гр. София, ……….. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
мл.
с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Б. Гешева и с участието на прокурор С. Цанков, като разгледа
докладваното от съдия Дечев ВНОХД № 2311 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.02.2016 г. по НОХД №1578/2012г. по описа на СРС, НО, 97 състав подсъдимият А.В.К. е признат за виновен в това, че на 14.09.2011 г. в гр.София, около 12.30 часа, извършил действия с цел на възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - Й.Н.Д. на 19 години, чрез употреба на сила - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и е осъден на девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с три години изпитателен срок на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъден също да заплати на гр. ищец Й.Н.Д. обезщетение от 1000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и 50 лева ДТ върху иска. На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея
от защитника на подсъдимия - адв. Н.Н.. Във въззивната жалба се поддържа, че
присъдата е неправилна, несправедлива и незаконосъобразна. Твърди се, че
присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че
районният съд не е обсъдил всестранно и обективно всички доказателства по
делото, както и доводите и аргументите на защитата. Предлага се присъдата да
бъде отменена и и да се постанови нова оправдателна присъда, алтернативно
присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане в СРС.
В разпоредително заседание от 27.07.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Н., поддържа жалбата по наведените в нея основания. Счита, че правилно е ценен доказателствения материал. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Представителят на СГП предлага съда да остави въззивната жалба без уважение. Намира, че в хода на съдебното следствие е непротиворечиво изяснена фактическата обстановка, с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Счита наложеното наказание за правилно определено по вид и размер и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Повереникът /родител/ на гражданския ищец – Н. Д., счита проведеното съдебно следствие за подробно и достатъчно за да се потвърди първоинстанционната присъда.
Гражданският ищец Й.Д. изразява съгласие с казаното от повереника си.
Подсъдимият К. поддържа казаното от защитника си и не желае досието му да бъде опетнено. В последната си дума моли съда да отмени присъдата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с действията на подсъдимия и авторството на деянието. По предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия /частично/, показания на свидетелите Й.Д., И.Т., Г. С., П.А., Н. К., Г.Т., Ц.Ц., протокол за разпознаване на лица и предмети, назначените и изготвени 2бр. СППЕ и сексологична експертиза, справката за съдимост на подсъдимия и другите писмени доказателства по делото.
Въз основа на анализа на горепосочените доказателства, обосновано първоинстанционният съд в мотивите си е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.В.К. е роден на
*** г. в гр. София, живущ ***, българин, български гражданин, с основно
образование, разведен, пенсионер по болест, неосъждан, с ЕГН **********.
На 14.09.11 г., св. Й.Д.
отивала на интервю за работа в офис в сградата на „ЮНГ", находяща се в
гр.София, на бул."*********. Около 12.30 ч. тя слязла от трамвай № 22 на
спирка Автогара „Изток“ и тръгнала пеш към въпросната сграда. По това време,
около сградата на автосервиз „Примекс“, находящ се между сградата на „ЮНГ“ и
автогара „Изток“, стоял подс. А.К.. В момента, в който видял св. Д., той
тръгнал след нея и докато вървял непрекъснато й подвиквал с думите „ще ти
скъсам дънките“, „ще те скъсам“, „щети ти изям клиторчето“, „ще те излижа“. Св.Д.
се забързала, мислейки, че подс. К. ще се откаже да я преследва, но вместо това
той я настигнал, хванал я за лявата ръката издърпал я към себе си и започнал да
я опипва по задните части и половия орган. Св. Д. успяла да се освободи,
извадила мобилния си телефон и набрала тел. 112. Виждайки, че св. Д. говори по
телефона, подс. К. се уплашил и тръгнал в неизвестна посока. На място
пристигнал полицейски патрул, от който слезли свидетелите И.Т. и Г. С.. На
двамата полицаи св. Д. дала описание на подс. К. и им посочила в каква посока
тръгнал. Обхождайки района, пред автосервиз „София-Ауто“, св. Т. и св. С.
забелязали мъж, който отговарял на описанието, дадено от пострадалата. След
установяване на самоличността му, те го поканили да се качи в патрулния
автомобил и го откарали към мястото на инцидента, където св.Д. го разпознала,
след което подс. К. бил задържан.
Настоящият съдебен състав възприе в цялост фактическите констатации, направени от първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. С основание СРС е приел, че безспорно по делото са доказани всички съставомерни елементи на деянието и авторството му, като липсват противоречия в събраните доказателствени материали, налагащи подробното им обсъждане.
Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи за извършването на деянието и авторството му показанията на пострадалата Й. Д.а, която е и единствен очевидец на инкриминираното деяние. Въззивният съд, също като първоинстанционния, дава вяра на тези показания, като ги намира за подробни и логични и непротиворечиви. Доколкото няма други свидетели очевидци на извършването на инкриминираното деяние, показанията на пострадалата се явяват единствените, носещи информация за съставомерните признаци на престъплението, като в тях свидетелката описва подробно и с конкретност фактическата обстановка, при която са извършени блудствените действия, начина на извършване на деянието и отдалечаването му след позвъняването на тел. 112. Нещо повече, пострадалата непротиворечиво описва индивидуализиращите извършителя физически белези, като впоследствие разпознава подсъдимия в хода на извършеното процесуално-следствено действие с негово участие. За да кредитира заявеното от свидетелката Д.а въззивният съд прецени, че същата е предприела своевременни действия да опита да избяга от извършителя и да уведоми органите на полицията, а според заключението на изготвената ѝ комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза при нея е налице остра стресова реакция в резултат на невербална агресия (блудствени действия). Относно извършеното спрямо нея престъпление, описанието на подсъдимия и събитията, свързани със задържането му, същите косвено се подкрепят от заявеното от свидетелите И.Т., Г. С., П.А., Н. К., които са изпълнявали служебните си задължения и са се отзовали на подадения от пострадалата сигнал. Поради това настоящият състав, подобно на първия, прецени, че показанията ѝ правилно отразяват непосредствено възприетите от нея обстоятелства и ги ползва при формиране на фактическите си изводи.
Настоящата инстанция се довери на показанията на свидетелите полицейски служители, като намери същите за обективни, непротиворечиви и вярно отразяващи непосредствените им възприятия, придобити при изпълнение на служебните им задължения.
Отчитайки факта, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа, като се явяват едновременно устно доказателствено средство и основно средство за реализиране правото на защита, същите бяха оценявани много внимателно от съда. В резултат на извършената преценка, настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта, в която същият дава сведения, че на инкриминираната дата се е намирал на мястото на извършване на деянието, тъй като намират подкрепа в целия събран доказателствен материал, вкл. в показанията на свидетелитеЦ.и Т.. В частта, касаеща липсата на съпричастност към инкриминираното деяние, правилно същите са оценени като негова защитна позиция, като не само не намират подкрепа, но се опровергават от събраните и проверени доказателства, поради което и не ги намира за достоверен източник на информация.
Въззивният съд, също като първоинстанционния, кредитира извършеното от свидетелката разпознаване на подсъдимия К., като намира, че процесуално-следственото действие е проведено съобразно изискванията на НПК.
Като правилни и обосновани, в пълнота отговарящи на поставените задачи съдът възприе заключенията на приетите в хода на делото 2 бр. комплексни съдебно-психиатрични и психологични и съдебно-сексологична експертизи. Същите са изготвени от вещи лица, разполагащи със специални познания в съответните области, поради което и настоящият съдебен състав им се довери изцяло.
Настоящият съдебен състав кредитира и събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, доколкото намира, че същите са относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК. Същите, преценени в съвкупност с гласните доказателствени средства са изцяло в подкрепа на обвинението.
Правилно изводите си относно съдебното минало на подсъдимия контролираният съд е направил въз основа на приобщената по делото справка за съдимост.
При трака установената фактическа обстановка въззивният съд се солидаризира с правните изводи на СРС досежно обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние на подсъдимия К., като прие, че с описаните действия същият е осъществил престъплението по чл. 150, ал.1 от НК.
От обективна страна престъпния състав на чл. 150, ал. 1 НК изисква подсъдимият да е извършил блудствени действия по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като за това същият следва да е употребил сила или заплашване. Съставомерните действия по чл. 150, ал. 1 НК са от такова естество, че да целят възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Престъплението по чл. 150, ал. 1 НК е формално по своя характер, поради което съставът му не предвижда настъпването на общественоопасни последици. За осъществяване на престъплението е достатъчно действията, обуславящи изпълнителното деяние, да са имали определената от законодателя цел, като не е необходимо да се е постигнал някакъв друг съставомерен резултат, в частност полово удовлетворение или получаване на възбуда.
В настоящия случай по несъмнен начин по делото беше доказано, че подсъдимият е реализирал престъплението от обективна страна, като на инкриминираната дата К. е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - Й.Н.Д. (към момента на инкриминираното деяние на 19 години), като опипал пострадалата в областта на половия орган и задната част против волята ѝ, употребявайки за това сила - издърпал я за лявата ръка. Употребената сила била насочена и довела до сломяване на съпротивата на пострадалата, като след това подсъдимият започнал да я опипва, докато последната не успяла да се освободи. С оглед изложеното настоящата инстанция, подобно на първия съд, намира, че подсъдимият К. е изпълнил двете обективни предпоставки на двуактното престъпление по чл. 150, ал. 1 НК – принуда и извършване на действия с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление.
Деянието е осъществено и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на инкриминираното деяние, в конкретния случай извършване на инкриминираните блудствени действия без съгласието на пострадалата, както и формите на упражнената от него принуда, целяща сломяване на съпротивата ѝ, като е целял пряко настъпването на това изменение на обективната действителност. Освен това инкриминираните действия са извършени от него със специална цел – възбуждане на полово желание и полово удовлетворение.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, подсъдимият А.В.К. е признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 150, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на СРС за индивидуализацията на определеното на подсъдимия наказание - „лишаване от свобода” за срок от девет месеца. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства районният съд е приел ниската степен на засягане на пострадалата, настъпилата реабилитация за предходното осъждане на подсъдимия и изминалия дълъг период от време от датата на деянието и не са констатирани отегчаващи такива. Настоящият състав споделя извода, че преценени в съвкупност, посочените обстоятелства формират извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия К.. С оглед на изложеното и за постигане на целите на чл. 36 НК правилно СРС е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, като същото е определено в при условията на чл. 55 от НК под законоустановения минимум.
При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК правилно Софийски районен съд е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години, като въззивната инстанция намира, че този срок се явява подходящ за постигане на целите в чл. 36 от НК. От друга страна, по време на определения от съда изпитателен срок по отношение на подсъдимия К. ще съществува реална заплаха от привеждане в изпълнение на наложеното му наказание, в случай на последващи престъпни прояви, което в достатъчна степен би оказало възпиращо и предупредително въздействие.
С оглед на това, че подсъдимият К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, законосъобразно първоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди, като въззивният състав намира същия за доказан по основание. При определяне на размера на претърпените имуществени вреди районният съд правилно е съобразил степента на засягане на половата неприкосновеност на пострадалата, поради което е уважил предявения от Й. Д.а граждански иск до размера от 1000 лв., като за горницата до 10 000 лв. е приет за силно завишен и отхвърлен.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 НПК, е поставил в тежест на подсъдимия направените в хода на производството разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.02.2016 г., постановена
по НОХД № 1578/2012 г. по описа на СРС, НО, 97 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.