. Бобов дол. Установява се и това, че в разплащателните ведомости от „Минстрой Бобов дол“ АД,
гр. Бобов дол за периода от месец март 1994
г. до месец август 1995 г. липсват каквито и да било данни по отношение на
обвиняемия Л.Б., поради което този стаж не е зачетен, тъй като записите в него
не могат да бъдат потвърдени.
От
заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписът за
изготвил в удостоверение за осигурителен стаж с изх. № ФС 19-180/01.07.2004 г.
не е изпълнен от лицата *************, както и ръкописният текст в
удостоверението не е изпълнен от някое от посочените лица.
Съдът кредитира в цялост доказателствената
маса по делото, като приема, че същата
кореспондира с възприетата в обвинението теза. Доколкото, обаче, в хода на производството
не е налице оспорване на възприетата в обвинението фактология, а и
доказателствената маса е еднозначна по отношение на релевантните за доказване
факти, съдът намира по-прецизното обсъждане на доказателствата за ненужно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си обвиняемият Б. е осъществил състава на
престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК, както
от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна, от доказателствата се установява, че на 25.01.2018 г., в гр. Враца, пред служител на ТП на НОИ -
гр. Враца, обвиняемият съзнателно се ползвал от неистински официален документ -
удостоверение за трудов и осигурителен стаж с изх. №ФС 19-180/01.07.2004 г, в
което е удостоверено наличието на трудов стаж за периода от 01.03.1994 г. до
02.08.1995 г., като му е придаден вид, че е издадено от „Минстрой Бобов дол“ АД
- гр. Бобов дол, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От субективна страна обвиняемият е извършил
престъплението при форма на вина пряк умисъл. Същият съзнавал, че използваният от него документ - УП 3 с изх. №ФС
19-180/01.07.2004 г. е неистински и въпреки това го е представил пред ТП н НОИ
гр. Враца със заявление за отпускане на лична пенсия. При това съдът приема, че
обвиняемият е извършил деянието при съзнаването, че нарушава
обществените отношения, свързани с документооборота /обществената опасност на
деянието/, предвиждането на общественоопасните последици на деянието и желанието
за тяхното настъпване.
Предвид горното,
съдът призна обвиняемият Б. за виновен в извършването на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че
са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК: за извършеното
от обвиняемия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от част V на НК, от деянието
няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата,
първоинстанционният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство прецизното
процесуално поведение на обвиняемия, както и мотивите и механизма на извършване
на престъплението. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. При
това съдът прие, че размерът на глобата следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и счете, че справедливо и способстващо
за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична
превенция е определянето на глоба в минимално предвидения от законодателя
размер, а именно в размер на 1000,00 лв.
По
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото веществени
доказателства, а именно 1 бр. кафяв картиен плик с надпис „По възложения
документ“ находящ се лист 124, том 2 от ДП и 1 бр. найлонов плик „джоб“,
съдържащ удостоверение с изходящ №ФС 19-180/01.07.2004 г., находящ се на лист
125 том 2, да останат на съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди обвиняемия Б. да
заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените по ДП разноски в размер на
570.00 лв., платими по сметка на ОДМВР-Враца, както и да заплати по сметка на
Районен съд – Враца 5.00 лв. за издаването на изпълнителен лист.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: