МОТИВИ : С Присъда №
260 002/14 октомври 2020 година по настоящето дело съдът отмени Присъда
№ 7/09.06.2020 г., постановена по НОХД № 86/2019 г. по описа на
РС-Тетевен, и вместо нея призна подсъдимите А.М.И., роден на *** ***, Ловешка
област, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********
и О.А.О., роден на *** ***, Ловешка област, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за невиновни в това, на дата 29.12.2018 година, около 07,00 часа в с.Г.,
Ловешка област в търговски обект-магазин, стопанисван от ЕТ „В.А.“, находящ се
на улица „***, в съучастие помежду си като съизвършители умишлено да са
причинили на К.Д.А. *** телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация
на лява раменна става с последваща мека имобилизация, повреда причинила
затруднение движенията на лявата ръка за срок от 20-25 дни, поради което и на
основание чл. 304 от НПК ги оправдава по
обвинението по чл.129 ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК по следните съображения :
С обжалваната Присъда
№ 7/09.06.2020 г., постановена по НОХД № 86/2019 г. по описа на
РС-Тетевен съдът е признал подсъдимите А.М.И., роден на *** ***, Ловешка област,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********
и О.А.О., роден на *** ***, Ловешка област, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за виновни в това, че на дата
29.12.2018 година, около 07,00 часа в с.Г., Ловешка област в търговски
обект-магазин, стопанисван от ЕТ „В.А.“, находящ се на улица „***, в съучастие
помежду си като съизвършители умишлено са причинили на К.Д.А. *** телесна
повреда, изразяваща се в травматична луксация на лява раменна става с
последваща мека имобилизация, повреда причинила затруднение движенията на
лявата ръка за срок от 20-25 дни, поради което и на основание чл.129 ал.1 във връзка с чл.54 от НК ги е осъдил на
по 6 /шест/ месеца лишаване от свобода,което наказание на основание член
66,ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
Така постановената присъда е
обжалвана с въззивна жалба от А.И. и О.О. с оплакване за необоснованост и
недоказаност на основни факти по обвинението.Сочи се в жалбата,че същата
преповтаря приетата в обвинителния акт фактическа обстановка изцяло.Сочат,че е
налице липса на мотиви досежно съществен елемент от обвинението,именно налице
ли е средна телесна повреда,представляваща изкълчена раменна става и последваща
имобилизация за период 20-25 дни.Позовават се на заключението на повторната
съдебно – медицинска експертиза,съгласно която постарадалия е преживял на малко
една предходна травматична луксация на същата раменна става.Молят,съда да
постанови оправдателна присъда или
алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание въззивниците лично и чрез
защитника си адв.Г. пъддържат въззивната жалба.Сочат,че деянието е
несъставомерно,тъй като не е налице
трайни затруднение на движението на увредения крайник по смисъла на
закона. Защитата не оспорва, че има телесно увреждане. Оспорват обаче каква е
степента на това телесно увреждане.Позовават се на няколко акцента в
заключението на вещото лице, което разви своите съображения на базата на
доказателствата по делото и пред първоинстанционния съд и в съдебно заседание
пред въззивния съд.Защитата сочи,че на първо място, са възможни три
механизма на получаване на това телесно увреждане. Първият механизъм по време
на дърпане на стола, когато пострадалият е бил на масата. Вторият механизъм,
когато той е паднал от масата и третият механизъм, когато той се е подпрял с
ръката си да стане от пода, след като е бил паднал. Никой не може с
категоричност да заяви,според защитата,
кой е механизма на получаване на това телесно увреждане.
Позовават се
освен това и на повреденият терен, ако нямаше предходните две луксации, за
които има категорични доказателства по делото на тази раменна става, нямаше да
се случи този резултат, това увреждане в тази степен по нито един от тези три
механизма. Считат,че предходните травматични луксации на тази раменна става са
от съществено значение за вредоносния резултат,тъй като по силата на член 14 от
НК незнанието изключва умисъла,защитата развива и поддържа тезата,че подсъдимите
няма как да са знаели за предходни наранявания на пострадалия.Освен това поддържат,че
стандартната практика на ВКС изисква минимум 30 и повече дни имобилизация на
крайника,за да се приеме,че е налице състав на престъплението по член 129,ал.1
от НК.Молят,съда да постанови оправдателна присъда.
Представителя
на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа становище,че присъдата е правилна и
обоснована.Счита,че по делото са събрани достатъчно и безспорни доказателства
относно авторството на деянието,механизма на причиняване на телесната повреда и
последиците от нея.Изразява становище,че последващата медицинска намеса след
инцидента не следва да се отразява на правната квилификация на деянието,поради
което моли,съда да потвърди
постановената присъда.
За да постанови по реда на член 304 от НПК
оправдателна присъда съдът прие за установена следното :
Районен съд
Тетевен е провел обстойно съдебно следствие,като е извършил разпит на
свидетелите М.С.И., И.М. И., Х.И. Х., Р.И.Р., огласил е показанията на свид.Р.Р.,
дадени пред органа на досъдебното производство, И.Д.К., В.И.А., огласил е
показанията на свидетеля В.А., дадени пред органа на досъдебното производство, С.Р.И.,
Н.А.А., К.Д.А., огласил е показанията на свидетеля К.А., дадени пред органа на
досъдебното производство, Н.В.Н., М.П.М., Д.В.М., А.Ц.М., М.А.А., К.К.А., Р.С.М.-К.,кредитирал
е обосновано заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза, и
приложените по делото писмени доказателства, огласени чрез прочитане на
същите,но е достигнал до погрешни правни и фактически изводи.Районен съд
Тетевен на база анализ на изслушаните свидетелски показания е приел следната
фактическа обстановка - на 29.12.2018 година, около 06,30
часа пострадалият К.Д.А. *** търговски обект-магазин, стопанисван от ЕТ „В.А.“,
находящ се в същото село, на адрес, улица „*** и намиращ се срещу дома на
пострадалия, за да пие кафе. След като влязъл в търговския обект седнал на
дървена пейка с маса намираща се в дъното на магазина. В търговския обект по
същото време се намирали и свидетелите Р.Р. и В.А. като пострадалият А. след
като седнал провел разговор с Р.. В следващия момент в търговския обект влезли
въззивниците А.М.И. и О.А.О. заедно със свидетелите М.И. и И.М. всички от с.Г.,
Ловешка област, като към пострадалия А. се насочил въззивника О.О. и се обърнал
към него с думите „ще излезеш ли навън или тука да те почвам“ като застанал в
непосредствена близост до гърба му в дясно. На около един метър от масата срещу
пострадалия А. застанал и въззивника А.И., а свидетелите М. И. и И.М. се
намирали на няколко метра от пострадалия А.. Пострадалият се обърнал към А.И. с думите „хайде спрете се“, при което А.И.
му отговорил „никога“. Веднага след това въззивника О.О. нанесъл удар с юмрук в
дясната страна на лицето на пострадалия А.. Свидетелят К.А. се изплашил, поради
което скочил върху намиращата се до него дървена маса. Незабавно О.О. хванал дървен стол с метална конструкция,
който се намирал в търговския обект и с него направил опит да нанесе удар върху
пострадалия. Тъй като пострадалият инстинктивно се дръпнал назад, удара нанесен
от О. с дървения стол попаднал в глезена на левият крак на А.. Въззивника О.О.
отново вдигнал дървения стол с метална конструкция като направил повторен опит
да нанесе удар със същия върху А., но тогава пострадалият хванал с ръце стола
за краката и започнал да го издърпва от ръцете на О.. В този момент втория въззивник А.И. се
приближил до масата, върху плота, на която се намирал пострадалия А., хванал
същата и я разклатил. В следващия момент пострадалия А. паднал от масата,
заедно с дървения стол с метална конструкция /намиращ се преди това в ръцете на
О./ на пода на търговското помещение по очи, като при падането си се ударил
върху същия стол. В този момент почувствал силна болка в лявото рамо и гърдите
и както се намирал на земята, леко се надигнал и видял, че задната врата на
магазина е отворена, при което се изправил въпреки силната болка и панически
побягнал през същата като се укрил в намиращата се в близост къща на свид.М.П..
По мобилния си телефон се обадил на майка си свид.И.К. като и съобщил, че е
нападнат и пребит и я помолил да се обади на национален телефон 112. След като
пристигнал екип от ЦСМП-филиал гр.Тетевен пострадалият А. излязъл от къщата на П..
След като бил извършен преглед от пристигналия медицински екип било установено,
че пострадалия А. има луксация на ляво рамо, поради което същият заявил, че ще
потърси адекватна медицинска помощ в МБАЛ-гр.Ловеч. Незабавно тръгнал за
гр.Ловеч като в ЦСМП -филиал гр.Ловеч бил прегледан и извършена рентгенография.
След това лекар-специалист извършил наместване на изкълченото ляво рамо и
обездвижил ръката на пострадалия А..За да приеме за установена тази
фактология,Районен съд Тетевен се е позовал на огласените показания на
пострадалия К.А., дадени пред органа на досъдебното производство, от огласените
показания на свидетеля-Р.И.Р., дадени пред органа на досъдебното производство и
от показанията и отчасти огласените показания на свидетелката В.И.А., дадени
пред органа на досъдебното производство и показанията на свидетелите А. М., Н.А.А.,
Р.С.М.-К., М.П.М., отчасти от показанията на майката на пострадалия и
показанията на тримата полицейски служители-Х. Х., С. И. и Н. Н., като от
огласените показания на пострадалия и огласените показания на двамата
свидетели-Р. и А., които са очевидци на деянието.Този извод на
първоинстанционния съд се споделя от въззивната инстанция.В хода на съдебното
следствие през първоинстанционния съд е допусната повторна съдебно медицинска
експертиза,с въпроси,касаещи механизма на причиненото телесно увреждане на
пострадалия,както и да установи,дали причинената увреда на раменната става е
причинила затруднение на движението на левия горен крайник и за какъв период от
време.В заключението си в.л. Д- р М.,ортопед в УМБАЛСМ „ Пирогов „ сочи,че от предоставените медицински документи, свидетелските показания,
клиничната симптоматика, приложените методи на лечение и получените клинични
резултати, експертизата приема, че К.Д.А. е получил първична травматична
луксация на лявата раменна става по време на падането си с мотор на 23.09.2013
год. Патоморфологично се касае за предно долно изкълчване на раменната глава
спрямо ставната повърхност на лопатката с разкъсване на предната част на
ставната капсула, лабрум гленоидале и стабилизиращите връзки в предно- долния
отдел. В и около ставата се образува хематом и посттравматичен оток в резултат
на разкъсването на меките тъкани.Вещото лице е категорично,че по време на повтарящите се
луксации патоморфологично променените тъкани не се разкъсват обикновено, няма
хематом и след наместването не се налага продължителна имобилизация. Това е
потвърдено в свидетелските показания на К.Д.А., че е носил непостоянно
превръзка от плат за ръката за 20 дни,тоест,касае се за нарушаване на
двигателните функции на горния крайник за период,значително,с една трета по
малък от тридесет дни.Тоест,в заключение експертизата приема, че повторната или
повтарящата се луксация на лявата раменна става е довела до временно
разстройство на функцията на левия горен крайник за период от 20 - 25 дни,като
при К.А. по представените медицински документи не се установява луксация на
ключицата и не са описани функционални ограничения на движенията в раменния
пояс свързани с такава патология.Що се отнася до приложеното лечение,експерта
сочи,че след наместването се поставя имобилизираща превръзка тип Митела за
период около 2 седмици до отзвучаване на болката и не се налага
рехабилитацията. Частичното ограничаване на функцията продължава за период
около 20 дни. В представените документи няма рентгенография която да
удостовери, че е било налице изкълчване на лявата раменна става по време на
инцидента на 29.12.2018г.Вещото лице сочи,че веднъж нарушена стабилността на
раменната става,често става причина за последващи луксации.По данни на самия
подсъдим,същия е претърпял катастрофа с мотоциклет на 23.09.2013 година,когато
за пръв път претърпява луксация на раменната става / т.н.изваждане на
рамото./Видно от показанията на Д-р М. обаче,в медицинската документация по
делото са налични данни и за втора луксация – по време на работа на строителен
обект в Германия.Настоящата луксация,настъпила на 29 декември 2018 година се
явява всъщност трета по ред.В този смисъл съдът кредитира заключенето на вещото
лице Д-р М.,че след две предходни наранявания от този вид,те в последствие
рецидивират ситуативно.Което е по важно обаче експерта сочи,че поради
това, че той не е бил осигурен, по думите на лекуващия лекар, не му е направена
диагностична снимка. Т.е. по делото не е налице диагностична снимка, която да
удостоверява, че тази става е била луксирана.Досежно степентта,в която е била
засегната двигателната функция на крайника,експерта сочи в съдебно заседание от
14.10.2020 година дословно „…Той е можел да ползва ставата и да извършва движения в нея, защото обективно е нямало
причини да бъде възпрепятствана функцията.
Т.е. ставата е била наместена, двигателната функция на мускулите и на
сухожилията не са били запазени и единствения проблем е била леката и средна
степен на болка. Не мога със 100% да кажа, че е имало луксация на ставата,
нямаме рентгенологична документация, защото има много отклонения в анатомията на раменната става
след първична луксация, при които ставата може частично да излиза, да не излиза
цялата глава, а частично да се загнездва на предния ръб на гленоида, тогава пак
човек усеща едно щракване, пак се вижда някаква лека деформация, но това не е
луксация…“
От съвкупната преценка на горните
данни съдът намира,че липсват безспорни и категорични доказателства за
съставомерно по член 129,ал.1 от НК деяние,извършено от двамата подсъдими.От
една страна,липсва рентгенова снимка на увредената ръка непосредствено след
инцидента,тъй като пострадалия не е бил здравно осигурен.Това е доказателствена
непълнота,която не може да бъде отстранена във въззивната инстанция.От друга
страна,вещото лице по допълнителната СМЕ не е напълно категорично изобщо имало
ли е луксация,от друга страна обективно двигателната функция на крайника не е
била затруднена за период,по дълъг от 30 дни,съгласно константната съдебно
практика,за да е съставомерно от обективна страна деянието по член 129,ал.1 от
НК.
Предвид всичко
посочено, настоящата
инстанция направи изводи
досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното обвинение
инкриминирано деяние. По аргумент от чл.303,ал.1 от НПК присъдата не може да се основава на предположения.
Когато са извършени всички възможни и необходими процесуално – следствени
действия за разкриване на обективната истина, но въпреки това крайните изводи
относно даден съставомерен признак от престъплението са колебливи и
неподкрепени от наличната по делото доказателствена маса, то единствено
възможният изход от решаване на делото е постановяването на оправдателна
присъда,което и
настоящия въззивен състав направи.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК……………………………