РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Разлог, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Яна Г. Йордановаразгледа докладваното от Александър
Трионджиев Гражданско дело № 20221240100087 по описа за 2022 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Р.А.К., ЕГН*,
против ТП„ДГС-Е.“, с адрес: с.Е., у.„В.Б.“№145, представлявано от и.д. директор В.А..
Ищецът твърди, че издадените от директора на ответника Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно наказание, са
незаконосъобразни и настоява същите да бъдат отменени, да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено обезщетение от 6 брутни месечни
възнаграждения, всяко от които в размер на 1`578.60 лева или общо 9`471.60 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска до погасяването на дълга.
В исковата молба се сочи, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово
правоотношение поради сключен между тях Трудов договор №ТД-00-8 от 16.08.2021 г., по
силата на който Р.А.К. е бил назначен като „помощник лесничей“ в ТП„ДГС-Е.“.
Твърди се, че със Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. на активно легитимираната страна е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а посредством и Заповед №РД-06-
1/11.1.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение.
По отношение на Заповед №РД-07-1/11.01.2022 г. са наведени подробни съображения за
нейната незаконосъобразност. Заявява се, че в хода на дисциплинарното производство
работодателят не е поискал обяснения от работника и по този начин била опорочена
процедурата по чл.193 от КТ. На следващо място се сочи, че посочените в тази заповед
фактически и правни основания за налагане на наказание са формални и не съдържат яснота
за конкретното нарушение, тъй като твърденията на работодателя са твърде общи. Според
ищеца е налице нарушение на правилото на чл.195 от КТ, тъй като не е описано
нарушението, времето и мястото на извършването му. Излагат се доводи, че не става ясно по
какъв начин служителят е злоупотребил с доверието на своя работодател и кои са
конкретните действия или бездействия, довели до това. Сочи се и че твърденията на
работодателя, обективирани в заповедта, а именно, че ищецът е стоял до мъртва коза, не
отговарят на действителността и че публикация в медия сама по себе си не може да послужи
като основание, въз основа на което да се приеме, че определен факт е настъпил. Ищецът
твърди, че публикуваната в медиите снимка, на която същият е застанал до мъртва сърна, е
манипулирана.
По отношение на Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. се навеждат доводи, според които, видно
от номера на тази заповед, същата предхожда издаването на заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание. В тази връзка се защитава тезата, че е недопустимо първо да бъде
издадена заповед за уволнение поради дисциплинарно наказание, а след това да се издаде
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че тази заповед се
1
явява незаконосъобразна и поради незаконосъобразността на Заповед №РД-07-12/11.01.2022
г., а така също и че в акта, с който е прекратено трудовото правоотношение, не са отразени
конкретните дисциплинарни нарушения.
Предвид изложеното по-горе се настоява Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, поради дисциплинарно наказание, да бъдат отменени като
незаконосъобразни, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
и да му бъде изплатено обезщетение от 6 брутни месечни възнаграждения, всяко от които в
размер на 1`578.60 лева или общо 9`471.60 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска до погасяването на дълга. Отправена е претенция и за присъждане на
сторените съдебни разноски.
Исковата молба е връчена на ответника, като същият в указания му срок е подал писмен
отговор.
Ответникът оспорва допустимостта на исковата молба, тъй като същата била предявена
против Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, а не против Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение.
В отговора се признава, че страните по делото са били обвързани от валидно сключен
трудов договор, като всички останали твърдения, направени от ищеца в исковата молба, се
оспорват. Сочи, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ. Излага подробни съображения,
според които нормативните изисквания при издаването на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение били спазени. В тази връзка сочи, че от статия в сайта *.com и
приложен към него снимков материал, който снимков материал съгласно изложеното в
статията е копиран от фейсбук профила на Р.А.К., се установява че последният, независимо
дали е убил или не сърната, до която е сниман, толерира подобни действия и по този начин е
уронил престижа на работодателя.
Според ответника са спазени изискванията на чл.189 и чл.195 от КТ, тъй като заповедите са
мотивирани, а взетите предвид от работодателя обстоятелства са налагали определянето на
най-тежкото дисциплинарно наказание.
Твърди се и че процесните заповеди са връчени на ищеца при отказ, тъй като той е отказал
да ги получи и подпише и двама свидетели са удостоверили с подписа си това.
Настоява се исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендират се сторените по
делото съдебни разноски.
В проведеното на 11.04.2022 г. открито съдебно заседание се явяват адвокат Б. –
процесуален представител на ищеца и адвокат Р. – процесуален представител на ответника.
Адвокат Б. поддържа предявения иск и настоява да бъде уважен в цялост. Адвокат Р.
оспорва ищцовите претенции и заявява, че същите са неоснователни.
Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от
нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на
производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.
Неоснователно се явява възражението на ответника, според което искът е недопустим, тъй
като е предявен срещу Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. От съдържанието на исковата молба става ясно, че според ищцовата
страна незаконосъобразни са Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, като се настоява за отмяна и на двете заповеди.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:
Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Предявеният иск за връщане на предишната работа е с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Предявеният иск за заплащане на обезщетение
за оставане без работа след уволнението и за законната лихва върху това обезщетение е с
2
правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, във вр. чл.86 от
ЗЗД.
Не е спорно между страните, че по силата на Трудов договор №ТД-00-8 от 16.08.2021 г.
Р.А.К., ЕГН*, е заемал длъжността „помощник лесничей“ в предприятието на ответника
ТП„ДГС-Е.“. В този смисъл е и представения по делото като писмено доказателство препис
от посочения по-горе трудов договор.
От доказателствения материал по делото се установява, че ответното дружество е издало два
броя заповеди, а именно: Заповед №РД-07-12/11.1.2022 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.1.2022 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. С първата от тях е наложено дисциплинарно наказание на ищеца, а с
втората от тях е прекратено трудовото му правоотношение. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарно наказание се налага посредством
мотивирана писмена заповед. В нормата на чл.335, ал.1 от КТ е разписано, че трудовият
договор се прекратява писмено, а според утвърдената практика прекратяването става чрез
нарочна заповед, издадена от работодателя. Възможно е, при прекратяване на трудовото
правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, заповедите по
чл.195 и по чл.335 от КТ, да бъдат издадени поотделно или да бъдат инкорпорирани в един
акт. Когато са издадени отделно, задължително и двете заповеди следва да са връчени на
уволнения работника или служител.
В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, ответникът е издал Заповед №РД-
07-12/11.1.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-
1/11.1.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. И двете заповеди са връчени
на ищеца Р.К. при условията на отказ същият да ги получи. И върху двете заповеди е
отбелязано, че получателят отказва да ги получи, като това обстоятелство е удостоверено от
две лица, присъствали при връчването – В.Н. и М.Ц.. В.Н. и М.Ц. са разпитани по делото
като свидетели и от показанията им се установява, че действително на ищеца са връчени
въпросните заповеди при условията на отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че за
да е редовно връчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, достатъчно е фактическото предоставяне
на тези документи на адресата. В закона не е уредена форма за доказване на това
обстоятелство и то може да бъдат установявано с всички доказателствени средства. В този
смисъл са Решение №155 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №6897/2014 г., IV г.о., ГК и
Решение №48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №265/2012 г., IV г.о., ГК. В настоящия
случай, посредством свидетелски показания и посредством удостовереното върху двете
заповеди се установява, че те са били надлежно връчени на ищцовата страна.
Неоснователно се явява твърдението на активно легитимираната страна, според което не
била изпълнена процедурата по чл.193 от КТ, а именно – да му бъдат изискани обяснения
във връзка с обстоятелствата, довели до налагане на дисциплинарното наказание. По делото
е прието като писмено доказателство Искане изх. №10-09-4 от 11.01.2022 г., посредством
което от Р.К. са изискани писмени обяснения /л.36 от делото/. Приложен е препис и от
самите писмени обяснен /л.35 от делото/. От съдържанието на тези две писмени
доказателства безспорно се установява, че работодателят е спазил императивното изискване
на чл.193 от КТ.
Не следва да бъде споделена тезата, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена преди заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Ищецът твърди, че това обстоятелство се установява от номерацията на двете заповеди. В
тази връзка следва да се посочи, че от номерацията на заповедите (Заповед №РД-07-
12/11.01.2022 г. и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г.) не може да се направи извод, че те
съдържат два поредни номера. Също така следва да се има предвид, че с първата от тях е
наложено дисциплинарно наказание, а с втората е прекратено трудовото правоотношение и е
напълно възможно всяка една да е заведена във връзка с отделен архив.
3
Основателно обаче се явява твърдението, според което двете заповеди не са мотивирани и от
съдържанието им не може да се разбера кои са конкретните фактически обстоятелства,
наложили налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“, което от своя страна е
послужило и като основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В Заповед №РД-02/12-11.1.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е
отразено, че се издава на основание чл.195, ал.1, във вр. чл.190, ал.1, т.4, във вр. чл.188, т.3,
във вр.193, ал.1 от КТ. В същата е записано, че „ наказанието се налага във връзка изтекъл
снимков материал на мъртва сърна, до която е посоченият служител, който материал е
публикуван в статия на интернет страницата на новинарския сайт www.*.com. Съдейки
от съдържанието на снимковия материал и статията служителят на ТП ДГС-Е., Р.К. –
помощник лесничей, е злоупотребил с доверието на работодателя (чл.190, ал.1, т.4 от КТ)
и е уронил престижа на ТП ДГС-Е., на ЮЗДП и на МЗ“.
От съдържанието на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание може да се
направи извод, че същата е издадена, тъй като според работодателя наказаният работник е
злоупотребил с доверието на предприятието и е уронил доброто му име. Съгласно Решение
№214 от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. №112 от 2016 г. по описа на ВКС, IV Г.О.,
хипотезата на чл.187, ал.1, т.8 от КТ, включва три отделни състава: злоупотреба с доверието
на предприятието, уронване на доброто име на предприятието и разпространяване на
поверителни за предприятието сведения. Злоупотреба с доверието на работодателя може да
се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното
си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе
си или за трето лице. Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е
злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно
да се отрази неблагоприятно на конкркуретнтноспособността, ефективността и авторитета
на предприятието.
В настоящия случай, от посоченото в двете заповеди – за налагане на дисциплинарно
наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, не става ясно защо според
работодател, посредством описаните в тях фактически обстоятелства, се е стигнало до
злоупотреба с доверието му. Както бе посочено и по-горе, съгласно практиката на ВКС
злоупотребата с доверие се свързва с това, че работникът или служителят, възползвайки се
от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на
имотна облага за себе си или за трето лице. В случай и в двете заповеди не се сочи какви са
тези преднамерени действия, нито пък е отразено, че е извлечена имотна облага за работника
или за трето лице.
Не се установява и по какъв начин се е стигнало до уронване престижа на работодателя.
Действително, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е записано, че
„наказанието се налага във връзка изтекъл снимков материал на мъртва сърна, до която е
посоченият служител /има се предвид Р.К./, който материал е публикуван в статия на
интернет страницата на новинарския сайт www.*.com. Не става ясно подобна снимка по
какъв начин накърнява доброто име /престижа/ на работодателя. Действително, убиването
на горски животни извън ловния сезон или на такива видове, които са поставени по
специална защита целогодишно, е недопустимо и подобно нарушение от служител на горско
стопанство може да доведе но налагане и на най-тежкото дисциплинарно наказание. В
случая обаче не се твърди за сърната, която се вижда на снимката, да е умъртвена от Р.К.. Не
става ясно и дали тази снимка е направена от уволнения работник с цел посредством нея да
демонстрира одобряването на подобни действия /умъртвяване на горски животни/ или
просто цели да покаже, че подобно деяние е извършено от някого.
На следващо място трябва да се има предвид, че в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е споменато, че същото се налага поради съдържанието на
4
снимковия материал и на статията. Въпреки това в заповедта е описано единствено какво е
съдържанието на снимката, но не и на статията и по този начин актът за налагане на
наказание остава немотивиран.
Също така не е спазено и едно от изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, според която норма в
мотивираната писмена заповед за налагане на дисциплинарно наказание се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. В настоящия случай в Заповед №РД-07-12-11.1.2022 г. за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“, макар и да е описано в какво се изразява
нарушението, не е конкретизирано кога е извършено същото – не е посочено кога е
направена въпросната снимка, не посочено и когато същата е публикувана в новинарския
сайт www.*.com. От съществено значение е да се знае кога е извършено дисциплиналното
нарушение, понеже по този начин ще се установи и дали са спазени сроковете по чл.194 от
КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че е от значение кога е извършено нарушение и
предвид факта, че на основание чл.187, ал.1, т.8 от КТ единствено деяния, извършени по
време на трудовото правоотношение, могат да послужат като основание за прекратяване на
същото.
Изложеното дотук налага извод, че Заповед №РД-07-12/11.1.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява неясна и немотивирана, поради което
същата е и незаконосъобразна. Незаконосъобразността на тази заповед влече след себе си
незаконосъобразност и на издадената въз основа на нея Заповед №РД-06-1/11.1.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Само за пълнота следва да се отбележи, че Заповед №РД-06-1/11.1.2022 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна и на още едно основание. Това е така,
понеже задължително в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да
се посочи кои са правните и фактически основания за издаването й. В настоящия случай в
заповедта са посочени правните такива – цитирани са релевантните според работодателя
разпоредби от КТ. Не са посочени обаче, фактическите основания за издаването, а
единствено е записано „причини за прекратяването: дисциплинарно уволнение“. Безспорно,
допустимо е фактическите основания за уволнението да се съдържат в друг документ,
различен от заповедта за прекратяване на трудовия договор, който също следва да е връчен
на работника и с чието съдържание последният да се е запознал или поне да му е дадена
възможност да се запознае. Възможно е тези основания да се съдържат в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Когато обаче се издава заповед за прекратяване на
трудово правоотношение, която се основава на издадена преди нея заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, редно е да се посочи коя точно заповед за налагане на
дисциплинарно наказание се има предвид. Само по този начин работникът ще е наясно във
връзка с кое конкретно дисциплинарно наказание е прекратено трудовото му
правоотношение.
Всичко изложено дотук налага извод, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2
са основателни, което налага уволнението да бъде признато за незаконно, издадените
заповеди да бъдат отменени, а ищецът да бъде възстановен на заеманата от него длъжност.
При това положение ищецът по делото има право да претендира и обезщетение за времето
през което е останал без работа, поради незаконното уволнение. Обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за времето на
оставане без работа, но за не повече от 6 месеца. На основание чл.228 от КТ, размерът на
обезщетението се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение,
получено от служителя за месеца, предхождащ уволнението.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от
КТ, трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
5
правоотношение, 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение
на 6 месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е
обусловена от изхода на правния спор по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ –
за отмяна на уволнението като незаконно. Оставането на ищеца без работа и размерът на
дължимото обезщетение следва да бъдат установено в процеса на доказване от ищцовата
страна.
От доказателствата по дело и по-конкретно от фиш за изплатено трудово възнаграждение за
м.12.2021 г. /л.58 от делото/ се установява, че брутното трудово възнаграждение, което
Р.А.К. е получила за м.12.2021 г., възлиза на 1`578.60 лева.
В настоящия случай от приобщените по делото доказателства и по-конкретно от Справка
актуално състояние за действащи трудови договори /л.15 от делото/ и препис от трудова
книжка /л.8-14 от делото/ се установява, че ищецът не е встъпил в друго трудово
правоотношение след прекратяване на съществувалото такова между него и ответника. Това
означава, че искането за присъждане на обезщетение за оставане без работа се явява
принципно основателно. Към датата на последното открито съдебно заседание /11.04.2022
г./, към която дата е приключило събирането на доказателствата и към която дата съдът
установява настъпилите факти, са изминали три месеца от прекратяване на трудовото
правоотношение. Именно поради тези съображения искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, следва да се уважи за сумата от 4`735.80 лева, а за разликата до 9`471.60
лева – да бъде отхвърлен.
Основателна се явява и исковата претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от
4`735.80 лева за времето от датата на подаване на исковата молба /26.01.2022 г./ до
окончателното погасяване на дълга. Следва се отхвърли претенцията за законна лихва върху
разликата между присъдените 4`735.80 лева и претендираните 9`471.60 лева за периода от
предявяване на иска до окончателното погасяване на дълга.
Предвид изхода на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени сторените от същия
съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на
1`545.00 лева /доказателства за това е договор за правна защита и съдействие, намиращ се на
л.50 от делото/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати към бюджета на съдебната власт, по сметка на
Рг.РС, държавни такса в общ размер на 249.43 /по 30.00 лева за неоценяемите искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.2 от КТ и 189.43 лева във вр. с уважената
част от иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225 от КТ/.
Мотивиран от горното, Рг.РС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Р.А.К., ЕГН*, за
незаконно и ОТМЕНЯ като незаконосъобразни Заповед №РД-07-12/11.01.2022 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед №РД-06-1/11.01.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно наказание, издадени от
директора на ТП„ДГС-Е.“, с адрес: с.Е., у.„В.Б.“№145.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Р.А.К., ЕГН*, на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник лесничей“ в ТП„ДГС-Е.“.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, ТП„ДГС-Е.“, да
заплати на Р.А.К., ЕГН*, сумата от 4`735.80 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа за времето от 11.01.2022 г. до 11.04.2022 г., което обезщетение е в размер на три
брутни месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума за
времето от датата на подаване на исковата молба /26.01.2022 г./ до окончателното
погасяване на дълга.
6
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, претенцията за заплащане на разликата над присъдените
4`735.80 лева до претендираните 9`471.60 лева, като отхвърля като неоснователна и
претенцията за законна лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ТП„ДГС-Е.“ да заплати на Р.А.К., ЕГН*,
сумата от 1`545.00 лева – сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ТП„ДГС-Е.“ да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Рг.РС, сума в общ размер на 249.43 лева – дължими държавни такси
във връзка с уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС, чрез Рг.РС, в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
7