Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич,
13.05.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА
КОЛЕВА
при участието на
секретар ДИАНА Й. ,като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3813/2018
ДРС , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД гр.София срещу Г.А.Х. ЕГН ********** *** за установяване на вземания , за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 2494/2018г.
ДРС в размер на: - 321,10 лв. - главница
по договор за паричен заем N 5366214
от 26.06.2017г. заедно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното плащане; - 44,58 лв. – договорна лихва за периода
26.07.2017г. – 23.03.2018г. ; - 147 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение;-146,24 лв. – такса за
експресно разглеждане на документи;-185 лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение;-25,12 лв. – лихва за забава за периода
24.03.2018г. – 31.05.2018г.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор на исковат молба.
Обстоятелства , от които произтичат претенциите и възраженията на страните:
На 26.06.2017г. е сключен между ответницата и
«Вива кредит»ООД договор за паричен заем
N 5366214.На
01.12.2016г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
между „Вива кредит” и ищеца , а на 02.05.2018г. Приложение N 1 към него.
Предмет на договора за заем е сумата от 400
лв.Ответницата следвало да върне
заемната сума при условията на договора,
като заплати сумата от 470,16 лв. заедно
с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски- всяка в размер на 73,24
лв.Ответницата заплатила 199,24 лв.Претендират се неизплатените по договора
задължения: -321,10 лв. - главница
заедно със законната лихва от датата на заявлението ; - 44,58 лв. -
договорна лихва ; - 146,24 лв. -
такса за експресно разглеждане на документи-147 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение;-185 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране; - -25,12 лв.
- лихва за забава.
Ответникът оспорва следните
обстоятелства: валиден договор за заем между страните;надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия; настъпилата предсрочна изискуемост и
уведомяване на длъжника за това преди датата
на заявлението Оспорва иска и по размер.
Правна квалификация:Предявен е иск по
чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД и във вр. с чл.99 ЗЗД.
Възражения на ответника:
1/ По допустимостта на иска-оспорва
активната легитимация на ищеца по
причина , че цесията не е съобщена на ответника.Исковата молба и приложенията
към нея са връчени на особен представител.
2/Възражение за нищожност на договора
за паричен заем- ответникът претендира , че приложим е Закона за потребителски
кредит.
- процесния договор за заем не отговаря на изискванията на чл.11 от Закона за потребителския
кредит.Предложението за сключване на
договора по чл.1,ал.,т. 1 от договора за
заем касае параметри , различни от тези
на процесния договор - заемна сума от
600 лв. и месечна вноска от 73,24 лв..По делото не е представен Стандартен европейски формуляр
- чл.1,ал.11,т.2 от договора.В
представеното предложение липсват данни за годишен лихвен процент/ГЛП/ и
годишен процент на разходите /ГПР/, които за задължителни реквизити за всеки
договор за потребителски кредит;
- нищожност по чл.26 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави- договорената годишна лихва от 40,32% и годишен процент на разходите от 49,50 % в
пъти надхвърля определени от БНБ лихвени
проценти.Не е приложима разпоредбата на чл.26,ал.4 ЗЗД – за заместване на нищожните
клаузи с повелителни - на закона;
- нищожност по чл.26 ЗЗД на клаузата за дължима
такса за експресно разглеждане на
документи поради противоречие с добрите нрави;
- нищожност на клаузата на чл.4 от договора – осигуряване на
поръчител или банкова гаранция и за неустойка като противоречащи на добрите
нрави.Кредитът се оскъпява от начисляване на неустойка във всяка месечна
вноска.
Между страните няма признати права и
обстоятелства.
Спори
се : дължат ли се процесните суми от ответницата.
По делото са събрани писмени доказателства.Приета е като неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза.
След като съобрази становищата на страните и
обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Фактите:Представен е с исковата молба Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН” N 5366214 от 26.06.2017г. , сключен
между „Вива кредит”ООД ЕИК *********
гр.София и ответницата Г.А.Х..Предмет на договора е заемна сума от 400 лв.Размер
на погасителна вноска – 73,24 лв. , в която са включени част от дължимите
главница , лихва и такса за експресно разглеждане.Срок на договора – 9 месеца.Дължими са съответно 9
месечни погасителни вноски, платими на падеж , посочен в чл.2,т.4 от договора.
С Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения/ цесия/ от 01.12.2016г.
„Вива Кредит”ООД гр.София прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД гр.София свои вземания
по договори съгласно Приложение N
1 и анекс към него.Представено
е извлечение от Приложение N 1 към Договора за цесия , подписано от страните
по него , с вземане на първоначалния кредитор „Вива Кредит”ООД към
ответницата в общ размер 843,92 лв.
Уведомление за извършената цесия от
първоначалния кредитор до ответницата не е представено по делото.С исковата молба е представено
Уведомление за цесията от ищеца, без данни за получаването му от ответника.
Съдебно-счетоводната експертиза дава
заключение , че към датата на заявлението дължимите суми по договор за заем
са:-321,10 лв. - главница;-44,58 лв.
договорна лихва за периода 25.08.2017г. – 24.03.2018г. ; -14,72 лв. - законна лихва за периода 25.09.2017г. – 11.06.2018г.Ответницата е платила общо
199,24 лв.Осчетоводени са
погасявания за задълженията по
погасителен план.Непогасеният остатък от 843,92 лв. е формиран от: - 321,10 лв.
- главница; - 44,58 лв. - договорна лихва ;-146,24 лв. остатък
начислена такса за експресно разглеждане на документи по чл.1,т.2,ал.3 от
процесния договор;-147 лв. - остатък
начислена договорна неустойка по
чл.4,т.2,ал.2 от процесния договор.;-185 лв. разходи за събиране на просрочени
задължения в т.ч 114 лв. – начислени разходи за събиране на просрочени вземания
и 70 лв.- начислени разходи за ангажиране дейността на служител за осъществяване и администриране
дейността по събиране на вземането.Последното плащане по договора е на
28.08.2017г.След тази дата няма други плащания.
В съдебно заседание вещото лице пояснява , че
изчисленията за дължимите суми са на база тарифа на първоначалния
кредитор.Сумите са начислявани по видове, период, начислени такси, след
неизпълнение на падеж на определена вноска.
Правни изводи:
По допустимостта:Искът е допустим.Възражението на ответника е неоснователно.
Съдебната практика приема , че с
връчване на препис от исковата молба с приложени документи относно извършената
цесия, длъжникът се счита надлежно уведомен.На основание чл.99,ал. ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
извършената цесия на длъжника.Няма изисквания за форма и начина за
съобщаване.Важно е уведомлението за извършената цесия да е достигнало до
длъжника. В случая ,ответникът се представлява от особен представител ,
назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК и нему са връчени заедно с препис на исковата молба уведомление
за цесията от новия кредитор, потвърждение на цесията от предишния
кредитор , самия договор за цесия с
Приложение N 1- извлечение,
с процесните вземания.Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуално представителство по делото и не обхваща
получаване на материалноправни изявление , адресирани до представлявани от него
ответник.Затова получаването от особения представител на уведомление за цесия
не може да се счита за валидно съобщаване
на длъжника.Ответникът не е получил заповедта за изпълнение , нито
приложените към исковата молба документи ,касаещи извършената цесия.По
изложените съображенията цесията не може да му бъде съобщена чрез особен
представител.Следователно,не се доказва от ищеца уведомяване на ответника за
извършеното прехвърляне на вземания.
От друга страна , неуведомяването на
длъжника не води до недействителност на цесията.Правата по цесията преминават
върху цесионера със сключване на договора.Съобщението по чл.99,ал.3 и 4 ЗЗД не
е елемент от фактическия състав, поради което не е условие за прехвърлителното
действие на цесията.Единствените правни последици от неспазване на задължението
за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на цесията, длъжникът може
да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.Липсата на
уведомление обаче не освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор.
В молба вх.N 7721 от 16.04.2019г. / дата на
пощенско клеймо – 12.04.2019г. , молбата докладвана в съдебно заседание , проведено на 12.04.2019г./ ищецът се позовава на Решение N 198 от 18.01.2019г. по т.д. N 193/2018г. на ВКС.То обаче касае друг
въпрос, свързан с особеното процесуално представителство-уведомяване на
ответника чрез особен представител за настъпила предсрочна изискуемост на
договор на кредит при предявяване на осъдителен иск. Неоснователни са и
възраженията по повод отсъствието на ответника от адреса, посочен в договора за
кредит.При съобразяване на разрешението , дадено в Решение N 148 от 02.12.2016г. по т.д.N 2072 от 2015г. ВКС –при липсата на
изрична клауза в договора, касаеща
последици за длъжника от неизпълнение на задължение за уведомяване на кредитора за промяна на
адреса, неполучените съобщения да се преценяват от съда с оглед клаузите на
конкретния договор и фактите по делото , съдът намира следното:действително
ответникът не е установен на адреса, известен по делото и по договора за кредит.Същият
обаче е предоставил телефон за контакт – негов и на трето лице , обявено като
„лице за контакт” .Няма данни по делото
ответникът да е уведомяван на адреса , посочен в исковата молба , нито
по друг начин, за да се счете , че е
налице фингирано съобщаване на цесията.
Приложими към процесния договор са разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ , бр.18 от 05.03.2010г.Глава II регламентира предоставяне на
преддоговорна информация.Реквизитите на договора са определени в чл.11 от Закона
за потребителския кредит/ЗПК/.В разглеждания случай е налице предложение за сключване на договор
за паричен заем с размер на заемната сума
- 600 лв. и 9 погасителни вноски – по 78,35 лв.Процесният договор е за
заемна сума от 400 лв. и 9 месечни погасителни вноски по 73,24
лв.Несъответствието не е съществено и не води до недействителност на договора
за заем.По делото действително не е
представен Стандартен европейски
формуляр,но процесният договор като окончателен и действащ между страните
съдържа необходимите реквизити относно
годишен процент на разходите/ ГПР/-т.8 от процесния договор.Тези възражения на
особения представител на ответника за
недействителност на договора за заем, са неоснователни.
Не е налице и противоречие с добрите нрави при по-висок процент на
договорената лихва и ГПР.Това е така , защото водещ е свободата на договаряне
между страните в съответствие с чл.9 ЗЗД.Касае
се за договорена между страните дължима лихва , разходи , такси, за
които ответникът , подписвайки договора е дал своето съгласие.
Уговарянето на неустойка с договора
също не противоречи на добрите нрави.Страните имат право да уговарят неустойка,
а тя на основание чл.92 ЗЗД има обезпечителна функция при неизпълнение.
Съобразно изложеното съдът намира за доказано
, че е налице валиден договор за паричен заем, по който ответникът дължи суми според заключението на вещото лице: -
321,10 лв. - главница; - 44,58 лв. - договорна лихва ;-146,24 лв. остатък
начислена такса за експресно разглеждане на документи по чл.1,т.2,ал.3 от
процесния договор;-147 лв. - остатък
начислена договорна неустойка по
чл.4,т.2,ал.2 от процесния договор.;-185 лв. разходи за събиране на просрочени
задължения в т.ч 115 лв. – начислени разходи за събиране на просрочени вземания
и 70 лв.- начислени разходи за ангажиране дейността на служител за осъществяване и администриране
дейността по събиране на вземането.
Законната лихва върху непогасената
главница от 321,10 лв. за периода
24.03.2018г. – 31.05.2018г., изчислена по електронен път е в размер на 11,68 лв.До този размер искът
следва да бъде уважен , а за разликата – до 25,12 лв.- отхвърлен.
Искът като основателен и доказан подлежи на
уважаване в посочените размери.
Предвид изхода на спора , на основание
чл.78,ал.1 ГПК и съобразно уважената част на иска, съдът присъжда разноски в
полза на ищеца в размер на 75 лв. платена държавна такса; 300 лв.- авансов
депозит за особен представител; 200 лв. – депозит вещо лице;- 295,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно уважения иск за мораторна лихва в
размер на 11,68 лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза
на ищеца съдът присъжда и разноски, сторени в заповедното производство в размер
на 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Г.А.Х. ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД ЕИК ********* гр.София,
бул.”Васил Левски”144, етаж Мецанин, представлявано от управителя …. следните
суми – предмет на заповед за изпълнение N 1457 от 12.06.2018г. , издадена по
ч.гр.дело N 2494/2018г.
по описа на РС Добрич: 321,10 лв. /триста двадесет и един лева 10 ст. / -
неплатено парично задължение по договор за паричен заем N 5366214 от 26.06.2017г. , сключен
между „Вива Кредит”ООД ЕИК ********* и Г.А.Х.
ЕГН ********** *** и Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания от 01.12.2016г. с Приложение N 1 от 02.05.2018г. , сключен между
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД ЕИК *********/преди „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД/ заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК -07.06.2018г.
/ дата на пощенското клеймо/ ;- 44,58 лв. / четиридесет и четири лева 58 ст.
/ -
договорна лихва за периода
25.08.2017г.-24.03.2018г. ;-146,24 лв. / сто четиридесет и шест лева 24 ст. / -остатък
начислена такса за експресно разглеждане на документи; -147 лв. / сто
четиридесет и седем лева/ - остатък
начислена договорна неустойка; 185 лв. / осемдесет и пет лева/ - разходи за събиране на просрочени
задължения, като
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
разликата над 11,68 лв. до първоначално претендираните 25,12 лв.
ОСЪЖДА Г.А.Х. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД ЕИК *********
гр.София, бул.”Васил Левски”144, етаж Мецанин, представлявано от управителя ***
направените по гр.дело N 3813/2018г. по описа на РС Добрич
разноски: 75 лв./ седемдесет и пет лева/- платена държавна такса; 300 лв. /
триста лева/- авансов депозит за особен представител; 200 лв./ двеста лева/ –
депозит вещо лице;- 295,36 лв. / двеста деветдесет и пет лева 36 ст. / – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.А.Х.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД ЕИК ********* гр.София, бул.”Васил Левски”144, етаж
Мецанин, представлявано от управителя *** направените по ч.гр.дело N 2494/2018г. по описа на РС Добрич
разноски: 25 лв. / двадесет и пет лева/-платена държавна такса и 50 лв.
/петдесет лева/- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: