Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 30.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на пети юни две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 95 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Я.Т.Г., депозирана чрез адвокат Д.Р.от
Адвокатска колегия – гр.Шумен, против Решение № 107/28.03.2023г. на Районен съд
– гр.Шумен, постановено по АНД № 2175/2022г. по описа на съда, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22 – 0869 - 002214/02.09.2022г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Шумен, в обжалваната
му част, с която на Я.Т.Г., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради противоречието
му с материалния закон. Поддържа се становище за недоказаност на приписаното му
нарушение, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на същото. В условията
на евентуалност се навеждат и доводи за маловажност на санкционираната
деятелност по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление, в обжалваната му част. Претендират се съдебни разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от
адвокат Д.Р.от ШАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, началник
на сектор при ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“ – гр.Шумен, депозира
писмен отговор посредством главен юрисконсулт И.С., в който излага доводи за
неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 30.07.2022г. в гр.
Шумен, по бул.Симеон Велики, след кръстовище с ул.Генерал Столетов, касационният
жалбоподател управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на „И.К.“
ЕООД, като след спиране и проверка била констатирана значителна техническа
неизправност на МПС - видоизменена шумозаглушителна уредба, по начин, който
оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; както и, че водачът
превозва дете Л.Б., родено на ***г., за което не се използва обезопасителна
система, съобразена с ръста и теглото на детето.
За описаните по-горе
административни нарушения на Я.Г. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 721015 от 30.07.2022г., в който актосъставителят
посочил, че от страна дееца са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без
възражения.
Впоследствие касационният
жалбоподател се възползвал от законното си право по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
депозирайки писмени възражения. В същите посочил, че актът относно нарушението
по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е незаконосъобразен, поради липса на безспорно
установена техническа неизправност на управляваното от него МПС. В останалата
част, по отношение нарушението по чл. 137б от ЗДвП, посочил, че го е извършил и
ще понесе отговорността си. По повод възражението била извършена проверка,
приключила с докладна записка, съдържаща становище за неоснователност на
възражението.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка, било издадено и процесното НП, с което на касатора били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП. Несъгласен със същото в частта му досежно вмененото нарушение за
техническа неизправност на МПС, Я.Г. го оспорил пред районния съд в частта му
по пункт първи, с който на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му била
наложена глоба в размер на 200 лева за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел за безспорно установено от обективна и
субективна страна извършването на деянието, описано в пункт първи от НП, поради
което е потвърдил процесния правораздавателен акт в оспорената му част.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на неговите правомощия.
При извършената служебна проверка за
правилността на атакуваното съдебно решение в оспорената му част и
съответствието му с материалния закон, съобразно изискването на чл. 218, ал. 2
от АПК, касационният съдебен състав намира, че процесното съдебно решение се
явява неправилно и незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:
С НП в обжалваната му част по пункт първи на Я.Г.
е вменено извършване на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в управление на МПС със значителна техническа неизправност, а именно с
видоизменена шумозаглушителна уредба, оказваща неблагоприятно въздействие върху
нивото на шума. Съобразно правилото на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите
и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия
закон. Подзаконовият нормативен акт, уреждащ този въпрос, е Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, като с Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата е
приета Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на изправността
на превозните средства. Според т. 8.1.1 от Методиката, при проверка на
системите за намаляване на шума, при наличие на изменена система за намаляване
на шума, по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на
шума, е възможно наличие на два вида неизправности – значителни и опасни. Като
способ за установяване на наличието на подобна неизправност е въведена
субективната оценка на специалиста, осъществяващ техническия преглед, освен
когато той прецени, че нивото на шума може да е на границата на допустимото – в
този случай той може да извърши замерване на шума, излъчван от неподвижно
превозно средство, като се използва шумомер.
Данните по делото установяват с
категоричност, че на процесните дата, час и място, касаторът е управлявал лек
автомобил „***“ с ДК № ***, собственост на „И.К.“ ЕООД, като е бил спрян за
проверка от полицейски екип, включващ автоконтрольор О.Е. и младши
автоконтрольор М.Х.. При извършената проверка свидетелят О.Е. е констатирал, че
автомобилът е с видоизменена шумозаглушителна уредба, оказваща неблагоприятно
въздействие върху нивото на шума с издавания от МПС шум. По този начин от
обективна страна е описал нарушението, вменено на водача, в акта, като това
описание впоследствие е било възпроизведено и в обстоятелствената част на НП. В
хода на съдебното производство актосъставителят посочва, че колата е „ръмжала“
в резултат на смяна на оригиналното гърне със спортно такова, което
актосъставителят субективно е приел за значителна техническа неизправност,
оказваща неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Констатирането на
„ръмженето“, според показанията на служителя на МВР, е станало в предходен на
спирането момент – „чували сме я, преди да я спрем.“ В показанията си О.Е. изрично
заявява също, че е установил, че гърнето на МПС е сменено със спортно такова
въз основа на визуални възприятия, сочейки също, че разполага с техническа
компетентност, без обаче да може да уточни каква.
В хода на въззивното производство като
свидетел е разпитана и М.Х., която е категорична, че значителната техническа
неизправност е констатирана единствено по слухово възприятие, като заявява, че
при проверката е станало видно, че гърнето на МПС е било сменено. В допълнение
към това свидетелката заявява, че „оригиналното гърне предполагам, че няма да
вади такъв шум …“; „Мисля, че имаше елемент, който липсваше на това гърне. Не
мога да кажа какъв елемент.“ М.Х. потвърждава, че няма технически познания дали
даден елемент от автомобила е бил видоизменен, както и, че не помни дали са поискали
водачът да форсира двигателя, за да възприемат издавания от него шум, а
възприятието ѝ относно шума е изградила при движението на полицейския
автомобил зад управляваното от касатора превозно средство.
Събраните по делото доказателства
мотивират настоящата инстанция да формира извод за недоказаност на нарушението,
вменено на касационния жалбоподател с пункт първи от НП. Деецът е подведен под
административнонаказателна отговорност за това, че е управлявал технически
неизправно пътно превозно средство, по отношение на което са налице значителни
неизправности. Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 6, т.72 от ДР
на ЗДвП, „значителни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В настоящия случай е
прието, че касаторът е управлявал МПС със значителна техническа неизправност,
изразяваща се във видоизменена шумозаглушителна уредба на автомобила, оказваща
неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. От събраните по делото доказателства
обаче не се установява с категоричност, че въпросното ППС е било технически
неизправно, както и, че техническата му неизправност е била значителна по
смисъла на § 6, т.72 от ДР на ЗДвП. Това е така, доколкото тези елементи от
състава на административното нарушение единствено се предполагат от служителите
на МВР, осъществили проверката. Освен това, според показанията на свидетеля Ю.,
установената значителна техническа неизправност се състои в подмяна на
оригиналното гърне на МПС с двойно спортно такова. Монтирането на неоригинална
част на МПС обаче само по себе си не може да се квалифицира като неизправност
на същото, след като изпълнява функциите, произтичащи от техническото му
предназначение. Т.е. наличието на монтирано спортно гърне вместо оригиналното
за съответния вид, марка и модел МПС само по себе си не означава, че автомобилът
е технически неизправен. В същото време по делото не е установено в какво точно
се изразява тази неизправност – дали в това, че самото гърне на МПС е било
повредено или, че за същото е обичайно да издава шум с по-високо ниво. Тук е
мястото да се отбележи, че по делото няма спор, че автомобилът е преминал през
годишен технически преглед, при което извършилият прегледа технически
специалист не е установил наличие на някое от основанията, визирани в т.8.1.1
от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на изправността
на превозните средства, въведена с Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата.
В депозираното от водача възражение е посочена датата, на която МПС е било
представено и е преминало технически преглед, като посоченото твърдение не се
оспорва, нито са ангажирани доказателства в противен смисъл. Въпреки, че датата
на осъществяване на периодичния технически преглед на МПС предхожда времето на
извършване на проверката от органите на МВР /лицето сочи, че прегледът е
осъществен на 09.06.2022г., а проверката - на 30.07.2022г./, от страна на наказващия
орган не са представени каквито и да било доказателства, установяващи, че
технологичната промяна в шумозаглушителната уредба на превозното средство е
осъществена след извършване на годишния технически преглед. При липсата на
доказателства в тази насока следва да се приеме, че МПС е било с подменена
шумозаглушителна уредба и по време на техническия преглед, осъществен на
09.06.2022г. След като технологична промяна на шумозаглушителната уредба е била
налице към момента на извършване на техническия преглед и не е била възприета
от техническия експерт като значителна техническа неизправност, за наличие на
каквато проверяващите служители на МВР сочат в показанията си, това
обстоятелство сериозно разколебава направения от наказващия орган и районния
съд извод за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на
приложения административнонаказателен състав.
Предвид гореизложеното, касационната
жалба се явява основателна. С оглед на това решението, предмет на касационен
контрол, следва да бъде отменено, респективно следва да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, отменящо незаконосъобразното наказателно
постановление в обжалваната му част.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора,
в полза на Я.Т.Г., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 /триста/
лева за осъществено процесуално представителство от страна на адвокат Д.Р.в
хода на АНД № 2175/2022г. по описа на Районен съд – Шумен, съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие № **********/03.11.2022г.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 107/28.03.2023г. на Районен
съд – град Шумен, постановено по АНД № 2175/2022г. по описа на съда, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22 – 0869 - 002214/02.09.2022г.,
издадено от началник сектор към ОДМВР – град Шумен, сектор „Пътна полиция“ –
гр.Шумен, в обжалваната му част по пункт 1, с която на Я.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 0869 -
002214/02.09.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР – град Шумен, сектор
„Пътна полиция“ – гр.Шумен, в частта му по пункт 1, с която на Я.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – град Шумен да заплати на Я.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** разноски по
делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.06.2023г