РЕШЕНИЕ
№ 1522
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502303 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК и чл. 22а-22ж от Закона за закрила на детето.
С решение № 3168 от 21.05.2020 г. по гр. д. № 1829/2020 г. по описа на СГС, ГО, II
брачен състав, е отхвърлена като неоснователна молбата на С. Р. М., ЕГН:**********
постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като Централен
орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца - за връщането на детето Р. А. Х., ЕГН: ********** във
Федерална Република Германия, като неоснователна.
Решението на градския съд е обжалвано от Министерството на правосъдието
(МП) чрез юрк. Т. и по изричното настояване на С. Р. М.. Развиват се съображения за
неправилност на обжалваното съдебно решение, като от САС се иска същото да бъде
отменено, а вместо това да се постанови друг съдебен акт, с който искането на С. Р. М.
за връщане на детето Р. А. Х. в държавата по обичайното му местопребиваване –
Федерална Република Германия - да бъде уважено.
Ответникът в първоинстанционното производство не е подал писмен отговор на
въззивната жалба, но в открито съдебно заседание оспорва същата и иска решението на
СГС да се потвърди.
1
Софийската градска прокуратура и заинтересованата страна – АСП-ДСП
Попово не вземат отношение относно въззивната жалба. В проведеното пред
апелативния съд открито съдебно заседание, представител на САП - прокурор
Поповска сочи, че намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
От страна на АСП-ДСП Попово е представено по настоящето дело писмо с
изх.номер ПР/Д-Т-П/26-007/27.10.2020 г., в което е посочено, че няма промяна във
фактите и обстоятелствата, изложени в социален доклад с изх.номер ПР/Д-Т-П/10-
002/05.03.2020 г. на агенцията, приложен по гр. д. № 1829/2020 г. по описа на СГС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК и е допустима, но по същество е неоснователна по
следните причини:
Производството в първата инстанция е образувано по реда на чл. 22а и следващите от
Закона за закрила на детето (ЗЗДт) във връзка с чл. 8 от Хагската Конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. и по молба на
централния орган по тази конвенция за Република България, а именно-Министерството на
правосъдието. В молбата се твърди, че е налице незаконно задържане на детето Р. А. Х. от
страна на баща й А. Х. Х., като молителят в производството С. Р. М. (майка на Р. А. Х.)
желае детето да бъде върнато в държавата на обичайното му местопребиваване – Федерална
Република Германия.
В молбата се сочи, че С. Р. М. и ответникът по молбата – А. Х. Х. са родители на
детето Р. А. Х., родена на ******** г. в гр.***. Първоначално майката и бащата живели на
съпружески начала, включително и при раждането на дъщеря им, а впоследствие през 2015
г. сключили граждански брак. В молбата се сочи още, че през м. март 2018 г. се преместили
тримата – майката С., съпругът й А. и детето Р. да живеят във Федерална република
Германия (Германия). Детето е посещавало училище Кеплер в Берлин от 01.08.2018 г. до
момента на отвеждането му. Това била държавата по обичайното местопребиваване на
детето, докато последното не било отведено и задържано от бащата на територията на
Република България, без съгласието на молителката. Твърденията на майката в молбата са,
че на 02.10.2019 г. с ответника се скарали и той я изгонил от съвместно обитаваното
жилище в Германия. След това напуснал апартамента и отвел детето Р. в България, където
то се намирало на адреса на баща си в град Попово. Молителката твърди, че допреди
бащата да отведе Р. е осъществявала активно родителските права по отношение на дъщеря
й. Позовава се на разпоредби от Германския граждански кодекс. С молбата се иска връщане
на детето Р. А. Х., ЕГН: ********** в Германия.
При така описаната обстановка и след събиране на съответните писмени и гласни
доказателства, Софийски градски съд е постановил обжалваното решение, като е отхвърлил
молбата за връщане на детето в Германия.
2
След като извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, САС в настоящия си състав намери следното:
Възникването на правото на единия от родителите да иска връщане на незаконно
прехвърлено дете в държава, различна от тази, в която се намира обичайното му
местопребиваване, се предпоставя от проявата на следните юридически факти: 1)детето да
е имало обичайно местопребиваване в Германия непосредствено преди прехвърлянето
му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България в
нарушение на установените в Германия правила за упражняване на родителски права –
съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече
една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на
периода от една година; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по
време на прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за прехвърлянето
или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приела
прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува
сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация. (чл. 13, б.”b” от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи
на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и
основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) Детето да не е достигнало възраст и
степен на зрялост, при което е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато
се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането,
когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се взима под
внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция). Последната предпоставка
е приложима в процесния случай, предвид възрастта на детето Руя, което понастоящем е на
13 години, а към момента на разглеждане на делото в СГС и изслушването на детето пред
градския съд, тя е била на 12 г. и 6 м.
По посочените предпоставки САС намира следното:
В настоящия случай, че Германия е била държавата по обичайното
местопребиваване за детето Р. А. Х.. Между страните по делото не е спорен фактът относно
обичайното местопребиваване на детето. На следващо място, детето е било прехвърлено и
задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените в Германия
правила за упражняване на родителски права, а майката е упражнявала ефективно
родителските права по време на прехвърлянето и задържането, както и че майката не е дала
съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в Република България, а впоследствие
не е приела прехвърлянето и задържането на детето в Република България. От фактическа
страна, между страните няма спор, че детето Руя е отведено и задържано на територията на
Република България от А. Х. на 02.10.2019 г. в нарушение на родителската отговорност на
майката С. М. и без нейното съгласие. А. Х. е заявил пред първата инстанция, че със С. са се
3
скарали поради налична нейна друга връзка, като разминаване има единствено по
отношение на обстоятелствата дали молителката е напуснала сама жилището, както твърди
ответника, или той я е изгонил, както твърди молителката. След този скандал се завърнал с
детето Руя в град Попово, тъй като желанието на бащата от една страна, било детето да
живее и расте в Република България, а от друга, не желаел то да расте при друг мъж.
След като няма спор между страните, че детето Р. е отглеждано съвместно от
двамата й родители в Германия, то С. М. безспорно е упражнявала родителските права
ефективно до 02.10.2019 г., когато детето е отведено от бащата обратно в Република
България. Няма доказателства по делото родителските права да са предоставени за
упражняване на бащата А. Х.. Той не е ангажирал доказателства, които да мотивират
извод за съгласие на въззивничката М. – предварително или последващо, включително и
мълчаливо такова, което да е в смисъл, че тя не се противопоставя детето Р. да бъде
прехвърлено и задържано от въззиваемия в Република България.
Следва да се посочи обаче, че според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Хагската
конвенция, съдът не е задължен да разпореди връщане на детето, ако установи, че
детето се противопоставя на връщането и е достигнало възраст и степен на зрялост,
при които е уместно да се вземе под внимание неговото мнение, съгласно нормата на
чл. 13, ал. 2 от Хагската Конвенция. При преценката на тези обстоятелства, съдът
следва да вземе под внимание информацията за социалното положение на детето,
предоставена от централния орган или друг компетентен орган по обичайното
местопребиваване на детето.
В тази връзка чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт предвижда във всяко съдебно
производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва,
ако е навършило 10-годишна възраст. В процесния случай и при изпълнение на
предпоставките по чл. 15, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт, детето Р. А. Х. е изслушана в съдебно
заседание, проведено на 10.03.2020 г. в Софийския градски съд, в присъствието на социален
работник от Д „СП” – Попово. Детето, което към момента на изслушването му пред СГС е
било на почти 13 години (родено е на ******** г.), е споделило, че към настоящия момент
живее с баща си и брат си (син на А. Х. от друг брак) във фамилна къща в град Попово. Баба
й и дядо й по бащина линия живеят в друга къща в съседство. Другите й баба и дядо –
родителите на майката живеят все още в Германия. Преди Нова година татко й я довел в
България, а допреди това живеели всички заедно в Германия. В Берлин посещавала
училище. Р. споделила, че нямала приятели в Германия, но в град Попово има много – и в
училище, и извън училище. Изричното желание на детето е да живее в Република България,
където се чувства спокойно, независимо, че знае, че и майка й иска да е при нея. Р. е казала,
че не се чувства добре в Германия. Там е била самотна, нямало с кого да излиза, с кого да
играе и нямала приятели. Немският език също й бил труден, докато с българския език се
4
справя, като няма притеснение в училище. детето Р. учи в град Попово, а любимият й
предмет е математиката.
Становището на социалния работник изразено пред първоинстанционния съд, което
се възприема от САС като професионално, обективно и безпристрастно е, че обстановката
при изслушването на детето е спокойна, а задаваните въпроси - достъпни и разбираеми за
детето Р. А. Х.. Според социалния работник детето е спокойно и отговаря на въпросите
много повече от очакванията й, като социалният работник е запозната със случая, участвала
е в извършването на социалното проучване и в тази връзка е запозната със състоянието и
развитието на детето.
Желанието на детето, изявено и пред първата инстанция е да живее в България. Това
желание следва да се зачете, тъй като детето е споделило пред социалните работници това,
което заявило и пред СГС - че в Република България се чувства спокойно, има приятели и
занимания. При това положение мнението на детето Р. е основание да се откаже връщането
му в Германия, в какъвто смисъл е било становището и на Софийски градски съд.
Настоящата инстанция също намира, че е налице изключението, посочено в чл. 13,
ал. 2 от Хагската Конвенция, т.е. самото дете се противопоставя на връщането му в
Германия, което желание следва да се уважи. СГС е изложил повече от убедителни мотиви в
тази насока, които не следва да се повтарят, а на основание чл. 272 от ГПК следва да се
препрати към същите от САС.
При горните факти и обстоятелства се налага извод, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение ще следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Няма претенции по разноските пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3168 от 21.05.2020 г. по гр. д. № 1829/2020 г. по описа
на СГС, ГО, II брачен състав.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6