Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261532 04.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2178 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш., чрез пълномощника
си а. Н. е предявил против А.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване на установено, че
ответникът дължи сумата от 180,05 лева-
главница, дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда- 20.11.2019 г. до окончателното погасяване,
която сума е присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр. дело №
18927/2019 г. на ПдРС. Претендира
разноски.
Ищецът твърди,
че между страните били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**** за срок 24 месеца по план „Резерв Стандарт 39.99 с
тарифиране на интервали 60 секунди“, със стандартен месечен абонамент в размер
на 39,99 лв. и с 62,51% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.
Ответницата не изпълнила задълженията си по договора в общ размер на сумата от
158,20 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 15.05.2017 г. – 14.08.2017 г., формирана както следва: 28,10 лв.
– неплатена абонаментна такса за отчетен период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г.;
100,06 лв. – неплатени използвани услуги извън абонаментния план за отчетен
период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г., включващи разговори към други национални
мобилни мрежи, разговори към „Грижа за клиента“, разговори с „Теленор“,
разговори с фиксирани мрежи и други услуги с добавена стойност; 15 лв. –
неплатена абонаментна такса за периода 15.06.2017 г. – 14.07.2017 г.; 0,06 лв.
– неплатени използвани услуги извън абонаментния план за отчетен период
15.06.2017 г. – 14.07.2017 г., включващи разговори към „Грижа за клиента“;
14,98 лв. – неплатена абонаментна такса за периода 15.07.2017 г. – 14.08.2017
г.
На 12.01.2016
г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****
за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 650“ и със стандартен месечен
абонамент в размер на 6,99 лева. Ответницата не изпълнила задълженията си по
договора в общ размер на сумата от 21,85 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси за периода 15.05.2017 г. – 14.08.2017 г., формирана както следва: 7,89
лв. – неплатена абонаментна такса за периода 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г.;
6,98 лв. – неплатена абонаментна такса за периода 15.06.2017 г. – 14.07.2017
г.; 6,98 лв. – неплатена абонаментна такса за периода 15.07.2017 г. –
14.08.2017 г.
Във връзка с
посочените вземания, били издадени следните фактури: фактура №
**********/15.06.2017 г., с падеж на плащане – 30.06.2017 г.; фактура №
**********/15.07.2017 г., с падеж на плащане – 30.07.2017 г. и фактура №
**********/15.08.2017 г., с падеж на плащане – 30.08.2017 г.
Предвид
липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 18927/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр. с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
10181/21.11.2019 г. за сумата от 180,05 лева – главница, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 20.11.2019
г. до окончателното плащане и разноски. Доколкото заповедта била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество били предявени
настоящите установителни искове. Моли се за уважаване на претенциите в пълен
размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата
молба, като счита предявените искове за неоснователни и недоказани. В представените
в исковата молба копия на договорите между страните, не са положени подписи на
ответницата на всички места за полагане на подписа на потребителя, указани в
договора. Счита, че това е нарушение на ЗЗД и прави договора нищожен и
невалиден поради липса на съгласие. Твърди, че ответницата е подведена да
сключи неизгоден договор за общите условия на „Теленор България“ ЕАД, като не
може веднъж подписан договор с определени условия да се променят условията в
него по време на действието му с публикации в интернет сайта на ищцовото
дружество; в договора за Общите условия, раздел ХІІ Права на потребителите
изброените клаузи са във вреда на потребителя, не се дава възможност на
потребителя да прекрати договора, когато е недоволен от предоставените услуги и
не може да бъде задължен да заплати неизползваните услуги до изтичане на срока
на договора. Твърди, че ищцовото дружество нарушава изискванията за
взаимоизгодност на условията на договорите по ЗЗД и налага несправедливи клаузи
в договора като монополист. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени на
базата на нищожни договори и ищцовото дружество бъде осъдено да заплати
направените разноски в настоящото съдебно производство. Прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищцовата страна а.ски хонорар.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 18927/2019 г. по описа на ПдРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Като писмени доказателства по делото
са приети договори за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 04,12,2015 г.
и с предпочетен номер +**** от дата 12,01,2016
г., фактури с № № **********/15.06.2017 г., с падеж на плащане – 30.06.2017
г.; **********/15.07.2017 г., с падеж на
плащане – 30.07.2017 г.; **********/15.08.2017 г., с падеж на плащане –
30.08.2017 г., общи
условия.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Видно
от представените договори за мобилни услуги от 04,12,2015 г. и 12,01,2016 г.,
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите за
мобилни услуги се съдържат описание на тарифните планове, ценовите условия,
като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите. В този смисъл не са налице твърденията в отговора за
наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради неравноправни и
несправедливи клаузи, същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Ответникът
не оспорва исковете по размер. По делото липсват данни ответникът да е погасил
сумите по договорите, а и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски.
Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, следва да
се приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като конкретни
суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват
не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключен договор, по
който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
От
фактури с № № **********/15.06.2017 г., ; **********/15.07.2017 г. и **********/15.08.2017 г. се установява, че по тях има неплатен
остатък от общо 180,05 лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода 15.05.2017 г. –
14.08.2017 г. Поради това
така предявения установителен иск следва да бъде уважен изцяло като доказан по
основание и размер.
Като законна последица ще се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 20.11.2019 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 25 лева, 360 лв. а.ско възнаграждение,
което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, депозит
за особен представител -300 лв.
Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Поради
това следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 18927/19
г. по описа на ПдРС разноски, които са в общ размер от 385 лева.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед № 10181 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.11.2019 г. издадена по частно гр.
дело № 18927/2019 г. на ПдРС, А.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост”
4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш., сумата от 180,05 лева- главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 15.05.2017 г.
– 14.08.2017 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +**** и договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.11.2019 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
разноските в заповедното производство възлизащи общо на сумата от 385 лева,
както и разноските по настоящото дело възлизащи общо на сумата от 685 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Банкова сметка, ***, съгл. чл. 236,
ал. 1, т. 7 ГПК:
IBAN: ***, при „Ситибанк Европа” АД
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ