О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№….
гр. Ловеч, 18.11.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 391/2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Административното дело е
образувано по жалба от С.Б.Б. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо
общежитие от закрит тип (ЗОЗТ)*** против Заповед № 65/08.06.2020
г. на Началника на това затворническо общежитие с искане същата да бъде обявена
за нищожна, поради противоречие с материално правните разпоредби и
несъответствие с целта на закона.
Началникът на
Затвора Ловеч е представил писмено становище за недопустимост на жалбата,
поради което моли тя да бъде оставена без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено.
От данните в представената административна преписка се
установява, че Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян с оспорената Заповед №
65/08.06.2020 г. на основание чл. 101, т.2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) е
наложил на С.Б. наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и
хигиената за срок от седем дни“ за извършени от него нарушения на чл. 96,т.3 и т.4 от ЗИНЗС.
Б. е оспорил тази
заповед пред Началника на Затвора Ловеч,
който със Заповед № 645/15.06.2020 г. на основание чл. 110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС
е отхвърлил жалбата и е потвърдил
заповедта на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба
е процесуално недопустима.
Съгласно чл.
110 ал.1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от Началниците
на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред
Началника на затвора.
По силата на
чл. 110, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС, Началникът на затвора се произнася по жалбата в
срок един месец от постъпването й с мотивирано решение, с което: 1.отменя
заповедта; 2. отхвърля жалбата и потвърждава оспорената заповед; 3.отменя
заповедта и връща преписката на органа, издал заповедта с допълнителни
указания.
Съгласно
чл.111 от ЗИНЗС, съдебният контрол по отношение на наложените дисциплинарни
наказания по чл.101 от ЗИНЗС е допустим единствено за наказанието „изолиране в
наказателна килия” пред административния съд по местонахождението на затвора
или поправителния дом. За останалите наказания по чл. 101, т. 1-6 от ЗИНЗС , в това
число и наложеното с оспорената заповед наказание „извънредно дежурство за
поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни”, което е регламентирано
в чл.101 т.2 от ЗИНЗС се предвижда
оспорване единствено по административен ред пред горестоящия административен
орган,т.е. за тях законодателят е изключил общия ред за съдебен контрол за
законосъобразност на административните актове по реда на чл.145 и следващите от АПК.
В случая Б. е
обжалвал заповедта на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян пред Началника на
Затвора Ловеч, който със Заповед № 645/15.06.2020 г. е отхвърлил жалбата и е
потвърдил оспорената Заповед. По този начин регламентираният в чл. 110, ал.4 и
ал.5 от ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е изчерпан и същата е влязла в
законна сила.
Наличието на
годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на образуваното съдебно производство. Жалба, която е подадена
срещу неподлежащ на съдебно обжалване акт е процесуално недопустима.
Различен от
горния извод не се обективира и при съобразяване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите и юридическите
лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен
изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за
изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на
законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял
относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в
чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В случая волята на законодателя е ясна и не
съществува нуждата от тълкуване на разпоредбата на чл. 110 от ЗИНЗС – по-леките
по размер дисциплинарни наказания на лишени от свобода се обжалват само по
административен ред, докато най-тежкото (изолиране в наказателна килия) като
засягащо конституционно признати права и свободи на лицата, подлежи на обжалване
пред административния съд и то само на една инстанция. Налице са специални
норми на ЗИНЗС, които ограничават съдебния контрол на заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания, с изключение на тези, с които се налага наказанието
"изолиране в наказателна килия".
Следователно налагането на дисциплинарно
наказание от вида на процесното не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, тъй като специалният закон предвижда оспорване единствено по
административен ред и този ред е изчерпан в случая.
Пред вид изложеното и при съобразяване на
предвидената в нормата на чл. 111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд
единствено на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране
в наказателна килия", докато по отношение на останалите дисциплинарни
наказания е предвидено само административно обжалване на заповедите, но не и
съдебно, жалбата на С.Б. е процесуално недопустима като насочена срещу акт,
който не подлежи на съдебен контрол.
В този смисъл
е и константната практика на Върховния административен съд (ВАС) по идентични
случаи - Определение № 1475 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм.д. № 905/2020 г., III
о.; Определение № 1981 от 07.02.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 111/2020 г., III о.;
.; Определение № 12408 от 07.10.2020 г. на ВАС по адм.д. № 10228/2020 г., III
о.; Определение № 8098 от 30.05.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 4213/2019 г., III о.; Определение № 13644 от 07.11.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 13376/2018 г., I о.; Определение № 10933 от 18.09.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 11015/2018 г., I о.; Определение № 9914 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 6401/2018 г., III о.,; Определение № 1096 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 300/2018 г., IV о.; Определение №
799 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 568/2018 г., IV о.; Определение № 3079 от 14.03.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2399/2017 г., I о.; Определение № 3276 от 22.03.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 2338/2016 г., I о.; Определение № 13107 от 04.11.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 13355/2014 г., I о. и др.
От изложеното
се налага извод, че подадената жалба е процесуално недопустима, което налага
същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
Водим от
горното и на основание чл. 159, т.1 от
АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Б.Б. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
затворническо общежитие от закрит тип *** против Заповед № 65/08.06.2020 г. на
Началника на това затворническо общежитие.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него
да се изпрати на жалбоподателя и на Началника на затворническо общежитие от
закрит тип „Атлант“ гр. Троян.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: