Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
27.01.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
20.01.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
179 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
И.Т.И. от ***, подадена против Решение №260049 от 09.10.2020 год., постановено по АНД
№651/2020
год.
по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №20-1300-000440 от 24.03.2020
год., издадено от ВПД началник сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата,
че не е доволен от атакуваното решение на Районен съд – Кърджали, поради което
го обжалва в законоустановения срок, като счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата касаторът подробно описва
фактическата обстановка, такава, каквато тя е била според него. Заявява също, че не
е
съгласен с издаденото му
наказателно постановление и
поради това го обжалвал пред Районен съд - Кърджали в законоустановения за това срок,
като категорично заявява, че квалификацията по ЗДвП,
с която му е наложено административното
наказание, а именно - по чл.104б,
т.2 от ЗДвП,
е абсолютно неправилна и неприложима за нарушението, което извършил. На следващо място заявява, че не е съгласен с констатацията, че не е
ползвал пътя,
отворен за обществено ползване,
в съответствие с неговото предназначение, както и заявявам най-отговорно, че именно за това
ползвал пътя,
а именно - за да се придвижа
с автомобила си до дома,
в който живее
в ***. Също така,
най-категорично заявява, че не е
извършвал резки и рискови маневри с изключение на това,
че заобиколих остатъците от „легналия полицай” в района на „***”,
при което действително извършил
нарушение на ЗДвП,
застъпвайки с двете леви гуми на
автомобила си средната непрекъсната разделителна линия, като твърди, че тази маневра не била нито рязка,
защото я предприел
на известно разстояние преди легналия полицай,
нито пък била рискова,
тъй като я предприел след като се убедил, че зад него и пред него
няма други участници в движението,
за които да създаде
опасност. Касаторът твърди също така, че не е
подавал рязко газ и не е
предизвикал превъртане на задвижващите колела на автомобила
си и се учудва,
как са установили
това полицейските служители при положение, че не са били
в близост до автомобила му, тъй като ако били
в близост, нямало как да не
ги забележа. Твърди, освен това,
че автомобилът,
който управлявал,
е с автоматични скорости и превъртането на задвижващите колела при рязко подаване
на газ е абсолютно невъзможно и че това можел
да го потвърди
и специалист в тази област. В жалбата още веднъж най-отговорно заявява, че не е
извършил това нарушение,
за което му
е наложено административно наказание по чл.104б,
т.2 от ЗДвП и че било видно какво точно гласи
този член, както
и че в
случая той бил
неприложим за нарушението, което бил
извършил, а именно за това, че единствено частично нарушил с автомобила
си непрекъснатата разделителна линия между двете пътни
платна, без да е
извеждал изцяло автомобила си в насрещното пътно платно. Твърди също, че никакво друго нарушение не е
извършвал, поради което да
се следва да му бъде наложена
предвидената за това административна санкция. Във връзка с изложеното, в жалбата касаторът моли съда да отмени Решение №260049 от
09.10.2020 год., постановено по АНД №651/2020 год. по
описа на Районен съд - Кърджали като неправилно й необосновано и да обезсили (!?!) издаденото му наказателно постановление
№20-1300-000440 от 24.03.2020 год. на ВПД началник сектор „ПП” към ОДМВР – Кърджали,
с което, на основание чл.175а, ал.1, предл.3
от ЗДвП,
му
е наложено административно наказание „глоба”,
в размер на 3000 лева.
В жалбата касаторът моли, въз основа на изложеното
и след като съдът се запознае обстойно с материалите по случая,
да постанови съдебен акт,
с който да отмени Решение №164/19.06.2020 год. по
АНД №359/2020 год. на
Районен съд – Кърджали,
като неправилно и необосновано и да обезсили (!?) издаденото наказателно постановление №20-1947-000089 от
21.02.2020 год. на ОДМВР - Кърджали в частта му, с която са му
наложени административни наказания „глоба”,
в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от
12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът И.Т.И. от ***, не се явява
и не се представлява. От пълномощника
на същия - адв. С.С. от АК-***,
преди съдебното заседание е постъпило
писмено становище, в
което счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита също, че и
издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно,
като заявява, че поддържа
касационната жалба по изложените в нея съображения. В становището моли да се отмени обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали, като неправилно и необосновано и отново моли да бъде
обезсилено (!?!) издаденото против касатора
наказателно постановление на началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Кърджали.
Ответникът по
касация - началник сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава
заключение, че жалбата е
неоснователна, като счита, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и обоснован. Счита, че наведените в жалбата оплаквания за отмяна на
съдебното решение на въззивния съд
не могат да бъдат споделени,
тъй като се установява, че фактическата обстановка, която излага касаторът в касационната жалба,
не е тази, установена от събраните
по делото доказателства, като сочи, че от същите се установява
по категоричен начин, че касаторът
на посочената дата е имал поведение,
с което не е използвал улицата, по която се
е движел, по начина и с целта,
посочени в ЗДвП. Счита, че по
категоричен начин е установено, че с това свое
действие е осъществил състава на административно
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради
което правилно въззивният съд е счел, че следва
да понесе административно-наказателна отговорност и съответно е потвърдил издаденото НП. По тези съображения,
предлага да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
всъщност е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№260049 от 09.10.2020 год., постановено по АНД
№651/2020
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил
наказателно
постановление №20-1300-000440 от 24.03.2020 год., издадено от ВПД
началник сектор „ПП” към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175а, ал.1 предл.3 от ЗДвП, на И.Т.И. от ***, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания „глоба”, в размер на 3000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, за извършено виновно нарушение
по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Със същото решение Районен съд - Кърджали е осъдил И.Т.И.
от ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Кърджали
направените по делото разноски, в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа
страна,
че на 08.03.2020 год., в *** часа, в ***, касаторът И.И. управлявал лек
автомобил „Мерцедес”, с рег. №***. Движейки се от *** към *** не използвал
пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение,
като извършвал резки и рискови маневри - подавал рязко газ и повишавал
оборотите на двигателя, с което задвижващите колела на автомобила започнали да
превъртат, вследствие на което извършвал неправилно движение по пътното платно,
изразяващо се в прЕ.аване в
лентата за насрещно движение и обратно, с което преднамерено извеждал
автомобила извън контрол повече от два пъти. Това поведение на водача
първоначално било възприето от полицейските служители - свидетелите Д. Х. и И.
П., които се намирали в паркирания на паважа, пред ***, служебен автомобил.
Виждайки водачът на автомобила да „дрифтира” още при
тръгването си от ***, полицаите го последвали и предприели действия за неговото
спиране, включвайки светлинните сигнали на служебния автомобил. Движейки се
след него, наблюдавали как до *** и на кръговото кръстовище пред ***, водачът преднамерено извеждал автомобила
извън контрол чрез подаване на газ, довеждайки до загуба на сцеплението на
гумите, като водачът спрял едва пред ***. При извършената проверка полицейските
служители установили, че моторното превозно средство се управлява от жалбодателя И.И. Последният
обяснил, че тракшън контролът му бил изключен и
затова автомобилът поднасял. Свидетелят В. Т. - *** към ОДМВР - Кърджали бил
извикан да вземе отношение по случая, като същият на място, по свидетелски
показания, съставил АУАН срещу касатора в настоящото
производство И.И., за извършено нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражение. Въз основа на така съставения АУАН, на 24.03.2020 год. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с
което, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП,
наложил на жалбодателя административни наказания
„глоба”, в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена от гласните
доказателства – показанията на свидетелите очевидци на нарушението - Д. Х. и И.
П. Р., които е кредитирал изцяло, както и от писмените доказателства по делото
- Акт за установяване на административно нарушение от 08.03.2020 год., за който
е посочил, че като редовно съставен, се ползва с доказателствена
сила, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбодателя; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год. на
министъра на МВР, доказваща компетентността на актосъставителя
и на издалия наказателното постановление орган. При анализа на гласните
доказателства съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. Х., И. П.
Р. и В. Т., за които е приел, че са логични, последователни и взаимно допълващи
се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Посочил е, че
свидетелите Д. Х. и И. П. са очевидци на деянието и категорично сочат, че на процесната дата и място, жалбодателят
е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина,
твърдян в акта и в наказателното постановление и че те подробно описват
времето, мястото и посоката на движение на лекия автомобил „Мерцедес”,
поведението на жалбодателя като водач на превозното
средство по време на нарушението, а и след това. Съдът е посочил също така, че
те удостоверяват, че пътната настилка е била суха, а преднамереното извеждане
на автомобила извън контрол, на ляво и на дясно, е осъществено два-три пъти.
Съдът се е обосновал, че липсват каквито и да било основания да поставя под
съмнение показанията на двамата разпитани свидетели, още повече, че същите не
са били опровергани по никакъв начин с годни доказателствени
средства от страна на жалбодателя, като е отбелязъл, че горните обстоятелства, като време и място,
вид на моторното превозно средство, дори траектория на движение на автомобила,
се признават и от самия водач в жалбата му, но същият изтъквал друга причина -
че не е въртял гуми преднамерено и е
използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение, което решаващият състав на съда е счел
за недостоверна защитна версия. В тази връзка съдът, не е кредитирал
показанията на св.Е., както с оглед близките му приятелски отношения с жалбодателя, така и предвид пълното им противоречие с
показанията на посочените двама свидетели - очевидци на нарушението. Отбелязъл е, освен това, че ноторно
за съдебния състав е обстоятелството, че пред *** действително са налице останали
елементи от т.нар. „легнал полицай”, но че това по никакъв начин не застрашава
безопасността на движение на автомобилите, преминаващи по тях, а тъкмо
обратното, повечето автомобилисти се стремят да преминат с гумите на
автомобилите си именно през тези „проходи”, предвид по-малката неравност на
пътя.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приел е за безспорно
установено по делото, че с поведението си на процесната
дата и място, жалбодателят е нарушил посочената норма,
като е посочил, че той е бил водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес”, с рег.№***,
като при управлението му е използвал пътя, отворен за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му
за превоз на хора и товари. Съдът се е обосновал, че това е така, тъй като при
управление на автомобила, жалбодателят е форсирал
двигателя и е предизвиквал превъртане на задвижващите колела на превозното средство и че той извършвал и т.нар. „дрифт”,
което означава, че преднамерено е извеждал автомобила извън контрол, чрез
прекомерно подаване на газ, довеждайки до загуба на сцеплението на гумите му. Съдът
е приел също, че за това поведение на водача И. не е имало каквато и да било
обективна причина и че описаното шофиране от страна на жалбодателя
в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено
ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Районният съд е посочил, че деянието на жалбодателя
е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от
него МПС ползва пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, имал е представа
относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят,
извършвайки нееднократно и демонстративно описаните маневри и че затова
правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. На следващо място, съдът е посочил, че при дадената правилна
квалификация на извършеното административно нарушение,
законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на
чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева
водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът е отбелязъл, че наложените две,
кумулативно предвидени, наказания са в единствено възможния по закон размер и
срок и че съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка първоинстанционният
съд не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да опорочават административнонаказателното
производство, като е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
и че даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Съдът е посочил също, че деянието е
правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и
обстоятелства, при които е било извършено, като жалбодателят
е бил напълно наясно, какво нарушение му е вменено да е извършил. Приел е, че нарушението
се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците Д. Х. и И.
П., както и от съставения акт, чиято доказателствена
сила не е била оборена по никакъв начин, както и че не са допуснати и
съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно
връчването на АУАН, доколкото същият е бил прочетен и предявен на жалбодателя още на място. Предвид изложените съображения, районният
съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното постановление следва да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, районният съд е
приел, че следва на административнонаказващият орган
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Посочил е, че
по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая, по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва
да се присъди възнаграждение в размер на 80.00 лева. Районният съд е отчел,
също така, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за МВР, следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото
фактическа обстановка, установена въз основа на приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяната му. За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският
районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при
спазване на съдопроизводствените правила. Приетата от
съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и
вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства –
приложената административнонаказателна преписка и
подробните показания на разпитаните в хода на производството по делото
свидетели - Д. Д. Х. и И. М. П., вписани в съставения АУАН, като в случая
всъщност, и двамата свидетели са очевидци на извършеното от касатора
деяние, описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесното наказателно постановление. Показанията на
двамата свидетели са безпротиворечиви, детайлни и
взаимно допълващи се, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно
са били кредитирани от съда, при липса на каквото и да е оборващо ги
доказателство. Такива доказателства в случая не могат да бъдат показанията на
свидетеля Е. С. Е., които показания районният съд правилно не е кредитирал, предвид
близките му приятелски отношения с жалбодателя, а и
предвид пълното им противоречие с показанията на посочените двама свидетели -
очевидци на нарушението. Поради това,
описаната фактическа обстановка в пълна степен се споделя и от касационната
инстанция в настоящия състав, като при правилно установената и възприета
фактическа обстановка, счита, че районният съд правилно е приел, че касаторът в настоящото производство – И.И.,
е извършил вмененото му с процесното НП нарушение и
съответно правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 /трето/ от ЗДвП.
Неоснователно е,
в тази връзка, оплакването в касационната жалба, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с материалния закон и че е необосновано. Правилно въззивната инстанция е приела за установено и доказано административното
нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели Д. Д. Х. и И. М. П. – полицейски служители в
Районно управление - Кърджали при ОД на МВР – Кърджали. Тези показания са
последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни
противоречия и се допълват взаимно досежно главните
факти, подлежащи на установяване в съдебното производство. От позицията си на
очевидци, възприели непосредствено действията на касатора
и движението на управлявания от него лек автомобил, въпросните свидетели
категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от водача И.И. лек автомобил. И двамата свидетели са категорични, че
лекият автомобил е бил паркиран пред *** и около *** часа, свлед
като касаторът се е качил в автомобила, още при потеглянето е форсирал
двигателя и автомобилът е тръгнал рязко, с въртене на гуми. След като е изминал
разстоянието по ул.„***” до кръстовището с ***, същият е завил надясно и е
продължил движението си по този булевард, като е бил последван от двамата
свидетели с полицейския патрулен автомобил. И двамата свидетели са категорични,
че през цялото време, при движението си по ***, лекият автомобил е криволичел,
движел се е зигзагообразно, като е преминавал от дясната в лявата лента за
движение и обратно, като е пресичал и непрекъснатата разделителна линия, а
според показанията на свидетеля П., на два-три пъти дори навлязъл и в лентата
за насрещно движение. В показанията си свидетелят П. сочи, че на кръговото
кръстовище пред ***, управляваният от касатора лек автомобил отново е навлязъл
с въртене на гуми, като същият е бил спрян чак пред ***, който се намира на ***,
където е дал и някакви обяснения за поведението си като водач, които обяснения
са свързани с техническите характеристики на автомобила.
Следва да се
посочи, че при така установените факти, защитната теза на касатора,
поддържана и в касационната жалба, а именно – че не е осъществил състава на
описаното административно нарушение и че не е извършвал резки и рискови маневри
с изключение на това, че заобиколил остатъците от
„легналия полицай” в района на „***”, при което действително извършил нарушение
на ЗДвП, застъпвайки с двете леви гуми на автомобила си средната непрекъсната
разделителна линия и че тази маневра не била нито рязка, защото я предприел на
известно разстояние преди „легналия полицай”, нито пък била рискова, тъй като я
предприел след като се убедил, че зад него и пред него няма други участници в
движението, за които да създаде опасност, категорично не може да бъде
споделена. На съда е ноторно известно, че
разстоянието от т.нар. ***, находящ се на ул.„***” в
централната част ***, от където касаторът е потеглил
с превъртане на гуми, до т.нар. „***”, находяща се на
***, където се твърди да има остатъци от „легнал полицай”, които се е опитал да
избегне, разстоянието е повече от половин километър, като и двамата свидетели
са категорични, че през цялото това разстояние, управляваният от касатора И. лек автомобил се е движел по описания по-горе
начин - с криволичене, зигзагообразно, като е преминавал от дясната в лявата
лента за движение и обратно. Този начин на управление на лекия автомобил явно е
продължил и след това, т.е. след „***”, до кръговото кръстовище пред ***, в
което кръстовище лекият автомобил е навлязъл отново с превъртане на гуми.
Следва да се
отбележи, че по делото липсват каквито и да е доказателства, а няма и
твърдения, пътната настилка/асфалтът/ да е била мокра или пък с неравности, дупки
по платното или пък пътната обстановка да е била усложнена поради някаква друга
причина, а освен това, този участък от *** е и предостатъчно осветен през
тъмната част на денонощието. В добавка към изложеното, следва да се посочи, че
в този участък, пътното платно на *** няма никакъв наклон, дори и минимален, а освен
това, на съда е ноторно известно, че същият този
участък отг *** е сравнително прав, без завои, както
и че е с две ленти за движение във всяка посока, т.е. това пътно платно е
достатъчно широко, за да се движи лекият автомобил, без да е необходимо да се
правят каквито и да е маневри, които да водят до зигзагообразно движение и
криволичене от едната лента за движение в другата, вкл. и за пресичане на
непрекъсната разделителна линия и навлизане в платното за насрещно движение. При
това положение и предвид липсата на интензивно движение на МПС по *** по това
време на денонощието – около 01:00 – 01:30 часа, т.е. късно през нощта, то
според настоящия касационен състав, става пределно ясно, че водачът – касаторът И.И., е управлявал
съвсем преднамерено по този начин лекия автомобил и че за това негово поведение
при управлението на автомобила не е имало абсолютно никаква обективна причина,
до какъвто извод съвсем правилно е стигнал и решаващият състав на Кърджалийския
районен съд.
Най-сетне следва
да се посочи, че в случая не става дума за еднократно или двукратно поднасяне
на автомобила наляво и надясно, т.е. за случайно поднасяне или за извършени една-две такива маневри при
управлението на автомобила от касатора, а става дума
за преднамерено управление от него, по описания по-горе начин, което управление
е продължило в разстояние на около един километър, колкото е и разстоянието от
т.нар. *** до кръговото кръстовище пред *** в ***. В тази връзка, правилен е
изводът на Районен съд - Кърджали, че става въпрос за умишлено и съзнателно
демонстративно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки,
а е пределно ясно, че този начин на управление на МПС не представлява
използване на пътя за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – за превоз на хора и товари, дори и да не представява
т.нар. „дрифт” като техника на шофиране, т.е. на
управление на МПС. Няма спор, че подобно поведение на пътя застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с
висока степен на обществена опасност. В този смисъл, настоящият касационен
състав намира за неоснователно твърдението на касатора,
че от събраните по делото доказателства не се установява да е нарушил
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Въззивният съд
е изложил подробни мотиви по това твърдение на касатора,
които напълно се споделят от касационната инстанция и не е нужно да се
преповтарят.
Съвсем
несъстоятелна се явява и защитната теза на касатора,
изложена в касационната жалба, която цели, чрез твърдения за техническите
характеристики на процесния автомобил, да разколебае
установената от контролните органи фактическа обстановка и съответно,
твърденията на касатора, че предвид тези технически
характеристики/автоматични скорости/, било невъзможно превъртането на
задвижващите колела чрез рязко подаване на газ. Механизмът на задвижване на
автомобила и вградените в него системи за предаване на движението, а и системи
сигурност, нямат пряко отношение към способността, респ. желанието на водача,
да управлява и води същия по начин, извън предвидения от закона способ. В
случая, противоправното поведение на водача се гради
именно на обективираното чрез действия убеждение, че
личните му качества и способности му позволяват да контролира автомобила извън
предвидените норми, но такова именно поведение е императивно запретено от закона.
Правилно въззивният съд е приел, също така, че за деянието на касатора осъществяващо фактическият състав на нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а,
ал.1, предл.3/трето/ от ЗДвП и съответно е
реализирана административнонаказателната отговорност
на касатора И., установена в същата разпоредба.
Настоящият състав също намира, че е извършена правилна квалификация на деянието
и са наложени предвидените за извършеното нарушение наказания, в
регламентирания от закона абсолютен размер. Следва да се добави, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
някаква по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава евентуалното
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил решението си при правилно приложение на материалния закон, поради
което е неоснователно оплакването, развито в касационната жалба в тази насока.
По отношение другото
оплакване в касационната жалба - за необоснованост на атакуваното решение,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл.63,
ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, решенията
на районните съдилища по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване
на основанията, предвидени в чл.348 от НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК. Тези
основания са изброени конкретно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не
се съдържа основанието „необоснованост” на съдебния акт, поради
което това оплакване не следва да
се обсъжда от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно
да отбележи, че необосноваността на
решението се изразява в опорочени
фактически констатации на съда не
поради допуснати от него процесуални
нарушения, а поради допуснати от него
грешки при формиране на неговото
вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани
от закона. Такива са грешките на
съда при прилагане на правилата
на логиката, на опитните правила,
на каузалните връзки между явленията,
на данните на науката, като тези грешки неизбежно
водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни
изводи. В случая, настоящият състав намира, че
такива грешки районният съд не е допуснал при постановяване на атакуваното
решение, като въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, е направил верни и логични фактически констатации, въз основа на
които е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. При
това положение, след като Кърджалийският
районен съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което
освен всичко друго, е и обосновано. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че от настоящата съдебна инстанция не са констатирани допуснати
нарушения на съдопроизведствените правила в хода на
производството пред районния съд, които да обосновават незакосъобразност
на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира жалбата на И.Т.И. от ***, за неоснователна и недоказана, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че решението на Кърджалийския
районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно - постановено при правилна
преценка на събраните доказателства, при правилно приложение на материалния
закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
Водим от горното
и на основание чл.221,
ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/ от АПК и чл.63, ал.1, предл.2/второ/
от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260049 от 09.10.2020 год., постановено по АНД №651/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.