Решение по дело №1597/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс - чл.145 и сл. АПК), вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Постъпила е жалба от лишения от свобода Б.Б.К. с ЕГН **********, понастоящем в затвора Бургас, против Заповед № 34877/22.08.2023г. на началника на затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”. Иска се отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Оспорва се приетата за установена в нея фактическа обстановка. Не се сочат гласни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата съобразно изложените в нея доводи и съображения.

Ответната страна – началник на затвора Бургас, редовно уведомен, оспорва жалбата чрез процесуален представител - юк. Георгиев. Счита същата за неоснователна. Пледира заповедта да се потвърди. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт, характеристични данни на жалбоподателя.

В производството на основание чл.16, ал.1, т.3 АПК е конституиран и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас - Червеняков.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Процесната заповед е издадена от началника на затвора Бургас за това, че на 29.06.2023г., около 15:50 часа лишеният от свобода Б.К. е използвал физическа сила – блъскане с ръце в областта на гърдите на служител на Затвора Бургас , което било преценено като нарушение на разпоредбите на чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС.

За инцидента била изготвена доклдна записка от дл. лице мл. Инспектор М. С. Кибаров, който твърди към датата на инцидента да е бил дежурен на пост 14 и в това си качество да е разпоредил на жалбоподателя преустановяване на агресивно вербално поведение спрямо лице, с което К. е разговарял по телефона. Обяснява се за неподчинение на К. и неизпълнение на даденото разпореждане от страна на докладващия Кибаров, както и за изпълнение на дадено разпореждане от страна на мл. Инспектор Д. Златев, който също разпоредил на жалбоподателя да преустанови вербалната агресия и се прибере в килията си. От докладната с вх. № ДЗЮ-4881 се установява това, че след влизане в спалното си помещение Б.К. е продължил да заплашва дл. лица на Затвора Бургас, за което бил предупреден, че ще бъде използвана физическа сила. Като резултат на предупреждението, докладната сочи, че К. агресирал още повече. В представения екземпляр на тази докладна са изложени твърдения за нанесени удари с две ръце на служител от надзорния състав - Инсп. Димитров, заради което спрямо л.св. била използвана физическа сила.

Такова твърдение е налице и в Докладна записка на мл. инсп. И. Колев , дежурен главен надзирател на 29.06.2023г., който не е очевидец на инцидента и преразказва чужди възприятия, без да бъде уточнено чии, като в докладната се съдържа твърдение, че ударите са били отправени към гърдите на мл. Инсп. Димитров.

Липсват други докладни, в които да се свидетелства за отправени удари от страна на К. към инсп. Х. Димитров.

 

Относно инцидента началникът на затвора Бургас е разпоредил да бъде извършена проверка от инспектор СДВР Затвора Бургас – И. Лекова с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства. Същата въз основа на писмените докладни е изложила възприетото в тях, без да провери докладваната информация чрез други източници, вкл. на лишени от свобода лица, намирали се в килията на К. към момента на инцидента. Със същата докладна било направено предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в най-големия предвиден от закона размер, без обосноваване на предложения вид и размер на същото.

На 29.06.2023г. лишеният от свобода В. Янчев удостоверил, Б.К. в негово присъствие и в присъствието на л.св. С. Събчев отказал да напише обяснение по случая.

Въз основа на събраните доказателства. на същата дата 22.08.2023г. е издадена обжалваната заповед на началника на затвора Бургас, с която на лишения от свобода Б.К. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия” на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.97, т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание К. го обжалвал пред Административен съд Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място; според т.7 на същата норма такова е и физическата саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка. Самите доказателствени средства обаче са твърде едностранчиви.събрани са обяснения единствено от длъжностни лица от охранителния състав на затвора, като не е изяснено изобщо обстоятелството защо на жалбоподателя е било разпоредено да влезе в килията си и дали там е имало други лишени от свобода свидетели. Липсата на камери в спалните помещения създава съмнения за това, че жалбоподателят възможно да е бил вкаран именно на място без видео наблюдение, което обстоятелство подкрепя защитната му теза.

Разпоредбата на чл.101 т. 7 ЗИНЗС включва освен физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, така и закана за такава. От представените по делото писмени доказателства е налице индиция за подобна, но тези обстоятелства не присъстват в обстоятелствената част на оспорената заповед. Като цяло събраните доказателства сочат на извод, че производството е проведено формално и едностранчиво, без цел по него да е било установяването на обективната истина.

Що се отнася до вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание съдът счита, че по вид то съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, тъй като за нарушенията по чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС същият закон предвижда в разпоредбата на чл.102, ал.2 възможност за налагане на дисциплинарното наказание по чл.101, т.7 - изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия. Същото е наложено на предвидения в закона максимум без каквито и да е мотиви. Тази липса не може да бъде компенсирана от представената справка относно броя и вида на наложените на Б.К. дисциплинарни наказания, тъй като тя не е част от самата административна преписка и липсва препращане от страна на органа към нея. Отделно от изложеното до тук, при прегледа й по същество се установява , че жалбоподателят е наказван за нарушения, различни от процесното, на извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената, което обстоятелство не налага необходимостта от определяне на оспореното наказание в максималния предвиден от закона размер. Налагането на най-тежкото, предвидено от закона наказание, в максималния предвиден от закона размер изискват подробна, точна и далеч по-обстоятелствена обосновка, каквато не е била извършена от страна на дисциплинарно-наказващия орган.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и целта на закона, но в нарушение на материално-правните разпоредби за установяване наличието на допуснато административно нарушение и индивидуализиране размера на наказанието, поради което следва да бъде отменена, преписката да бъде върната на органа, издал заповедта, със задължителни указания за безспорно установяване наличието на дисциплинарно наказание и точно приложение на разпоредбата на чл.102, ал.1 ЗИНЗС в частта изискваща точно и обстоятелствено мотивиране размера на наказанието с поведението на Б.К. преди допускането му.

Така мотивиран и на основание чл. 111, ал.5 и ал.6, т.3 от ЗИНЗС, Административен съд Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед 34877/22.08.2023г. на началника на затвора Бургас, с която на Б.Б.К. с ЕГН **********, понастоящем в затвора Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”.

ВРЪЩА преписката на органа, издал заповедта за изпълнение на указанията, изложени в мотивите на настоящото решение.

Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването пред тричленен състав на същия съд.

	Съдия: