Р Е Ш Е Н И ***, 27.06.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 06.06.2017 г. в състав:

Окръжен съдия  Павел Ханджиев

при секретаря Т.М., като разгледа гр. д. № 1733/2016 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на С.П.С., ЕГН **********,***, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, със съдебен адрес:***-63, офис № 1, чрез адв. Хр. Минчев, против Т.Д.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***.

Ищецът С.С. твърди, че с ответницата Т.Р. са бивши съпрузи - сключили са брак на 21.11.2004 г., който е бил прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 4909/2015 г. по описа на Районен съд Бургас. По време на брака с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том ІІ, рег. № 3190, дело № 219/2005 г. на нотариус Любка Костадинова, рег. № 247 на НК, с район на действие РС Бургас, те придобили УПИ ІV-297,295 в кв. 14 по плана на в.з. Минерални бани, кв. Ветрен, гр. Бургас, с площ от 762 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-92/12.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, площ на имота 779 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за вилна сграда, със съседи: ПИ 07079.701.100, 07079.701.99, 07079.701.415 и 07079.701.97.

Върху закупения имот по време на брака въз основа на разрешение за строеж № И-182/18.11.2005 г. била построена жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 146 кв.м., представляваща СОС 07079.707.98.1, ведно с прилежаща второстепенна постройка СОС 07079.701.98.2, и други подробрения в имота. Жилищната сграда била въведена в експлоатация с Удостоверение № 287/26.10.2009 г. и била ползвана като семейно жилище по смисъла на СК. При прекратяване на брака страните постигнали споразумение за ползването на семейното жилище, като то било предоставено на ищеца, който се задължил да плаща на бившата си съпруга месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 520 евро месечно от 01.04.2016 г. до навършване на 20 г. възраст на детето на страните. До момента на образуване на това дело ищецът платил наем за периода април - септември 2016 г.

Ищецът твърди, че е придобил поземления имот изцяло с лични средства, получени от продажба на собствен недвижим имот преди сключването на брака и дарени средства от майка му, предназначени за закупуване на поземлен имот във вилна зона около Бургас за изграждане на къща. На 08.11.2004 г., т.е. преди брака, ищецът продал с нотариален акт № 188, том ІV, рег. № 4790, нот. дело № 711/2004 г. на нотариус Бинка К., рег. № 290 на НК, с район на действие БРС, свой собствен недвижим имот в с. Винарско, Община Камено, за сумата 15000 лв, получена в брой. С договор от 05.06.2005 г., сключен в Хановер, Германия, майката на ищеца му дарила сумата 10000 евро. Било уговорено в договора сумата да се използва за специална цел - закупуване на недвижим имот, земя - в околностите на гр. Бургас, предназначен за изграждане на къща - вила. Сумата била предадена при сключването на договора. С тези изцяло лични средства ищецът закупил поземления имот във в.з. Минерални Бани. Индиция за това било, че в нотариалния акт било посочено, че цената е заплатена изцяло и в брой от купувача С.С..

Ищецът твърди, по-нататък, че къщата и допълнителни постройки са изградени върху поземления имот от трето лице вместо изпълнение на негово задължение към ищеца.  На 01.11.2006 г. ищецът сключил с “Приста корект” ЕООД, ЕИК *********, договор за строителство в закупения поземлен имот на вилна сграда (груб строеж и довършителни работи) съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № И-182/18.11.2005 г. Договорено било възнаграждение за строителя в размер на 337568,05 лв, което да се плати при завършване на строежа и съставяне на акт обр. 15. На 10.10.2007 г. между ищеца и “Приста корект” ЕООД бил сключен друг договор - Рамков договор за посредничество, съгласно който ищецът приел да извършва посредничество, изразяващо се в в осигуряване на клиенти за възложителя за сключване на договори за строителни услуги. По този договор било уговорено възнаграждение в размер на 2,5 % от стойността на сключените договори с клиенти, без ДДС, като за договори на стойност над 1000000 лв възнаграждението се редуцирало до 1,7 % без ДДС. Уговорено било възнаграждението да се плаща в 14-дневен срок от сключването на договора за строителни услуги. Уговорено бил всеки отделен случай на осъществено посредничество да се удостоверява с подписването на двустранен протокол, в който се отбелязват данни за клиента, сключването на договор за строителство, стойността на строителството и размера на възнаграждението за посредника за конкретния случай.

Въз основа на Рамковия договор за посредничество ищецът осигурил трима клиенти - търговски дружества, които сключили с “Приста корект” ЕООД договори за строителни услуги. За тези договори били съставени и съответните протоколи: (1) Протокол № 1/21.12.20078 г. с клиент “Г56 дивелопментс” ООД, ЕИК *********; договор от 21.12.2007 г. за груб строеж и съпътстващи работи на обект “Олд Несебър хилс” на стойност 8410360,25 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 142976,12 лв; (2) Протокол № 2/04.11.2008 г. с клиент “Шор къмпанис” ЕООД, ЕИК *********; договор за от 04.11.2008 г. за строителство на обект “Курортен комплекс Пенелопи 1 и Пенелопи 2” на стойност 2906022,98 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 49402,39 лв и (3) Протокол № 3/17.11.2008 г. с клиент “Г56 дивелопмънтс” ООД, ЕИК *********; договор от 17.11.2008 г. за довършителени работи, инсталации и вертикална планировка на обект “Олд Несебър хилс” на стойност 8725476,19 лв без ДДС и възнаграждение за посредника 148333,10 лв.

На 20.03.2009 г. между ищеца и третото лице “Приста корект” ЕООД било сключено Споразумение за изменение на договора за строителство от 01.11.2006 г. и Рамковия договор за посредничество от 10.10.2007 г. Със споразумението страните уговорили, че на осн. чл. 65 ЗЗД “Приста корект” ЕООД вместо да заплати на С. дължимото възнаграждение по рамковия договор ще му предостави строителни услуги по договора за строителство между тях. Вилната сграда с подобренията, която била въведена в експлоатация на 26.10.2009 г., се явявала изградена и придобита срещу лично вземане на ищеца С. срещу строителната фирма върху негов личен поземлен имот. Поради това сградата заедно с прилежащата постройка и подобрения били собственост на ищеца.

След като семейното жилище било лична собственост на ищеца, не били налице предпоставките за възникване на наемно правоотношение между съпрузите по реда на чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 56 СК. Поради това ищецът приема, че ответницата му дължи връщане на сумата 7069,12 лв, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г. на отпаднало основание.

Ищецът отправя следните искания:

(1) да се установи в отношенията между страните, че той е изключителен собственик на придобития по време на прекратения брак с ответницата УПИ;

(2) да се установи в отношенията между страните,  че той е изключителен собственик на придобита по време на прекратения брак с ответницата вилна сграда ведно с второстепенна постройка и подобрения и 

(3) да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 7069,12 лв, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г.

Претендираните от ищеца права се основават на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК по отношение на първите два установителни иска и на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД по отношение на осъдителния иск.

Ответницата Т.Р. е представила писмен отговор на исковата молба, като повдига следните възражения.

Оспорва иска за изключителна собственост на ищеца върху поземления имот. Възразява, че няма доказателства за влагане на сумата 15000 лв, която ищецът получил от продажба на свой имот, в закупуването на дворното място. Между двете сделки били минали почти десет месеца, а покупната цена на дворното място била 2000 лв.

Твърди, че от край на 2002 г. са живели с ответника на съпружески начала в едно домакинство, като на 23.10.2003 г. се родила дъщеря им Радина. На 27.11.2003 г. двамата закупили апартамент в гр. Бургас, ж.к. Лазур ул. Батак № 4, с площ 94,54 кв.м. за сумата 49036,30 лв и заживели в него. Ответницата била трудово ангажирана през цялото време, като се грижела за домакинството и за отглеждането на детето.

Представеният договор за дарение от 05.06.2005 г., сключен в Германия, бил антидатиран и съставен с цел доказване тезата на ищеца. Сумата 10000 евро не била дарявана на ищеца и не е послужила за закупуване на дворното място. Такава сума не е била и нужна, тъй като за него са платени 2000 лв. Тази сума не била декларирана от ищеца пред митническите органи съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10/16.12.2003 г.

Оспорва иска за изключителна собственост на къщата, допълнителните постройки и подобрения в имота. Твърди, че жилищната сграда е пета категория, заради което не било задължително да бъде построена от строителна фирма, вписана в Камарата на строителите. Страните решили тя бъде изградена по стопански начин. по тази причина никъде в документите за регистрация на строежа и за узаконяването му “Приста корект” ЕООД не фигурира като строител или изпълнител. С декларация от 01.11.2006 г. ищецът е посочил, че строителството ще се извършва по стопански начин, с наети специалисти за отделните СМР. Представеният договор с “Приста корект” ЕООД също бил от 01.11.2006 г. Към тази дата обаче жилищната сграда вече била построена и завършена изцяло. Строежът започнал още в края на 2005 г., а към края на 2006 г. семейството вече се било нанесло и посрещнало коледните и новогодишни празници в къщата. “Приста корект” ЕООД не било по никакъв начин ангажирано със строителството и не е извършвало никакви СМР. По тази причина ищецът не представял протоколи обр. 19, количествено-стойностни сметки или фактури.

На 03.06.2005 г. ищецът регистрирал “Радине - транс” ЕООД, на което бил едноличен собственик на капитала и управител. Ищцата, нейният баща Димо Георгиев Р. и сестра й Ваня Д.Р. работели в това дружество. То се занимавало и изпълнявало строителни дейности и точно работниците и бригадите, които дружеството ползвало, извършили основната част от грубия строеж. За повечето закупени материали и изпълнени дейности фактури се издавали на “Радине - транс” ЕООД. Със строежа на къщата се занимавал строителният техник Иван В., който нямал нищо общо с “Приста корект” ЕООД.

Не отговаря на действителността, според ответницата, твърдението на ищеца, че къщата е построена с негови лични средства.  На 11.01.2006 г. - по време на строителството и на брака между страните - те изтеглили кредит от ДЗИ Банк АД в размер на 97000 лв със срок на погасяване 240 месеца, който обезпечили с ипотека върху описания по-горе апартамент в гр. Бургас, ж.к. Лазур. На 30.06.2006 г. двамата продали недвижим имот, който притежавали в СИО - 75,05 кв.м. ид.ч. от поземлен имот в гр. Свети Влас ведно с къща - за сумата 50000 лв. На 13.12.2006 г. продали и имот, който притежавали в СИО - жилище с площ от 77,56 кв.м. в гр. несебър - за сумата 60337 лв и жилище в к.к. Слънчев бряг - изток - за сумата 66615 лв.

Ответницата твърди, че представените от ищеца договор за дарение, договор за строителство, рамков договор за посредничество, протоколи и споразумения за даване вместо изпълнение  не съществували в правния мир към датата, посочена в тях. Те били съставени сега, за да подкрепят тезата на ищеца, че двата имота са придобити с негови лични средства, но проличавала “тяхната нагласеност и прозрачност”.

В договора с “Приста корект” ЕООД не бил предвиден аванс от възложителя, каквато била обичайната практика. Не били представени никакви доказателства за реално извършено строителство. Изкопните работи били извършени от “Радине - транс” ЕООД. Бетонът бил положен от “Домостроене” АД. Вратите, прозорците и витрините се доставили и монтирали от “Карабулев” ООД. Голяма част от довършителните работи били ангажимент на самата ответница, например поръчването на гранитогрес и фаянс. Озеленяването било изпълнено от “Козарови” ООД от с. Равда, а басейнът бил направен от една бригада от кв. Долно Езерово.

Не били представени от ищеца акт обр. 15 и двустранни приемателни протоколи с “Приста корект” ЕООД за действително извършени работи, а такива е следвало да се съставят съгласно чл. 7 от договора за строителство. В действителност бил съставен акт обр. 15 от 02.04.2009 г., в който като строител е посочен ищецът С.С., както и че обектът се извършва по стопански начин. В този акт “Приста корект” ЕООД не е посочено. Не били съставени и други актове и протоколи съгласно Наредба № 3.

Съгласно представената от ищеца обяснителна записка от 31.10.2005 г. приблизителната строителна стойност била 64500 лв, а възнаграждението по договора с “Приста корект” ЕООД - 337568 лв или пет пъти повече.

Споразумението за даване вместо изпълнение било сключено две години и половина след договора за строителство, без през това време да е платен аванс и без изпълнителят да потърси плащане.

Участниците в схемата, твърдяна от ищеца, били свързани лица. Към 20.03.2009 г. съдружници в “Приста корект” ЕООД били Цветан Стоилов и “Самора” АД, в което дружество акционер и член на СД е ищецът С.. Член на СД е и Златина Ненчева К., която е подписвала част от документите, представени от ищеца. Тя е била съдружник в “Приста корект” ООД, като на 13.02.2008 г. прехвърля дружествените си дялове на “Самора” АД и става управител на “Приста корект” ЕООД. “Шор къмпани” ЕООД е учредено от ищеца С.С., който е бил и негов управител. На 19.09.2007 г. ищецът е прехвърлил дружествените си дялове на “Самора” АД.

Ищецът, който твърдял пълна трансформация на лично имущество, носел доказателствената тежест да обори презюмирания от закона съвместен принос при придобиването му по време на брака. Съвместният принос можел да се изразява в различни форми като влагане на средства и труд, както и в полагане на грижи за децата и работа в домакинството. По време на съвместното съжителство ответницата се е грижела за семейството, била е постоянно трудово ангажирана, работила в домакинството и се е грижила за издръжката на детето и домакинството.

По отношение на предявения осъдителен иск ответницата оспорва съществуването на всяка една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и на тази по чл. 59 ЗЗД.

В заключение ответницата иска отхвърляне на исковете и присъждане на направените от нея разноски по делото.

Съдът е сезиран и дължи произнасяне по три кумулативно обективно съединени иска: (1) иск на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че ищецът е едноличен собственик на ПИ 07079.701.98; (2) иск на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че ищецът е едноличен собственик на сграда с идентификатор 07079.701.98.1, на постройка с идентификатор 07079.701.98.2 и на подобренията в имота и (3) за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата 7069,12 лв на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на  страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

Страните са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 21.11.2004 г. и е прекратен с развод от 01.04.2016 г. Не се спори, че те са живели на съпружески начала преди сключването на брака, като на 23.10.2003 г. е родена дъщеря им Радина. Не се спори, че от 2003 г. ответницата е трудово ангажирана, като видно от представената справка от ТД на НАП Бургас тя е била в трудови правоотношения със следните работодатели: Спектър 2004 от 2003 г., Радине - Транс от 2005 г., Евротрак лизинг от 2013 г. и Съдърланд глобъл сървисиз България от 2015 г. На 27.11.2003 г. с нотариален акт № 75/2003 г. на нотариус Стоян Желев те закупили апартамент в гр. Бургас, ж.к. Лазур, ул. Батак № 4, за сумата 49036,30 лв.

На 16.08.2005 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том ІІ, рег. № 3190, дело № 219/2005 г. на нотариус Любка Костадинова, рег. № 247 на НК, с район на действие РС Бургас, те придобили УПИ ІV-297,295 в кв. 14 по плана на в.з. Минерални бани, кв. Ветрен, гр. Бургас, с площ от 762 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр. Бургас, като заплатили продажна цена от 2000 лв.

Спори се относно произхода на средствата, с които е закупен поземленият имот. В тази връзка се установява, че на 08.11.2004 г. с нотариален акт № 188 по нот.д. № 711/2004 г. на нотариус Бинка К., рег. № 290, Бургас, ищецът преди брака с ответницата е продал свой собствен недвижим имот в с. Винарско за сумата 15000 лв, която получил в брой от купувача. Представя се, на следващо място, от ищеца договор от 05.06.2005 г. за дарение на парична сума между роднини, сключен между ищеца и неговата майка Николинка Шумахер в гр. Хановер, Германия, според който госпожа Шумахер е дарила на сина си сумата 10000 евро за закупуване на недвижим имот - земя в околностите на гр. Бургас, с цел изграждане на къща - вила, като му предала сумата в брой. Задължен по реда на чл. 190 ГПК ищецът не е представил валутна митническа декларация за внос на чуждестранна валута в размер на 10000 евро, получена в Германия през 2005 г., като е заявил, че такава декларация не се намира у него, тъй като той не бил длъжен да съхранява екземпляр от нея.

Не се спори между страните, че по време на брака им върху закупения поземлен имот те построили жилищна вилна сграда (идентификатор 07079.701.98.1) на два етажа със застроена площ от 146 кв.м.заедно с прилежаща второстепенна постройка (07079.701.98.2) и други подобрения. Строителството се осъществило въз основа на разрешение за строеж № И-182/18.11.2005 г.

Страните спорят за това кога е извършено и приключило строителството. В тази връзка се установя следното: Разрешението за строеж е от 18.11.2005 г. На 01.11.2006 г. е сключен договор за възлагане на техническото ръководство от ищеца на техническия ръководител Иван В.. От същата дата е представената от ответницата декларация (л. 173) от ищеца, с която той декларира, че строителството ще се извърши по стопански начин. В констативен акт от 02.04.2009 г. за установяване годността на строежа (образец 15), също представен от ответницата, се съдържат данни за съставени актове обр. 12 и обр. 14 от 2007 г., за бетонов дневник, който е започнат на 15.11.2006 г. и завършен на 04.03.2007 г., за присъединяване на обекта към мрежата на ЕВН от 20.12.2006 г. В техническия паспорт на вилната сграда от 15.10.2009 г., също представен от ответницата, се съдържат данни за различни сертификати и удостоверения за качество на вложени материали и продукти, които документи носят дати от 2006 г. до 2009 г. Представени са актове обр. 12 от 16.04.2007 г. и 20.04.2007 г., както и Удостоверение № 287/26.10.2009 г. за въвеждане в експлоатация, издадено от Община Бургас. Доведените от ищеца свидетели Златина К. и Иван В. дават показания, че строителството на сградата е продължило от 2006г. до 2009 г. Свидетелите Димо Р. и Ваня Р., баща и сестра на ответницата, дават показания, че “цялото строителство с обзавеждането” приключило през м. декември 2006 г., след което цялото семейство, в т.ч. и тези двама свидетели, празнували Коледа на 2006 г. и посрещнали новата 2007 г. в процесната сграда. При така събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че строителството на вилната сграда в имота е осъществено в периода от 2006 г. до 2009 г., каквато е позицията на ищеца. Този извод се подкрепя от представените писмени доказателства, в т.ч. такива, които имат официален характер. Тезата на ответницата, че строителството е приключило още в края на 2006 г., не намира подкрепа от представените доказателства и е нелогична. Тя е подкрепена единствено от показанията на близки роднини на страната.

Страните спорят за това как и с какви средства е построена вилната сграда заедно с прилежащата постройка и подобренията.

Според ищеца строителството е осъществено от “Приста корект” ЕООД, ЕИК *********, по силата на договор за строителство от 01.11.2006 г., с който ищецът възложил на дружеството строителството на вилната сграда, а дружеството се съгласило да го изпълни със свои сили, средства и материали (чл. 1). Уговорено било възнаграждение за строителя в размер на общо 337568,05 лв, която следвало да се плати при завършването на строежа и съставянето на акт обр. 15, както и на двустранен приемателен протокол между възложителя и изпълнителя. Страните уговорили (чл. 12) приемането на строежа да стане при спазване на изискванията на Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ, вкл. съставяне на актове за скрити работи, протоколи, сертификати и пр., в т.ч. и съставяне на приемо-предавателен протокол за приемането на всеки етап от строителството. Представени са оферта за груб строеж и оферта за довършителни работи, подписани двустранно. Ищцовите свидетели К. и В. обясняват пред съда, че строителството е изпълнено от “Приста корект” ЕООД.

Според ответницата строителството е осъществено по стопански начин, като част от СМР са изпълнени от “Радине - транс” ЕООД, дружество в което ищецът е едноличен собственик на капитала и в което са работили ответницата, нейният баща и сестра й, а за отделни строителни дейности са били ангажирани съответни специалисти и бригади. В подкрепа на това твърдение са декларацията на ищеца от 01.11.2006 г.; актовете обр. 12 и актът обр. 15, който не съдържа посочване на друг, различен строител от възложителя С., и показанията на свидетелите Р. и Р..

Установява се, че по време на брака и преди започване на строителството, на 11.01.2006 г., съпрузите са изтеглили ипотечен заем в размер на 97000 лв, който обезпечили с ипотека върху недвижим имот (нотариален акт № 5/11.01.2006 г. на нотариус Атанас Димов). На 30.06.2006 г. те продали свой недвижим имот в гр. Свети Влас за сумата 50000 лв (нотариален акт № 49/30.06.2006 г. на нотариус Мария Бакърджиева). На 13.12.2006 г. те продали други два свои недвижими имота  в гр. Несебър за сумите, съответно 60377 лв и 66615 лв (нотариални актове от 13.12.2006 г. на нотариус Мария Бакърджиева).

С утвърденото споразумение по чл. 51, ал. 1 СК страните по повод развода се съгласили процесният имот, явяващ се тяхно семейно жилище, да се предостави за ползване на ищеца, който ще заплаща на ответницата месечен наем в размер на 520 евро, считано от 01.04.2016 г. до навършване на 20-годишна възраст на детето Радина. Ответницата се снабдила с изпълнителен лист и пристъпила към принудително изпълнение на дължимите суми за наем. Било образувано изп.д. № 20162120400366 на РС Бургас и на ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение. За периода м. април 2016 г. - м.октомври 2016 г. ищецът платил на ответницата общо сумата 7069, 12 лв наем.

При така установените правнорелевантни факти се налагат следните правни изводи:

По исковете на осн. чл. 23, ал. 1 СК:

Иска се установяване на лична собственост на ищеца върху имоти, придобити по възмезден начин по време на прекратения брак, като се отрича приноса на ответницата за придобиването. За целта е необходимо да се обори презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а според ал. 3: съвместният принос се предполага до доказване на противното. По този начин законът установява едно оборимо предположение. Тежестта на доказване е разместена: съпругът, който оспорва приноса на другата страна, е този, който трябва да установи отрицателен факт – липса на принос. Доказването следва да бъде пълно, убедително, категорично, защото е необходимо да се опровергае предположение, почиващо на обичайното, най-често срещаното и типично развитие на отношенията между хората. Такова доказване в случая ищецът не провежда успешно. Съгласно чл. 21, ал. 2 СК “съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството”. Следователно, за да се приеме, че ответницата по делото не е допринесла за придобиването на поземления имот и на постройките и подообренията върху него, беше необходимо ищецът да докаже невлагане на средства, неполагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството от страна на ответницата.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че по време на брака ответницата е полагала труд по трудов договор с различни работодатели, вкл. с търговско дружество, което е било управлявано от съпруга й, който е бил и едноличен собственик на капитала му. Липсват въведени от ищеца твърдения, че бившата му съпруга не е полагала грижи за общото им домакинство и дъщеря им. Може да се направи обосновано предположение, че тя е била ангажирана с финансовите и имуществени аспекти на брачния живот, тъй като продадените през 2006 г. три недвижими имота в гр. Свети Влас и гр. Несебър са били придобити от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност.

Ищецът не успя да докаже, че поземленият имот е бил придобит изцяло с негови лични средства. Не се доказа, че цената на поземления имот, придобит на 16.08.2005 г., в размер на 2000 лв е била платена със средствата, които ищецът е получил от продажбата на свой недвижим имот, продаден на 08.11.2004 г., за сумата 15000 лв. Двете суми са платени/получени в брой и между двете сделки са изминали девет месеца, поради което връзка между двете плащания не може да се установи. Не се доказа, по-нататък, че цената на поземления имот е била платена от ищеца със средства, дарени му от неговата майка. Представеният договор за заем е непротивопоставим на ответницата, която го оспорва, защото представлява частен документ, в съставянето на който тя не е участвала. Този документ съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК няма достоверна дата за ответницата. Съдът не споделя виждането, изразено от ищеца, за това, че ответницата няма качество на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, и неговото тълкуване на решение № 235/04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в писмената защита. Тълкуването на ищеца е твърде тясно и не държи сметка на духа на закона. Ответницата се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, защото заедно с ищеца е придобила право на собственост в режим на СИО, което би могло да възникне за нея, само ако възникването предшества датата на договора за заем между ищеца и майка му. Ответницата би могла да бъде увредена от хипотетичното антидатиране на договора, ако въз основа на договора се приеме, че правото е придобито само от ищеца с негови лични средства. Ето защо договорът не може да й се протипостави при липсата на достоверна дата. В този смисъл - Решение № 177/13.06.2012 г. по гр.д. № 1672/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Наред с това следва да се вземе по внимание, че ищецът, върху когото пада тежестта да докаже това обстоятелство, не ангажира други, различни доказателства, които обсъдени заедно с договора да доведат до извод, че действително е получил пари в заем. Ищецът не представи митническа валутна декларация за внос на парите, не удостовери влагане на сумата в банка или декларирането й с годишна данъчна декларация и т.н.

По тези съображения съдът намира, че презумпцията за съвместен принос на ответницата при придобиването на поземления имот във в.з. Минерални бани, не е оборена. Ищецът не успя да докаже, че имотът е придобит с изцяло негови лични средства и първия му иск е неоснователен.

Ищецът не успя да докаже, че вилната сграда, допълнителната помощна постройка и подобренията върху поземления имот са придобити изцяло с негови лични средства.

Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. След като ответницата съобразно с приетото по-горе е била съсобственик с ищеца на поземления имот (земята), тя по приращение става собственик на постройките и насажденията. За да се приеме “друго”, ищецът следваше да установи, че е осъществил строителството без “съвместен принос” от страна на ответницата.

Съдът приема въз основа на обсъдените по-горе доказателства, че съпрузите са построили процесните постройки по стопански начин, ангажирайки отделни специалисти и бригади за съответните СМР, без в строителството да е било ангажирано търговското дружество “Приста корект” ЕООД. Този извод следва от съвкупния анализ на писмените доказателства и свидетелските показания. Писмените доказателства в подкрепа на тезата на ищеца за това, че СМР са изпълнени от “Приста корект” ЕООД, се свеждат до договор за строителство от 01.11.2006 г. и две оферти, подписани от представител на това дружество и ищеца. По съображенията, изложени по-горе, тези частни документи няма достоверна дата за ответницата и не могат да й се противопоставят. При това положение показанията на свидетелите К. и В. не се подкрепят от никакви други доказателства. От друга страна показанията на свид. Р. и Р. относно стопанския начин, по който е осъществено строителството се подкрепят от множество писмени доказателства, които носят подписа на ищеца - декларация за начина на строителство и актове, съставяни в хода на строителството. Във всички тези документи като единствен “строител” е посочен ищецът С.С.и нито веднъж не е посочено “Приста корект” ЕООД. Това обстоятелство е трудно обяснимо, при положение че в представения от ищеца договор за строителство са предвидени изрично задължения на строителя за съставяне на актове и подписване на протоколи за всеки етап от строителството. Пълната липса на такива документи прави тезата на ищеца недостоверна, а насрещното доказване на ответницата - успешно.

След като строителството е осъществено по стопански начин, всички фактически твърдения на ищеца за уговорки с “Приста корект” ЕООД по договор за посредничество, за възникнали вземания на ищеца против дружеството и за последващо прихващане са без правно значение. Поради това и съдът не обсъжда доказателства, представени от страните в тази връзка. За пълнота може да се отбележи, че дори в хипотеза на действително изпълнено строителство от страна на “Приста корект” ЕООД и действително плащане на строителството само от ищеца чрез прихващане през 2009 г., това не би довело до различни изводи относно вещните права на ответницата. Собствеността върху сграда при строителство се придобива със завършването на грубия строеж. Плащането на възнаграждението на строителя не се отразява по никакъв начин на правото на собственост. Отнесено към случая, това означава, че хипотетичното плащане на цената на строителството само от ищеца, би могло да доведе до възникване на негови облигационни вземания против ответницата, но не и да я лиши от правото на собственост, придобито на осн. чл. 92 ЗС и чл. 21, ал. 1 СК.

В крайна сметка презумпцията за съвместен принос на ответницата при придобиването на постройките в поземления имот във в.з. Минерални бани, не е оборена. За строителството, извършено по стопански начин, съпрузите са разполагали със средствата от договора за ипотечен кредит (97000 лв) и от продажбата на три недвижими имоти (176952 лв) или общо 273952 лв. Ответницата е имала доходи от трудово възнаграждение. Няма събрани доказателства, а липсват и такива твърдения, тя да не е полагала грижи за домакинството и за детето на страните. Ищецът не успя да докаже липсата на съвместен принос и че имотът е придобит с изцяло негови лични средства, поради което и вторият му иск е неоснователен.

По иска на осн. чл. 55, ал. 1, предл .3 ЗЗД:

Тази претенция е неоснователна, тъй като не се се установява отпадане на основанието, на която ответницата е получила исковата сума - договор за наем на недвижим имот, инкорпориран в споразумение по чл. 51, ал. 1 СК.

Поради неоснователност на предявените искове те ще се отхвърлят, а на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата ще се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 5000 лв съобразно с доказателствата и представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 23, ал. 1 СК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.П.С., ЕГН **********,***, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, със съдебен адрес:***-63, офис № 1, чрез адв. Хр. Минчев, против Т.Д.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, както следва:

(1) за установяване в отношенията между страните, че С.П.С. е изключителен собственик на придобития по време на прекратения брак с Т.Д.Р. недвижим имот, а именно: УПИ ІV-297,295 в кв. 14 по плана на в.з. Минерални бани, кв. Ветрен, гр. Бургас, с площ от 762 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-92/12.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, площ на имота 779 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за вилна сграда, със съсеи: ПИ 07079.701.100, 07079.701.99, 07079.701.415 и 07079.701.97;

(2) за установяване в отношенията между страните, че С.П.С. е изключителен собственик на придобития по време на прекратения брак с Т.Д.Р. недвижим имот, а именно: жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 146 кв.м., представляваща СОС 07079.707.98.1, ведно с прилежаща второстепенна постройка СОС 07079.701.98.2, и други подробрения, изградени в ПИ с идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-92/12.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3 и

(3) за осъждане на Т.Д.Р. да заплати на С.П.С. сумата 7069,12 лв, получена от нея като наем за сградите за периода април-октомври 2016 г.,

като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********,***, в.з. Минерални бани, ул. Единадесета № 3, със съдебен адрес:***-63, офис № 1, чрез адв. Хр. Минчев, да заплати на Т.Д.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата 5000 лв - разноски по делото.

Решението може да се обжалва от страните пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

Окръжен съдия :