МОТИВИ:
Производството е по реда на глава Двадесет и осма от НПК.
Постъпило е Постановление на Районна прокуратура гр. Пещера, с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК на обвиняемия
Л.П.В., ЕГН-**********,***, по ДП
№337/2009 год. по описа на РУ на МВР гр. Пещера, по реда на чл.375 и сл. от НПК, за деяние по чл.343, ал.3, предл.
последно, б.”а”, предл. второ във вр., ал.1, б.”б”, предл. второ във вр. с
чл.342, ал.1 НК и чл.20, ал.1 и ал.2 НК, чл.116 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП,
чл.123, ал.1, т.1, т.2, б.”а”, “б”, “в”, “г”, “д” ЗДвП, чл.150 и чл.150а ЗДвП.
В постановлението се твърди, че на 23 август 2009 година, в 01:20 часа, в с.
Капитан Димитриево, обл. Пазарджик, ул. “Г. Димитров”, при управление на МПС –
л.а. “Раувър”, модел 45V6 с английска регистрация ДК №Х513ВСН, негова
собственост, като нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП – чл.5,
ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116, чл.5, ал.2, т.1, чл.123, ал.1, т.1, т.2,
б.”а”, “б”, “в”, “г”, “д”, чл.150 и чл.150а ЗДвП, като по непредпазливост
причинил комплексна средна телесна повреда на К.Г.М., ЕГН-********** *** Димитриево,
ул. “Трифон Василев” №5, изразяваща се в счупване на двете срамни кости на
таза, което е довело до трайно затрудняване движенията на двата долни крайника
/съгл. чл.129 НК/, и деецът е избягъл от местопроизшествието.
Обвиняемият Л.П.В. заявява, че разбира обвинението и дава
подробни обяснения по фактическите положения приети в Постановлението на
Районна прокуратура Пещера.
Участващият в производството
прокурор поддържа постановлението, като пледира за признаване виновността на
обвиняемия В. за извършеното деяние, както и за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба в
размер около 1500 лева, на основание чл.78а от НК, като при определянето на
размера й се отчетат смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, позитивни характеристични данни,
а като отегчаващо такова – фактът, че обвиняемия е неправоспособен водач на
МПС.
Доброволните защитници на обв. В. –
адв. Ж.Х. и адв. Г. вземат становище, че не оспорват фактическата обстановка,
но оспорват всички други обстоятелства и виновността на обвиняемия. Пледират за
признаване невиновността на обвиняемия и неговото оправдаване, навеждайки
съображения за неизбежна отбрана и случайно деяние, като алтернативно излагат
доводи и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Подробни съображения излагат в пледоарията си.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2008 година обв. В. живеел и
работел в Испания, като от края на годината до м. юли 2009 год. живял там на
семейни начала с приятелката си св. А.Л. *** Димитриево. След това двамата се
завърнали в страната ни, като отнешенията им охладняли, с което обвиняемия не
се примирявал. В края на м. юли 2009 год., същия закупил л.а. “Роувър”, модел
45 V6 с английска регистрация ДК №Х513ВСН, и въпреки, че бил неправоспособен
водач на МПС, започнал често да ходи в с. Капитан Димитриево, като се опитвал
да се срещне със св. Л..
На 22.08.2009 год., обв. В. отново
отишъл с автомобила в с. Капитан Димитриево, като надвечер на няколко пъти
обикалял покрай къщата на бившата си приятелка, но не успял да се срещне с нея.
Тогава решил да отиде до стадиона, който се намирал в началото на селото, където имало събиране
поради футболна среща. Тъй като братът на св. А.Л. – св. Г.Л. бил футболист,
обв. В. се надявал да се срещне и поговори с него. Пристигайки на стадиона,
паркирал автомобила на самата тревна площ и се приближил към насъбралата се
компания след приключване на футболния мач и конкретно към св. Л.. Неочаквано
за него хора от компанията започнали да хвърлят стъклени бутилки, като една от
тях го ударила в областта на главата. Започнало да му тече кръв, която се
стичала по очите му, като в същото време му били нанесени и юмручни удари и
ритници. В настъпилата суматоха и за да избегне по-нататъшен бой, обв. В. се
качил в автомобила си, като потегляйки усетил удари от хвърлени предмети по
задната част на автомобила. Тръгнал в посока към с. Капитан Димитриево. По пътя
към центъра на селото в посока гр. Брацигово, бил задминат от л.а. “Фолксваген
Голф” с ДК №РА 60 12 АК, собственост и управялван от св. Г.Л., в която пътували
св. К.М. на предна дясна седалка до шофьора и отзад – св. Г.М. и св. И.П.,***
Димитриево. В района на центъра на селото, автомобилът спрял от лявата страна,
по посока на движението, на ул. “Г. Димитров”, пред частен дом №33, като
мястото било непосредствено след изкуствена неравност по платното за движение,
служещо за намаляване на скоростта, където трябвало да слезнат част от пътниците.
От автомобила слезнал св. К.М., който тръгнал в посока към автомобила на обв. В.,
който в това време преминавал неравността по пътя, за да му иска обяснение
какво иска, тъй като при пътуването разбрал от св. Г.Л., че сестра му св. А.Л.
има проблеми с него. Тъй като лекия автомобил на обв. В. бил с десен волан, той
се насочил към страната на водача, като пресичал пътното платно. Виждайки, че
автомобила не спира, св. К.М. направил опит да избяга в посока към западния
тротоар. В този момент се подхлъзнал и започнал да пада, като малко преди да
падне с цялото си тяло на земята, бил застигнат от автомобила, управляван от
обв. В., който преминал през тялото му, след което без да спира продължил движението
си. Така обв. В. ***, като оставил автомобила в ползвания от него гараж.
На следващия ден – 24.08.2009 год.,
обв. В. се свързал по телефона със свой познат – св. Д.И., когото повикал в
дома си и му разказал, че предната вечер е бил бит на стадиона в с. Капитан
Димитриево, като му показвал и побитостите по автомобила. В този момент дошъл
патрулен полицейски автомобил, който издирвал лекия автомобил, причинил
автопроизшествието, при което пострадал св. К.М. и били извършени следващите се
процесуални действия по оглед и изземване на автомобила.
На 23.08.2009 год., на основание
чл.212, ал.2 НПК, със съставяне на акта на първото действие по разследването –
оглед на незапазено местопроизшествие, с надлежно приложен албум е образувано
досъдебното производство. По време на извършване на огледа като веществени
доказателства били иззети: 1 бр. лайсна от лек автомобил с дължина 170 см. и
ширина 5 см.; 1 бр. тел с дължина 15 см.; 1 бр. метална щипка; 5 бр. парчета от
стоп на лек автомобил, от които 4 бр. червени на цвят и 1 бр. бял на цвят.
Досъдебното производство първоначално било образувано срещу неизвестен
извършител, като в хода на извършените ОИМ, извършителя е установен – обв. Л.В.
***.
На 23.08.2009 год. е бил извършен и
оглед на местопроизшествие и в гр. Пазарджик, с който е иззет л.а. “Роувър”,
модел 45V6 с английска регистрация ДК №Х513ВСН. С Постановление на РП Пещера от
30.11.2009 год-, лекият автомобил е върнат на собственика – обв. В., на
основание чл.111, ал.1 и ал.2 НПК, тъй като връщането му преди завършване на
наказателното производство няма да затрудни изясняването на обективната истина
по делото.
На 24.08.2009 год., на стадиона в с.
Капитан Димитриево е извършен оглед на местопроизшествие, при който са били
иззети: 1 бр. парче червено на цвят с размери 1,5\83 см. и 1 бр. парче от стоп,
червено, триъгълна форма с размери 3/2,5 см.
С оглед определяне на механизма на
ПТП от техническа гледна точка, по делото е назначена Автотехническа
експертиза. В депозираното заключение е прието, че л.а. “Раувър”, модел 45V6 с
английска регистрация с ДК №Х513ВСН е бил технически изправен преди ПТП, с
изключение на несъответствието на типа на фаровете, предназначени за ляво
движение, като няма причинна връзка между техническото състояние на автомобила
и автопроизшествието. Дава заключение, че скоростта на автомобила е била от
порядъка на 40-50 км/ч. В зоната на местопроизшествието, в лявата лента за
движение /посока към гр. Брацигово/ е бил паркиран л.а. “Фолксваген” с ДК №РА
60 21 АК, насочен също към гр. Брацигово. В него са пътували Г.Л. – шофиращ, до
него К.М., отзад зад шофьора – Г.М., а в дясно от него – И.П.. Според
заключението, непосредствено преди произшествието те слезли и се насочили към
дясната лента за движение, пресрещайки по този начин идващия от към гр.
Пазарджик л.а. “Роувър”, модел 45V6 с английска регистрация с ДК №Х513ВСН,
управляван от Л.В.. К.М. е бил по
средата на платното, препречвайки пътя на идващия автомобил, като виждайки, че
последния няма да спре, отстъпва назад, но се подхлъзнал и паднал настрани.
Л.а., управляван от В. е преминал гърбицата за снижение на скоростта и е
продължил без да намалява скоростта, прегазвайки падналия на земята К.М..
Според заключението, няма данни за директно блъскане в изправено състояние.
Опасната зона на аварийно спиране на автомобила при движение с 50 км/ч е около
31 метра. Дължината на осветяване, на къси светлини на пътното платно, напред
по лентата на движение на автомобила е между 60 и 75 м., т.е. пострадалият не
попада в опасната зона и е следвало да бъде забелязан от шофьора.
Видно от заключението на назначената
Съдебно – медицинска експертиза на К.Г.М.,
при ПТП на 23.08.2009 год. е било причинено: счупване на двете срамни
кости на таза, без дислокация; контузия на корема и главата; сътресение на
мозъка; обширни кръвонасядания по поясната област и долната трета на корема;
охлузвания по гръбната повърхност на двете предмишници, състоящи се от
успоредни одрасквания. Уврежданията са получени от удари с или върху твърд тъп
предмет. Те са типични за получени при ПТП, при това охлузванията по лявото
бедро, са във фазата на блъскането от превозното средство, сътресението на
мозъка – при падането на асфалта, счупването на таза – при прегазването. Според
заключението, счупването на двете срамни кости на таза, е довело до т р а й н о
з а т р у д н я в а н е д в и ж е
н и я т а н а д в а т а
д о л н и к р а й н и к а /съгл. чл.129 НК/, тъй като костите на таза
влизат в състава на пояса на долните крайници. Тези счупвания на тазовия
пръстен, още повече на две места, протичат тежко. Оздравителния процес
надхвърля един месец и при най-благоприятно протичане. Контузията на корема и
главата, сътресението на мозъка в лека степен, обширните кръвонасядания и
охлузвания за причинили разстройство на здравето, което е временно и не е
опасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
От назначената Съдебно трасологическа
експертиза е видно, че намерените 5 бр. пластмасови парчета при огледа на
местопроизшествие от 23.08.2009 год. в с. Капитан Димитриево, червени и бяло на
цвят са сходни по морфологични и физични признаци, като 4 от представените за
изследване стъкла: обекти № №1,2,3 и 4 са били част от пластмасовото стъкло на
десния заден стоп на л.а. “Роувър”, модел 45V6 с английска регистрация с ДК №
Х513ВСН, собственост на Л.В.. Според заключението, представеното за изследване
безцветно стъкло е с малки размери и съответно линии на разделяне, което го
прави неподходящо за провеждане на трасологично изследване. Намерените 2 бр.
пластмасови парчета, червени на цвят при огледа на местопроизшествие от
24.08.2009 год. от стадиона на с. Капитан Димитриево на неподходящи за
провеждане на трасологическо изследване, поради това, че не са изпратени
достатъчен брой части от местопроизшествието /не са открити/ и не може да се
установи съответствие между общите и частните им признаци.
Обвиняемият В. дава обяснения, че не
е видял пешеходеца – пострадалия К.М., по времето, когато е доближил спрения
л.а. “Фолксваген Голф”, от него излезли 2, 3 човека и минали към задната част
на неговия автомобил, след което се чули удари по автомобила. Той самият бил
силно притеснен от случилото се преди това на стадиона, като от главата му се
стичала кръв, която падала в очите му и той не виждал добре. Твърди, че ако е е
възприел факта, че е прегазил човек, независимо от страха, който е изпитвал за
живота си е щял да спре. За доказване на получените от него травматични
увреждания преди настъпилото ПТП, обв. В.
е представил Съдебномедицинско удостоверение №171-І/25.08.2009 год., от
заключението на което е видно, че на обв. В. са му били причинени: контузия на
главата със сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на
съзнанието – зашеметяване, а не с пълна загуба на съзнание – травматична кома;
разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата; кръвонасядания по
клепачите на лявото око; охлузване на лицето; кръвонасядания по крайниците.
Посочено е, че гореописаните наранявания са в резултат от действието на твърд
тъп предмет чрез удар и или върху такъв и добре отговарят да са получени така,
както съобщава пострадалия, а именно – при побой. Причинено му е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 НК, за
около десетина дни от датата на травмата.
Горната фактическа обстановка, съдът
възприе въз основа на събраните на
досъдебното производство гласни доказателства,
а именно – обясненията на обв. В., показанията на св. Г. Л., на св. А.Л.,
на св. К.М., на св. Г.М. и св. И.П., показанията на св. Г.Л., св. К.М., св. И.П.,
депозирани на досъдебното производство, прочетени и включени в доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.3, т.1 НПК и показанията на св. И., депозирани
на досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.1, т.5 НПК, писмените доказателства –Протокол за
оглед на местопроизшествие – 3 бр., Албум, ксерокопия от документи на лек
автомобил “Раувър”, АУАН №234888/23.08.2009 год., Протокол за доброволно
предаване, съдебномедицинско удостоверение №171-І/25.08.2009 год.,
удостоверение изх. №КАТ11346/17.09.2009 год., разписка, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, както и заключенията на
Автотехническата експертиза, Съдебно медицинска експертиза, Съдебно
трасологическа експертиза, приобщени към доказателствения материал по съдебното
следствие по реда на чл.283 НПК.
По несъмнен и категоричен начин по
делото се установи, че обвиняемия Л.П.В. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.343, ал.3, предложение последно, б.”а”, предложение
второ във вр. с ал.1, б.”б”, предложение второ НК във вр. с чл.342, ал.1 НК и
чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1,
т.2, б. “а”, “б”, “в”, “г”, “д” ЗдвП, чл.150 и чл.150а ЗДвП:
На 23 август 2009 година, в 01:20
часа, в с. Капитан Димитриево, обл. Пазарджик, ул. “Г. Димитров”, при
управление на МПС – л.а. “Раувър”, модел 45V6 с английска регистрация ДК
№Х513ВСН, негова собственост, като нарушил правилата за движение, установени в
ЗДвП – чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116, чл.5, ал.2, т.1, чл.123,
ал.1, т.1, т.2, б.”а”, “б”, “в”, “г”, “д”, чл.150 и чл.150а ЗДвП, по непредпазливост причинил комплексна средна
телесна повреда на К.Г.М., ЕГН-********** *** Димитриево, ул. “Трифон Василев”
№5, изразяваща се в счупване на двете срамни кости на таза, което е довело до
трайно затрудняване движенията на двата долни крайника /съгл. чл.129 НК/, и
деецът е избягъл от местопроизшествието.
Безспорно от обясненията на
обвиняемия и показанията на свидетелите Г.Л., Г.М., К.М. и И.П., в това число и
приобщените им показания от досъдебното производство, се установи, че
обвиняемият В. е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а
именно: - чл.5, ал.2, т.1 “Водачът на
ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства”; чл.20, ал.1 “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”, ал.2 “Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”; чл.116
“Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун и към престарелите хора”; чл.123, ал.1 “Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1/ без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; 2/ когато при
произшествието са пострадали хора: а/ да
уведоми компетентната служба на МВР; б/
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител
на МВР или на следствието; в/ до
пристигането на представителя по буква “б”, съобразно необходимостта, да вземе
мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това
не представлява опасност за него; г/ да
не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не
променя състоянието му до идването на представителя на МВР, освен ако с него е
необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжно
веднага да се завърне на мястото на произшествието; д/ да вземе мерки следите
от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или
описване от компетентните служби. Чл.150 ЗДвП “Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач”; чл.150а ал.1. “За да управлява
МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, ал.2. “За определяне правоспособността на
водачите моторните превозни средства се делят на категории....”. Вследствие на
извършените нарушения на горните правила, обв. В. е причинил по непредпазливост
комплексна телесна повреда на К.М., изразяваща се в счупване на двете срамни
кости на таза, което е довело до трайно затрудняване движението на двата долни
крайника, и деецът е избягъл от местопроизшествието. След поставянето в очна ставка на св. Г.М. и Г.Л.
с обв. В., предвид противоречието между обясненията на обв. В. и показанията на
двамата свидетели относно обстоятелството за мястото на спиране на управлявания
от св. Л. лек автомобил и мястото на ПТП, бяха изяснени тези
обстоятелства, а именно, че
л.а. “Фолксваген Голф” е спрял в лявата страна на пътното платно по
посока движението – за гр. Брацигово, като св. К.М. е пресякъл изцяло пътното
платно до тротоара отдясно, откъм реката, независимо, че е следвало да тръгнат
наляво, за да се прибират в дома си, като удара е станал в дясната половина на
пътното платно и с дясната страна на автомобила, управляван от обв. В..
От субективна страна, обвиняемият е
действувал непредпазливо, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът отчете, че пострадалият К.М.
също е допринесъл с поведението за причиняване на вредоносния резултат –
получените телесни увреждания, тъй като видно от показанията му и от изяснените
обстоятелства при очната ставка на обв. В. и св. К.М. и св. Г.Л., след
спирането на лекия автомобил “Фолксваген Голф”, с който е пътувал, от лявата
страна по посока движението му, е слязъл от автомобила и е тръгнал към движещия
се л.а. “Роувър”, управляван от обв. В.,
който се движел в същата посока за гр. Брацигово. Пресякъл е пътното
платно изцяло и се отправил към водача В., чийто волан на автомобила бил от
дясната страна, пригоден за ляво движение, за да му иска обяснение какво иска
от сестрата на св. Г.Л. – св. А.Л., тъй като при пътуването в автомобила
разбрал, че тя има проблеми с него. Същият е бил употребил алкохол и с това си
поведение – пресичайки пътното платно пред автомобила на обв. В. и насочвайки
се към него с цел саморазправа е допринесъл за станалото ПТП, при което са
причинени телесните му увреждания – средна и леки телесни повреди.
Неоснователен е довода на
защитниците на обв. В., че в случая се касае за неизбежна отбрана от страна на
обв. В.. Неизбежна отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият
или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и
отблъскване на нападението. Но отбраната против нападението е необходима
дотогава, докато продължава нападението. В случая нападението осъществено на
стадиона е прекъснато с потеглянето на обвиняемия с автомобила си, като
движението му е продължило и нападение по пътя не е имало. Той не е слизал от
автомобила си, не е свалян от него от нападателите, а е продължил и се е
прибрал в дома си.
Неоснователен е и довода на защитата
за случайно деяние. За да е налице случайно деяние, деецът трябва да не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Обв. В. е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като според
заключението на вещото лице от автотехническата експертиза, обвиняемият е имал техническата
възможност да предотврати удара. За това го задължава и разпоредбата на чл.20,
ал.2 ЗДвП, според която водачът на МПС е длъжен да направи всичко възможно, за
да намали скоростта или спре, когато възникне опасност за движението. Случайно деяние би било, ако
опасността възникне внезапно в опасната зона и настъпят съставомерни
общественоопасни последици. Но видно от заключението на вещото лице, удара е
станал извън опасната зона, поради което не сме изправени и пред случайно
деяние.
Затова, съдът призна обв. М. за виновен
в осъществяването на вмененото му престъпление.
Налице са обаче материалноправните основания на чл.78а НК:
-
деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление
от общ
характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по глава Двадесет и осма;
-
наказанието, което се предвижда в чл.343, ал.2,
предл. последно, б.”а”, предл. второ във вр. с ал.1, б.”б”, предл. второ НК е
до пет години лишаване от свобода;
-
от престъплението не са настъпили имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
Предвид
на горното, съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия В. за извършеното престъпление по чл.343,
ал.3, предложение последно, б. “а”, предложение второ във вр. с ал.1, б.”б”,
предложение второ във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.20, ал.1и ал.2, чл.116, чл.5,
ал.2, т.1, чл.123, ал.1, т.2, б.”а”, “б”, “в”, “г” и “д”, чл.150 и чл.150а от ЗДвП, като на основание чл.78а, ал.1 НК
му наложи административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лева в полза на
Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт. При определяне размера на
наложената “ГЛОБА”, съдът се съобрази с
изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН – тежестта на деянието, подбудите за
неговото извършване - незачитане разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, смекчаващите
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични
данни, младата му възраст, материалното
му положение и имотно състояние, обстоятелството, че и пострадалия е допринесъл
с поведението си за настъпване на вредоносния и противоправен резултат, както и
отегчаващите такива - управление на МПС
като неправоспособен водач.
Съдът
счита, че така наложеното наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства
за постигане целите на личната и генерална превенция и предимно, за поправянето
и превъзпитаването на дееца.
На
основание чл.301, ал.1, т.11 НПК, съдът постанови връщането на собственика Г.Л.
на вещественото доказателство по делото – 1 бр. лайсна от л.а. с дължина 170
см. и ширина 5 см., и унищожаване на негодните веществени доказателства по
делото: 1 бр. тел с дължина 15 см., 1 бр. метална щипка, 5 бр. парчета от стоп
на лек автомобил, от които 4 бр. червени на цвят и 1 бр. бяло на цвят, 1 бр.
парче червено на цвят с размери 1,5/3 см. и 1 бр. парче от стоп, червено,
триъгълна форма с размери 3/2/4 см.
На
основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди обв. В. да заплати направените по
делото разноски, както следва: 314 лева на Републиканския бюджет – разноски на
досъдебното производство и 121 лева на Районен съд Пещера – разноски на
съдебното производство.
По
изложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: