Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 107

 

гр.Белоградчик,  31.05.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 97 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Д.С.Е. ***, с ЕГН ********** срещу НП № 1385/08.01.2018г. на Директора на РДГ – Берковица, с което са му  наложени: „глоба” в размер на 900,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и чл.272 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и “глоба” в размер на 900,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и чл.272 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ , както и е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението и вещите, послужили за извършването му / съответно 2,00 пр.куб.м. дърва за горене от вида “цер” и  товарен автомобил м.“Форд Транзит” с  ДКН ВН 9167 ВТ/.

           В жалбата си жалбоподателят, твърди неправилност на наказателното постановление и иска отмяната на последното. Излага, че МПС, което е задържано с оглед отнемането му в полза на държавата, не е негово. В с.з. жалбоподателят не се явява, в процеса участва негов представител обаче, който поддържа жалбата, не отрича вината и авторството на деянията у Е., но пледира за  намаляване размера на наложените “глоби”, предвид затрудненото материално положение на нарушителя, като представя писмени доказателства относно това твърдение. Също така повереникът на жалбоподателя твърди, че МПС е ползвано не със знанието и позволението на собственика му, а и стойността му е много по-висока от тази на транспортираните дърва.

          Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по казуса.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

           На 21.12.2017г., ок.19.00 ч. от свид.Ф.Ф. *** и колегата му В.Димитров били на пост, позиционирани на място, находящо се до пътя между с.Б. п. и с.Д., общ.Р., обл.В. – и двете. Забелязали, че покрай тях преминал бус, управляван от жалбопод. Д.Е., когото те познавали, тъй като имали сведения, че е системен нарушител на ЗГ. Бусът се движел към с.Д.. Св.Ф. и колегата му поискали съдействие от РУ-Белоградчик, относно проверка за евентуално нарушение по ЗГ, извършено от Е.. Така в самото с.Д. , на ул.”Г.Д.”, до дом № …, служител на полицията / А.В./ спрял за проверка водача на тов.а. м.”Форд Транзит” с рег. № ВН 9167 ВТ, като почти веднага на мястото пристигнали и Ф. и Д.. При това служителите на ДГС-Белоградчик установили, че в автомобила се превозват дърва за огрев, на които няма поставена КГМ / нито друга/.  Дървата били премерени като 2 пр. куб.м. дърва за огрев – цер. А след поискване, същите служители констатирали, и че Д.Е. не носел превозен билет за дървата. Провереният не отрекъл, че не притежава превозен билет. Св.Ф., в присъствието на колегата си В.Д. и служителя на РУ-Белоградчик – А.В., съставил констативен протокол за установеното и решил да бъде съставен АУАН на Е. по ЗГ, като били задържани дървата и ползваното МПС и оставени за отговорно пазене у трето лице, в селото  /кмета на същото/. На място, на 21.12.2017г., св.Ф.Ф. съставил на Е. и АУАН № 1385/2017г., като свидетели на извършване и откриване на нарушението и на съставянето на акта, в него се подписали отново Д. и В.. Актът бил съставен за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, описани с думи като транспортиране на дърва за огрев – цер, 2 пр.куб.м., без превозен билет и без поставена КГМ.  Е.  подписал съставения му акт и  получил копие от него.

Впоследствие, след докладване админ.нак.преписка на АНО – било установено, че преди по-малко от една година от установяване на нарушенията на 21.12.2017г., Е. бил санкциониран с друго НП - № 515/02.06.2017г. на РДГ-Берковица, в сила от 11.12.2017г. / след обжалване и окончателно потвърждаване с решение на АС-Видин/ за идентични нарушения – по чл.213 ал.1 т. и т.2 от ЗГ.

На 08.01.2018г. въз  основа на акт № 1385/17г. е издадено обжалваното по настоящето дело НП  № 1385 на Директора на РДГ-Берковица, с което Е. е санкциониран на осн. чл.272 вр. чл.266 ал.1 от ЗГ за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ .

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично само основателна.

По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и авторство на Д.Е. за деянията, приписвани му с акта и НП. Жалбоподателят е бил спрян за проверка от служители на ДГС-Белоградчик и РУ-Белоградчик, вкл. и актосъставителя; те са констатирали безспорно приетите от съда за истинни факти – с  МПС / м.”Форд Транзит” с ДКН № ВН 9167 ВТ / жалбоподателят  Д. С. Е. превозвал  /“транспортирал” / 2,00 пр.куб. м. дърва – цер. На дървата не е имало поставена  никаква марка от възможните такива – контролна, общинска или производствена. Допълнително  Е. не е притежавал и превозен билет за така транспортираната дървесина.

         Предвид всичко гореизложено, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил съставите на административните нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, и то при наличието на квалифициращ признак «повторност», въведен от закона в чл.272 ЗГ. Пред съда бяха представени и неоспорени доказателства за многобройни предходни прояви на жалбоподателя – нарушения по ЗГ. Но значимото в случая е, че с НП № 515/2017г. на РДГ-Берковица, в сила от 11.12.2017г. /след произнасяне на съд/ той е санкциониран също за деяния по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, извършени на 25.04.2017г.

         В основната санкционна норма на чл.266 ал.1 от ЗГ е предвидено административно наказание "глоба" в размер от 50 до 3 000 лв. за редица нарушения по закона, включващи и тези по чл.213 ЗГ, а в чл.272 от ЗГ, при допълнителна квалификация – “повторност” - след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила – се указва, че «глоба»-та следва да е в троен размер.

         АНО в случая, очевидно е преценил, че на нарушителя се следва наказание “глоба” в размер на по 300 лв. за всяка една от проявите му на 21.12.2017г., респ. след утрояване на това наказание, размерът му става – по 900 лв. - всяко. Съобразно възраженията на представителя на жалбоподателя и представените от него доказателства за финансовото положение на Е., отчитайки съвкупно и останалите обстоятелства известни по делото, съдът намира наистина за завишен размера на санкциите “глоба”. От една страна, съдът намира за установено, че жалбоподателят не работи и няма редовни трудови доходи, не притежава много недвижимо имущество - част от жилищен имот и земеделска земя. Също така – че следва да полага грижи за поне едно дете, докато другото е пълнолетно – и в тази насока аргумента на жалбоподателя е неоснователен / за издръжка на две деца/. Действително, и количеството дърва, които са транспортирани от Е. не е голямо, но от друга страна, има доказателства по делото – справка от информационна система “Елица” на ИАГ, за предходни прояви на Е. – нарушаване нормите на ЗГ /извън тази, обуславяща “повторност”-та сега/, т.е. той е склонен към подобно поведение, и друг път е търсена админ. нак. отговорност от него, предходните му санкции пък не са го респектирали и/или поправили, като не се възпрял да извършва нарушения по същия закон, което завишава обществената опасност и на дееца и на деянията, а сега разглежданите прояви – отново са две, отделни админ.нарушения, макар и осъществени съвкупно.

         При цялостна преценка на така изложените факти – сред които и смекчаващи отговорността на дееца, и отегчаващи същата, съдът намирайки превес на вторите, намира, че следващите се наказания на Е. за двете отделни прояви, предмет на делото, е законосъобразно и целесъобразно  да бъдат определени в размер над минималния по чл.266 ал.1 от ЗГ, но не в преценения от АНО, който е завишен. Съдът, съобразявайки се с чл.27 от ЗАНН , счита, че “глобите”, които следва да понесе като наказание Е. е справедливо да са в размери на по 100,00 лв., за всяко нарушение, като съобразно изискването на чл.272 от ЗГ, те бъдат утроени, или да станат в размер на по 300,00 лв. за всяко деяние.

         В чл.273 ал.1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по закона и тази разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на предмета на нарушенията – 2,00 пр.куб.м. дърва за огрев – цер, също е  законосъобразно  /при положение разбира се, че съдът вече прие за доказани извършването на нарушенията, авторството им и вината на извършителя/.

Относно обаче, разпореденото отнемане на средството на извършване на админ.нарушение – МПС, съдът намира, че същото е неправилно и  незаконосъобразно. В конкретният случай са налице доказателства – справка от регистъра на “ПП” при ОД-МВР-Видин относно регистрацията на МПС – товарен автомобил “Форд Транзит” с ДКН ВН 9167 ВТ , които установяват, че тази вещ е чужда – не е собственост на жалбоподателя. В специалният приложим в казуса нормативен акт -  чл.273, ал.1 от ЗГ е предвидено, че  "вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им". Съдът намира, че е налице хипотезата, установена в чл.273 ал.1 от ЗГ, недопускаща отнемането на вещта, с която е извършено нарушението, ако се установи, че е използвана независимо от волята на собственика или против нея. Съдът приема, че е налице такъв именно случай, респ. не бе доказано от АНО обратното. Задължение на АНО е да установи безспорно всички факти и обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно лице, на което се вменява извършването на админ.нарушение. В хода на админ. нак. производство въобще не е изследвано в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали ползването на вещта за извършване на нарушението е станало със знанието или съгласието на собственика или напротив. Санкциониращият орган не е събирал въобще доказателства дали формалният собственик на вещта е знаел за ползването му и дали не е давал съгласие за това. В с.з. пред съда бяха ангажирани доказателства от жалбоподателя  – свидетелски показания на св.С., чрез които се установява кога и по каква причина, дори не собственикът на МПС, а съпругът й, е предоставил на Д.Е. същото. Поради изложеното съдът няма причина да не даде вяра на показанията на св.С., дадени под страх от наказателна отговорност и водещи на извода, че жалбоподателят е получил от трето лице чуждото за него МПС, а употребата му /на средството/ – няма данни да е останала известна в цялост за собственика / че ще бъдат транспортирани дърва, по нерегламентиран начин/. Предвид горното съдът намира, че АНО незаконосъобразно е постановил отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – тов.а. м.”Форд Транзит” с рег. № ВН 9167 ВТ.

Възражението на представителя на жалбоподателя – относно несъответствие тежестта на нарушенията със стойността на отнетата вещ – МПС, съдът намира за неоснователно. Нормите на чл.20 ал.1  и 4 от ЗАНН, са приложими, респ. съдът следва да проследи и оцени стойността на предмета на деянието и средството за извършването му, в случаите само когато средството , “послужило” за извършване на деянието, е собственост на нарушителя – “принадлежи на нарушителя” казва закона. В настоящият казус това не  е така, МПС е чуждо, поради което и съдът не може да преценява приложим ли е в конкретния случай чл.20 ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН или не.

По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, средство за извършване на вменените админ. нарушения, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, в частта, в която са наложени санкции от вида “глоба” за двете вменени нарушения – изменено, и потвърдено – относно отнетия предмет на нарушенията.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

           

            ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1385/ 08.01.2018г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която на нарушителя Д.С.Е. ***, с ЕГН **********, са наложени санкции : „глоба” в размер на 900,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и чл.272 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и  „глоба” в размер на 900,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ и чл.272 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, като за същите нарушения, на едно и също основание – чл.272 вр. чл. 266 ал.1 от ЗГ, по отделно НАЛАГА “глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушението по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и “глоба” в размер на  300,00 /триста/ лева за нарушението по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.

ПОВТЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1385/ 08.01.2018г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо нарушителя Д.С.Е. ***, с ЕГН **********, е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на  вещите, предмет на нарушенията по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ - 2,00 пр.куб.м. дърва за огрев от вида “цер”. 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1385/08.01.2018г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо нарушителя Д.С.Е. ***, с ЕГН **********, е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършването на нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ -  тов.а. м.”Форд Транзит” с рег. № ВН 9167 ВТ.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                              

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: