Решение по дело №112/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 30
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20191700600112
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

Гр. Перник, 11.06.2019 г.

В         И М Е Т О                 Н А                 Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия,  в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               Председател: КАЛИН БАТАЛСКИ

                                                      Членове: КРИСТИАН ПЕТРОВ

                                                                       мл.с. СИМОНА КИРИЛОВА

 

при секретаря КАТЯ СТАНОЕВА, като разгледа докладваното от председателя ВНЧХ дело номер 112 по описа на 2019 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №22 от 22.02.2019г., постановена по НЧХД №197/2018г., Радомирският районен съд е признал подсъдимия А.Й.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, *** образование, пенсионер, живеещ в ***, с ЕГН:********** за невиновен в това на 16.09.2016 г., вечерта в ***, в съизвършителство с Й.А.Й., с ЕГН:**********,*** да е причинил на Г.Й.Р., с ЕГН:**********,***, лека телесна повреда с разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

С посочената присъда подсъдимият Й.А.Й., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, *** образование, живеещ в ***, с ЕГН:********** е признат за невиновен в това на 16.09.2016г., вечерта в ***, в съизвършителство с А.Й.Р., с ЕГН:**********,***, да е причинил на Г.Й.Р., с ЕГН:**********,***, лека телесна повреда с разстройство на здравето- престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

С присъдата е отхвърлен предявеният от Г.Й.Р., с ЕГН:********** граждански иск в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева солидарно против А.Й.Р., с ЕГН:********** и Й.А.Й., с ЕГН:**********, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата е осъден Г.Й.Р., с ЕГН:********** да заплати на А.Й.Р., с ЕГН:********** сумата от 1 000/хиляда/ лева, направени разноски по делото, както и е осъден Г.Й.Р., с ЕГН:********** да заплати на Й.А.Й., с ЕГН:********** сумата от 600 /шестстотин лева/, представляваща направени разноски по делото.

С присъдата е осъден Г.Й.Р., с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд- Радомир сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща държавна такса - 4 % върху отхвърления иск.

Срещу посочената присъда е постъпила въззивна от адвокат Б.Б., повереник на Г.Р., в която се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Адвокат Б. твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно и необосновано е признал подсъдимите за невиновни за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Сочи, че в нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.16 от НК за равнопоставеност на страните в процеса, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото съдът е провел едностранчиво съдебно следствие, като неговата цел е била единствено събиране на доказателства в подкрепа на защитната теза на двамата подсъдими. Твърди, че съдът е подходил формално и избирателно спрямо доказателствения материал, а противоречивите данни от доказателствените средства не са преценени в съответствие с разпоредбите на НПК. В допълнение към въззивната жалба, след запознаване с мотивите на обжалваната присъда се заявява, че първата инстанция незаконосъобразно и необосновано е приела, че подсъдимият А.Р. не е присъствал на мястото на инцидента. Сочи се, че от една страна, съдът е приел, че е взел „предвид всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите: Р.Р., С.З., М.П., Р. Р., И. Ч., болничен лист №*** и амбулаторни листове №*** и ***, съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р К.Ч., материалите по приложеното ДП №1055/2016г. по описа на РУ- Радомир“, които доказателства не си противоречат и в по-голямата си част взаимно се допълват и кореспондират, а от друга страна е приел, че „по делото липсват каквито и да било доказателства относно това същият /подсъдимият А.Р./ да се е намирал на мястото на инцидента по време, посочено в тъжбата - 16.09.2016 г., около 20:00 ч.“. Твърди се, че този извод на съда е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. В допълнението на жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е видял и многобройните доказателства, които уличават Й.Й. в извършване на деянието, както и необосновано е приел, че по отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл.12, ал.2 от НК, т.е., че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Твърди се, че именно Г.Р., а не подсъдимият Й.Й. е действал при условията на неизбежна отбрана. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд, игнорирайки доказателствата по делото е постановил порочен съдебен акт. Искането към съда е да отмени обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която двамата подсъдими А.Й.Р. и Й.А.Й. да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение по чл.130, ал. 1 от НК и им бъде наложено предвиденото в закона наказание, да бъде уважен предявения от Г.Р. граждански иск и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

По постъпилата въззивна жалба не е изразено становище от подсъдимите или техните защитници.

В разпоредително заседание на 11.04.2019 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК се е мотивирал, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимите във въззивното производство.

В открито съдебно заседание упълномощеният от частния тъжител повереник поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена като основателна и доказана, да бъде отменена обжалваната присъдата от 22.02.2019 г. на РС - Радомир, като бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат признати двамата подсъдими за виновни по така повдигнатите им обвинения, по съображенията изложени подробно във въззивната жалба. Сочи се, че, от една страна, обжалваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, а, от друга страна, са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че липсват мотиви на присъдата, тъй като изброяването на доказателства не означава техен анализ. В този смисъл моли да бъде постановен съдебният акт.

Частният тъжител Г.Р., редовно призован, не се е явил в съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимия А.Р. - адв. Т., оспорва въззивната жалба, поддържа изложените в пледоариите пред първоинстанционния съд съображения и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, почиваща на  доказателствата по делото. Моли да бъде оставена без уважение жалбата на частния тъжител Г.Р. поради липса на основание за отмяна на присъдата.  Също така моли да бъдат присъдени на подзащитния и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Подсъдимият А.Р. поддържа пледоарията на своя защитник.

Упълномощеният от подсъдимия Й.Й. защитник адв. В. изразява становище, че поддържа изцяло заявеното от него до този момент в хода на първоинстанционното производство, и моли да се приеме, че не са налице основания за изменение или отмяна на присъдата на РС. Претендира направените в двете инстанции разноски.

Подсъдимият Й.Й. поддържа казаното от неговия защитник.

В последната си дума подсъдимите А.Р. и Й.Й. молят за справедливо решение.

Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че са налице основания за нейното отменяне, поради следните съображения:

Въззивната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. При служебната проверка на първоинстанционната присъда, въззивният съд констатира съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Нарушението се изразява в обстоятелството, че съдията докладчик по делото А.И. се е произнесъл с определение №100 от 01.06.2017 г., постановено по ЧНД №229/2017 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което по жалба на Й.А.Й. е било потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура – Радомир от 26.04.2016 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №277/2016 г. по описа на РУ на МВР – Радомир, пр. рег.№1055/16 г. по описа на РП-Радомир, водено срещу Й.А.Й., с ЕГН:**********,***, за престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Т.е. първоинстанционната присъда е постановена от съдебен състав, за който е било налице основанието за отвод по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "в" от НПК. В разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "в" от НПК се визира "определение, с което се прекратява наказателното производство", но в тази категория попадат не само определенията с такъв предмет, постановени в съдебната фаза на процеса, но и онези, с които се извършва съдебна проверка за законосъобразност на прекратяването от прокурора, за което има изрична регламентация. В производството по чл. 243, ал. 4-5 от НПК е предвидено, че съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което предполага обсъждане на доказателствата, като в случая това е било направено от съдията докладчик в посоченото определение. Именно поради естеството на извършваната процесуална дейност, при която съдията има възможност да формира предварително заключение по обвинението, в текста на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "в" от НПК е въведена забрана същият съдия да се произнася и по неговата същина в съдебната фаза на процеса, за да се елиминира риска от предубеденост.

Въззивният съд, във връзка с извършената цялостна проверка на обжалваната присъда на първоинстанционния съд и в обема на правомощията си съгласно чл. 314, ал.1 от НПК, намира, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществено процесуално нарушение на процесуалните норми на НПК, изразяващо се в постановяване на присъдата от незаконен състав, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, поради което съдебният акт следва да бъде изцяло отменен, а делото да бъде върнато на Районен съд - Радомир за разглеждане от нов състав на съда, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1, т. 1 б. "в" от НПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.3 от НПК, съдът

Р     Е     Ш     И :

Отменя изцяло присъда № 22 от 22.02.2019г., постановена по НЧХД №197/2018 г. на Радомирския районен съд.

Връща делото на Районен съд - Радомир за разглеждане от нов състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                          2/