Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, Четвърти „Г“ въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при
участието на секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от младши съдия
Господин Тонев в.
гр. д. № 7665
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С
решение № 98989/24.05.2020 г., постановено по гр.
д. №80878/2018 г. по описа на
СРС, І ГО, 171
състав, е отхвърлен иск за
признаване
за установено, на основание чл. 439 ГПК, че В.В.Т.
не дължи на "О.б.б."
АД, заплащане на сумата от 9889,79 лв. – главница,
заедно с договорна лихва от 1100,54 лв. за периода 20.04.2010 г. – 01.03.2011
г. и наказателна лихва в размер на 123,99 лв. за периода 20.04.2010 г. - 01.03.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2011 г. до окончателното плащане на сумата, както
и 22,29 лв. разноски по делото и 566,75 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от 22.03.2011 г., издаден
по гр. д. № 9122/2011 г. по описа на СРС, 36 с-в. Ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата от 300
лв. - разноски за производството.
Срещу
постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца В.Т.. Излага съображения,
че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, в противоречие със събрания доказателствен материал,
вътрешно противоречиво и несъобразено със задължителната практика на ВКС.
Процесното вземане произтича от договор
за кредит
от 06.11.2007 г. В
жалбата се излага, че доколкото ответникът претендира наказателна лихва от 20.04.2010
г., тази дата следва да се приеме за начало на забавата, респективно на периода
на погасителната давност, която изтича на 19.04.2015 г. –
преди датата на извършване на изпълнително действие, което би могло да прекъсне
давността по реда на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Сочи се, че съгласно ТР №
2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 14, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността, а тя се прекъсва с
предявяването на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен или не
е спазен срока по чл. 415 ГПК, тогава давността не се счита прекъсната със
заявлението. Издаването на изпълнителен лист също не води до прекъсване на
давността. В случая в полза на "О.б.б."
АД е издаден на 22.03.2011
г. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. №20118430400217/2011
г. по описа на ЧСИ Е..П.,
рег. № 843, което впоследствие е
било продължено от ЧСИ И.Д., рег. №922, като изп. д. №
20169220400175/2016 г. Сочи се, че първото изп. д. било образувано на
19.04.2011 г., като поради липсата на извършени валидни изпълнителни действия
спрямо длъжника, на 19.04.2013 г. настъпила перемпция.
Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приел,
че документ с изх. № 02165/11.05.2011 г. представлява запорно съобщение, докато
всъщност е покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че в решението е прието,
че със запорно съобщение с изх. №848/09.04.2014 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, като не е взето предвид, че на гърба на
съобщението е посочено, че Т. не работи при този работодател от близо две
години. Твърди се, че СРС се е позовал на изпратена призовка за опис и оценка
на движими вещи от 02.06.2016 г., но не е налице протокол за извършен опис,
поради което това действие не прекъсва течението на давността. Сочи се, че
ответника в отговора на исковата молба сочи действия, извършвани само срещу
поръчителя по дълга – Ц. Й.. Излага се, че липсват доказателства, че след
настъпването на перемпция по първото изп. д. е било образувано ново и че за
неговото образуване е била заплатена съответната такса. Твърди се, че първото
годно изпълнително действие срещу Т. е наложената на 11.01.2017 г. възбрана ако
към тази дата вземането не е погасено по давност, а производството –
перемирано. Излагат се съображения във връзка с прилагането на институтите на
перемпцията и погасителната давност. Моли съда да
отмени решението, като уважи изцяло предявения иск.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника "О.Б.Б."
АД, с който я оспорва.
Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният състав правилно е приел,
че спрямо длъжника е предприето валидно изпълнително действие, прекъсващо
давността, на 11.05.2011 г. чрез налагане на запор, след това – на 09.04.2014
г. с налагане на запор върху трудово възнаграждение. Твърди, че давността е
прекъсната с образуването на ново изпълнително дело при ЧСИ И.Д. и с
насрочването на 04.07.2016 г. на
опис. Оспорват твърденията на въззивника за изтичането на погасителна давност.
Моли съда да потвърди решението.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди,
че на 22.03.2011 г. е издаден
изпълнителен лист във връзка с постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 9122/2011 г. на СРС, 36 състав, за задължение
по договор за кредит от 06.11.2007 г.,
сключен между него и "О.Б.Б."
АД. В исковата молба се оспорва дължимостта на процесната
сума като се сочи, че ищецът не е неизправна страна по облигационно правоотношение. Излага се, че нито подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение, нито разпореждането за издаване на изпълнителен лист или
издаването на самия изпълнителен лист спират или прекъсват погасителната
давност. Въз основа на издадения изпълнителен
лист заявителят е образувал изп. д. № 20118430400217/2011 г. по описа на ЧСИ Е..П., рег. № 843. Твърди, че това
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 19.04.2013. Счита, че 5 –
годишният давностен срок е изтекъл на 20.04.2015
г. – преди
образуването на изп. д. №20169220400175/2016 г. по описа на ЧСИ И.Д., рег. №
922. С оглед на това счита, че извършените в
хода на изпълнителното производство изпълнителни действия не са довели до
прекъсване на давностният срок. Твърди,
че ответникът-взискател не е предприел валидни действия за прекъсване на
давността. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата
от 9889,79 лв. – главница, заедно с договорна
лихва от 1100,54 лв. за периода 20.04.2010 г. – 01.03.2011 г. и наказателна
лихва в размер на 123,99 лв. за периода 20.04.2010 г. - 01.03.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2011 г. до окончателното плащане на сумата,
както и 22,29 лв. разноски по делото и 566,75 лв. юрисконсултско
възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от 22.03.2011 г., издаден по гр.
д. № 9122/2011 г. по описа на СРС, 36 с-в., поради погасяването им по давност,
както и да му присъди сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че през 2011 г. е образувано изп. д. при ЧСИ Е..П., заедно
с поканата за доброволно изпълнение е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на солидарния длъжник – Ц. Й., на 25.11.2013 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Й., на 09.04.2014 г. са изпратени запорно
съобщение за налагане на запор върху дружествен дял, запорно съобщение за
налагане на запор върху налични поименни акции, собственост на Й., запорно
съобщение за налагане на запор върху вземания на Й.. През 2016 г. е образувано
изп. д. при ЧСИ И. Д., като на 07.04.2016 г. е подадена молба на взискателя за
извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците и налагане на
запор върху банковите им сметки в „О.Б.Б.“ АД. На 02.06.2016 г. е наложен запор
върху вземанията на Т. в „О.Б.Б.“ АД, като запорното съобщение е връчено на
06.06.2016 г. На 11.01.2017 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, като
възбраната е вписана в Служба по вписванията – Лом на 16.01.2017 г. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
На
22.03.2011 г. СРС, 36 с-в, по ч.гр.д. № 9122/2011 г. е
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК в полза на „О.Б.Б.“ АД срещу В.Т. и Ц. Й. като солидарни длъжници за заплащане
на сумата от 9889,79 лв. – главница,
заедно с договорна лихва от 1100,54 лв. за периода 20.04.2010 г. – 01.03.2011
г. и наказателна лихва в размер на 123,99 лв. за периода 20.04.2010 г. - 01.03.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2011 г. до окончателното плащане на сумата,
както и 222,29 лв. разноски по делото и 566,75 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за
кредит от 06.11.2007 г.
Въз
основа на постановената заповед за изпълнение и на основание чл. 418, ал. 1 ГПК на 22.03.2011 г. е издаден от СРС, 36 с-в, изпълнителен лист в
полза на "О.Б.Б."
АД срещу В.Т. и Ц. Й. за сумата от
9889,79 лв. – главница, заедно с
договорна лихва от 1100,54 лв. за периода 20.04.2010 г. – 01.03.2011 г. и
наказателна лихва в размер на 123,99 лв. за периода 20.04.2010 г. - 01.03.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2011 г. до окончателното плащане на сумата,
както и 22,29 лв. разноски по делото и 566,75 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По
молба вх. № 01071/19.04.2011 г. от кредитора
"О.Б.Б." АД до ЧСИ Е..П., рег. № 843, е
образувано изпълнително дело № 20118430400217/2011
г.
По делото са извършвани различни справки. С документ с
изх. №02165/11.05.2011 г. по описа на ЧСИ Е..П. до В.Т. длъжникът е поканен да
изпълни задължението си към взискателя доброволно. Цитираният документ
представлява покана за доброволно изпълнение и не инкорпорира запорно
съобщение, както е възприел първоинстанционният състав. Поканата не е връчена
редовно на Т., като на гърба й е отбелязано, че „по сведение на Светла Галчова
– касиер на входа от ап. 85, такова лице не живее на адреса. Собственик на ап.
69 е Антон Бучков, който го е дал под наем на сем. Торлеви“. До Т. е изпратена
следваща ПДИ с изх. № 03049/13.06.2011 г., която също не е връчена редовно,
т.к. лицето е било напуснало адреса, на който е призовано (л.
96 от I
инст. д.). Чрез пощенски
оператор е изпратена на Т. ПДИ с изх. № 05094/11.08.2011 г., която също не му е
връчена редовно (л. 101-103 от I инст. д.). На основание чл. 47, ал. 2 ГПК е
издадено уведомление с изх. № 05207/19.08.2011 г. (л. 104 от I инст. д.), с което Т. се
уведомява, че книжата по изпълнителното дело се намират в канцеларията на ЧСИ Е..П.
и ще се считат връчени с изтичането на срока за получаването им – 25.08.2011 г.
Изпратено е запорно съобщение с изх. № 848/09.04.2014 г. до „С. 21“ ООД като
работодател на Т., с което се налага запор върху вземанията на длъжника,
произтичащи от трудово или друго правоотношение с дружеството (л. 144 от I
инст. д.). Запорното съобщение е връчено на 16.04.2014 г., видно от разписката
на гърба му, като връчителят е отбелязал, че „По
сведение на М.И.– секретар на ф-ма „С.21“ ООД, търсеното лице е напуснало преди
около 2 год.“.
На основание чл. 33, ал. 1 ЗЧСИ считано от 07.01.2016 г.
архивът на ЧСИ Е..П. – с прекратени правомощия съгласно Заповед СД
№04-207/16.12.2015 г. на Министъра на правосъдието, е прехвърлен на ЧСИ И.Д., рег.
№ 922. Изпълнително дело №20118430400217/2011 г. с длъжници В.Т. и Ц. Й. по
описа на ЧСИ Е..П., рег. № 843, е прехвърлено по описа на ЧСИ И.Д., рег. № 922,
и преобразувано под нов №20169220400175.
С молба с вх. № 01167/07.04.2016 г. (л. 153 от I инст.
д.) взискателят „О.Б.Б.“ АД е поискал от ЧСИ Д. да бъде извършен опис на
движимите вещи на длъжника Т. и на поръчителя Й. и да бъде наложен запор на
банкова сметка *** „О.Б.Б.“ АД.
С Призовка за принудително изпълнение с изх. №
1826/02.06.2016 г. (л. 158 от I инст. д.), изпратена чрез пощенски оператор и
невръчена на длъжника Т., до същия е изпратено уведомление, че на 04.07.2016 г.
в 11.00 часа ще бъде извършен опис и оценка на движими вещи, находящи се на
адрес гр. София, р-н Овча купел, ул. „********Писмото е изпратено на същия
адрес, като пощальонът е отбелязал „получателят непознат на посочения адрес“.
По делото липсва протокол от извършен на 04.07.2016 г. опис или други
доказателства за реализирането на изпълнителния способ. Със запорно съобщение с
изх. № 1825/02.06.2016 г. (л. 159 от I инст. д.) е наложен запор върху
вземанията на Т. от „О.Б.Б.“ АД. Съобщението е получено от банката на
06.06.2016 г. и с писмо с вх. № 02269/22.06.2016 г. (л. 161 от I инст. д.) ЧСИ Д.
е уведомена от „О.Б.Б.“ АД, че банката признава вземането и блокира сметките на
Т., че няма претенции от други лица върху същото вземане, че няма наложени
запори, че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари. С
молба с вх. № 05059/24.11.2016 г. (л. 162 от I инст. д.) взискателят е поискал
от ЧСИ Д. да бъде наложена възбрана на недвижимите имоти, собственост на Т.. С писмо
с изх. № 267/11.01.2017 г. до служба по вписвания – гр. Лом (л. 170 от I инст.
д.) ЧСИ Д. е поискала вписването на възбрана върху
притежавана от Т. 1/8 ид.ч. от недвижим
имот. Писмото е получено на 16.01.2017 г. С постановление на ЧСИ Д., вх. №
107/16.01.2017 г. по описа на СВ – гр. Лом, (л. 176 от I инст. д.) е
наложена възбрана на върху притежаваната от Т.
1/8 ид.ч. от недвижим имот. За налагането на възбрана е изпратено
уведомление до Т. (л. 172 от I инст. д.), което не му е връчено поради
неоткриването му на адреса (л. 180 от I инст. д.). На 08.08.2018 г. е съставен
от ЧСИ Д. протокол, подписан от длъжника Т., с който удостоверява, че длъжникът
се е явил на същата дата в кантората на ЧСИ и се е запознал с книжата по
изпълнителното дело, като се е снабдил с преписи от част от документите (л. 181
от I инст. д.).
С молба с вх. № 2468/12.07.2018 г. до ЧСИ Д. (л. 187 от I инст. д.) „ЕОС М.“
ЕООД уведомява съдебния изпълнител за сключен на 31.01.2018 г. договор за
цесия между „О.Б.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД, по силата на който банката цедира на
дружеството вземането, произтичащо от договор за кредит, което вземане предмет
на изп. д. № 00175/2016 г. Към молбата са представени доказателства за
сключването на договора за цесия. Не е представено доказателство длъжникът да е
бил уведомен за цесията – приложеното Уведомление до В.Т. с изх. № МА/00053680/21.06.2016 г. (л. 188 от I инст. д.) не е връчено на длъжника, което
е видно, както от липсата на подпис върху него, така и от товарителница №
73311802144748 (л. 210 от I инст. д.), в която е отбелязано, че пратката –
уведомление за цесия, не е връчена на В.Т..
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част.
При
извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо.
По делото има представени доказателства за сключен между
взискателя-ответник и трето лице договор за цесия, с който е прехвърлено
процесното вземане. В същото време не е представено доказателство за
уведомяване на длъжника за прехвърлянето на задължението му. Няма данни
длъжникът да е узнал за цесията преди подаване на исковата молба – действително
по изпълнителното дело се намират молбата на цесионера за конституирането му
като взискател и приложените към нея доказателства, но няма доказателство, от
което да се направи извод за знание у длъжника за настъпилото частно
правоприемство. От вх. № на молбата на цесионера е видно, че тя е постъпила в
кантората на ЧСИ Д. на 12.07.2018 г., т.е. преди явяването на длъжника на
08.08.2018 г. за запознаване с изп. д., но доколкото протоколът от 08.08.2018
г. се намира на стр. 175 от изп. д., а молбата на цесионера – на стр. 182 от
изп. д., то може да се направи извод, че към момента на запознаване на длъжника
с изп. д. по него са липсвали доказателства за цесията. Във връзка с горното е
и изявлението на ищеца-въззивник, обективирано в молба с вх. №
340698/29.07.2021 г., с което той обосновава интереса си от предявяването на
иск срещу цедента с липсата на надлежно уведомяване за цесията. В допълнение,
ответникът-въззиваем не е оспорил процесуалната си легитимация. Напротив, подал
е отговор на исковата молба и отговор на въззивната жалба, имал е активно
поведение по оспорване на иска и по защита на тезата за дължимост на процесните
вземания в негова полза. С оглед на изложеното и като взе предвид, че съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор,
настоящият състав намира искът на Т. срещу цедента за допустим. В практиката на
ВКС /определение №339/31.08.2020г. по ч.гр.д №1375/2020 г. по описа на трето ГО
на ВКС/ се приема, че аличието на процесуална легитимация е положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск,
за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като
предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена
и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му
молба. В настоящия случай ищецът Т. е
предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу „О.б.б.“ АД, като обосновава
правния си интерес от водене на делото срещу посочения ответник, като твърди,
че не е уведомен за последващо прехвърляне на процесното вземане в полза на
дружеството „ЕОС М.“ ЕООД, нито от взискателя „О.б.б.“ АД, нито от съдебния
изпълнител. По делото липсват и представени доказателства за придобиване
качеството на взискател по изпълнителното дело от страна на „ЕОС М.“ ЕООД. В
цитираното определение на ВКС се приема, че съгласно изричната разпоредба на
чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници. В този смисъл субективните предели
на силата на пресъдено нещо на постановеното по чл. 439 ГПК решение обхващат и
частните правоприемници на взискателя. Подобно разрешение в максимална степен
гарантира и правната сигурност, предвид възможността вземането, предмет на
образуваното изпълнително дело, да бъде многократно прехвърляно в хода на
изпълнителния процес, което би осуетило възможността за ефективна и
своевременна защита интересите на длъжника.
В
предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.
Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът
е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.);. По тези съображения,
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от
22.12.2010 г. по ч. т. д. №886/2010г.
на ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен
процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за
неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи
факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г.
по ч. гр. д. №1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
По
изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон решаващият съд е разгледал само онези факти, които са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително
производство.
Неподаването
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. Заповедта за изпълнение срещу Т. и другите подлежащи на
връчване книжа по делото са му връчени по реда на чл. 47 ГПК (л. 104 от I инст.
д.). Срокът за получаването на заповедта за изпълнение е изтекъл на 08.09.2011
г., а срокът за подаване на възражение – на 23.09.2011 г. С оглед липсата на
възражение срещу процесната заповед, съдът приема, че
в случая заповедта за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
е влязла в сила на 22.03.2011
г., когато е издаден и изпълнителният
лист. От този момент е
започнал да тече давностният срок.
Към
момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело – 19.04.2011 г., давностните
срокове не
са изтекли.
Съгласно
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
случая ЧСИ Е..П. е изпратила запорно
съобщение с изх. № 848/09.04.2014 г. до „С.21“ ООД, с което се налага запор
върху вземанията на Т., произтичащи от трудово или друго правоотношение с
дружеството. Съобщението е връчено на 16.04.2014 г., като в разписката е
отбелязано, че „По сведение на М.И.– секретар на ф-ма „С.21“ ООД, търсеното
лице е напуснало преди около 2 год.“. С оглед на това, че, от една страна, изпълнителното
действие „налагане на запор“ върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. не е
поискано изрично от взискателя в изпълнителното производство, няма
упълномощаване и на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ за предприемане на изпълнителни
действия, а единствено в молбата за образуване на изпълнителното дело е
поискано в случай, че бъде установено наличие на имущество на името на
длъжниците, да бъдат наложени запори, респективно възбрани, а от друга страна,
запорното съобщение е изпратено до бивш работодател на длъжника, то следва да
се приеме, че изпълнителното действие не е валидно, респективно не е годно да
прекъсне течението на погасителната давност за вземането.
Настоящият въззивен състав е запознат с наличието на
противоречива съдебна практика по въпроса за продължителността на погасителната
давност, с изтичането на която се погасяват вземания, установени с влязла в
сила заповед за изпълнение – 3 или 5 години. Доколкото обаче, от една страна,
не е направено възражение срещу възприетото и приложено от първоинстанционния
разбиране, че срокът е тригодишен, а от друга страна – от началото на течението
на давностния срок (22.03.2011 г.) в продължение на 5 години – до 22.03.2016 г.
не са предприети валидни изпълнителни действия срещу длъжника Т., то следва да
се приеме, че вземането срещу него е погасено считано от 23.03.2016 г. Извършените
след този момент действия не
съставляват валидно извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване на
давността за вземанията, поради което не подлежат на изследване в настоящото
производство.
На изследване не подлежат и изпълнителните действия,
извършени спрямо другия длъжник – Ц. Й., които ответникът – въззиваем сочи, тъй
като съгласно чл. 125 ал.1 ЗЗД, прекъсването и спирането на погасителната
давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите длъжници.
Ето защо, извършените множество изпълнителни действия спрямо другия длъжник, с
които евентуално е прекъсвана давността, са без правно значение и последици
спрямо длъжника-ищец В.Т..
По
изложените съображения въззивният съд счита, че вземанията на кредитора, за
които е издаден процесният изпълнителен лист от 22.03.2011 г., са погасени по давност.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, първоинстанционното решение
следва да се отмени, като предявеният
иск следва да бъде
уважен изцяло.
По
разноските по производството:
При
този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски. Въззивникът
претендира разноски за въззивното производство в общ размер на 741,47 лв., от
които 500 лв. – възнаграждение за един адвокат, 238,06 лв. – заплатена
държавна такса, и 3,41 лв. – банкови такси. Въззиваемият е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
настоящият състав намира за неоснователно с оглед на материалния интерес, въз
основа на който и в съответствие с НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, е изчислен претендирания размер.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за
първоинстанционното производство, като следва да му се
присъдят сторените разноски в производството пред СРС. Техният размер възлиза
на 1370,70 лв., от които 890 лв. –
възнаграждение за един адвокат, 476,13
лв. – заплатена държавна такса, и 4,57
лв. – банкови такси заплатена държавна такса.
В първоинстанционното производство ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което настоящият
състав намира за неоснователно с оглед на материалния интерес, въз основа на
който и в съответствие с НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, е изчислен претендирания размер.
Доколкото претендираните разноски са допустими и по
делото се намират доказателства за извършването им от въззивника, а
възраженията на ответника-въззиваем са неоснователни, то искането на В.Т.
следва да бъде уважено.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 98989/24.05.2020 г. по гр. д № 80878/2018 г. на СРС,
171 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от В.В.Т.,
ЕГН **********,
с адрес ***,
срещу "О.Б.Б."
АД, ЕИК********, с адрес ***, р-н „Възраждане“, ул. „********, с правно
основание чл. 439 ГПК, че В.В.Т.
НЕ ДЪЛЖИ на „О.Б.Б.“ АД,
сумата от 9889,79 лв. – главница, заедно
с договорна лихва от 1100,54 лв. за периода 20.04.2010 г. – 01.03.2011 г. и
наказателна лихва в размер на 123,99 лв. за периода 20.04.2010 г. - 01.03.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.03.2011 г. до окончателното плащане на сумата,
както и 22,29 лв. разноски по делото и 566,75 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 22.03.2011 г. по гр. д. № 9122/2011 г. на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА
"О.Б.Б." АД, ЕИК********, с адрес ***, р-н „Възраждане“, ул. „********
да заплати на от В.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 741,47 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и
да заплати сумата от 1370,70
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.