№ 18732
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110140756 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от управителя ИХК срещу Д. С.
Н., ЕГН: ********** с адрес: АДРЕС.
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата 999,87 лева (деветстотин деветдесет и девет лева и 87 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит № ******* от 02.08.2023 г., в едно със
законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 26,82 лева
(двадесет и шест лева и 82 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
01.09.2023 г. до 21.10.2023 г., сумата 258,50 лева (двеста петдесет и осем лева и 50 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2023 г. до 14.02.2024 г., за които в полза
на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№9830/2024 г. на СРС.
Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 182.47 лева- такса за
разглеждане по Договор за кредит № ******* от 02.08.2023 г.
Твърди се, че на 02.08.2023 г. между „ЮЛ“ ЕООД и Д. С. Н. е сключен Договор за
кредит №: ******* съгласно който „ЮЛ“ ЕООД е отпуснало кредит на клиента в размер на
1000.00 лева, с краен срок на договора 01.08.2024 г., падежна дата 1 - во число и срок на
договора от 12 месеца. Договорът за кредит е подписан електронно чрез мобилното
приложение *******, видно от втора страница от същия. След подписване на Договора за
кредит, Кредитополучателят е усвоил кредита на 02.08.2023 г. Поддържа се, че договорът е
сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път, във
връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД.
Излагат се доводи, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план. Дружеството извършва внимателен анализ
1
относно кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на искането за
кредит, който анализ е обвързан с изразходени време и разходи, като размерът на таксата за
разглеждане влиза в изчисленията на Годишния Процент на Разходите.
Поддържа се, съгласно договора, Кредитополучателят е допуснал пълно или частично
просрочие при изплащането на някое или всички месечни погасителни вноски с повече от 50
/петдесет/ дни, с което не е изпълнил негово основно задължение по Договора за
потребителски кредит. Закъснението е противоправно и за него длъжникът отговаря. Във
връзка с неизпълнението на кредитополучателя и въз основа на чл. 14.2 от Рамково
споразумение към Договор за кредит, „ЮЛ“ ЕООД е обявило цялото непогасено задължение
по Договора за кредит за предсрочно и незабавно изискуемо, с писмо изпратено до
Кредитополучателя, считано от 21.10.2023 г. Изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост се прави и с исковата молба
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която се сочи, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на
ответника.
Поддържа се, че таксата за разглеждане представлява допълнителна печалба за
кредитора към договорената лихва, като в този смисъл таксата представлява такса за
усвояване или управление на кредита, и като такава се явява недължима.
Оспорват се исковете по основание и размер.
Излагат се доводи за недействителност на договора за кредит и за размера на
договорната лихва.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „ЮЛ“ ЕООД в качеството на заемодател и Д. С. Н.в качеството на заемател е
сключен Договор за кредит №******* от 02.08.2023 г., по силата на който е отпуснат заем в
размер на 1000 лева , който е следвало да се върне разсрочено на 12 месечни погасителни
вноски, единадесет от тях в размер от 104.53 лева и последната от тях в размер от 104.28
лева, като във всяка вноска е включена част от дължимата главница, лихва и такса за
разглеждане на кредита. Крайният срок на договора е 01.08.2024 г. Уговорен е годишен
лихвен процент в размер на 13 % и годишен процент на разходите в размер на 54.22 %.
Според договора, Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за
кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит.
За да се избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай
на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на
Договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати Таксата за разглеждане и
лихвите.
2
Представени са 5 бр. разписки за извършено плащане, видно от които 02.08.2023 г.
ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000 лева.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №9830/2024 г. на СРС, че по заявление от ищеца
против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 6381/27.02.2024 г. за
изпълнение на парично задължение за сумата от 999,87 лева (деветстотин деветдесет и девет
лева и 87 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит № ******* от
02.08.2023 г., в едно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 26,82 лева (двадесет и шест лева и 82 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 01.09.2023 г. до 21.10.2023 г., сумата 258,50 лева (двеста петдесет и осем лева и 50
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2023 г. до 14.02.2024 г
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Допустим е и обективно съединения осъдителен иск за сумата
от 182.47 лева- такса за разглеждане по Договор за кредит № ******* от 02.08.2023 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ЮЛ“ ЕООД и
ответника Д. С. Н. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 1000 лева, което се установи от представените
разписки. Доколкото крайният падеж на договора- 01.08.2024 г. е настъпил всички вземания
по договора са изискуеми.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорените такси е налице нарушаване на императивни норми
на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител.Според договора таксата за разглеждане се дължи в деня
на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от
Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към
индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в
индивидуалния договор за кредит. За да се избегнат всички съмнения, Таксата за
разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в
случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите,
когато Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не е длъжен
да заплати Таксата за разглеждане и лихвите. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Така формулирани, разпоредбите на чл.
договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат
3
получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на
насрещно задължение. Във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в сферата на
кредитора/ без да е ясно дали ще се предостави насрещна услуга/. Тя затова е уговорена на
същата дата на която е сключен договора за кредит и представлява сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено,на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.
СРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е
записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че
договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая в формално е уговорена таксата за разглеждане, но СРС намира, че
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора. Това е така, доколкото таксата се начислява без да е в изпълнение на
каквото и да е услуга от кредитодателя. В конкретния случай реално е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата от 182.47 лева. Следователно
годишният лихвен процент няма да е 13%, както е записано, а следва да е по-голяма число,
ако в него участва и вземането от 182.47 лева лева, формално уговорено като неустойка.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 182.47 лева ,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става 68.31 %/ изчислен по реда на чл. 162 ГПК с
https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html/ Същият надвишава законовия максимум- 66.45
% /пет пъти сбора на основен лихвен процент на БНБ към 01.08.2024 г. -3.29 %+10 %/-/чл.19,
ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
4
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита- в процесния случай
1000 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно потребителят в
случая не дължи на заемодателя суми за договорна лихва, такса за разглеждана и и
мораторна лихва, поради нищожността на сключения договор.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи
се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел,
предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/
Доколкото се претендира сумата от 999.87 лева –главница, именно до този размер
искът следва да бъде уважен, а останалите искове следва да бъдат отхвърлени по посочените
по-горе съображения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 119.70
лева, от общо дължим размер от 175.70 лева/ в т.ч. държавна такса- 75.70 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
5
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва
да се присъдят съразмерно разноски -54.06 лева от пълен размер от 79.35 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника има правно на разноски. Тъй като
адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер съразмерно
на отвхърлената част от исковете- 143.43 лева., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения -400 лева. За
заповедното производство възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 50 лева, определен по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че
макар и наредбата да не обвързва съдът, тя представлява ориентир за добри практики в
размер на адвокатския хонорар и определените по нея в конкретния случай с оглед
фактическата и правна сложност размери са в унисон с прогласените принципи на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. Н., ЕГН: ********** с адрес: АДРЕС,
дължи на „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, по
предявения иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, сумата от 999,87
лева (деветстотин деветдесет и девет лева и 87 стотинки), представляваща главница по
Договор за кредит № ******* от 02.08.2023 г. за която сума в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9830/2024 г. на
СРС, като ОТХЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че ответникът дължи сумата
26,82 лева (двадесет и шест лева и 82 стотинки), представляваща договорна лихва за период
от 01.09.2023 г. до 21.10.2023 г., сумата 258,50 лева (двеста петдесет и осем лева и 50
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2023 г. до 14.02.2024 г.,
претенцията за законна лихва върху главницата и иска за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 182.47 лева- такса за разглеждане по Договор за кредит № ******* от
02.08.2023 г.
ОСЪЖДА Д. С. Н., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 119.70 лева-съдебно деловодни разноски за
настоящото производство и сумата от 54.06 лева- съдебно деловодни разноски за ч.гр.д.
№9830/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на адв. П. Й. Н., личен номер:
*****, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатски хонорар в размер
на 143.43 лева.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7