ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№122
гр.
Хасково, 18.12.2019г.
Административен
съд – Хасково,
четвърти състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията П.Костова частно административно дело № 1387 по описа на съда за 2019
година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Образувано
е по жалба от „Сейчо“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Л.,
ул.“П., представлявано от управителя Ш. Ч.О, подадена чрез пълномощник адв. М.Ф.,
срещу разпореждане за предварително изпълнение на наложена със Заповед №
ФК-887-0031767/04.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на
търговски обект – ресторант „Сейчо“, находящ се на автомагистрала „Марица“, на
км. 83 – вляво, на паркинг до разклона за гр.Л.и забрана достъп до него за срок
от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка, по съображения за неговата необоснованост и недоказано
наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за
упражненото административно правомощие. Жалбоподателят поддържа, че мотивите за
разпореденото предварително изпълнение на принудителната административна мярка,
се свеждат до възпроизвеждане на законовия текст, без да са посочени конкретни
фактически съображения за необходимостта от това предварително изпълнение. С
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане да бъде отменено предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка. Алтернативно
се моли на основание чл.60, ал.6 от АПК да бъде спряно допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ до приключване на производството с влязъл в
сила съдебен акт. Претендират се
разноски и се прави възражение за размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
С
писмо вх. № 7936/18.12.2019г. по описа на съда, по делото е постъпила жалбата,
ведно с административната преписка по издаване на процесното разпореждане
съдържаща и становище от процесуален представител на началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив ЦУ на НАП -юрисконсулт Т. Т., с което се оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е подадена от
легитимирано лице, пред компетентния съд и в тридневния срок по чл. 60, ал.4 от АПК /доколкото същата е връчена на
19.12.19 г./ Предвид изложеното, съдът намира, че същата е допустима и подлежи
на разглеждане по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК.
Разгледана
по същество е и неоснователна, по следните съображения:
От
приложената към преписката Заповед № ФК-887-0031767/04.12.2019 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП се установява, че на
основание чл. 186, ал.1, т. 1, б.
"а" и
чл.187, ал.1 от ЗДДС на „Сейчо“ ООД, гр. Л. е наложена ПАМ запечатване на
търговски обект – ресторант „Сейчо“, находящ се на автомагистрала „Марица“, на
км. 83 – вляво, на паркинг до разклона за гр.Л.и забрана достъп до него за срок
от 14 дни, тъй като при проверка е установено, че търговецът не регистрира и
отчита всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство. Нарушението е
установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата такава в обекта, както следва: разпечатана касова наличност от ФУ
в обекта тип Tremol ZM-KL с
ИН на ФУ ***, номер на ФП ***в размер на 177 лева , съгласно отпечатан дневен
отчет при проверката с № 009803 от 27.11.2019г.; фактическа наличност на парите
в касата в размер на 5.00 лв. и 240.00 евро / с левова равностойност 469.40 лв.
по курс на БНБ за деня / общо 474.40 лв.; установена положителна разлика в
размер на 297.40 лв. / 152.06 евро по курса на БНБ за деня/, както и от
декларация изготвена и подписана от управителя Ш. Ч.О, в която е декларирано,
че разликата между парите в наличност и тези отразени чрез ФУ е в следствие на
неотразени продажби. Прието е, че в обекта не са регистрирани и отчетени
продажби в общ размер на 297.40 лева / 152.06 евро по курса на БНБ за деня /
чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
ФУ, обстоятелства отразени и в ПИП сер. АА № 0031767/27.11.2019г. При тези фактически
констатации заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В
заповедта, на осн. чл. 188 от ЗДДС и чл. 60 от АПК е включено и разпореждане за
предварително изпълнение на принудителната административна мярка с мотиви за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в търговския обект, респективно правилното определяне
на реализираните приходи и размера на публичните задължения. Посочено е, че ако
не бъде приложена ПАМ съществува възможност за системно извършване на нови
нарушения. Съобразен е вида на дейността на обекта предполагаща възможност за
реализиране на големи обороти от продажби поради местоположението на търговския
обект на автомагистрала „Марица“, с постоянен поток от международен и вътрешен
транспорт, големината и капацитета на обекта площ около 120 кв. м. с 50 места
за консумация, работно време –денонощно, без прекъсване, разнообразието на
предлаганите стоки.
Съгласно
чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС /запечатване на обект със
съпътстващата забрана за достъп до него/ подлежи на предварително изпълнение
при условията на АПК. Тълкуването на чл. 188 от ЗДДС в контекста на визираното изискване
за спазване условията на АПК обуславя извод, че предварителното изпълнение на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона,
а по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията
по чл. 60, ал. 1 от АПК. Тъй като с тази норма е предвидено
изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки предварителното изпълнение, следва да конкретизира
материално-правните предпоставки, обусловили крайното му решение за това.
Следователно актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, при всички положения трябва да
съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания, обуславящи
наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл. 60, ал. 1 от АПК: осигуряване на живота или здравето
на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси,
опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта
или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда от закъснението на изпълнението.
Цитираната
по-горе заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от
приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, което не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство.
Видно
от заповедта основният мотив за издаване на разпореждането по чл. 188 ЗДДС, във
вр. с чл.60 от АПК е да се защити интересът на държавния бюджет за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство
в проверения търговски обект, респективно правилното определяне на
реализираните от задълженото лице приходи и размера на публичните му
задължения. Също така е съобразено, че от закъснението на изпълнението на ПАМ
може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено
отклонение от данъчно облагане.
От
изложените в заповедта мотиви настоящият състав намира, че е обосновано
посоченото основание за допускане на предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка. Неизпълнението на задължението за
регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство в
проверявания обект засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на
приходите от задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им
размер. Налице е защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл. 60,
ал.1 АПК, който представлява самостоятелно основание за издаване на
разпореждане за предварително изпълнение на издадения индивидуален
административен акт.
Констатираното
нарушение "неиздаване на касов бон" обосновава извода за укриване на
приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по
размер в тяхната съвкупност. Посоченото нарушение води до ощетяване на бюджета
и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. С
процесното предварително изпълнение се осъществява именно защита интереса на
фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните
приходи от продажби. Разпореждането е съобразено и с характера и целта на
наложената ПАМ, а именно: преустановителен и превантивен характер с цел
предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане. С оглед
на това и отлагането на ПАМ във времето би попречило за постигането на
посочените цели. Като в настоящия случай не е и без значение местонахождението
на търговския обект – автомагистрала „Марица“ с постоянен поток от международен
и вътрешен транспорт, големината и капацитета на обекта, работното му време –
денонощно без прекъсване, както и стойността на неотчетените продажби – 297.40
лв., съпоставена с регистрирания във ФУ оборот от продажби 38.00 лева, което в
процентно съотношение представлява 85% укрита част от оборота. Отделно от това
следва да се вземе предвид и декларираното от самия управител на дружеството,
че „разликата между парите в касата и тези отразени чрез ФУ са от неотразени
продажби“.
Предвид
гореизложеното, съдебният състав мотивира законосъобразност на разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-887-0031767/04.12.2019г. Волеизявлението на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП е обективирано в мотивиран
писмен акт с правна квалификация чл. 186 ЗДДС във връзка с чл. 60, ал.1 АПК, а
допуснатото предварително изпълнение на акта е мотивирано с предпоставките по
чл. 60, ал.1 АПК - защита на особено важен държавен интерес. В тази връзка искането за
отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително
изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповедта, е
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Постановявайки съдебния си акт, съдът съобрази и определение
№7061/13.05.2019г., постановено по адм. дело № 4536/2019г. по описа на ВАС,
както и определение №16483/04.12.2019г., постановено по адм. дело №
13701/2019г. по описа на ВАС, тъй като касаят конкретно разглеждани от
настоящия състав на съда казуси.
На следващо място, съдът намира за неоснователно обективираното в жалбата
искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното
произнасяне на съда по жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение
с правно основание чл. 60, ал. 6,
изр. второ от АПК.
Спирането на допуснатото предварително изпълнение става само и единствено в
случаите, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или
труднопоправима вреда. Такива конкретни основания относно тяхното наличие в
подадената жалба се навеждат, като се свързват с обстоятелствата, че запечатването
на търговския обект за 14 дни и то в случай, когато липсва констатирано по
съответния ред административно нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. би причинило вреда която ще бъде в пъти по-голяма
за търговеца, отколкото за държавния бюджет. Доказателства за съществуването на
преки и непосредствени вредни последици от допуснатото предварително изпълнение
на наложената ПАМ не се сочат и не се доказват, поради което съдът счита, че
такива липсват и в тази част подадената жалба поради недоказаност следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на спора жалбоподателя следва да заплати на ТД на НАП – Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.78, ал.8 от ГПК,
който не може да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Действащата редакция на Наредбата за
правната помощ в чл.25а, ал,3 предвижда за получаване на документи и книжа по
дела и изготвяне на жалби или възражения възнаграждението да е от 50 /петдесет/
лева до 120 /сто и двадесет/ лева. С оглед на това, за запознаване с жалбата и
за изготвяне на писмено становище за нейната неоснователност и формиране на искане
за отхвърлянето ѝ, на ответната страна, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева, съобразно
фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
горното и на основание чл.60 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сейчо“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Л., ул.“П., представлявано от управителя Ш. Ч.О, срещу
разпореждане за предварително изпълнение на наложена със Заповед №
ФК-887-0031767/04.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП принудителна административна мярка.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Сейчо“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.“П., представлявано от управителя Ш.
Ч.О за спиране на допуснатото предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 6
от АПК до
приключване на производството, с влязъл в сила съдебен акт по искането за
отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-887-0031767/04.12.2019г.
ОСЪЖДА „Сейчо“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Л., ул.“П., представлявано от управителя Ш. Ч.О да заплати на ТД на НАП – Пловдив
сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба
пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: