№ 3963
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100100103 по описа за 2025 година
искове с пр.осн. чл. 22 от ЗПК, във във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; при условията на
евентуалност чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК:
Ищецът - Г. Х. С., твърди, че на 14.11.2023г. между ищцата и ответното
дружество - "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, бил сключен договор за потребителски кредит №
*********. В ГПР не била включена застрахователната премия. Не било посочено кои
разходи формират ГПР. Било нарушено и изискването за шрифт.
Съобразно изложеното, сделката била недействителна.
По тази причина моли да се прогласи за недействителен Договор за потребителски
кредит № *********, сключен между нея, в качеството на кредитополучател, и банката, в
качеството на кредитодател.
Претендира разноски.
Ответникът - "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, оспорва иска, като приема, че нормативните
изисквания не са нарушени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че страните по делото, са сключили на 14.11.2023г. договор, описан в
исковата молба. Част от клаузите (тези, на които е обърнато внимание в исковата молба) са
със следното съдържание:
1
Чл. 7. Общ размер на кредита и условията за усвояването му:
Чл. 7.1 Размер на кредита с цифри: 12 550 лева.
Застраховка: ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ – 6 096,30 лева
Общ размер на застрахователната премия с цифри: 6 096,30 лева
ОБЩ Размер на кредита
с цифри: 18 646,30 лева.
7.2. Условия за усвояване на кредита:
7.2.1. При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора
в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита
в „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с IBAN BG83TBIB931010A09F3001. Кредитът се счита за усвоен от Потребителя, в
деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка.
7.2.2. В случай, че Потребителят е заявил желанието си да получи средствата по кредита на каса на
каса на ИЗИПЕЙ АД, ЕИК *********, то с едновременното подписване на този Договор и маркирането на полето
за съгласие в този член, Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита да бъдат
преведени по сметка на ИЗИПЕЙ АД, ЕИК ********* и да бъдат на негово разположение за получаване срещу
представяне на лична карта на Потребителя и посочване на индивидуализиращия номер на Договора. Ако в срок
от седем /7/ календарни дни от сключването на този Договор Потребителят не получи средствата по кредита от
каса на ИЗИПЕЙ АД, на осмия /8-я/ ден средствата ще бъдат върнати по сметката на Потребителя описана в чл.
7.2.1.
Желая да получа средствата по кредита на каса на ИЗИПЕЙ АД.
7.2.3. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта
от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се
превежда от Кредитора за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно
- по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на Договора. Чл. 8. Стоката или услугата и нейната цена в брой - когато
кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит:
НЕПРИЛОЖИМО при Потребителски кредит за общо ползване.
Чл. 9. Лихвен процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти:
9.1. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен
процент, е както следва: 30,40 %
9.2. Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.
9.3. За нуждите на този Договор, лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 - та част от
лихвения процент по чл. 9.1.
9.4. При просрочие Потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
просрочената сума за периода на просрочието.
Към момента на сключване на този Договор, законната лихва за периода е в размер на (ОЛП + 10 пункта
надбавка). ОЛП (Основният лихвен процент) се определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с
Постановление на МС.
Чл. 10. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя,
2
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин:
Годишен процент на разходите (ГПР): 34,93 Обща сума, дължима от потребителя: 36 468,27 с цифри:
36 468,27 лв.
ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята
датата на подписване на Договора; 21 Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като
страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от
които е с 30 дни, независимо дали годината е високосно; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по
кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.
При просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите
по чл. 15 (това са разноски, свързани с евентуален изпълнителен процес).
Чл. 11. Условията за издължаване на кредита от Потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването:
11.1. Потребителят е длъжен да погасява задълженията си по този Договор като редовно изплаща
дължимите си месечни погасителни вноски на каса, по негова сметка посочена в чл. 7.2.1, по банкова сметка
открита в "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, а именно: BG54TB1B93101000000108 или по друг начин посочен в чл. 14 по-
долу или публикуван на интернет страницата на Кредитора www.tbibank.bg. В случай на просрочив при
изплащането на една или повече дължими месечни вноски, Потребителят е длъжен да заплати и начислените
лихви за периода на просрочието, както и евентуално съдебните и другите разходи при условията на чл. 15.
Възможно е размерът на първата погасителна вноска по кредита да е различен от първоначално посочения в
Погасителния план, поради по-кратък или по-дълъг лихвен период от отпускане на кредита до първата падежна
дата.
20 Наличието или липсата на право на отказ на Потребителя от Договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за
размера на лихвения процент на ден:
20.1. Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да
се откаже от този Договор в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на Договора.
20.4. Когато Потребителят упражни правото си на отказ от Договора, той връща на Кредитора
главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на
връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането
на уведомлението до Кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения
в чл. 9.3 лихвен процент за ден.
20.5. Отказът на Потребителя от сключения Договор влиза в сила и Договорът се прекратява, ако
уведомлението е направено в срока и по реда на чл. 20.2 и чл. 20.3 и е изпълнено условието по чл. 20.4.
Самият договор видимо покрива размер 12 на times new roman, макар да е изписан на
различен шрифт. Това не се отнася до застрахователната част и то първата (здравната
застраховка).
Според чл. чл. 2, т. 3 от Стандартния европейски формулар, в случаите, когато
Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от Кредитора, съответната част от средствата по кредита се превеждат от Кредитора по
сметка застрахователя по застраховка, избрана от Потребителя
3
Чл. 13 от ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДОГОВОРНИ
ОТНОШЕНИЯ е със следното съдържание: Заявявам желанието си и давам съгласие да ми бъде
сключена застраховка/и, Предлагана/и от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, действаща като застрахователен агент
на „Кардиф ЖИ.тозастраховане, Клон България” КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България”
КЧТ за което …
Втората застраховка е договорена в Застрахователна програма „Защита на кредита“ –
„второ медицинско мнение“.
Декларация относно двете застраховки – обхваща 10 страници, като разредката е по-
малка от 1 (например л. 49); Застрахователната програма – л. 41 (гръб – л. 42) е на шрифт по-
малък от 12 times new roman; няма обособени абзаци (л. 50).
Чл. 10 от У към застраховките е със следното съдържание (л. 51 – гръб): Права на
Застрахования при присъединяване към Груповия ЗД чрез средства за комуникация от разстояние. В 30-дневен
срок от датата на присъединяване към застраховката чрез средство за комуникация от разстояние Застрахованият
може да се откаже от застраховката, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка на
Застрахователите. В 30-дневния период от датата на сключване на застраховката, в който Застрахованият може
да се откаже от застраховката, Застрахователите осигуряват застрахователно покритие съгласно условията по
т.4.3 от чл.4 по-горе. В случай че Застрахованият желае да упражни правото си на отказ по застраховка и правото
си на отказ по ДПК, във връзка с който е сключена застраховката, той може в писменото уведомление за отказ
от кредита до Застраховащия да го уведоми и за отказ от сключената застраховка. В случай че Застрахованият
желае да упражни правото си на отказ само от застраховката, следва да уведоми Застрахователите, като
попълни писмено заявление по образец и да представи удостоверение за лична банкова сметка . Считано от
датата на уведомяване за упражняване на правото на отказ, застраховката се счита за прекратена. В 30-дневен
срок от упражняване на правото на отказ Застраховащият възстановява на Застрахования платената
застрахователна премия. Ако в 30-дневния срок, в който Застрахованият може да упражни правото си на отказ,
настъпи застрахователно събитие по покрит от застраховката риск, без към датата на настъпване на събитието
Застрахованият да е упражнил правото си на отказ, Застрахователите ще извършат дължимото застрахователно
плащане, ако са изпълнени всички изисквания съгласно тези ОУ. В този случай Застрахователите не дължат
възстановяване на премия, ако след датата на уведомлението за настъпило застрахователно събитие,
Застрахованият упражни правото си на отказ от застраховката. След датата на упражняване на правото на отказ
Застрахователите не дължат застрахователно плащане за настъпило застрахователно събитие по прекратената
застраховка, независимо дали събитието е настъпило преди или след датата на изпращане на заявлението за
отказ.
Цялата документация е на побрана на 49 страници.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, като и от разпита на в.л. в о.с.з., се установява, че:
На 14.11.2023г. е сключен Договор за потребителски кредит с номер 720031153269,
между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и клиент Г. Х. С., ЕГН **********, клиентски номер
*********, за сумата от 12 550,00 лева. Съгласно чл. 7.1 от договора, към тази сума е
добавена застраховка защита на кредита и сметките 6 096,30 лева, което формира общ
размер на кредита 18 646,30 лева.
На база представената документация, експертизата приема за установено, че са
сключени застраховки със застрахователните компании „Кардиф ЖИ.тозастраховане Клон
България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане Клон България“ КЧТ, както и за
4
допълнителната медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, със застраховано лице Г. Х.
С. чрез застрахователният агент/посредник „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. В качеството си и на
кредитор, банката е заплатила на застрахователните компании дължимата се еднократна
застрахователна премия от застрахованото лице, като е увеличила съответно и усвоената
сума по кредита със сумата от 6 096,30 лева - заплатените суми по застраховки. Ведно със
сумата на усвоения кредит от 12 550,00 лева общото задължение на кредитополучателя е за
сумата от 18 646,30 лева, видно и от погасителния план по процесния договор за кредит.
Заемната сума по процесния договор за кредит в размер на 12 550 лева е усвоена на
каса на „ИЗИПЕЙ“ АД от кредитополучателя Г. Х. С.. Кредиторът е включил в изчисленията
си на ГПР погасителен план при следните параметри:
- главница по общото задължение от общ размер на 18 646,30 лева, формиран от
сбора на одобрения размер на кредита за 12 550 лева и от сумата дължима по
застрахователната премия в размер на 6 096,30 лева.
- погасителен план от 60 броя месечни равни анюитетни вноски, всяка от които
съдържаща част главница и част лихва за общата сума от 607,81 лева.
Посоченият в договора (чл. 10) коефициент на ГПР 34,93 % е коректно посочен от
кредитора, изчислен е при прилагане на нормативно приетата формула, а като стойност е
под нормативното ограничение от пет пъти размера на законната лихва за просрочие.
По кредита (към 31.03.2025г. ) са погасени суми в размер на 9 162,21 лева с които,
разпределени по пера на вземането, са погасени:
- главница за 2 435,76 лева;
- договорни лихви за 6 681,39 лева;
- наказателни лихви за 45,06 лева;
Състояние на дълга към 09.06.2025г.
- кредитът е без просрочие, погасени са вноските падежирали на 15.05.2025г.,
предстои погасителна вноска с падеж на 15.06.2025г.
Сума на дълга 16 211,62 лева, от които:
Главница: 15 811,13 лева;
Договорна лихва: 400,49 лева.
Общо заплатено до момента – 12 201,26 лева.
Сумата от 3 039,05 лева е заплатена на 31.03.2025г. Същата е отразена като такава в т.
2.1 от експертизата на стр. 7. Най-вероятно банката няма изрично разпореждане тези пари да
бъдат отнесени по кредита. Към днешна дата кредитът е редовен, т.е. тези 3 029 лева се
вземат по падежа на следващите вноски, което следва от логиката на разпределенията и
затова тези 3 029 лева не са отразени. Те не са отразени като погашение по кредита, тъй като
не са били актуални към началото на м. април 2023г. – а към 02.04.2025г.
Вещото лице е отговорило на само на втория от поставените от съда въпроси – „с и
без застрахователната премия“ (л. 68 – гръб). Това е без значение, тъй като изчислението
5
на процента оскъпяване не представлява сложно математическо действие.
Доколкото заключението на вещото лице е доказателствено средство, то, като всички такива, се
преценява и обсъжда от съда в мотивите на решението заедно с другите доказателства по делото, без последният
да е длъжен да го възприеме (чл. 202 ГПК), дори и когато страната не е направила възражения срещу него -
Решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г., ІV г.о. на ВКС.
В случая заключението е почти ирелевантно. От значение е само размера на
заплатената от ищеца сума до момента.
от правна страна:
Искът е един – да се прогласи недействителността на договора изцяло, евентуално на
тези негови клаузи, посочени от ищеца, или, с оглед служебното начало – други установени
от решеващия орган. Ако се направи аналогия с осъдителен иск, претендира се определена
сума, или по-малка такава, в рамките на исканата, ако съдът установи, че искът не е изцяло
основателен.
Практиката на съда на ЕС (C‑186/16), приема, че изискването договорните клаузи да са
изразени на ясен и разбираем език предполага клаузата, свързана с погасяването на кредита в същата валута, да
бъде разбрана от потребителя както от формална, така и от граматическа гледна точка, а също по отношение на
конкретния обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
В случая е Договорът за заем е сключен, като за това са били съставени следните
документи:
- Същинският договор от 14.11.2023г.
- Стандартен европейски формуляр;
- Заявление-декларация;
- Застрахователна програма „защита на кредита“, включваща и ОУ;
- Декларация относно двете застраховки.
В „от фактическа страна“ бяха посочени проблемите на текстообработката на
договореностите.
Съществените проблеми, т.е. неравноправни договорки, са два:
1. Информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя
безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12
(чл. 5, ал. 4 от ЗПК). Това изискване следва да се прилага добросъвестно – арг. от чл. 143, ал.
1 от ЗЗП, във вр. с ал. 2, т. 10, т. 19-10. Решаващият орган приема, че това е така, доколкото
подобен усложнен текст не позволява лесно възприемане.
Застраховката на кредита е договорена в чл. 7.1 и чл. 7.2.3, където се говори за
желание на кредитополучателя. Същото е посочено в чл. 19.
Предвид съдържанието на стандартния формуляр, съдът намира, че всички
6
договорености, представени по делото, покриват правната природа на общи условия – т.е.
предварително изготвени от финансовата институция бланки.
Относно общите условия доктрината приема, че те следва да се тълкуват по общите
правила на чл. 20 от ЗЗД. Обстоятелството, че общите условия се изготвят от една от
страните, не може да не се вземе под внимание при тълкуването им, което по правило следва
да е ограничително и във вреда на техния автор - чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при
тълкуването следва да се акцентира не толкова върху действителната обща воля на страните
(която всъщност е едностранната воля на страната, която ги е изготвила), колкото върху
обичаите в практиката и добросъвестността (стр. 103, „Облигационно право, обща част“,
изд. 2013г.).
Всевъзможните клаузи, свързани с двете застраховки оскъпяват сумата, нужна на
потребителя, с 48,58 %, а срокът на договора е относително кратък.
Съдът приема, подобна клауза, трудно би могло да се приеме за равноправна
(действителна), без наличие на изрично допълнително (например представено в исковата
молба) съгласие от страна на потребителя; и/или установяване от страна на финансовата
институция на индивидуално договаряне (§ 1, т. 1 от ЗПК), което да обясни практически
интерес от нея (за ФЛ-е).
При нужда самият потребител би застраховал кредита си при определен от него
застраховател, без това да се контролира от банката (тя е свързана с посочения от нея
застраховател, тъй като е негов застрахователен агент - § 1, ал. 1, т. 8 от ТЗ). Вероятно
оскъпяването на сделката, в тази ситуация, би било минимално.
Така, решаващият орган приема, че клаузите, имащи отношение към застраховките са
недействителни, тъй като нито са били желани от ищеца, нито са договорени индивидуално
(чл. 146 от ЗЗП). Съображенията за това се не изчерпват само с тази точка.
2. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановления на МС .
В нарушение на изискването за добросъвестност, спомената по-горе, сумите относно
застрахователните премии, са включени към главницата, а не в частта на ГПР (по отношение
на този довод съдът възприема, аргументацията изложена от ищеца).
Според Определение № 908 от 27.03.2025 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 411/2025
г. и най-вече според Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-
714/22 (С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България" ЕООД) се приема, че оскъпяването на
кредита включва и евентуалната задължителна застрахователна премия, която не е част от
главницата.
Това означава две неща:
- застрахователната премия не е главница, а част от самото оскъпяване;
- ГПР възлиза на около 190 %, което очевидно нахвърля допустимите 50 %.
Съответно приложима е правилото на чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7
7
и т. 10 от ЗПК и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП (така и Определение № 50685 от 30.09.2022г. на ВКС
по гр.д. № 578/2022г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев; т. 117 от заключение
на генералния адвокат г-жа V. Trstenjak, представено на 29 ноември 2011 година, дело C
453/10). По разбиранията на решаващия орган, хипотезата е аналогична и при заблуждаваща
клауза или подобно преддоговорно поведение от страна на финансовата институция.
Доводът относно чл. 10 от ОУ относно застраховките е неоснователен.
Застрахованият действително може да се откаже от тази двустранна сделка и ще му бъде
върнато заплатеното до момента.
За да бъда прекратена застраховката е необходимо застрахованият (ищецът) да се
ориентира в документацията, а това, както бе посочено – не е безпроблемно. Налице е
неяснота, какво би се върнало за първия месец, тъй като, според чл. 2 от ОУ той е покрит
риск.
Задължено лице по застраховката обаче е банката, а застрахованият плаща на нея.
При това положение той е взел заем, по разбиранията на финансовата институция, в размер
на 6 096,30 лева, като за съответния период, изминал до момента, в който се иска
възстановяване, е платил (ако е изминал поне месец – изрично е препратено към чл. 4.3, а
срокът предвиден там е 0,00ч. на подписването на ДПК) минимална част от стойността на
премията (според ОУ, а и отговора – л. 61, се връща не премията, а платената
застрахователна премия). Може да се разсъждава дали това е цялата премия – т.е. 6 096,30
лева, или само платената от нея част по вноската.
Ако клаузата се тълкува в полза на потребителя, то той би получил допълнителен
ненужен му заем, който обаче се дължи на банката и то по договорения план. Оскъпяването
ще се върне до 34,93 %, но потребителят би получил услуга, която не е желал.
Потребителят, в този случай, ако прояви инициатива и изчете цялата документация в
рамките на 30 дена (по възможност и със съдействие от юрист), нещо което на практика не
се случва, би бил в малко по-добра позиция. Междувременно обаче не се дължи месечна
вноска. Първата такава се дължи след като вече е изминал срокът за отказ. Изрично се
набляга на връзка със самия договор за кредит, а едната от хипотезите на отказ по него също
е уредена за 30 дена (чл. 20.4 от договора за кредит).
Ако идеята е че се връща само заплатеното от кредитополучателя, то хипотезата се
приравнява на първоначалната – сумата, която реално би се възстановила е минимална, но
погасителният план не се променя като размер на месечни вноски.
Сумата от 6 096,30 лева никога не е била предоставена на ищеца, ведно от
заключението на в.л., за да може г-жа С. да плати с нея по застраховката, а след това
евентуално да е претендира.
Така клаузата може да се разглежда, в зависимост от фактическата обстановка по
изплащане на кредита, или като някакъв своеобразен бонус при предсрочно пълно
погасяване, или като заблуждаваща. Основните аргументи за това са размерът на
застрахователната вноска – около 50 %, което предполага, както бе посочено, че никое ФЛ,
8
ако е наясно със същността , не би я приело, и свързаността на двете дружества.
При това положение е трудно да се приеме, че има осъзнато съгласие от страна на
заемополучателя. Банката е била длъжна предварително (преди подписването на договора)
да разясни (става въпрос за разговор, а не за парафиране на поред документ) последиците от
застраховката – изложеното е аналогично с практиката относно швейцарските франкове
(например: Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС).
Или, подобен целен резултат би могло да бъде постигнат или вследствие на
заблуждаваща клауза и/или при умишлено спестяване на информация, като и двете хипотези
по правната си природа са хипотези на деликт.
Най-леката форма на злоупотреба би била ако двете правоотношения са разделени,
следващата, ако стойността на застрахователната вноска е част от оскъпяването, и накрая
(най-тежката) – настоящата, при която двете правоотношения са обединени, поради което
трудно може да се приеме, че има някакво осъзнато съгласие.
Както е известно, задълбочена преценка, каквото е изискването на закона, по смисъла
на чл. 16 от ЗПК, не се прави (често не се извършва каквато и да е проверка), като рискът за
финансовата институция се покрива с подобни инструменти, завишаващия неимоверно
стойността на предлаганите услуги. Това е недопустимо.
Всяко тълкуване на клаузите е в полза на по-слабата икономически страна (т. 18 от
преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела).
Или, искът е основателен.
по искането с пр. осн. 241, ал. 1 от ГПК:
Предвид нормата на чл. 23 от ЗПК, искането е неоснователно.
12 550 лева - 12 201,26 лева = 348,74 лева.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от първоначалния размер на исковете - 3 567,46 лева.
Според Определение № 599/20.10.2017г. по ч.т.д. № 2487/2017г. на ВКС, II т.о., в
хипотезата на безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява
реално заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника адвокат, поради което при
безплатното процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице при сходни интереси не се
дължи определяне на възнаграждение за всеки един от представляваните. Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа е съобразена само като насока.
По разбиранията на състава, изключението, предвидено в нормата на чл. 38 от ЗА,
което понастоящем е правило и то почти без изключения, следва да се тълкува и като
своеобразно социална проява (дава се възможност и от страна на процесуалния
представител за достъп до адекватно правосъдие). Това обаче не би следвало да е основен
начин за печалба, вследствие на професионалната дейност на адвоката.
9
На основание чл. 77 от ГПК, ответната страна дължи сумата от 2 158,73 лева,
дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 22 от ЗПК, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, договора,
сключен на 14.11.2023г. между Г. Х. С., ЕГН **********: гр. София, ж.к. „Левски Зона Г“ №
****, съд.адр.: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. ****, тел. ****, e-mail:
****************@*****.***, чрез адв. А. Д. (ЕПЕП – л. 67), като кредитополучател, и "ТИ
БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1421, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, телефон: 02 816 37 77, факс: 02
816 37 80, представлявано от В.А.Г., А.Ч. Д., Н.Г.С. и Л.Т. (ЕПЕП – л. 77), като кредитодател.
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 241, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, "ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н
„Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, телефон: 02 816 37 77, факс: 02 816 37 80,
представлявано от В.А.Г., А.Ч. Д., Н.Г.С. и Л.Т. (ЕПЕП – л. 77), да заплати на адв. А. Д.,
сумата от 3 567,46 (три хиляди петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки) лева, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, телефон: 02 816 37 77, факс: 02 816 37 80, представлявано от В.А.Г.,
А.Ч. Д., Н.Г.С. и Л.Т. (ЕПЕП – л. 77), да заплати по сметка на Софийски градски съд,
сумата от 2 158,73 (две хиляди сто петдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки)
лева, дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10