№ 682
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В.Н., срещу
разпореждане от 10.02.2022г. в Заповед №1006 от 10.02.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№796 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, ХХIII гр. с., с което е
било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
П.А.А., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 26, 82 лв. –
неустойка по Допълнително споразумение от 14.05.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена; сумата от 61, 62 лв. - неустойка при прекратяване на
договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************; сумата от 112, 47 лв. – неустойка при прекратяване на
договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************; сумата от 52, 57 лв. – неустойка по Допълнително
споразумение от 17.07.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена;
1
сумата от 112, 47 лв. – неустойка при прекратяване на договора по 2 вина на
абоната по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**************; сумата от 79, 29 лв. - неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**************, сключен на 20.08.2018 г.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена; сумата от 236, 95 лв. – неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, сключен
на 06.03.2019 г., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена; сумата от 67, 47 лв. -
неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*************; сумата от 357, 49 лв. –
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****************, сключен на 12.09.2019 г., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена; сумата от 124, 98 лв. - неустойка при прекратяване на
договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****************; сумата от 366, 16 лв. – неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*************, сключен на 12.09.2019
г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена; сумата от 124, 98 лв. - неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*************; сумата от 157, 19 лв. – неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, сключен
на 12.09.2019 г., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена; сумата от 47, 36 лв. -
неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*************. В частната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска
същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за
изпълнение съобразно подаденото заявление.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за претендираните вземания за неустойки, първоинстанционният съд е
изложил съображения, че клаузите в договорите, предвиждащи
2
дължимост на претендираните вземания за неустойки и разлики в цените,
са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави и
неравноправни.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът
следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или добрите нрави, и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. Съгласно формираната съдебната
практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II
т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./
при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за
нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на
клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая
заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
предвиждащи че в случай на прекратяването им преди изтичане на срока
им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на
оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по
техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
Настоящият състав на съда споделя изложените от първоинстанционния
съд съображения за нищожност на посочената клауза поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката
няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
а се превръща в средство за неоснователна обогатяване за оператора,
който получава правото да претендира и получи уговорените месечни
абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по-
висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за
тях. В този смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна
практика по спорове за дължимост на неустойка, формирана по сходен
начин, по договори за наем и лизинг, която практика следва да намери
приложение по аналогия и в настоящия казус. Ето защо правилно
3
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като
същото противоречи на закона и добрите нрави. Според настоящия
състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са и
неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП.
Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три
стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е
съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би
претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по
самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на
последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната,
които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни
и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен
договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на
неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.
„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на
договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от
потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при
изпълнение на договора. Ето защо заповед за изпълнение по отношение
на претендираните вземания за неустойки поради предсрочното
прекратяване на договорите не следва да бъде издавана и по тези
съображения.
Правилно първоинстанционният съд е приел за нищожни поради
противоречието им с добрите нрави и клаузите от процесните договори,
предвиждащи че в случаите на предоставено устройство потребителят
дължи такава част от разликата между цената на устройството без
абонамент съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него цена в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия
срок на договора. В тази връзка в обжалваното разпореждане са изложени
подробни съображения, които настоящият състав на съда споделя. В
допълнение към същите следва да се посочи, че е налице обоснована
вероятност посочените клаузи да са и неравноправни съгласно чл.143,
4
ал.2, т.13 от ЗЗП. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на
устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, както и
да получи за устройството значително по- висока от първоначално
определената му и уговорена между страните цена, препращайки към
едностранно изготвена от търговеца „ценова листа“. Ето защо заповед за
изпълнение по отношение на претендираните вземания за разлики в
цените на предоставени за ползване устройства с отстъпка от
стандартната цена не следва да бъде издавана.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.02.2022г. в Заповед
№1006 от 10.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. №796 по описа за 2022г. на Пловдивски районен
съд, ХХIII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу П.А.А., ЕГН **********, за следните суми: сумата
от 26, 82 лв. – неустойка по Допълнително споразумение от 14.05.2018 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена; сумата от 61, 62 лв. - неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************; сумата от 112, 47 лв. – неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************; сумата от 52, 57 лв. – неустойка по
Допълнително споразумение от 17.07.2018 г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +************, представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена;
сумата от 112, 47 лв. – неустойка при прекратяване на договора по 2 вина на
абоната по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**************; сумата от 79, 29 лв. - неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**************, сключен на 20.08.2018 г.,
5
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена; сумата от 236, 95 лв. – неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, сключен
на 06.03.2019 г., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена; сумата от 67, 47 лв. -
неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*************; сумата от 357, 49 лв. –
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****************, сключен на 12.09.2019 г., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена; сумата от 124, 98 лв. - неустойка при прекратяване на
договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +****************; сумата от 366, 16 лв. – неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*************, сключен на 12.09.2019
г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена; сумата от 124, 98 лв. - неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*************; сумата от 157, 19 лв. – неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, сключен
на 12.09.2019 г., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена; сумата от 47, 36 лв. -
неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*************.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6