Р Е Ш Е Н И Е № 28
Гр. Кула 17.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Дияна Дамянова – Ц.
с
участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна
Дамянова - Ц. НАХД № 48 по описа
на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от В.Й.В., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 1 от
27.06.2019г. на кмета на община Бойница, с което
на основание чл. 57, ал.1 и ал.2, т.13 от Наредба за обществения ред на община
Бойница, приета с Решение № 47/31.08.2018.5г. на общински съвет с. Бойница му е
наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 100 лв. за извършени
нарушения на чл. 29, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Наредбата.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление като се твърди, че кучето, за което
е ангажирана отговорността му не е агресивно и никога не е нападало хора или
животни, а наложената му глоба е твърде висока и непосилна за него, с оглед ниските
му доходи.
В
съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
заявява, че с полицейският служител, който е извършил проверката и е съставил
срещу него АУАН е в личен конфликт и той има лично отношение към него, поради
което не е обективен, както и че кучето му не е вързано,
а се движи свободно, за да може така да си гарантира личната безопасност, тъй
като е инвалид, живее сам и се страхува за живота и безопасността си. Въззиваемата страна–
кмета на община Бойница се представлява от юрисконсулт М. И., която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, като размера на наложеното
наказание е фиксиран в Наредбата.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от
обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което намира следното:
От фактическа страна се установи следното:
От няколко години, жалбоподателят В.В.
притежава куче, неустановена порода, което отглежда в двора си в с. Шишенци,
общ. Бойница, обл. Видин. Във връзка с посоченото куче са постъпвали сигнали в
РУ Кула, по които сигнали са образувани четири преписки през 2017г. На
28.05.2019г. жалбоподателят и свидетелят Г.
Д. ***
около 9 часа сутринта. Докато двамата пътуват за гр. Видин, свидетелите Н.Н.
и Е.П. – полицейски служители в РУ Кула, заедно със свидетелите В.Ц. – служител
в общинска администрация на община Бойница и Х.К. – кметски наместник на с.
Шишенци, със служебен автомобил на РУ – Кула, посещават адреса на жалбоподателя
в с. Шишенци, на ул. „ ..“ № .. На улицата, на посочения адрес, посочените
свидетели установяват да се движи свободно кучето на жалбоподателя, който по
това време не е у дома си. Свидетелите не слизат от автомобила, а свидетелката К.
уведомява по телефона жалбоподателя да изчака полицейските служители в центъра
на с. Бойница. Свидетелката К. ***, а останалите свидетели отиват със служебния
автомобил в с. Бойница, където в центъра на селото ги чака жалбоподателя и
свидетеля Г. Й.. Свидетелят Н.
уведомява жалбоподателя за извършената проверка, при която са установили, че
кучето му се движи свободно на улицата пред дома му и че ще му състави акт за
констатираното нарушение, при което жалбоподателят заявява, че не го интересува
и си тръгва. Свидетелят Н., в присъствието на свидетелката Ц., съставил АУАН
133144/28.08.2019г. срещу жалбоподателя, за това, че на 28.08.2019г., около
09,10 часа в с. Шишенци, на ул. „ ..“ № .. кучето му е на улицата без повод и без намордник на
обществени места, както и без надзор, което нарушение квалифицирал като
нарушение на чл. 29, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Наредба № 1 на община Бойница.
Посоченият акт не е връчен на жалбоподателя, а е подписан от свидетеля Е.П., за
удостоверяване на отказ да бъде подписан от жалбоподателя. Въз основа на така
съставения акт, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата
обстановка, посочена в АУАН, като квалифицирал нарушението като такова по чл.
29, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Наредба за обществения ред на територията на
община Бойница, приета с Решение № 47/31.08.2015г. на общинския съвет с.
Бойница и наложил на жалбоподателя, на основание чл. 57, ал.1 и ал.2, т.13 от
Наредбата, административно наказание „ Глоба“ в размер на 100 лв. На
03.07.2019г. свидетелят И.М. и Магдалена Иванова – юрисконсулт на община
Бойница посетили с. Шишенци, за да връчат на жалбоподателя наказателното
постановление, но В. отказал да получи препис от постановлението, което е
удостоверено с подписа на свидетеля М..
Посочената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитаните от съда
свидетели Н.Д.Н., Е.И.П. – полицейски служители в РУ Кула, В.Г.Ц., И.Н.М., Х.Й.К.
и Г. Д. Й.,
АУАН серия АА № 133144 от 28.05.2019г. Съдебният състав даде вяра и кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели с изключение на
свидетелските показания на свидетелката В.Ц., в частта, в която същата заявява,
че свидетелят Н. е съставил АУАН в присъствието на жалбоподателя и му го е
предявил, тъй като не кореспондира с останалия доказателствен материал, а и
самата свидетелка заяви, че не си спомня много добре подробностите около
съставянето на акта. Свидетелят Е.П. заявява, че жалбоподателят не е изчакал
актосъставителя Н. да му състави акта, а си е тръгнал, което се потвърждава и
от свидетелските показания на самия актосъставител, който заявява, че е
уведомил жалбоподателят, че ще му състави акт, но последният си е тръгнал и не
е изчакал съставянето на акта. Показанията на
свидетелите, с изключение на посочените показания на свидетелката Ц. са непротиворечиви,
конкретни и логични, които пресъздадоха възприятията си за случая с
необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени
обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са заинтересовани от изхода
на административното производство, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта. Тези изявления
представляват годни доказателства относно релевантните за делото обстоятелства.
Съдът
намира от правна страна следното:
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество- чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
(право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са
издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, като в конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – кмета на община Бойница,
в съответствие с чл. 56, ал.3 от Наредба за обществения ред на община Бойница. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – служител на РУ Кула, който по силата на чл. 56, ал. 2 от
посочената наредба е компетентен да съставя АУАН за нарушения по същата. В
проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са
спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Налице е редовна процедура по връчването на
накзателното постановление на жалбоподателя, по реда на чл. 180, ал. 4 от НПК,
който е субсидиарно приложим, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, като
върху наказателното постановление са записани личните данни на свидетеля на
отказа и той се е подписал.
Настоящият съдебен състав намира, че в
хода на производството по реализиране на отговорността на жалбоподателя са
допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани
едва във въззивното производство и съставляват основание за отмяна на
обжалваното НП. На първо място, от свидетелските показания на разпитаните
свидетели Н. и П. се установява, че АУАН е съставен не в присъствието на
жалбоподателя. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, регламентира, че „когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. От свидетелските
показания на посочените свидетели се установява, че на жалбоподателя му е
разяснено, че ще му бъде съставен акт, но същият самоволно си е тръгнал и не е
присъствал при съставянето на акта от свидетеля Н.. В случая обаче не е спазена
разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, според която “когато актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма
такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. В случая това не е сторено, а актът е подписан от
свидетеля Е.П. в условията на отказ на нарушителя да го подпише, като в
действителност актът не е предявяван на нарушителя, жалбоподател в настоящото
производство. От своя страна чл. 52, ал.2 от ЗАНН регламентира, че „ако се
установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща
веднага на актосъставителя.“, което не е сторено от административнонаказващият
орган, а същият в нарешуние на посочената разпоредба е издал атакуваното
наказателно постановление. Процесуалните правила по
съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие
за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Сред тези правила попада и посоченият от съда като
нарушен чл.43, ал.4 от ЗАНН. Нормата има императивен характер и задължава
органите на изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни
функции по реда на ЗАНН да предприемат
необходимите действия по предявяването и връчването на съставения в отсъствието
на нарушителя акт. Това процесуално действие има самостоятелно и основополагащо
значение за законосъобразността на административнонаказателното производство и
неизпълнението му опорочава изначално санкционната процедура, предопределяйки
незаконосъобразността на издаденото НП, тъй като несъмнено възпрепятства лицето
да разбере какво нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на
защита съобразно приписаното му с АУАН обвинение за извършване на конкретно
административно правонарушение. Видно от данните по делото, актът не е бил
предявен и връчен на ответника в настоящото производство, като вместо това в
него подпис е положил свидетеля П. в качеството му на свидетел при отказ на
нарушителя да подпише акта, какъвто реално не е осъществен. Вместо това
компетентните служители са били длъжни след надлежното съставяне на АУАН да
предприемат необходимите действия по предявяването и връчването му, в т.ч. и по
реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и едва тогава, при
наличие на изричен отказ на дееца да подпише акта това обстоятелство да бъде
удостоверено чрез подписа на друго лице-свидетел, в какъвто смисъл е правилото
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В обобщение на изложеното, съдът намира, че липсата
на последващи действия по предявяването и връчването му безспорно ограничава
правото на защита на лицето, доколкото същото е лишено от възможността да
отрази възражения при съставянето му, както и да изложи писмени такива в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място съдът намира, че съществено
процесуално нарушение е допуснато и като НП е издадено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, изискващ за всяко отделно административно нарушение да се налага и
отделно наказание. В наказателното постановление е посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 29, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Наредба за обществения ред на
община Бойница. В чл.29, ал.1,т.2 е регламентирано, че „собствениците на кучета
са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за други животни
или хора“, а в чл. 29, ал.2, т.1, че „се забранява извеждането на кучета без
повод, а на агресивни кучета и без намордник на обществени места, както и
пускането им без надзор, с изключение на специални кучета – водачи“. В случая с
НП жалбоподателят се наказва за извършени две отделни деяния, а му се налага
едно наказание. Налагайки само едно наказание за констатираните две отделни
нарушения, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като
НП е било издадено в нарушение на чл. 18 от ЗАНН. Този порок е неотстраним,
влече незаконосъобразност на наказателното постановление и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна. По този начин съдът е лишен от
възможността, ако установи жалбоподателят да е осъществил само едно от
вменените му две деяния, да отмени постановлението в частта, в които е
неправилно, и да го потвърди в останалата част.
На трето място е допуснато още едно
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на изискванията по
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На жалбоподателя е вменено
нарушение на чл.29, ал.1,т.2 от Наредбата, където както вече съдът посочи е
регламентирано, че „собствениците на кучета са длъжни да вземат мерки животните
да не създават опасност за други животни или хора“. В АУАН обаче липсват
конкретни твърдения за това, поради което
правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като той не би могъл да знае
срещу какви факти да се защитава, тъй като той се защитава не само срещу
правото, но и срещу фактите. Също така, това пречи и да се установи
по един безспорен начин дали е извършено такова нарушение, както и да се
изяснят обстоятелствата било ли е налице виновно поведение от страна на
нарушителя, а оттам и до невъзможност да се установи правилната квалификация на
деянието. Посочения порок не е бил поправен и от административно наказващият
орган, който буквално е възприел и описал в своя административен акт
направеното от актосъставителя описание на нарушението, като не е посочил
всички необходими релевантни факти, които да определят деянието като посоченото
административно нарушение. В настоящия случай
неизпълнението на вменените законови изисквания да се пояснят в пълнота
действията, които съставляват нарушението, така както повелява закона, води до
липса на реквизит в съставените административни актове, който е задължителен
съгласно изискванията на чл. 42 т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Липсата на задължителен реквизит в НП съществено опорочава воденият
административно наказателен процес, защото засяга правото на защита на
нарушителя.
На
следващо място, съдът следва да посочи, че е налице още едно съществено
нарушение на процесуалните правила при издаването на АУАН, тъй като некоректно
е посочен нормативният акт, чиито норми се твърди, че са нарушени. В акта е
посочено, че са нарушени чл.
29, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Наредба № 1 на община Бойница, а в НП е посочено,
че са нарушени същите членове, но от Наредба за обществения ред на община
Бойница. По делото е представена Наредба за обществения ред на община Бойница,
която няма номер. Действително с разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност
за издаване на НП и при допусната нередовност на акта /АУАН/, стига по
безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, какъвто не е настоящият случай. Посочената правна
норма не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля
съставянето на самия акт и уредената в чл.44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това.
Недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато
противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна
норма от конкретен нормативен акт, като за пръв път в НП се дава нова, различна
от акта правна квалификация. С допуснатите нарушения се е достигнало до
неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в
невъзможността за него да разбере естеството на вмененото му нарушение, коя
конкретна разпоредба от кой нормативен акт е нарушил, за което е и бил
санкциониран, да прецени срещу какво нарушение да се защитава и да организира
защитата си в пълен обем. Във всички случаи нарушаването на правото на защита
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издаденото НП, а оттам и
е основание за неговата отмяна.
С
оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление, следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от
27.06.2019г. на кмета на община Бойница, с което
на В.Й.В., ЕГН ********** *** на основание чл.
57, ал.1 и ал.2, т.13 от Наредба за обществения ред на община Бойница, приета с
Решение № 47/31.08.2018.5г. на общински съвет с. Бойница му е наложено
административно наказание „ Глоба“ в размер на 100 лв. за извършени нарушения
на чл. 29, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Наредбата.
Административен
съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Районен
съдия: