Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 05.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното
заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа гр.д. №
12406/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.И.А. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 18.10.2010г., настъпило в следствие противоправното
поведение на Р.Б.Х., като водач на л.а. с ДК № ******, чиято гражданска
отговорност към момента на настъпване на произшествието не е била застрахована.
Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания от
настъпилите увреждания на здравето както следва: травматичен шок, счупване на
таза, счупване на лявото бедро, счупване на лявата подбедрица, счупване на
типично място на лявата лъчева кост, пролапс на ректума през половия орган. Твърди,
че след произшествието, в резултат на множеството травми са били ограничени за
продължителен период от време възможностите й за осъществяване на елементарни
ежедневни нужди и животът й се променил. Счита, че справедливият размер на дължимото
й обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 140 000лева /увеличение на иска допуснато в о.с.з.
проведено на 14.05.2016г./ и претендира същото, както и лихва за забава от датата
на деликта- 18.10.2010г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът Г.Ф. оспорва иска. Оспорва
механизма на настъпване на произшествието, прави евентуално възражения за
съпричиняване изразяващо се в това, че ищцата е била пътник в автомобил, който
е управляван от неправоспособен водач и който е бил претоварен, както и в това,
че е била без поставен предпазен колан. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
Третото лице- помагач на ответника Р.Б.Х.
не взема становище по предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За уважаване на иска е необходимо
кумулативното установяване на следните факти, тежестта за доказване, на които е
у ищеца: 1/ настъпване на застрахователно събитие покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“- ПТП; 2/ същото да е настъпило в
следствие противоправното поведение на водач на МПС, по отношение на което към
датата на събитието не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“; 3/ увреждане на здравето на ищеца и претърпяване на болки и
страдания от него; 4 / причинна връзка между противоправното поведение на деликвента
и увреждането на здравето на ищеца.
На 21.10.2010г. е съставен протокол за ПТП № ГК- 11973, в
който е посочено, че на 18.10.2010г. в
19,45ч., в гр. Бурас, на ул. Т. Александров, срещу бензиностанция „Еко“ е настъпило ПТП с участник 1- л.а. „Фолсксваген“, с ДК № ******,
който е управляван от неправоспособен водач- Р.Б.Х. и участник 2- И.И.А., за която
е посочено, че е с фрактура на таза и лява подбедрица.
Според показанията на свидетеля Г.Б.Г.,
той живее на съпружески начала с ищцата И.И.А. и е брат на третото лице- помагач на ответника
Р.Б.Х.. Свидетелят сочи, че през 2010г. бил пътник в автомобила, който
претърпял катастрофа. В колата били шест човека и пътували от Граматиково,
където били на палатки, към гр. Бургас. Колата била натоварена, валяло дъжд.
Водачката Р. искала да избегне локва и колата се завъртяла и се въртяла около
50-60м. Когато колата спряла видsл,
че И. не е вътре, а е останала на 50 м. назад, където колата се е завъртяла.
Свидетелят сочи, че в автомобила седял отпред, а И. седяла отзад посредата, но
не знае дали е била с поставен предпазен колан. Дошла Бърза помощ и откарали И.
в болница, където се оплаквала от болки в крака и корема. Свидетелят сочи, че
след изписването И. не можела да се обслужва сама, цяла зима била на памперси
на легло, а след това три години се придвижвала с патерици. Според показанията
на свидетеля Г., И. и към момента на депозиране на показанията се оплаква от
болки и накуцва. Преди инцидента работела, а след това не.
Според заключението на автотехническата
експертиза произшествието е настъпило при следния механизъм: при управление на
л.а. с ДК № ******, на бул. Тодор Александров
в гр. Бургас, около 19.45ч., на 18.10.2010г., в тъмната част на
денонощието, на осветен от улични лампи участък, при опит да заобиколи локва
завърта рязко волана на ляво, от което автомобилът придобива странично занасяне
и ротация. При следващото транслационно и ротационно движение автомобилът се е
ударил вероятно със задната си лява част под голям ъгъл в мантинелата или в шахтата,
при което пострадалата излита от задната седалка през отвора на стъклото на
задна лява врата.
От събраните по делото доказателства-
писмени, гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът
намира за пълно доказан факта, че причина за настъпване на произшествието
противоправното поведение на Р.Б.Х., като водач на л.а. „Фолсксваген“, с ДК № ******,
която е нарушила правилата за движение
по пътищата на чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП- тъй като при избиране на скоростта на движение на
превозното средство не е съобразила атмосферните условия и превозвания товар и
е изгубила контрол върху автомобила. С поведението си водачката е нарушила и
чл. 150, ал.1 от ЗДвП установяващ правилото, че управлението на пътни превозни
средства следва да се осъществява от правоспособни водачи, а третото- лице
помагач Р.Х. се установява, че е била неправоспособна.
Не е спорно между страните /определение по
доклада на делото/, че към датата на произшествието деликвентът не е разполагал
с валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид изложеното е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ
/отм., приложим към процесния период/.
Спорни между страните са наличието на
принос от страна на пострадалата в настъпване на противоправния резултат и
характера и интензивността на претърпените от нея болки и страдания.
Според заключението на приетата по
делото съдебномедицинска експертиза в причинна връзка с процесното произшествие
ищцата е получила следните увреждания на здравето: травматичен шок, счупване на
таза /долен и горен клон на дясна срамна кост и долен клон на лявата срамна
кост/, счупване на лявата бедрена кост в средната й част, счупване на костите
на лявата подбедрица, счупване на типично място на лявата лъчева кост, контузия
на корема с пролапс на ректума. Според заключението настъпилите травматични
увреждания могат да бъдат получени при посочения механизам на настъпване на
произшествието. Страданията при ищцата за започнали в момента на травмата, като
острият болков синдром и масивна кръвозагуба са довели до бързо развитие на
травматичен шок. Коремната травма е довела до пролапс на ректума и остър корем,
което е наложило спешна хирургична намеса. Състоянието й било тежко, налагало
се интензивно лечение, мониторинг и проследяване на жизнените функции. Левият
долен крайник бил поставен на двойна директна екстензия, което довело до
неудобства и невъзможност за ранна рехабилитация. Постоперативно травмата на
перинеума /тъканите около ректума/ са били болезнени при ходене по голяма нужда
и обикновено дискомфорта продължава дълго, защото зоната е шокогенна.
Счупването на таза е довело до невъзможност за ранна вертикализация и болков
симптом и на десния долен крайник за около 60 дни. Самото костно зарастване на
таза е за около 90-100дни, а функционалното възстановяване за около 5- 6 месеца.
Счупването на лявата бедрена кост и тази на лявата подбедрица са лекувани
оперативно, като са фиксирани с пирони и три броя специални игли. Допълнително
е поставена гипсова имобилизация на подбедрицата. Намалената функционална
активност на крайника, невъзможността да се натоварва и необходимостта от
носене на патерици са продължили повече от 5-6 месеца. Самото костно зарастване
на бедрената кост е продължило повече от година, като остеосинтезният материал
е отстранен през м. септември 2015г. Костното зарастване на лявата подбедрица е
продължило 7-8 месеца, а остеосинтезният материал, поставен там е изваден през
м. август 2015г.. Фрактурата на лявата лъчева кост е имобилизирана за 30 дни,
което допълнително е довело до невъзможност за използването й по време на
рехабилитацията като опора на тялото. Функционално тази кост е възстановена за
75-90 дни. Вещото лице сочи, че ищцата и към момента изпитва неудобства от
скъсяването на крайника, затруднена и куцаща походка, има контрактури в лява
тазобедрена става и лява колянна става и постоянно секретираща фистула от
външната страна на бедрото, както и са налице данни за дегенеративен процес в
колянната става- гонартроза в ляво.
Вещото лице сочи, че общият възстановителен период в случая е по
продължителен, тъй като комплексната рехабилитация е била нарушена, поради
намалените функционални възможности на засегнатите анатомични зони.
По възражението на ответника за съпричиняване
съдът намира следното.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014
г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. В
настоящия случай от заключението на приетата автотехническа експертиза
несъмнено се установява, че в автомобилът, фабрично, отзад следва да има
монтирани предпазни колани, както и че при наличие на поставен предпазен колан,
при ищцата не биха настъпили претърпяните от нея основни телесни увреждания-
тези на таза и дясната подбедрица. Предвид усложнения механизмът на настъпване
на уврежданията на ищцата, при който тя след движението си и ударите в самия
лек автомобил и/ или и пътниците в него е изпаднала през левия му прозорец, то
съдът намира, че е налице причинна връзка от непоставянето на предпазния колан
с всички получения от нея увреждания. Този извод съдът прави на база това, че
при поставен колан, според заключението не би се получил ударът на таза и левия
крак в лявата врата на лекия автомобил, т.е. би
се предотвратило свободното движение на тялото, което способства за
комплекса от травми и политането през прозореца.
По второто съпричиняващо
поведение, посочено от ответника, съдът намира следното. В т. 7 на тълкувателно
решение № 1/ 23.12.2015г. на ВКС, по т.д. № 1/ 2014г. на ОСТК е прието, че е
налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивите на решението по тази точка
е прието, че приносът на пострадалия, обуславящ приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД може да се изразява, както в негово противоправно поведение, допринесло за
настъпване на самото ПТП, така и в поведение, което е допринесло за настъпване
на самата вреда спрямо него, без той конкретно да е допринесъл за настъпване на
събитието. В този смисъл е прието, че всяко рисково поведение на пострадалия,
допринесло за неговото увреждане, представлява „допринасяне за настъпване на
вредите“, по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и следва да се установява във всеки
конкретен случай, като конкретно е отговорено на въпроса за приноса на
пострадалия при пътуване в МПС, управлявано от водач употребил алкохол. В
тълкувателното решение е посочено, че поемането на рисково поведение е налице при
поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано
игнориране, и това поведение представлява обективен принос, който е
противоправен. В настоящия случай по делото се установява, че водачът на
автомобила, пътник в който е била ищцата и в следствие на чието противоправно
поведение непосредствено е настъпило произшествието, е бил неправоспособен.
Установява се от показанията на свидетеля Г., че водачката Р.Х. му е сестра, а
пострадалата И.А.- лице, с което той фактически съжителства. Всички те, заедно
с други лица са били на палатки, което е допълнително косвено доказателство за
близките отношения между пострадалата и водачката на лекия автомобил. Настоящият
състав намира, че пътник, който се качва в превозно средство, за което не се
предполага, че се управлява от професионалист следва да положи нормалната
дължима грижа според обстоятелствата, за да разбере правоспособен ли е водачът
да управлява превозното средство. От съвкупността на описаните по- горе
обстоятелства съдът прави извода, че ищцата е знаела, или при полагане на
нормалната дължима грижа е могла да узнае, че водачът на превозното средство
няма необходимата за това правоспособност. Доказателства за неглижирането от
страна на ищцата на собствената й безопасност е и обстоятелството, че
автомобилът е бил претоварен, както с багаж, така и в него пътници са били
повече от позволеното пътници- 5 пътници и един водач, които обстоятелства,
според заключението на вещото лице също са от значение за стабилността на превозното
средство и възможността за контролиране на неговото движение.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 110 000лв.
За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че ищцата е претърпяла
комплексна травма свързана с първоначален травматичен шок, продължил за около
20дни, през които постоянно са проследявани жизнените й функции. Непосредствено
след произшествието на ищцата са извършени поредица операции- на коремната
област, както и операции на дясна бедрена кост и дясна подбедрица. Комплексът
от увреждания, включително и тези на таза и лявата ръка, е довел до
невъзможност за вертикализация за около 60 дни, през който период ищцата е била
изключително на легло и е ползвала памперси. Наред с тази невъзможност и
обективно съпровождащите я неудобство за задоволяване на елементарните жизнени нужди,
ищцата е изпитвала и болки при ходене по голяма нужда, заради постоперативната
травма на перинеума, която болезненост е продължила дълго. Последвала е
постепенна вертикализация, ходене с патерици и затруднена рехабилитация.
Няколко години след травмата- м. август и септември 2015г. са последвали
съответно две нови операции за отстраняване на остеосинтезните материали, които
неизбежно са били съпроводени допълнително с неудобства и болезненост.
Дискомфорт и към момента на приемане на експертизата у ищцата има от
непрекъснато секретиращата фистула в долния полюс на оперативния цикатрикс на
лявата бедрена кост. От съществено значение при определяне размера на
обезщетението е обстоятелството, че при ищцата в следствие на травмите от
произшествието е налице скъсяване на левия крайник, което води до затруднение
на походката, както и че са налице дегенеративни процеси в лявата колянна
става. Общият възстановителен период при ищцата е продължил над година, като
през първите месеци е бил свързан с голяма болезненост и неудобства, като
същевременно са налице остатъчни увреждания на здравето. При определяне размера
на обезщетението съдът отчита и възрастта на ищцата- към момента на
произшествието тя е била в активна възраст- на 39 години, като същевременно
извън посоченото по- горе и обективите битови неудобство от уврежданията не се
установява по- сериозно да е засегнат нейният социален живот, работен и
житейски ритъм. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита и конкретната икономическа конюктура в страната към датата на деликта,
както и извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока
на увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди,
причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на трети лица.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия, който съдът намира, че следва да
определи в размер на 40%. До този извод относно степента на приноса съдът
достигна като отчита тежестта на нарушението на правилата за движение по
пътищата от всеки от двамата причинители на резултата, като в тази връзка с по-
голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно
средство, което е първопричина за настъпване на произшествието. Същевременно
приносът на ищцата е значителен, тъй като тя е допринесла за настъпване на
собствените си увреждания, както като не е поставила предпазен колан, така и
като се е поставила в повишен риск за собствения си живот и здраве, качвайки се
в превозно средство, чийто водач при полагане на необходимата дължима грижа е
могла да узнае, че е неправоспособен. Управлението на моторно превозно средство
от неправоспособен водач е изключително рисково поведение, от тук и поемането
на риска за превозване от такъв водач е с голям интензитет.
Искът следва да бъде уважен за сумата от
66 000лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Гаранционният фонд отговаря пред
увредените лица по силата на закона, поради което разпоредбата на чл. 84, ал.3
от ЗЗД за отговорността на делинквента в случая е неприложима. По аргумент от
чл.84, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 288, ал. 9 от КЗ /отм./ Гаранционният фонд
отговоря за лихва за забава след изтичане на 2- месечния срок за произнасяне по
искането от датата на получаване на поканата за плащане. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- решение № 60/ 29.04.2011г. по
т.д. № 381/ 2010г. на ВКС, II
т.о.; решение № 13/ 04.02.2013г. по т.д. № 1191/ 2011г. на ВКС, II т.о. и решение № 82/
09.08.2013г. по т.д. № 848/ 2012г. на ВКС, I т.о.. От писмо, лист 12 от делото, се
установява, че искането на ищеца до ответника за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното произшествие е подадено на 11.09.2015г., от
която дата срокът за плащане изтича на 11.11.2015г.. Ето защо, следва да бъде
присъдена законната лихва считано от 12.11.2015г. до окончателното плащане. За
периода 18.10.2010г.-11.11.2015г. искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски по делото.
Установява се от представения по делото
договор за правна помощ от 24.01.2017г., че между ищеца и адвокатско дружество
„Ч., П.и И.“ е уговорено представителството на ищцата пред всички инстанции по
делото да бъде осъществявано безплатно. Установява се от представените писмени
доказателства, че дружеството е регистрирано по ЗДДС. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2449,54лева, с
ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 2640лева, както и разноски за депозит за вещи лица и
свидетел в размер на 176,78лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 224,64лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на И.И.А., ЕГН: **********, на основание
чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 66000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 18.10.2010г. в с. Бургас,
пътно-транспортно произшестивие, настъпило в следствие противоправното
поведение на Р.Б.Х., като водач на л.а. с ДК № ******, неимуществени вреди-
болки и страдания от настъпилите увреждания на здравето както следва: травматичен
шок, счупване на таза, счупване на лявото бедро, счупване на лявата подбедрица,
счупване на типично място на лявата лъчева кост, пролапс на ректума през
половия орган, ведно с законната
лихва, считано от 12.11.2015г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ до пълния
предявен размер от 140 000лева, както и иска по чл. 86 от ЗЗД за периода
18.10.2010г.-11.11.2015г..
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати по сметка на адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“, БУЛСТАТ: ********на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с
чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 2449,54лева, с ДДС.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2640лева-
държавна такса и сумата в размер на 176,78лева- депозити за експертизи.
ОСЪЖДА И.И.А.,
ЕГН: ********** да заплати на Г.Ф., *** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 224,64лева
- разноски.
Решението е
постановено при участието на Р.Б.Х., ЕГН: **********
като трето лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: