Решение по дело №1228/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260074
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20201100901228
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш        Е        Н       И       Е

Гр.София, … септември 2020 година

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати на първи септември две хиляди и двадесета година съдебно заседание, в състав:

                                                                   СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Ирена Апостолова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1228 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   В молбата си „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, твърди, че е учредено през 2009 година и към датата на подаване на настоящата молба не осъществява търговска дейност, няма текущи сделки, от които да очаква приходи.Дружеството има публични задължения в размер на 87 228, 56лева и е спряло плащанията си. Твърди, че е неплатежоспособно, не разполага с имущество за покриване на разноските по несъстоятелността и моли съда да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Към молбата страната е представил списък на притежаваните активи, в който е посочила, че не разполага с такива.

                   Към молбата си длъжникът е представил списък на кредиторите, който включва НАП, а размерът на вземането на Агенцията е 87 228,56лева. Представена е справка за задълженията на молителя, към 06.07.2020 година, от която се установява, че част от сумата от 87 228,56 лева е за данъчни задължения на дружеството и осигурителни вноски, обхващаща периода  30.04.2014година до април 2018 година, от която сума главницата е от 76 116,84лева и лихви за забава в размер на 11 111, 72лева.

                   От представения счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2019 година се установява, че текущата загуба на дружеството за тази година е минус 54 хил.лева, а задълженията към персонала и осигурителните задължения, в сравнение с предходната година са нараснали от 15 хил.лева на 72 хил.лева.

                   От служебно събраните от съда доказателства- въз основа на информация в Имотния регистър на Републиката и база-данни на МВР- СДВР- отдел „ПП“ се установява, че не са налице вписвания за наличие на вещни права върху недвижимости и ППС/МПС.

                   Поради липса на парични средства у молителят ССчФИЕ по делото не е изслушаната.

                   При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

                   Твърдението на молителя е, че е неплатежоспособен, наличността на което основание е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца.

                  Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-правни и материално-правни.

                   По процесуалните предпоставки:

                   Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

   За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или  задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

                   В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от  страна с активна процесуална легитимация.

                    Молителят твърди, че има изискуеми задължения, от парично естество и с публичноправен характер, свързани с осъществяваната от него търговска дейност – дължи данъци и осигуровки, както и лихви върху изискуемата сума, което задължение попада в предметния обхват на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ.

                   По отношение на състоянието на неплатежоспособност.

                   Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието краткотрайни  активи, като възможност същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите активи.

                   Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност, формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение между краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи активи- цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели представляват количествени характеристики на това съотношение.

                   Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през съответната година. Важен момент в дефинирането на тази способност е изясняването на въпроса кога предприятието може да обърне тези активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на активите.
                  Ликвидността се дефинира като способност на фирмата да изплаща задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна платежоспособност. Тя се дефинира като количествена характеристика на способността му да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, което е равносилно на способността на активите на предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е показател за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо, ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели за ликвидност, известни в икономическата литература са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те се формират като съотношение между притежаваните от търговеца краткотрайни активи и краткосрочните и текущи задължения.

                   Коефициент на обща ликвидност  е най - широко използваният коефициент. Определя се като отношение между стойността на краткотрайните активи (материална запаси, краткосрочни вземания, финансови активи и налични парични средства) на фирмата и стойността на текущите й задължения. По принцип за добра степен на ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетен оборотен капитал е положителна величина. Обикновено за еталон се приема средната стойност на показателя изчислена за индустрията или сектора, по този начин може да се определи мястото на дружеството в системата на дадения отрасъл и на тази база да се даде обективна оценка за степента на обща ликвидност на компанията.

                 Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на фирмата.

                    Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.

                   Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност. Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани от фирмата.

                   По отношение на това как могат да се интерпретират резултатите по отношение на взаимната зависимост между коефициентите, тяхната изменение и съпоставими величини.
На първо място трябва да се установят причините за разликите и измененията. Не винаги следва да се дава положителна оценка на повишаващите се стойности на коефициентите понеже това може да се дължи както на намаляване на задълженията, така и на увеличаване на несъбираемите и трудно събираемите вземания. От тази гледна точка намалението на ликвидността би трябвало да се оцени положително. Не бива да се забравя и връзката с другите финансови показатели например намалението на текущите задължения ще повлияе положително върху ликвидността, но като цяло ще намали общата възвръщаемост на собствения капитал.
                   Както е посочено и по- горе за 2019 година активите на дружеството се формиран от налични парични средства, на каса, в размер на 18 хил.лева, за които в молбата си дружеството твърди, че вече не разполага, без да е ясно за какво са изразходвани тези пари. След като страната не разполага с никакви активи, въз основа на това обстоятелства, следва да се приеме, че всички показатели за ликвидност са нулеви, тъй като нулата разделена на краткосрочните задължения и текущи такива винаги дава като резултат нула. Събраните по делото доказателства от съда не установяват, че молителят притежава краткотрайни активи от чието осребряване може да получи парични средства, за да посреща своите краткосрочни задължения. Следователно, към 31.12.2019 година дружеството е било декапитализирано, поради което следва да се приеме, че е неплатежоспособно.
За изследвания период от време балансът на търговеца сочи за наличие на неплатени данъчни задължения, свързани с осъществяваната търговска дейност. Тези задължения попадат в хипотезиса на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ, същите са установени и изискуеми.Ето защо настоящият състав приема, че молителят е в състояние на неплатежоспособност.

                            По отношение на началната дата на това състояние.

                            Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и текущи  задължения е обективно установена и нейното проявление са именно показателите за ликвидност към 31.12.2019 година. Именно към тази дата дружеството е в обективна невъзможност да посреща изискуемите си парични задължения, поради липса на ликвидни краткотрайни активи, което лесно могат да се преобразуват в пари. Това състояние е необратимо и трайно, тъй като търговецът за целия период не разполага с активи, за които може да се приеме, че представляват база за извършване на търговска дейност, както не притежава и никакъв оборотен капитал, пари или други краткотрайни активи, чието осребряване да му даде възможност да извърши плащане на своите изискуеми парични задължения. Не осъществява и търговска дейност, която да е източник на доходи. За изследвания период от време балансът на търговеца сочи за наличие на неплатени данъчни задължения, свързани с осъществяваната търговска дейност.

                        Ето защо за начална дата на състоянието на неплатежоспособност съдът определя 31.12.2019 година.

                         По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството. Поради това съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на молителя и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството.   

     При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът

 

     Р       Е       Ш       И :

 

     ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2019 година.

    ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, със седалище и адрес на управление ***.   

    ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, със седалище и адрес на управление ***.

   НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, със седалище и адрес на управление ***.     

   СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско дело №1228 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав.

           УКАЗВА на длъжника „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, със седалище и адрес на управление ***, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.

        ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, със седалище и адрес на управление ***, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.

         ОСЪЖДА 0.М.“ ЕООД, ЕИК */*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 250лева.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

   ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: