РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Перник, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20241700600073 по описа за 2024
година
като разгледа докладваното от съдия Милушева ВНЧХД № 73 по описа за 2024
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 327 НПК.
Образувано е във връзка с постъпила въззивна жалба от К. Г. И. чрез неговият
защитник адв. Б. Б. против присъда № 1 от 23.01.2024 г. по НЧХД № 142/2023 г. на
Районен съд - гр. Радомир, с която подсъдимият К. И. е признат за виновен в това, че
на ***, в ***, общ. ***, обл. ***, чрез неосъществяване на достатъчно контрол върху
кучето си С. /порода „кавказки вълкодав“/, като непредприел всички необходими
мерки за предотвратяване на свободното напускане от животното пределите на имота
му и създавайки по този начин опасност за други домашни животни, е причинил по
непредпазливост повреждане на чужда движима вещ - куче Е., /с чип ***, порода
„курцхаар“/, собственост на Г. Я. Д. и Д. О. Д., изразяващо се в ухапни рани на лявата и
дясната коремна стена, също около таза, както и наличие на хиповолемичен шок,
поради което и на основание чл. 216, ал. 6, ал. 2, вр. ал. 1, от НК му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
С присъдата К. И. е осъден да заплати сумата от 1491 лв. /хиляда четиристотин
деветдесет и един лева/, представляваща обезщетение за причинени в резултат на
престъплението имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за запазване
на вещта /кучето/ - медицински интервенции, изследвания, закупуване на медикаменти
1
за лечението, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на
подаване на тъжбата - 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени в резултат
на престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от двамата
болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на
подаване на тъжбата - 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
С депозираната въззивна жалба се правят оплаквания, че атакуваната присъда е
постановена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Навеждат се
твърдения, че първата инстанция е постановила акта си в нарушение на законовите
разпоредби за равнопоставеност на страните в процеса и за обективно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Жалбоподателят – подсъдим намира, че
съдебното следствие е проведено по начин, чиято цел е била да събере доказателства
единствено в подкрепа на обвинителната теза. Счита, че съдът е подходил формално и
избирателно относно доказателствения материал, като е обсъдил единствено
доказателствата подкрепящи обвинението. С жалбата се излагат твърдения, че
атакуваната присъда е постановена при неспазване разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от
НПК, както и на чл. 305, ал. 3 от НПК. Допълва се, че районният съд бланкетно е
посочил, че фактическата обстановка е установена по категоричен и безспорен начин
от всички събрани в производството доказателства, като всъщност не били обсъдени
всички налични по делото материали. Сочи се, че решаващият съд е приел
фактическата обстановка за доказана на базата на свидетелските показания на
свидетелите от страна на частните тъжители, без да отчете свидетелските показание на
свидетелите в защита. На следващо място с жалбата се правят оплаквания относно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, като се сочи, че
не става ясно в какво се изразяват те, както и дали са присъдени солидарно на двамата
граждански ищци или не. Въз основа на изложените във въззивната жалба
съображения се моли съда да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която
К. И. да бъде признат за невиновен, а уважените граждански искове да бъдат
отхвърлени.
Против подадената въззивна жалба не е постъпило възражение от насрещната
страна.
В първото по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд, проведено
на 12.06.2024г. страните постигнаха помирение, като заявиха това пред съдебния
състав. Подсъдимият К. Г. И. се извини на частните тъжители Г. Я. Д. и Д. О. Д. за
случилото се и се задължи в едноседмичен срок, считано от 12.06.2024г. да заплати на
частните тъжители сумата от 1000 лева, направени разноски пред двете съдебни
инстанции. От своя страна частните тъжители приеха направеното извинение и се
съгласиха с постигнатата спогодба.
При така развилите се фактически обстоятелства, съдебният състав намира, че е
налице хипотезата на чл.334, т.4 от НПК. Налице е валидно направено изявление от
страните – от тъжителите и от подсъдимия, че са се помирили, което се субсумира от
разпоредбата на чл.24, ал. 5, т. 3 от НПК. Разпоредбата на чл.24, ал.5, т.3 от НПК
регламентира възможността за прекратяване на наказателното производство, когато
тъжителят и подсъдимият са се помирили. Тъй като по делото има постановена
2
първоинстанционна присъда, тя следва да се отмени и след това да се прекрати
производството по настоящото дело поради постигането на помирение от страните,
както и да се прекрати самото наказателно производство, което съдът следва да стори с
настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.334, т.4, във вр. с чл.24, ал. 5, т.3 от НПК,
Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 1 от 23.01.2024 г., постановена по НЧХД № 142/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Радомир и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧХД № 00164/2024г. по описа на Окръжен
съд - Перник и наказателното производство, образувано по НЧХД № 142/2023г. по
описа на РС - Радомир срещу К. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за
престъпление по чл. 216 ал. 6 вр. ал. 1 от НК, образувано по частна тъжба на Г. Я. Д. и
Д. О. Д., и двамата с адрес: ***
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3