Определение по дело №860/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1523
Дата: 23 юли 2020 г.
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20195300900860
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1523

 

гр.Пловдив, 23.07.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав

 

СЪДИЯ: Росица Кюртова,

 

разгледа докладваното от съдията т.дело №860 по описа на съда за 2019 г., и като констатира, че е проведена процедурата по размяна на книжа по реда на глава XXXII ГПК, предприе действия по подготовка на делото в закрито заседание, извърши проверката по чл.374, чл.377 и чл.140 ГПК, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Х.К.П., роден на *** г. в **, **, чрез пълномощник адв.И.Д., съдебен адрес ***, подадена против „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ 2010“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, ет.2, офис 265, представлявано от Г.Х., с която е предявен иск за установяване нищожност на конкретно посочени в молбата решения на общо събрание на съдружниците, „отразени като взети в протокол от 20.12.2013 г., който е частен документ и като такъв се ползва с достоверна дата от деня, в който е бил входиран в търговския регистър – 17.07.2014 г.“. В исковата молба се излагат твърдения, че решенията, касаещи освобождаване на ищеца като управител на ответното дружество и промяна на седалището и адреса на управление на същото, не са взети на 20.12.2013 г., от когато датира протокол за проведено общо събрание на съдружниците, представен със заявление от 17.07.2014 г. за вписване на промени в същите обстоятелства по партида на дружеството в търговския регистър. Поддържа се, че същият протокол е антидатиран частен документ, чиято достоверна дата е 17.07.2014 г. – когато е представен за вписване в търговския регистър. На 20.12.2013 г. не е проведено общо събрание на съдружниците и на същата дата не са взети удостоверените във въпросния протокол решения. Изтъкват се подробни съображения относно това защо ищецът счита, че протоколът е антидатиран. Поддържа се, че решенията са липсващи (невзети), но отразени като такива в антидатирания протокол, поради което са нищожни. Посочва се, че по заявлението от 17.07.2014 г. е постановен отказ на длъжностно лице по регистрация, който е потвърден с решение на съда, поради което въпросните обстоятелства не са вписани. Формулирано е искане да бъде прогласена нищожността на оспорените решения.

При преценка относно допустимостта на предявения установителен иск, за която е длъжен служебно следи, съдът констатира, че по-рано между същите страни е образувано т.д.№613/2014 г. по описа на ОС Пловдив. Последното е с предмет конститутивни искове по чл.74 ТЗ за отмяна на същите решения, които искове са уважени с решение от 05.07.2017 г. Последното не е влязло в законна сила. Против същото е подадена въззивна жалба, която е предмет на разглеждане по т.д.№423/2019 г. на АС Пловдив. Основният въпрос, повдигнат в рамките на спора по т.д.№613/2014 г. на ПОС, е допустимостта на исковете по чл.74 ТЗ с оглед спазване на посочените там срокове, като в това производство е стоял на разглеждане и въпросът относно това кога е проведено общото събрание, взело оспорените решения, респективно дали съставеният за това събрание протокол е антидатиран и коя е достоверната му дата. Съдът е приел, че достоверната дата на провеждане на общото събрание е тази, на която протоколът за същото е представен за вписване на промени в търговския регистър, или 17.07.2014 г., и спрямо тази дата сроковете по чл.74 ТЗ са спазени, респективно исковете са допустими.

След образуване и завеждане на горното дело и докато същото е висящо, е предявен настоящият иск. Съдът намира същия за недопустим по следните съображения:

Квалифицирането на порочните решения на ОС като нищожни поради противоречие с повелителна правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл.75, ал.1 във вр.ал.1 ТЗ, чл.197, ал.3 ТЗ и чл.216 ТЗ. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете по чл.74 ТЗ. В този смисъл е ТР №1 от 06.12.2002 г. на ВКС по т.д.№1/2002 г. В същото тълкувателно решение е казано, че нищожно е още липсващото (невзетото) решение на ОС, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. При такава нищожност членът на дружеството може да се защити с иск по чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК (отм.), идентичен с чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК, ако решението не подлежи на вписване, или с иск по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), аналогичен с чл.537, ал.2 ГПК, ако то е вписано в търговския регистър. И за двата случая е необходимо да е налице правен интерес. Конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност, визирани в тълкувателното решение, са: когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. В исковата молба ищецът не твърди да не е проведено общо събрание на търговското дружество въобще. Твърди се да не е проведено такова на конкретна дата, респективно се навеждат доводи, че протоколът от общото събрание е антидатиран и решенията имат друга достоверна дата. Това означава, че ищецът не се позовава на нищожност на същите решения по смисъла на цитираното тълкувателно решение, а на пороци при свикване и провеждане на общото събрание, които водят до отменяемост, но не и до нищожност на решенията. Ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл.74 ТЗ. А ако последният твърди, че протоколът от общо събрание, взело оспорените решения, е антидатиран, с което е нарушена защитата му по чл.74 ТЗ, предвид преклузивните срокове за тази защита, следва да релевира оплакванията си в производството по чл.74 ТЗ, поддържайки допустимост на последното, както е и сторил по т.д.№613/2014 г. на ПОС. С настоящия установителен иск, под претекст, че същият може да бъде заявен безсрочно, се заобикаля разпоредбата на чл.74 ТЗ, което според съда е недопустимо. Недопустимо е чрез настоящото производство да се установява достоверната дата на вземане на решенията, която е от значение за производството по чл.74 ТЗ.

Освен това, самостоятелни производства по чл.74 ТЗ за отмяна и по чл.124, ал.1 ГПК за установяване нищожност на едни и същи решения на ОС не могат да бъдат висящи едновременно. Допустимо е исковете да бъдат съединени при евентуалност на конститутивния иск и не е допустимо при висящност на последния да се разглежда самостоятелно заявен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Настоящото производство не може да бъде и спряно до приключване на това по чл.613/2014 г. на ПОС, тъй като връзката на преюдициалност би била обратна.

Следва да се изтъкне също така, че в ТР 1/2002 г. на ВКС се допуска установителен иск за нищожност на неподлежащи на вписване решения и на вписани решения, когато последните подлежат на вписване, в която хипотеза интересът произтича от необходимостта от заличаване на вписването. В настоящия случай ищецът сам твърди, а и се установява, че процесните решения не са вписани в търговския регистър, като е постановен влязъл в сила отказ за това, респективно са подлежащи на вписване, следователно не е налице нито една от двете възможни хипотези.

Но най-вече, фактическите основания на вече заявените от ищеца искове по чл.74 ТЗ и на настоящия са идентични и касаят законосъобразността на взетите решения във връзка с твърдените процедурни нарушения при свикване, провеждане и документиране на общото събрание, които въпроси са предмет на производство по чл.74 ТЗ, а не на такова по чл.124, ал.1 ГПК. Изложените от ищеца фактически обстоятелства навеждат на интерес от конститутивен иск по чл.74 ТЗ, какъвто е предявен и е предмет на отделно исково производство, т.е. интересът на ищеца е охранен и не се нуждае от допълнителна защита, каквато е предприета впоследствие. За това съдът намира, че настоящото производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.

По изложените съображения,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№860/2019 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVI състав, образувано по искова молба на Х.К.П., роден на *** г. в **, **, чрез пълномощник адв.И.Д., съдебен адрес ***, подадена против „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ 2010“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, ет.2, офис 265, представлявано от Г.Х., с която е предявен иск за установяване нищожност на конкретно посочени в молбата решения на общо събрание на съдружниците, „отразени като взети в протокол от 20.12.2013 г., който е частен документ и като такъв се ползва с достоверна дата от деня, в който е бил входиран в търговския регистър – 17.07.2014 г.“

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: