Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдията т. дело №7791 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 24.10.2007
година, като изпълнител, е сключил с ответника С.О., с ЕИК****** гр. ********,
представлявана от кмета Й.Ф., като възложител, договор за възлагане на
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №74 от
общинската транспортна схема на С.О., след проведен конкурс по реда на Наредба
№2/15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки
автомобили. Срокът на действие на договора е 8 години, считано от деня на
въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна линия №74, а именно от
25.07.2008 година. Определената при сключването на договора цена за превоз е 2,92
лева на км извършен маршрутен пробег без ДДС. Твърди, че цената се променя с
размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Твърди, че
договорът е сключен 2007 година, а изпълнението му започнало през 2008 г..
Посочва, че по данни на НСИ годишната инфлация за 2008г. е 7,8 %, за 2009 г. е
0,6%, за 2010г. е 4,5%, за 2011г. е 2,8%, а за 2012г. е 4,2%. Твърди, че на
основание договора цената на км маршрутен пробег за всяка година следва да бъде
увеличена с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година,
като възложителят следва авансово да заплаща за текущия месец суми в размер на
30% от дължимите за определения пробег за нетекущия месец, като изравняването
се извършвало до 20 число на месеца, следващ отчетния. Твърди, че е осъществил
общ маршрутен пробег от 45 490,022 км., като маршрутния пробег по същата линия
през този период при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 е 4, 128 км..
Изпълнението от страна на ищеца на транспортната задача по договора през
процесния период било отчетено и документирано от „ Ц.Г.М.” ЕАД. Твърди, че дължимата
обща индексирана цена за извършената транспортна дейност през месец октомври
2013 г. е 193 250,38 лева с ДДС, платима в срок до 20.11.2013 г.. Твърди, че
към момента е погасено вземането само за част от вземането - в размер на 159
404,27 лева. Твърди, че до момента не е заплатено увеличението с размера на
обявената от НСИ инфлация, поради което ответникът дължал сумата от 33 846,11 лева,
представляваща неизплатена част от индексирана цена на извършена транспортна
дейност, законната лихва от предявяване на иска, както и 10 076, 16 лева,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на неизплатената част за
периода от датата на изпадане в забава 21.11.2013 г. до 25.10.2016 г.,
включително. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ С.О. оспорва исковата
молба. Твърди, че не е получавал покана, от която да е виден размерът на
претендираната индексация и моли да бъде прекратено делото или исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че страните са уговорили промяна в
цената на услугата при осъществяване на три обстоятелства. Счита, че ищецът
неоснователно е посочил инфлацията за 2013 г., тъй като тя е сочила стойност за
предходна година, а претенцията е за месец октомври 2013г.. Твърди, че няма реални
основания за промяна на цената. Твърди, че ищцовото дружество се опитва да
заобиколи предложеното в конкурса. Прави възражения за изтекла погасителна
давност. Моли да бъдат отхвърлени исковете или да бъдат намалени по размер.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С Договор № 119/11.04.2003 г., с
рег. индекс № РД-56-373/11.04.2003 г., сключен между С.О., в качеството й на
възложител и „С.К.за Г.Т.- София“ ЕООД, в качеството му на изпълнител,
възложителят възлага, а изпълнителят приема при условията на договора да
осъществява реализация на приходите, организация, управление, контрол, отчитане
и окачествяване на пътническите превози по масов Г.Т., възложени от С.О. на
транспортните оператори и се разплаща с тях в границите на утвърдена, за
съответния период, икономическа рамка (приложение), определяща: А – транспортна
задача; Б – разходи за дейността; В – приходи. В чл. 8, ал. 1 от Договора е
предвидено, че изпълнителят заплаща на транспортните оператори извършената от
тях транспортна работа на база изминати километри маршрутен пробег по
разписание, въз основа на отчетите за изпълнение, изготвени от изпълнителя и
договорената цена на км. пробег. Собствените приходи на общинските транспортни
оператори се приспадат от договорената цена при определянето на разходната
ставка за изплащане на километър маршрутен пробег. Изпълнителят заплаща за
текущия месец авансови суми на транспортните оператори, съгласно сключените
договори за възлагане на транспортната поръчка срещу издадена данъчна фактура,
а изравняването се извършва до 20 число на всеки календарен месец, следващ
отчетния, при спазване на показателите и условията, заложени в договорите /чл.
8, ал. 2/.
С Допълнително споразумение №
РД-56-245/15.05.2010 г. към договор № 115/15.05.2010 г., между С.О., в
качеството й на възложител и „Ц.Г.М.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител и
като правоприемник на „С.К.за Г.Т.- София“ ЕООД, в Раздел IV „Разплащане с
транспортните оператори“ се изменя текста на чл. 8, ал. 1, б. „а“, както
следва: „Изпълнителят заплаща: а) на транспортните оператори за масов Г.Т. –
извършената от тях транспортна работа на база действително изминати километри
маршрутен пробег по разписание, въз основа на отчетите за изпълнение и цена на
1 км маршрутен пробег, въз основа на отчетите за изпълнение, изготвени от
изпълнителя. При определяне цената на 1 км маршрутен пробег за общинските
транспортни оператори се приспадат собствените им приходи.
Страните не спорят, а същото се
установява и от приетите писмени доказателства, че между ищеца „Ю.И.“ ООД ***,
като възложител, е сключен договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от
общинската транспортна схема на С.О.. Договорът е сключен за срок от 8 години,
считано от датата на въвеждане в експлоатация на основна градска автобусна
линия № 74, което е извършено на 25.07.2008 г.. С разпоредбата на чл. 5, ал. 1
от договора е уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя за извършения
обществен превоз цена в размер на 2, 92 лева на километър, без ДДС, на база
действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание и въз основа
на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец
авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег за текущия
месец, за които суми изпълнителят издава фактура, а изравняването се извършва
до 20 число на месеца, следващ отчетния, при спазване на показателите и
условията, заложени в договора - чл. 5, ал. 2. В
чл. 5, ал. 3, е предвидено от договора, цената на километър маршрутен пробег,
която е определена при сключване на договора, се променя: 1. с размера на
годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на
увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30%; 3.
в случай на общо поскъпване на ГСМ /гориво-смазочните материали/, гуми и
резервни части, надвишаващо с 50% стойностите на предходната календарна година.
По делото са представени Заповед № РД-09-01-319/15.10.2007 г. на Кмета на С.О.;
Заповед № РД-09-05-3293/21.07.2008 г. на Кмета на С.О.; Справка на НСИ за
годишната инфлация за 2011 година и справка на НСИ за инфлация и индекси на
потребителските цени за декември 2012 г.; Сведение за изпълнение на
показателите курсове и пробег на линиите на гараж „Юнион Ивкони“ за периода 01.10.2013
г. до 31.10.2013 г. в ОККБД при „ЦГМ“ ЕАД.
По делото е представена фактура №**********/31.10.2013
г., за сумата от 159 404.27 лева, с ДДС, издадена от „Ю.И.“ ООД, с
получател „Ц.Г.М.“ ЕАД, във връзка с изпълнение на транспортна услуга, съгласно
договор за м. 10.2013 г., линия 74.
С Нотариална покана акт 62, том V, рег.
10697/2014 г. на Нотариус В.М., рег. № 053 на НК, с район на действие СРС,
ищецът „Ю.И.“ ООД *** ОБЩИНА, с копие до „Ц.Г.М.“ ЕАД, че с писмо рег.
№СО-2600-8754/17.12.2013 г., е отправил молба за заплащане на сумата от 4 660
394.95 лв., представляваща незаплатения към 17.12.2013 г. остатък от
индексираната цена на превозите по Договорите за превоз (Договор №
РД-56-1067/24.10.2007 г., Договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. и договор №
РД-56-1068/24.10.2007 г.), която се дължи съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от договорите
за превоз. Посочено е, че към датата на изпращане на поканата посочената по-горе
сума не е платена изцяло и са налице просрочени задължения на С.О., възникнали
по договорите за превоз. Към 24.10.2014 г. всички задължения на С.О. към „Ю.-И.“
ООД, заедно със законната лихва върху тях, са в общ размер на 11 063 897.18
лева. На ответника е даден срок от 14 календарни дни, считано от датата на
получаване на нотариална покана, да
заплати горепосочените задължения към „Ю.И.“ ООД, в общ размер на 11 063 897.18
лева. Поканата е връчена на ответника С.О. на 19.11.2014 г..
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като компетентно изготвена,
се установява, че съгласно официалните данни на НСИ Годишната инфлация на база
индекса на потребителските цени в края на годината за 2008г., е 7,8%, за 2009г.
, е 0,6%, за 2010 г., 4,5%, за 2011г., е 2,8%, за 2012г., е 4,2%. Размерът на
индексираната цена с ДДС на километър маршрутен пробег за 2013 г. по основна
градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на С.О., съгласно чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Договора е 3,54 лева без ДДС и 4,248 лева с включен ДДС. Според
заключението на вещото лице общият маршрутен пробег, извършен от „Ю.И.“ ООД по
основна градска автобусна линия №74 от транспортната схема на С.О. по договора
през месец октомври 2013 г., е 45 490,022 км, а общият маршрутен пробег,
неизвършен от „Ю.И.“ ООД по основна градска автобусна линия №74 от
транспортната схема на С.О. по договора през месец октомври 2013 г., при
наличието на случай по чл. 31, ал. 2 от договора, е 4,128 км.. Общата
индексирана цена с ДДС, дължима за транспортната дейност през месец октомври
2013 г. по основна градска автобусна линия №74 от транспортната схема на С.О. е
193 250,38 лева. На основание на договора и изминатия пробег на километри, „Ю.И.” ООД е издало на
„Ц.Г.М.” ЕАД данъчна фактура №013130/31.10.2013 г., със сума за плащане
159 404.27 лева, с ДДС. Дължимата сума е изплатена както следва: на
30.12.2013 г. е изплатена сумата от 42 333.12 лева; на 02.01.2014 г. е
осъществено прихващане за сумата от 10 080 лева; на 16.01.2014 г. е изплатена сумата от 50 000
лева; на 03.02.2014 г., е осъществено прихващане за сумата от 10 080 лева;
на 10.02.2014 г. е изплатена сумата от 46 000 лева, а на 01.09.2015 г., е
изплатена сумата от 911.15 лева. Според вещото лице разликата между сумата,
представляваща общо индексирана цена за транспортна дейност през месец октомври
2013 г. и погасената сума за транспорта по основна градска автобусна линия №74
през месец октомври 2013 г., е 33 846.11 лева. Вещото лице посочва, че размерът
на мораторната лихва върху сумата от 33 846,11 лева, за периода от 21.11.2013 г.
до 25.10.2016 г. вкл. е 10 076,05 лева, размерът на мораторната лихва върху
сумата от 33 844,58 лева, за периода от 21.11.2013 г. до 25.10.2016 г. вкл. е
10 075,60 лева, а размера на мораторната лихва върху сумата от 1,53 лева, за
периода от 21.11.2013 г. до 25.10.2016 г. вкл. е 0,46 лева.
От правна страна:
На първо място съдът следва да се произнесе по легитимацията на страните. Доколкото договорът за извършване на транспортната услуга е сключен между ищеца и ответника СО, последния като възложител и доколкото в този договор е уговорена вида дейност и цената, която е посочено, че се дължи от СО то съдът приема, че легитимиран да отговаря по възникналото между страните правоотношение по възлагане извършването на обществен превоз е С.О.. Същата е превъзложила организацията, контрола и разплащането на трето лице - Ц.Г.М. ЕООД, в последствие ЕАД, но по същество няма данни да е сключван отделен договор между ищеца и това трето лице, независимо, че то е издавало фактурите към ищеца. Предвид на това съдът намира, че договора е в сила между двете страни по настоящия спор и ответникът е материално легитимиран да отговаря като възложител и дължащ цената за извършваната от ищеца дейност.
На второ място спорът между страните е относно това,
дали при определяне на цената за възнаграждението следва да се приложи
коефициент на увеличение с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за
предходната година.
Ответникът
възразява, че промяна на цената не трябва да се извършва, тъй като при
сключването на договора инфлацията е била най-висока, че промяната на цената
може да се извърши само при кумулативното наличие на трите предпоставки, предвидени
в чл. 5, ал. 3 от договора и че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 няма автоматично
действие. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и трите възражения.
Горното
налага да се подложи на тълкуване неясната и спорна разпоредба на чл. 5 ал. 3 от договора и се изясни какъв е обемът
на поетите от страна на ответника задължения. При тълкуване на постигнатите
между страните договорки, съдът, имайки предвид разпоредбата на чл. 20 ЗЗД,
счита, че в договора са уговорени три различни хипотези, които не представляват кумулативни
условия, а отделни предпоставки при наличието на всяка от които следва промяна
в първоначално посочената в договора цена на километър маршрутен пробег. Хипотезите,
предвидени в чл. 5, ал. 3 са изброени в отделни точки и при отделянето им не са
използвани съюзи или други изразни средства, от които да следва, че трябва
всички да са налице кумулативно. В този смисъл липсва уговорка за кумулативност
на предпоставките. Хипотезите по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора са предвидени
като отделни случаи, видно от използвана дума- случай.
Фактическите състави на чл. 5, ал. 3 от
договора са съобразени с обстоятелството, че уговореното възнаграждение е
конкретно определено за продължителен период от време - 8 години, през който
период страните са се съгласили, че цената подлежи на актуализация при наличие
на определени в договора обективни фактори. Поради това съдът приема, че с разпоредбата на чл.
5, ал. 3 от договора страните отнапред, при сключването му, са приели механизъм
за запазване на еквивалентността на престациите, който действа по силата на
факта, а не по волята на страните. Единствено за първата хипотеза, предвидена в
чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора е определен конкретен размер на увеличението- с
процента инфлация за предходната година, за да се преодолее риска от
обезценяване, който в случая е за ищеца. Затова е използван и индекс на
инфлацията по години, с натрупване, а не само за съответната предходна година. Предвид
изложеното, и при така постигнатите договорки съдът приема, че действителната
воля на страните е била по отношение на първата хипотеза по чл. 5 ал. 3 т. 1 от
договора, същата да съставлява самостоятелно фактическо основание за промяна,
независимо от тези по т. 2 и 3 на ал. 3 на чл. 5, както и че за всяка следваща
година от действието на договора цената се променя с цената на годишната
инфлация, определена от НСИ за предходната година. Това тълкуване на договора
съответства и на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, изискваща при тълкуването на
договорите да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки
да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
Неоснователен
е доводът на ответника, че цената не трябва да се променя, тъй като инфлацията
е намаляла през годините след сключване на процесния договор. Основанието за
промяна на цената по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора има за цел да компенсира
изпълнителят, като се отчита изменението на покупателната способност на лева за
периода на договора, поради което и клаузата предвижда договорената цена да се
променя с размера на годишната инфлация за предходната календарна година и
така, както е уговорено е без значение изменението на самия индекс спрямо
неговите собствени стойности от други години. За инфлация като икономическо
понятие се говори, ако е налице общо увеличение на цените на стоките и услугите. Нейните темпове могат да бъдат различни за
всяка календарна година, ето защо често страните по договори с дълготрайно
изпълнение уговарят отнапред индексация на цените, която да зависи от наличието
на инфлационни процеси и техните
темпове. В настоящата хипотеза С.О. и „Ю.-И.” ООД също са прибегнали до тази
техника за уреждане на отношенията си – договорът е с продължително действие, а
именно 8 години. Клаузата за индексация е в интерес на изпълнителя, но и на
възложителя, тъй като спестява ежегодно подписване на анекси към договора.
Неоснователно
е възражението на ответника за нарушение на установения в разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗЗД принцип на добросъвестно изпълнение на поетите по договора
задължения. Ответникът твърди, че транспортното дружество е спечелило конкурса
за възлагане на градски линии за превоз на пътници благодарение на предложената
от него цена и с искането си за промяна на тази цена при липсата на реални
основания за това, нарушава принципа, установен в нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Действително цената е един от критериите при провеждане на конкурс за
възлагане на обществен превоз, но ако волята на страните по договора е била
тази цена да е константна, то това е следвало да намери отражение и в сключения
между тях договор. В случая обаче страните са уговори клауза за индексация на
уговорената цена в хипотезите на чл. 5, ал. 3, т. 1-3 от договора и при липса
на забрана за индексация на цената, независимо от обстоятелството, че договорът
е сключен при конкурс, няма пречка да бъде уговорено, че цената подлежи на
индексиране при конкретни предпоставки.
Съдът
намира, че при постигнатото между страните съгласие по отношение на чл. 5, ал. 3
т.1 от договора за индексация на уговорената цена с процента инфлация за
предходната година, съобразно заключението на ССЕ, обуславя извода, че цената
километър пробег за 2013 г. е 3.54 лева без ДДС и 4.248 лева с ДДС. Приетото
заключение на ССЕ изчислява дължимото възнаграждение съобразно така
установеното съдържание на уговорката на чл. 5 от договора, като според вещото
лице размерът на непогасеното възнаграждение възлиза на 33 846.11 лева с ДДС. По
изложените съображения и при липса на доказателства, а и твърдения за плащания
от ответника за погасяване на задълженията му за индексирано възнаграждение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от процесния договор за месец 10.2013 г., осъдителният иск
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му
предявен размер от 33 846.11 лева, представляващ разликата между платеното и
действително дължимото възнаграждение за посочения месец.
Възраженията
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца
за възнаграждение за месец 10.2013 г. също са неоснователни, тъй като съгласно
падежа, уговорен с чл. 5, ал. 2 от договора между страните, вземането за
възнаграждение е станало изискуемо на 20.11.2013 г., а от посочената дата до
датата на подаване на исковата молба- 26.10.2016 г., е изтекъл период от време,
който е по кратък от приложимия по отношение на вземанията тригодишен давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
На първо
място по делото се установи наличие на главен дълг. На следващо място падежът
на задължението за заплащане на превозно възнаграждение е уговорен на определен
ден. Съгласно чл. 5 ал. 2 от договора, възнаграждението е следвало да бъде платено
до 20-то число на месеца, следващ този за който се дължи, считано от 21.11.2013
г., ответникът е изпаднал в забава на плащането по отношение на цялото дължимо
възнаграждение за месец октомври 2013 г. и дължи обезщетение за забавено
плащане. Съгласно заключението на ССЕ за периода от падежа на главното вземане-
21.11.2013 г. до 25.10.2016 г., включително, се дължи лихва за забава в общ
размер от 10 076.05 лева, като в този размер следва да бъде уважен
предявения иск.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3 511.03 лева, от които 1 756.89 лева- разноски за държавна такса, 700 лева- депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 1 054.14 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О. с ЕИК
******, с адрес: гр. **********, представлявано от Кмета Й.Ф., да заплати на „Ю.И.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Л.К.и
прокуриста Н.Б.П.на основание чл. 79 ал.
1 от ЗЗД сумата от 33 846.11 лева /
тридесет и три хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и единадесет стотинки/,
представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената от „Ю.И.“
ООД през месец октомври 2013 г. транспортна
дейност- обществен
превоз на пътници (маршрутен пробег) по основната градска автобусна линия № 74
от общинската транспортна схема на С.О. по договор с № РД-56-1074/24.10.2007 г.
за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия
№ 74 от общинската транспортна схема на С.О., ведно със законната лихва върху
сумата от 33 846.11 лева / тридесет и три хиляди осемстотин четиридесет и шест
лева и единадесет стотинки/ от датата на предявяване на иска – 26.10.2016 г. до
окончателното й изплащане, на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от 10 076.05 лева /десет
хиляди седемдесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главното вземане за периода 21.11.2013 г. до 25.10.2016 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 3 511.03 /три хиляди петстотин
и единадесет лева и три стотинки/, представялваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от съобщаването.
СЪДИЯ :