Р Е Ш Е Н И Е
№ 1031
23.03.2016г.
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІІ
граждански състав
На двадесет и трети март две хиляди и
шестнадесета година
В
открито заседание на
четиринадесети март 2016г. в следния
състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Грудева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 17188 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по иск, предявен от
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37 против Й.И.М. ЕГН:********** ***, с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. №14068/2014г.
на Пловдивския районен съд му била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за вземания в размер
на 550,38лв., срещу която последния подал възражение и това обуславяло правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, като краен
снабдител продавал електрическа енергия на ответника, съгласно общоизвестните
ОУ на обекти с ИТН 1219713 и ИТН 1216366, и двата находящи се в гр.**************,
като ответникът се задължавал да заплаща в срок задълженията си, свързани със
снабдяването с ел.енергия, като при неплащане в срок, дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всеки просрочен ден.За периода от
25.08.2011г. до 25.11.2011г. в обекта на ответника, ищецът доставил
електроенергия на стойност 425.90лв., която не била заплатена до момента.
Поради забава, ответникът дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на
128.48лв. за периода от 26.10.2011г. до 25.09.2014г.
Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, съществуването на вземанията
на ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37 към Й.И.М. ЕГН:********** ***, както следва: 425.90лв представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода
25.08.2011г. до 25.11.2011г., 124.48лв. мораторна лихва за периода от
26.10.2011г. до 25.09.2014г., ведно със законната лихва, върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 26.09.2014г., до окончателното и изплащане. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски
в размер на 325лв. Претендира разноски
по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ответникът Й.И.М.
ЕГН:********** ***, не е постъпил писмен
отговор.
В хода
на производството ответникът е починал, като съдът е конституирал неговият
наследник – А.М., като ответник по делото. От нея е постъпил писмен отговор,
като същата оспорва предявените искове като неоснователни. Направила е
възражение за погасяване на част от претенциите по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
По силата на заповед № 8708
от 29.09.2014г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр.
д. № 14068 / 2014 г. по описа на І гр. състав при Районен съд – гр.Пловдив,
било разпоредено наследодателя на ответника в настоящото производство – Й.И.М.,
да заплати на заявителя “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД – гр.Пловдив,
сумата от 425,90лв., представляваща
стойността на доставената и консумирана електрическа енергия в обект на
потребление, находящ се в гр.*****************, за
периода 25.08.2011г.- 25.11.2011г., както и сумата от 124.48лв. (сто двадесет и четири лева и 48 ст.) , представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.10.2011 г. до 25.09.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.09.2014г., до пълното й изплащане, както
и сумата от 325.00лв. (триста
двадесет и пет лева), представляваща деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на 25.00 (двадесет
и пет лева) и 300.00 (триста лева) юрисконсултско възнаграждение. В
двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК,
длъжникът - наследодател е депозирал възражение срещу вземането по заповедта,
като е посочил, че е изтекла давността относно вземанията за 25.08.2011г. и
25.09.2011г. и лихвите по това задължение. В законоустановения срок ищцовото
дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми – главница и
обезщетение за забава, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по реда на чл.410 от ГПК.
Ответникът
– наследник на длъжника, оспорва процесните вземания, като твърди, че оспорва
изправността на електроизмервателните уреди, истинността и верността на
посочените първични данни към фактурите, както и и остойностяването им.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. на ВКС не е допустимо да се
издава заповед за изпълнение за законната лихва от падежа до датата на подаване
на заявлението, поради което и искът за установяване на вземане е недопустим.
Съдът
не споделя наведените от ответника възражения за недопустимост на предявения
иск, тъй като съгласно т.4а, изречение второ от Тълкувателно решение № 4/
18.06.2014г. на ВКС за законната лихва върху вземането за периода от датата на
падежа до подаване на заявлението заповед за незабавно изпълнение не може да
бъде издадена, по аргумент от т. 4 от ТР №
1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените
в това тълкувателно решение разяснения, които са запазили своята актуалност, не
е допустимо издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по
записа на заповед за периода от падежа до датата на подаване на молбата за
издаване на изпълнителния лист, тъй като в това производство съдът проверява
само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да
се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, а освен това
съдържанието на записа на заповед по чл. 535 ТЗ
не включва данни относно размера на закъснителните лихви. В настоящия случай
обаче е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
а не и по чл.417 от ГПК, която последна хипотеза е разгледана в тълкувателното
решение. Липсва процесуална пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК относно мораторната лихва, поради което и искът не се явява недопустим.
Целта на производството по чл.410 от ГПК е проверка дали претендираното вземане
/ вземания са спорни, като липсва пречка заявителят да претендира мораторна
лихва, както и длъжникът да оспори заповедта изцяло или само в отделни нейни
части / относно различни вземания/.
От заключението на съдебно – техническата
експертиза, възприета от съда като обективна, изготвена с необходимите знания и
опит и неоспорена от страните, се установява, че процесните електромери са били
трифазни, статични, марка „Искра“ – Словения, отчитани са на място с преносим
терминал, с оптична глава. След отчет, данните са прехвърляни от терминала в
клиентска база данни на ЕВН ЕС. В процесния период има доставена ел.енергия до
процесния обект. Съпоставката на взетите от клиентската база данни отчетени
месечни количества ел.енергия по зони, с тези от приложените към делото
фактури, показва съвпадение. От проверката, направена в отдел „Управление на
данните от измерване“ в ЕВН ЕР се установило, че процесните електромери са
работили на това място от 03.11.2008г. до датата на тяхното демонтиране –
30.05.2014г. Същите са участвали в извадкова проверка през 2012г., която е със
срок от 2 години. На 30.05.2014г. са демонтирани за последваща проверка.
Следователно, спазени са сроковете по Заповед № А – 441 на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор от 13.10.2011г. /обн. в ДВ, бр.85 от 2011г./ за срочността на
проверките по Закона за измерванията.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, възприета от съда като
обективна, изготвена с необходимите знания и опит и неоспорена от страните, се
установява, че счетоводството на ищцовото дружество по отношение на
осчетоводяване на задълженията на Й.М. за присъединени обекти по клиентски
номер ********** с ИТН 1219713 и ИТН 1216366 е водено правилно и редовно
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите Счетоводни
стандарти за процесния период за главниците от 25.08.2011г. до 25.11.2011г.вкл.
Процесните фактури са осчетоводени като вземания от клиенти по партида по
клиентския номер на ответника. От данните, посочени в съответните таблици на
заключението, е видно, че от страна на дружеството – ищец правилно са
фактурирани / остойностени отчетените количества потребена електрическа енергия
и достъпа до мрежата, съобразно утвърдените от ДКЕВР, действащи през процесния
период цени на електрическата енергия. За периода от възникване на задълженията
/датите на падежите до входиране на заявлението – 26.09.2014г. по счетоводни
данни на ищеца няма частични или пълни плащания в брой на каса или по банков
път на главници и лихви за двата обекта. Такива плащания не са извършени и след
датата на входиране на заявлението. Размерът на задълженията по процесните
фактури са: за обект с ИТН 1219713 -
167,74лв.и ИТН 1216366 – 258,16лв. или в общ размер от 425,90лв. Размерът на
обезщетението за забава за периодите от 26.10.2011г. до 25.09.2014г. са в общ
размер от 124,48лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че за процесния период -
25.08.2011г. до 25.11.2011г., ищцовото дружество е предоставило на
наследодателя на ответника услуги по доставка на електрическа енергия за обекти, находящи се в гр.******************,
като ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 425,90лв. с
ДДС. Не се възприема възражението на ответника в насока, че ищецът не е доказал
изправността на електроизмервателните уреди. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установи, че процесните електромери са работили на
това място от 03.11.2008г. до датата на тяхното демонтиране – 30.05.2014г.
Същите са участвали в извадкова проверка през 2012г., която е със срок от 2
години. На 30.05.2014г. са демонтирани за последваща проверка. Следователно,
спазени са сроковете по Заповед № А – 441 на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор от 13.10.2011г. /обн. в ДВ, бр.85 от 2011г./ за срочността на
проверките по Закона за измерванията. Ето защо съдът намира, че процесните
електроизмервателни уреди са били изправни, тъй като от направените метрологични
проверки, вкл. и извадкова проверка, не се е установило отклонение в
измерванията над допустимата грешка. В хода по същество ответникът е навел възражения, че ищцовото дружество не го
е уведомило за подмяната на електромерите, нито за причините, наложили същата,
нито са констатирани показанията на същите. Тези съображения обаче са наведени
след изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което и не следва
да бъдат обсъждани от съда, тъй като при несвоевременното им въвеждане в
процеса ищецът не е имал възможност да ангажира доказателства относно
оборването им.
Относно
възражението на ответника относно истинността и верността на фактурите, съдът
намира следното: От заключението на съдебно – техническата експертиза се
установи, че процесните електромери са били трифазни, статични, марка „Искра“ –
Словения, отчитани са на място с преносим терминал, с оптична глава. След
отчет, данните са прехвърляни от терминала в клиентска база данни на ЕВН ЕС. В
процесния период има доставена ел.енергия до процесния обект. Ето защо, съдът
намира, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи доставяне
на електрическа енергия на обектите на праводателя на ответника в процесните
количества, същият установи тези факти. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установи, че размерът на задълженията по процесните
фактури са: за обект с ИТН 1219713 -
167,74лв.и ИТН 1216366 – 258,16лв. или в общ размер от 425,90лв. Размерът на
обезщетението за забава за периодите от 26.10.2011г. до 25.09.2014г. за двата
обекта е в общ размер от 124,48лв. Ето защо съдът намира, че исковете са
доказани и по размер.
Ответникът
е навел възражение за погасяване на част от вземанията по давност по чл.111,
б.В от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2011 г., ОСГК понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В мотивите на същото решение е прието, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В тази
насока се споделят наведените от пълномощника на ответника съображения за
погасяване на част от процесните вземания за период от три години преди датата
на подаване на заявлението – 26.09.2014г., а именно от 25.08.2011г. до
26.09.2011г., която съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
възлиза на 84,30лв. за обект с ИТН 1219713, а на обезщетението за забава – на
25,17лв.и на 89,14лв. за обект с ИТН 1216366, а обезщетението за забава – на 26,61лв. Следователно,
погасени по давност се явяват вземанията на ищцовото дружество, възникнали в
тригодишен срок преди подаване на заявлението – 26.09.2014г., както и
обезщетенията за забавеното им плащане на основание чл.119 от ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че
искът за главница се явява основателен и ще се уважи до размер на 252,46лв., а
на обезщетението за забава – в размер на 72,70лв., като за разликата над
уважените до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят като
погасени по давност. Обезщетение за забава върху главницата ще се присъди от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед до окончателното
изплащане на сумата.
Съразмерно
на уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата от 192,01лв. – разноски по заповедното
производство, до който размер и ще се
признае вземането за разноски в
заповедното производство.
Ищецът претендира
разноски, като съразмерно на уважената част от исковете на същия ще се присъди
сумата от 339,71лв. Ответникът не претендира
разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено, на основание чл.422, ал.1
вр. с чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от М. М. М. - Д. и Ж. П.
С., и ответника А.П.М., ЕГН **********,***, че ответникът А.П.М., ЕГН **********,*** в качеството на наследник на Й.и.М., ЕГН **********,
починал на 16.03.2015г., дължи
на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
– гр. Пловдив, сумата
от 252,46лв./двеста петдесет и два лева и
46ст./, представляваща сбор
от неизплатени възнаграждения за доставена електрическа енергия за периода 27.09.2011г.- 25.11.2011г., за обекти на потребление,
находящи се в гр.***********************,
за ИТН 1219713 и ИТН 1216366, ведно с обезщетение за
забавено плащане, дължимо съгласно Общите условия на дружеството за
периода 26.11.2011г.-25.09.2014г. в размер на 72,70 лв./седемдесет и два лева и 70ст./, както и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 26.09.2014г., до окончателното изплащане на
сумата, за
които е издадена Заповед № 8708 от 29.09.2014г. за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 14068 / 2014 г. по описа на І гр. състав
при Районен съд – гр.Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над уважените до пълните претендирани размери
съответно от 425,90лв. и за периода от 25.08.2011г. до 26.09.2011г.– за
главницата и от 124,48лв. – за обезщетението за забава, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН **********,***, в качеството на наследник на Й.И.М., ЕГН **********,
починал на **********., да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от М. М. М. - Д. и Ж. П. С., сумата от 192,01лв./сто деветдесет и два лева и
една ст./ - разноски по ч.гр.д. № 14068/ 2014г. по описа на ПРС, І гр.с., както
и сумата от 339,71лв./триста
тридесет и девет лева и 71ст./ - разноски по настоящото производство – по гр.д.
№ 17188/ 2014г. по описа на ПРС, ХІІ гр.с.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ