Решение по дело №350/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Белева Хубчева
Дело: 20237150700350
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 573/16.10.2023г.

 

гр. Пазарджик,

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:          

 

                            СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

При секретар Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Тихомир Гергов като разгледа докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 350 от 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203-чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 226 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е след постановяване на окончателно Решение № 170 от 29.03.2023 год. по касационно административно дело № 92 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, с което съдът е отменил Решение № 879 от 21.11.2022 год. по адм. дело № 539 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, XIII – ти състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик при спазване на задължителните указания, дадени по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението.

Първоинстанционното производство, преди постановяване на окончателния съдебен акт, е образувано по искова молба на Д.Г.А., с ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с което е претендирал обезвреда за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, които е претърпял при конвоирането му от Затвора – Пазарджик в Затвора – Пловдив, в килия „Чужда делегация“, във връзка с участието му във ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в периодите от 31.05.2021 год. до 03.06.2021 год.; от 05.07.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 01.11.2021 год. до 03.11.2021 год.; от 29.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 13.12.2021 год. до 15.12.2021 год.; от 02.03.2022 год. 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. 20.04.2022 год.; от 09.05.2022 год. 11.05.2022 год. Ищецът е изложил твърдения, че при настаняването там е пребивавал в лоши битови условия – наличие на хлебарки и дървеници, боклук и дупки по пода, липса на настилка, а често е и липсвал дюшек. Също така е посочил, че не му е предоставяна храна съобразно неговата религия. Заявил е, че с тези действия и бездействия администрацията на Затвора – Пловдив са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в болка, безсъние, глад, чувство на малоценност, безпомощност, страх, унижение и други.

В изпълнение на указанията на касационната инстанция, настоящият съдебен състав е указал на Д.Г.А., в срок до приключване на първото заседание по делото, да конкретизира периодите си на увреда, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10,000 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, претърпени във връзка с участието му във ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, изразяващи се в причиняване на физическо страдание – болка, безсъние, глад и психически страдания – чувство на малоценност, безпомощност, страх, унижение и други от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Ищецът е депозирал молба с вх. № 3696 от 03.05.2023 год., с която е конкретизирал периодите на увреда, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, а именно: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год.  до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год.

До приключване на първото съдебно заседание, по искане на Д.Г.А., съдът е допуснал доказването и на претенцията за претърпени вреди от това, че не е допускан до използване на телефон по време на пребиваването му в килия „Чужда делегация“, когато се е връщал късно – към 6-7 часа, след съдебни заседания от Апелативен съд – Пловдив. Бил е поставен в невъзможност да осъществява връзка с близките му, не е могъл да се ползва от правата му разписани в ЗИНЗС – „По всяко време през деня“. По време на ползваното от него каре не е могъл да ползва телефон, тъй като на един телефон има повече от десет човека.

В съдебно заседание ищецът поддържа както иска си, така и посочените от него периоди на увреда, лично. Излага съображения за неговата основателност и доказаност. Счита, че администрациите на затвора не предприемат ремонтни дейности на килиите, за да подобрят условията на пребиваване в тях, защото изплащането на присъдените от съдилищата ниски обезщетения по реда на ЗОДОВ са в но-нисък размер, в сравнение с разходите по ремонтирането им. Заявява, че независимо че лицата, които са извършили престъпление и изтърпяват наказанията си, респ. са задържани до постановяване на осъдителна присъда, не могат да живеят в обори, не са добитък. Счита, че от приобщения писмен доказателствен материал по делото не се установява, че по време на престоя му килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, са му предоставяни за ползване дюшеци и постелъчни материали. Във връзка с доказването на исковата си претенция А. ангажира гласните свидетелски показания на други две лица, които са пребивавали заедно с него в същата килия и които също са участници във ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Моли съда за уважи исковата му претенция като присъди претендираната от него сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022 год. до постановяване на окончателен съдебен акт.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Р., оспорва така предявения иск по неговата основателност, доказаност и размер. Изразява становище, че по време на пребиваването на А. в Затвора – Пловдив, администрацията на затвора е осигурила всичко възможно по отношение на социално-битовите условия в килията, осигурен е постелъчен инвентар, съответно завивки. Килиите се обработват, извършва се дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Моли съдът да не дава кредит на доверие на свидетелите на лишения от свобода А., тъй двамата свидетели и ищецът водят идентични дела за същия период от време. Счита, че те преекспонират значително условията, тъй като имат интерес от това. Сочи, че лишеният от свобода е пребивавал 11 пъти за исковия период с обща продължителност от 29 дни, като отделно е имало един-два пъти да е пребивавал по пет дни, другите пъти са били по два или три дни, поради което счита, че няма такъв вредоносен резултат за самия ищец. Моли за отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност, ако съдът го уважи и присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди, то размерът да бъде съобразен със социално-икономическия стандарт на живот в РБългария. В този смисъл се позовава на т. 19 и т. 20 от Решение № 304 от 20.04.2022 год. по адм. дело № 1420 от 2021 год. на Административен съд – Пазарджик, което решение е влязло в законна сила и е съдебна практика. Представя подробни писмени бележки.

Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че не следва да се игнорират гласните свидетелски показания по делото. Изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск, но по отношение на размера заявява, че е силно завишен и предлага да се съобрази принципът на справедливост при отсъждане на обезщетението.

Административен съд – Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Д.А. *** на 05.10.2016 год. Настанен е на осн. чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, в килия, която се намира зоната за повишена сигурност и охрана (1-во отделение). Поставен е на общ хранителен режим, регламентиран в съответните нормативни документи. Включен е допълнително в два типа специализирано меню, а именно: 1. Диетично меню, свързано с наличие на установен здравословен проблем, по предписание на компетентен медицински специалист и 2. Специализирано меню, свързано с принадлежност към определена религиозна общност, по изрична молба на задържано лице. Във връзка с т. 1 от менюто по делото е изготвена и представена, за нуждите на настоящото съдебно производство, медицинска справка на К. – фелдшер в Медицинския център при Затвора – Пазарджик. В нея е посочено, че А. освен религиозната му определеност, е имал и здравословни проблеми – смущения в зрението, болки от страна на опорно-двигателния апарат, обриви и стомашно-чревни оплаквания, поради което е поставен на Диета № 1, приложена към същата справка, както и е включен в списък с лица, определящи се като мюсюлмани. Във връзка с религиозните убеждения на А. *** е представена по делото декларация от същото лице и заявеното му желание да бъде включен в списък за храните, съобразени с вероизповеданието му.

Ищецът е с неокончателно влязла в сила присъда в размер на Окръжен съд – Пазарджик на двадесет години лишаване от свобода, която към момента на подаване на исковата молба и до приключване на спора по същество е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив и е образувано ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на същия съд. По същото ВНОХД подсъдими са и свидетелите В.А. и Ф. Х. Ф. К. и са настанявани заедно с ищеца“ в Затвора – Пловдив.

От Началника на Затвора – Пазарджик е изготвена и представена по делото справка от 08.06.2022 год. В нея са описани датите и периодите на извършените конвоирания на подсъдимия А. във връзка с ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както следва: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год. и като дата на предстоящо конвоиране е посочено 14.06.2022 год.

В изпълнение на определение на съда от 31.05.2023 год. от Началника на Затвора – Пловдив е представена справка с рег. № 2949 от 14.06.2023 год. С нея уведомява съда, че не може да представи заповед, която да забранява телефонни разговори на лишени от свобода, настанени в „чужда делегация“, тъй като такава не съществува, т.е. никога не е издавана. Посочено е, че телефонни разговори настанените в „приемно отделение“ могат да провеждат при съобразяване с графика на поста, изготвен към посочените периоди, който е приложен към нея по делото, находящ се на л. 49 от същото. От същата справка са видни часовете, през които на лишените от свобода от 5-и пост в Затвора – Пловдив са извеждани на закуска, обяд, вечеря, престой на открито, на баня, на лафка, на лекар. В процесната справка е посочено, че в графика е отбелязано времето, определено за храна на лицата от приемно отделение, което е същото, както и за настанените в друга група лишени от свобода и задържани.

В Становище с рег. № 4276 от 07.06.2023 год., изготвено от младши експерт В. Т. до началника на Затвора – Пловдив е посочено, че за килия „Чужда делегация“ има зачислени 10 броя легла, 10 броя дюшеци, 10 броя възглавници, 20 боря одеяла и 10 броя комплекти спално бельо. Отбелязано е, че дюшеците се предават на лишените от свобода в задоволително състояние и е тяхна грижа да опазят повереното им имущество, а последната доставка на дюшеци е през 2020 год. Към становище е приложена справка за движението на приемно отделение за 10.05.2022 год. (л. 51 от делото), за 11.05.2022 год. (л. 52), за 18.04.2022 год. (л. 53), за 19.04.2022 год. (л. 54), за 20.04.2022 год. (л. 55), за 07.03.2022 год. (л. 56), за 08.03.2023 год. (л. 57), за 09.03.2022 год. (л. 58), за 10.02.2022 год. (л. 59), за 17.02.2022 год. (л. 60), за 18.02.2022 год. (л. 61), за 21.02.2022 год. (л. 62), за 22.02.2022 год. (л. 63), за 17.01.2022 год. (л. 64), за 18.01.2022 год. (л. 65), за 19.01.2022 год. (л. 66), за 04.01.2022 год. (л. 67), за 05.01.2022 год. (л. 68), за 06.01.2022 год. (л. 69), за14.12.2021 год. (л. 70), за 15.12.2021 год. (л. 71), за 16.12.2021 год. (л. 72), за 01.12.20221 год. (л. 73), за 30.11.2021 год. (л. 74), за 02.08.2021 год. (л. 75), за 01.08.2021 год. (л. 76), за 29.07.2021 год. (л. 77), за 30.07.2021 год. (л. 78), за 01.07.2021 год. (л. 79), за 02.07.2021 год. (л. 80), за 30.06.2021 год. (л. 81), за 01.06.2021 год. (л. 82), за 02.06.2021 год. (л. 83), за 28.05.2021 год. (л. 84).

Към приобщения доказателствен материал по адм. дело № 539 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, XIII – ти състав, по което е постановено отменения съдебен акт от касационната инстанция, е приложена докладна записка от 06.06.2022 год. от гл. инсп. Г. Г., НС „НОД“ към Затвора – Пловдив (л. 107 – л. 111), съдържаща информация за настаняваните лица в стая „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив. От нея се установява, че от началото на 2022 г. лицето Д.Г.А. е пребивавал в Затвора – Пловдив общо седем пъти, при което е настаняван както следва: от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека; от 16.01.2022 год. до 19.01.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с четирима човека; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год. – в стая в стая „ОП-3“ на Приемно отделение е съжителствал с двама човека; от 22.03.2022 год. до 25.03.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с четири човека; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год. – в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год. - в стая „Чужда делегация“, при което е съжителствал с трима човека. Също така е приложена е справка от Н. Д., служител в Затвора – Пловдив (л. 36 от посоченото дело), в която е посочено, че в Приемно отделение са обособени следните помещения: стая „Чужда делегация“, стая „ОП-3“, стая „РЦ“, стая „ОП-2“, стая „ОП-1“ и стая „Транзит“.

Стая „Чужда делегация“ е с квадратура, без да е включен санитарен възел – 24,84 кв.м., санитарният възел е с площ 3,35 кв. м., 2 броя прозорци, с размери 067х1,16 см и 097х1,16 см и тоалетна с размер 016 х 1,16 см.

Стая „ОП-3“ е с квадратура, без да е включен санитарен възел – 11,63 кв.м., санитарният възел е с площ 3,00 кв. м, 1 брой прозорец с размери 1,19х0,99 см и тоалетната е с отдушник – 100 фи;

Стая „РЦ“ – квадратура 27,07 кв. м., санитарен възел с 2,66 кв. м., 2 броя прозорци с размери 049х1,2 см и 1х1,2 см, размерът на прозореца на тоалетната е 034х1,2;

Стая „ОП-2“ е с квадратура – 26,28 кв. м., санитарното помещение е 2,7 кв. м., има два боря прозорци с размери 044х1,18 и 098х1,18 кв. м., размерът на прозореца на тоалетната е 035х1,18 см;

Стая „ОП-1“ е с квадратура от 26,47 кв. м., санитарното помещение е 2,80 кв. м., размерът на 2 броя прозорци в това помещение са 05х1,18 см и 097х1,18 см, размерът на прозореца на тоалетната е 03х1,18 см;

Стая „Транзит“ е с 14,90 кв.м., размерът на санитарния възел е 3,27 кв. м., има 1 брой прозорец с размер 1,20х1, а тоалетната отдушник – 100 фи.

В становище от 06.06.2023 год. от инсп. Е. Кибарева, ИФЗ НС „ФЛКР“ към Затвора – Пловдив, приложено по адм. дело № 539 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, XIII – ти състав (л. 35 от цитираното дело), по отношение на А. е посочено, че от негова страна няма депозирана молба за включване в списъка на лишените от свобода, получаващи друга храна, поради изповядване на друга религия, различна от християнската.

В становище от 18.07.2022 год. на инспектор „СДВР“ към Затвора – Пазарджик (л. 74 от адм. дело № 539 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, XIII – ти състав) е заявено, че за периода 10.05.2021 год. – 11.05.2022 год. А. е пребивавал 10 (десет) пъти в Затвора – Пловдив, в качеството си на „чужд делегат“ като е настаняван в обособената за това стая в Приемно отделение – „Чужда делегация“, заедно с други лица, със същия статут. Покритието на пода в стая „Чужда делегация“ е циментова замазка, чиято цялост е нарушена в резултат от неправомерно преместване на легла от пребиваващите в нея лишени от свобода. Поддържането на реда и хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода, настанени в тях - на всички лишени от свобода в Приемно отделение всекидневно се осигуряват необходимите средства за поддържане на хигиената в стаите и се дава възможност за своевременно изхвърляне на отпадъците. Замърсяването на спалните помещение е акт на самите пребиваващи в тях и се определя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1 и чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Санитарната обработка на всички помещения в Затвора – Пловдив, респективно в Приемно отделение и стая „Чужда делегация“ се извършва регулярно от външна (лицензирана) фирма, съгласно сключен договор. С оглед на голямата динамика на постъпващите и напускащи Приемно отделение на Затвора – Пловдив, на лишените от свобода се извършва почти всекидневна подмяна на постелъчния инвентар, като увредените дюшеци и чаршафи се заменят с нови. Наличието на скъсани дюшеци и друг постелъчен инвентар също е в резултат от вандалските действия на лишени от свобода в нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС, като реално скоростта на унищожаване и увреждане на даденото за ползване имущество надвишава в пъти възможността за възстановяването на щетите.

В становище от 20.07.2022 год. (л. 76 от адм. дело № 539 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, XIII-и състав) е предоставена информация на съда относно мерките, предприети в Затвора – Пловдив, против мухъл и насекоми. Посочено е, че ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Приложени са протоколите за извършена ДД обработка за периода от м. май 2021 год. до м. май 2022 год. (от л. 77 до л. 82 от същото дело), както и Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650 от 20.01.2021 год., сключен на 20.01.2021 год. между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ (от л. 83 до л. 89, находящи се в кориците на адм. дело № 539 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, XIII – ти състав). От тях се установява, че в Затвора – Пловдив е извършвана дератизация – два пъти годишно и дезинсекция – осем пъти годишно.

В докладна записка от 14.10.2022 год., изготвена от гл. инсп. Г. Г., НС „НОД“ към Затвора – Пловдив до началника на Затвора – Пловдив е представена справка относно капацитета на помещенията, в които е настаняван ищецът, както и на кои дати и какъв брой са били лицата в една килия. От нея се установява, че Д.Г.А. е бил настанен в „Чужда делегация“ на следните дати:

през 2021 год.: 06.07.21 год. + 5 л. св.; 07.07.21год. + 7 л. св.; 29.07.21 год. + 3 л. св.; 30.07.21 год. + 6 л. св.; 01.08.21 год. + 4 л. св.; 02.08.21 год + 4 л. св.; 01. 12.21 год. + 3 л. св.; 14.12.21 год. + 3 л. св.; 15.12.21 год. + 3 л. св.; 16.12.21 год. + 2 л. св.; 21.12.21 год. + 2 л. св.;

през 2022 год.: 05.01.22 год. + 3 л. св.; 06.01.22 год. + 2 л. св.; 07.01.22 год. + 2 л. св.; 18.01.22 год. + 3 л. св.; 19.01.22 год. + 4 л. св.; 27.01.22 год. + 5 л. св.; 28.01.22 год. + 3 л. св.; 31.01.22 год. + 5 л. св.; 21.02.22 год. + 4 л. св.; 22.02.22 год. + 7 л. св.; 17.02.22 год. + 3 л. св.; 18.02.22 год.; + 2 л. св.; 23.03.22 год. + 4 л. св.; 24.03.22 год. + 4 л. св.; 19.04.22 год. + 5 л. св.; 20.04.22 год. + 4 л. св.; 11.05.22 год. + 7 л. св.; 14.06.22 год. + 3 л. св.; 15.06.22 год. + 3 л. св.; 05.07.22 год. + 4 л. св.; 07.07.22 год. + 3 л. св.; 08.07.22 год. + 3 л. св.; 02.08.22 год. + 2 л. св.; 04.08.22 год. + 3 л. св.; 09.08.22 год. + 2 л. св.; 10.08.22 год. + 2 л. св.; 11.08.22 год. + 2 л. св.;  16.08.22 год. + 2 л. св.; 17.08.22 год. + 2 л. св.;

Настанен в „ОП-2“ на следните дати: 08.03.22 год. + 2 л. св.; 20.09.22 год. + 7 л. св.; 21.09.22 год. + 6 л. св.; Настанен в „ОП-3“ на следните дати: 09.03.22 год. + 2 л. св.

От изложената информация се установява, че Д.А. не е настаняван в килия „Транзит“.

В тази справка се съдържат данни за лицата В. Т. А., И. П. Н., О. А. О. и Х. А. Х., пребивавали също в тези помещения в Затвора – Пловдив.

От изложената информация се установява, че лицето В.А. е настаняван в килия „Транзит“ на следните дати: 19.04.22 год. + 1 л.с в.; 20.04.22 год. + 1 л. св.; 30.06.22 год. + 1 л. св., т. е лишените от свобода Д.А. и В.А. не са били в едни и същи периоди от време настанявани в килия „Транзит“.

Ищецът е бил настаняван с подсъдимия В.А. в килия „Чужда делегация“ на едни и същи дати, във връзка с образуваното пред Апелативен съд – Пловдив ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на същия съд, освен на следните дати: 08.03.2022 год. и 09.03.2022 год. (настанен в килия „ОП-3“), както и в килия „Транзит“ на дати 19.04.2022 год., 20.04.2022 год. и 30.06.2022 год.

По делото са разпитани свидетелите В.Т.А. и Ф. Х. Ф. К., и двамата понастоящем в Затвора – Пазарджик. Двамата свидетели заедно с ищеца са обвиняеми по ВНОХД № 167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

От свидетелските показания на Ф. Х. Ф. К. – испански гражданин, в съдебно заседание заяви, че разбира и говори български език, се установява, че двамата с ищеца са били в Затвора – Пловдив, в една килия „Чужда делегация“, във връзка с воденото в Апелативен съд наказателно дело – двамата са съпроцесници. Заявява, че всеки път, когато е имало съдебно заседание в Апелативен съд – Пловдив, са били заедно и в килията, в която са настанявани е било много мръсно. Нямало е никакви предмети, вещи или препарати за почистване, дори е нямало лопатка. Много пъти още с пристигането им в Затвора – Пловдив е имало много боклук, непочистен и неизхвърлен от другите лица, настанявани в тази килия. Имало е силна миризма от непочистения боклук, дървеници, хлебарки и е било много мръсно. Тоалетната в килия „Чужда делегация“ също е била много мръсна, дори мивката е била счупена и от нея се е стичала вода върху краката. Нямало е четка за почистване на тоалетната. Имало е дупка на вратата, през която е влизала миризма в килията и се е виждало човекът, който я е ползвал. Нямало е прозорец на тоалетната, имало е малка дупка. Дюшекът е бил скъсан, пълнежът на дюшека също е бил на пода, на пружината на леглото е имало дупка и през нея им са пропадали телата към пода. Нямало е, нито възглавница, нито чаршаф, нито одеяло, когато е нужно през зимния сезон. Свидетелства, че в същото помещение е имало хора, които са пушели, но те не са се съобразявали и са продължавали да пушат в помещението, а не на прозореца. Оплаквали са се на надзирателя, но е било отговаряно, че има само една килия за „Чужда делегация“. Стигало се е до конфликтни ситуации с пушачите. Имало е график за използването на банята, но за съжаление той и ищецът не са могли да я използват, защото е трябвало да присъстват на заседания в Апелативния съд от 9 (девет) часа сутринта и не са могли да се вместват в графика за ползването й. Нямало е възможност да се изкъпят, след като са се връщали от съдено заседание, не им е било позволявано. По отношение на използването на телефона сочи, че същият е можел да се ползва по време на престоя им на открито – на каре, но тъй като са били на заседание, са нямали възможност да го използват. Когато са пристигали към 17.00 часа в Затвора – Пловдив, след делото, не им е било позволявано да говорят по телефона, защото се е използвал само по време на карето. Искали да се обадят на близките си и да им кажат, че са добре. Свидетелства, че в килия „Чужда делегация“ е нямало нито една маса, нито един стол. Имало е само един шкаф счупен и мръсен. Ходенето в столовата е било ужасно, защото когато е имало звънец, са излизали от килията, ходили са до столова, взимали са храната и са получавали команда „Седни“ и надзирателят е казвал „Давай, давай“. Не са могли да си взимат храната в килията и са нямали време да обядват или да вечерят. Нямали са пет - десет минути, за да се нахранят.

От свидетелските показания на В.Т.А. се установява, че двамата с ищеца са били в Затвора – Пловдив, в една килия „Чужда делегация“, в Затвора – Пловдив, във връзка с воденото в Апелативен съд наказателно дело – двамата са съпроцесници и много пъти (в 90% от случаите са били заедно) с него в една килия и с Ф. Х. Ф. К.. От 2021 год., лятото, до 2022 год. и сега отново са били през месец август 2023 год. Заявява, че тази килия е пълна мизерия, в нея нищо не е променяно и правено, за да се подобрят условията на живот в нея. Леглата нямали дюшеци, а това били едни торби, пълни с парцали, които се използвали за такива. Имало е много дървеници и хлебарки. В тоалетната водата от мивката се е стичала върху краката им. Не са могли да се мият. Вратата на тоалетната през 2021-2022 год. е била с голяма дупка, слагали са чаршаф, за да не се вижда вътре и да не влизат миризми. Освен на старшината, е нямало на кой друг да кажат за лошите условия там. Прозорците са стояли постоянно отворени, не са могли да ги затворят, защото са нямали дръжки. Много мръсно е било. Подовата настилка е била изкъртена, стените също са били разрушени. Килията не била годна за живеене. Нямало е възглавници и завивки, но са започнали да са си носят, когато са били привеждани там. От хавлиени кърпи са си правили възглавници. Сочи, че в килията се е пушело, а е имало случаи, когато настанените в нея са били десет човека и е било много трудно да се стои с осем-девет човека пушачи в едно помещение. По отношение на телефонните разговори разказва, че е можело да се говори по телефона само, когато са били на карето. Това е било между два и три-три и петнайсет часа, когато са имало право да използват телефон. На карето имало един телефон и поне 30 човека са чакали да го ползват. Килия „Чужда делегация“ е била постоянно заключена и те са били постоянно заключени. В килията е нямало нищо, имало е само един счупен шкаф, който са го обръщали, за да могат да сложат храната, когато в дните със съдебни заседания са им давали суха храна. Тя се състояла от хляб и наденици и са стояли прави, за да се нахранят. В тази килия са пребивавали по пет, по шест дни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и следващите от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от закона. Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС като лице, прието в Затвора – Пазарджик като подсъдим и „Задържан под стража“ въз основа на съдебен акт, постановен от Окръжен съд – Пазарджик по НОХД № 335 от 2017 год. по описа на същия съд, за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК и е с неокончателно влязла в сила присъда в размер на двадесет години лишаване от свобода и към момента на подаване на исковата молба е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив. В изпълнение на влязлото в сила отменително решение на касационната инстанция, Д.А. е заявил следните периоди на увреда, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022 год. до постановяване на окончателен съдебен акт, а именно: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год.

Видно от представена по делото справка от 08.06.2022 год. от Началника на Затвора – Пазарджик лицето е било конвоирано до Затвора – Пловдив и е пребивавал там, т.е. посочените периоди от страна на ищеца съвпадат с тези посочени от Началника на Затвора – Пазарджик. В посочените времеви периоди А. е бил настаняван в килия „Чужда делегация“ на Затвора – Пловдив на следните дати:

през 2021 год.: 06.07.21 год., 07.07.21 год., 29.07.21 год., 30.07.21 год., 01.08.21 год., 02.08.21 год., 01.12.21 год., 14.12.21 год., 15.12.21 год., 16.12.21 год., 21.12.21 год.

през 2022 год.: 05.01.22 год., 06.01.22 год., 07.01.22 год., 18.01.22 год., 19.01.22 год., 27.01.22 год., 28.01.22 год., 31.01.22 год.; 21.02.22 год., 22.02.22 год., 17.02.22 год., 18.02.22 год., 23.03.22 год., 24.03.22 год., 19.04.22 год., 20.04.22 год., 11.05.22 год., 14.06.22 год., 15.06.22 год., 05.07.22 год., 07.07.22 год., 08.07.22 год., 02.08.22 год., 04.08.22 год., 09.08.22 год., 10.08.22 год., 11.08.22 год., 16.08.22 год., 17.08.22 год.

За посочения от ищеца период:

От 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год. А. не е бил настаняван в килия „Чужда делегация“, а в килии „ОП-2“ и ОП-3“ в Затвора – Пловдив,

В килия „ОП-2“ е бил на следните дати:

08.03.22 год., 20.09.22 год., 21.09.22 год.

В килия „ОП-3“ е пребивавал на: 09.03.22 год.

В исковата си молба до съда, подадена на 18.05.2022 год., А. е завил, че по време на претендираните периоди е настаняван винаги в една и съща килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, където е прекарвал от три до пет денонощия. При така очертаната искова претенция по отношение на периодите от време и мястото на пребиваване в пенитенциарното заведение, искът е насочен към ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, който като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в следствения арест на Затвора – Пловдив, килия „Чужда делегация“ – по арг. на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС. Следователно исковата претенция е срещу ответна страна, която има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск – по арг. на чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, поради което Административен съд-Пазарджик е родово и местно компетентен да разгледа спора.

При така посочения предмет на иска, исковата претенция съдържа необходимите положителни процесуални предпоставки за нейната допустимост, поради което следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска:

Разгледан по същество, исковата претенция е частично основателна. Съображенията за това са следните:

За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на Държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от 7.02.2017 год.). В ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка, и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

По отношение на исковата претенция на А. за посочените периоди:

Ищецът е посочил предмет на иска си претенция за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация в гр. Пловдив, изразяващо се в неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, за периодите: от 31.05.2021 год. до 03.06.2021 год.; от 05.07.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 01.11.2021 год. до 03.11.2021 год.; от 29.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 13.12.2021 год. до 15.12.2021 год.; от 02.03.2022 год. 09.03.2022 год.; от 18.04.2022 год. 20.04.2022 год.; от 09.05.2022 год. 11.05.2022 год.

Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото се установи, че А. е пребивавал през следните периоди от време в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив: от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год.

За периода от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год. ищецът не е бил настаняван в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, а в килии „ОП-2“ и ОП-3“ в Затвора – Пловдив, поради което исковата му претенция,

по отношение на периодите от време, през които се установи, че е пребивавал в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив са следните:

от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год. и

исковата претенция следва да се разглежда за тях. В останалата й част е неоснователна и недоказана.

         Предвид така очертания предмет, съдът следва да се произнесе по основателността на иска за посочените периоди от време, през които А. е бил настаняван в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив. Твърденията му са, че при настаняването му в тази килия е живял в лоши битови условия – наличие на хлебарки и дървеници, боклук и дупки по пода, липса на настилка, липса на дюшек, липса на храна, съобразно неговата религия, настаняван е в помещения заедно с пушачи и не е допускан до използване на телефон, когато се е връщал късно – към 6-7 часа, след съдебни заседания от Апелативен съд – Пловдив. Вследствие на тези действия/бездействия на администрацията на Затвора – Пловдив са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, безсъние, глад, чувство на малоценност, безпомощност, страх и унижение, както и е бил поставен в невъзможност да осъществява връзка с близките си, тъй като не имал възможност да използва телефон, за да се свърже с тях.

За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже причинно-следствената връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и претендираните вреди (Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 год. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2015 год.). Съгласно чл. 4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. В разглеждания случай, до приключване на устните състезания по спора,

Разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 (предишна ал. 4) от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда, в случая ищецът е бил конвоиран и настаняван в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, във връзка с обжалването на невлязлата му присъда пред Апелативен съд – Пловдив.

В тази насока, следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017 год.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 год., в сила от 7.02.2017 год.), количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

По отношение на твърденията за наличие на хлебарки и дървеници съдът счита, че исковата претенция в тази част е недоказана:

Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглежданите искови периоди. Установява се от представените и приети писмени доказателства, че през 2021 год. и 2022 год., по няколко пъти, регулярно, са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора – Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано, съгласно сключен договор между ГДИН и външна (лицензирана) фирма, и от приложените протоколи за обработка, в които е отразено и че след извършване на обработката не е установено наличието на вредители (вж. от л. 77 до л. 89 от адм. дело № 92 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик). Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели – не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в гр. Пловдив за посочените искови периода. ГДИН е положил дължимата грижа като добър стопанин, за да се справи с наличието на дървеници и хлебарки. Наличието им в килията не може да се приеме от съда за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за посочените искови периоди, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора. В тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение на твърденията за липса на храна, съобразно религията, която изповядва А., съдът счита, че исковата претенция в тази част за недоказана:

Неоснователен се явява и искът в частта относно непредоставяне на специална храна с оглед изповядваната от ищеца религия. Няма спор по делото, че е мюсюлманин и следва да съобразява храненията си с нея. От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че А. е подал молба до Затвора – Пазарджик във връзка със своите предпочитания за хранене предвид религиозните си убеждения и е включен в списъка на лишени от свобода, за които се изготвя специално меню с оглед принадлежността им към различна религия, но такава молба не е депозирана пред администрацията на Затвора – Пловдив и не може да се приеме, че са нарушени неговите права в тази насока. Всеки индивид избира и сам определя своето изповедание, като този избор може да бъде изместен с различен такъв по време на живота му. За това лицето следва само да заяви своята етническа определеност и да уведоми съответното пенитенциарно заведение за предпочитанията си за хранене. На затворническата администрация не са вменени законови задължения да предоставя храна на лишените от свобода извън предвидения калориен състав, без лицата да са заявили, че изповядват определена религия и желаят да се хранят по изискванията на вероизповеданието си. С оглед множеството съдебни заседания по ВНОХД №167 от 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в които е участвал ищецът,последният е следвало да заяви писмено, с нарочна молба, че желае да се възползва от определен хранителен режим. Това е могъл да стори във всеки един от момент от конвоирането му до Затвора в гр. Пловдив. А. е следвало да извърши действия, които са в негов интерес претендираното действие/бездействие не може да бъде виновно вменявано на затворническата администрация в гр. Пловдив. В тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение на твърденията за невъзможността за ползване на телефон и телефонни обаждания, съдът счита, че исковата претенция в тази част за недоказана:

Съдът намира, че няма бездействие и никакви извършени противоправни действия от страна на администрацията на Затвора – Пловдив, по време на престоя на А. в килия „Чужда делегация“. По делото не е спорно, че там е бил наличен телефонен апарат, а претенцията се свежда до обстоятелството за ползването му. Ищецът е бил конвоиран за кратки периоди от време в Затвора – Пловдив и престоят му там е бил свързан с явяването по наказателно дело. По-голямата част от времето му за пребиваване е била свързана със съдебното производство и трудностите за провеждане на телефонни разговори не могат да се приемат като действия/бездействия на затворническата администрация. От представените справки и график на лишените от свобода се установява, че същите имат право и достъп до използването на телефон, т.е. ищецът не е бил препястван да го използва. Изтъкването като причина за присъствието му в съдебни заседание не може да бъде вменявано като неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по ограничаване правата на лишените от свобода от осъществяване на телефонни разговори. Лицето е имал възможност по време на престоя му на открито да използва телефон. На л. 49 от настоящото делото е приложен график за разпределение на времето на лишените от свобода от пети пост в Затвора – Пазарджик, в който е посочено и дневното разпределение на времето на лишените от свобода от приемно отделение. Под т. 5 фигурира престой на открито, който се провежда от 14.00 часа до 15.00 часа и през този времеви период ищецът разполага с правото си да използва телефон, т.е. правото на използване на телефон и провеждане на телефонни обаждания не е нарушено.

Доводите на ищеца за наличието на множество хора, опашка и заемането на ред за осъществяване на телефонни обаждания не може да бъдат основание за претендиране на неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на затворническата администрация в гр. Пловдив. Посочените причини, които заявява А. относно невъзможността му от използването на телефон, не е поради липсата на такъв, а поради ограниченото време и наличието на много желаещи за обаждания. Това не са обективни причини, довели до ограничаване правата му в тази насока. Той е бил конвоиран в Затвора – Пловдив за воденото там дело, а телефонни обаждания е могъл да осъществява и от Затвора – Пазарджик, непосредствено преди или след заминаването или пристигането му оттам. В тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение на твърденията за наличие на боклук и дупки по пода, липса на настилка, липса на дюшек, пребиваване с пушачи в една килия и други лоши битови условия, съдът счита, че исковата претенция в тази част за основателна и доказана:

От предоставените справки от затворническата администрация в гр. Пловдив се установява, че действително пода на килията „Чужда делегация“ е циментована замазка, чиято цялост е нарушена в резултат на неправомерно преместване на легла от пребиваващите в нея лишени от свобода (вж. л. 74 от адм. дело № 92 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик). Също така от приетите и неоспорени гласни доказателства по делото, съдът може да направи категоричен извод, че лицата пребиваващи в тази килия са били поставяни в лоши битови условия. Помещението не е било почиствано от предходните му обитатели, не е бил изхвърлян събраният боклук, както и че се е налагало А. и другите с него лица да го почистват. Не са му били предоставяни никакви почистващи препарати, нито метла и се е налагало да осигури престоя си в тази килия като положи нужните грижи за почистването й.

В процесната килия е имало санитарно помещение, което не се оспорва от страните, но от показанията на свидетелите В.Т.А. и Ф. Х. Ф. К. се установява, че водата от мивката в тоалетната е била счупена, течала е върху краката им, поради което не са могли да я ползват, както и че на врата на тоалетната е имало дупка, която са покривали с чаршаф, за да предотвратят лошите миризми и шумове от там.

От доказателствата по делото, включително и гласните свидетелски показания се установява, че предоставените за ползване дюшеци, спално бельо и завивки са били в много лошо състояние и ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за живот по време на престоя му в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив.

Действително А. е бил поставян в килията с пушачи, въпреки че същият е непушач и това е увреждаща за здравето му среда. Посочените обстоятелства се доказват чрез ангажираните гласни доказателства в настоящото съдебно производство. Според Световната здравна организация (СЗО) тютюнопушенето и другите форми на потребление на тютюневи изделия е важна причина за заболявания и преждевременна смърт по целия свят. Целта на ограничаване употребата на тютюневи изделия е да се спомогне за намаляване броя на смъртните случаи и заболяванията, свързани с тези продукти. Ето защо, администрацията на затвора не е положила дължимите действия по ограничаване и контрол на използваните тютюневи средства в килията. Това обстоятелство следва да се счита за увреждащо здравето на ищеца.

Разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 год. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 год. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 год., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: „10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат“.

В този смисъл е и налице многобройна съдебна практика на българските съдилища – Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Съдът може да посочи част от тези решения, а именно: Решение № 10166 от 11.07.2012 год. на Върховния административен съд по адм. д. № 15508 от 2011 год.; Решение № 6667 от 15.05.2013 год. на Върховния административен съд по адм. д. № 13664 от 2012 год.; Решение № 104 от 20.02.2009 год. на Върховния касационен съд по гр. д. № 5895 от 2007 год. и други. В тях се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода. В този смисъл са и цитираните по-горе решения на Съда по правата на човека, по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл. 3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода.

Предвид изложеното, се доказа, че А. е бил поставян в условия, които определено представляват лоши битови условия, от кръга на разгледаните, вследствие на действия/бездействия на затворническата администрация, причинили неимуществени вреди на ищеца. Налице е нарушение на изискванията на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, чувство на малоценност, безпомощност, страх, унижение, изразяващи се във физически и емоционален дискомфорт на ищеца.

Във връзка с установените по делото факти и направения по-горе мотивиран анализ, съдът намира, че исковата претенция на ищеца е частично основателна и доказана, т.е. само за част твърдените незаконосъобразни действия/бездействия реално са претърпени неимуществени вреди и само по отношение на твърденията за наличие на боклук и дупки по пода, липса на настилка, липса на дюшек, пребиваване с пушачи в една килия и други лоши битови условия е доказана причинно-следствена връзка, поради което следва бъде уважена и в тази част да се ангажира отговорността на ответната страна по чл. 1 от ЗОДОВ. В останалата част исковата претенция на А. следва да отхвърли като неоснователна и недоказана и не следва да се ангажира отговорността за заплащане на обезщетение и да се освободи от задължението за заплащане на обезщетение, предвид чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК.

По отношение на доводите на ответната страна за игнориране на гласите свидетелски показания на В.А. и Ф. К., следва да се отбележи, че с определението за насрочване съдът е указал и разпределил доказателствената тежест в настоящото съдебно производство и страните са упражнили правата си във връзка с тази законова възможност. Не е налице процесуална предпоставка за тяхната недопустимост, а още повече, че ответникът е участвал активно в съдебния процес, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. и в етапа на предявявания на доказателствените искания не е възразил за допускането им. Това е сторено едва в хода по същество, като на етап страните имат възможност на изразят становищата си с оглед приетия доказателствен материал по делото, включително и неоспорените свидетелски показания. В допълнение следва да се посочи, че В.А. и Ф. К. са съпроцесници с А. и са били конвоирани, в повечето случаи, от Затвора – Пазарджик до Затвора – Пловдив, заедно. Ангажирането им като свидетели е допустимо и в съответствие с правилата на чл. 163 и следващите от ГПК, приложими на осн. чл. 144 от АПК.

Относно размера на исковата претенция, по отношение на уважената й част:

Държавата отговаря за вредите, причинени от актове, действия и бездействия на нейни административни органи и длъжностни лица, като отговорността обхваща всички вреди - пряка и непосредствена последица от увреждането – както имуществени, така и неимуществени.

Неимуществените вреди, претърпени от ищеца, подлежат на репариране по критерия на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – по справедливост, за да се намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение, като се преценят видът, интензитетът, обемът и продължителността на търпените неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът при пребиваването си в Затвора – Пловдив, в килия „Чужда делегация“, за разглежданите периоди от време ищецът не е пребивавал продължително време в това затворническо помещение. Броят на дните, през които е пребивавал там, са по-малко от един месец и не са в синхронна последователност, а разхвърляни в период от две години, през които е бил настаняван от два до пет дена в това помещение, за не повече от единадесет пъти. Предвид изложеното съдът не установи за доказан иска му в цялост, а само по отношение на преживяното от него психическо натоварване, вследствие от лошите битови условия - наличие на боклук и дупки по пода, липса на настилка, липса на дюшек, пребиваване с пушачи в една килия и други. Ето защо, съдът като съобрази времето, което лицето е прекарало в килия „Чужда делегация“ в Затвора – Пловдив, в допустимата му част и характера, и интензитета на изживените от него дискомфорт и психическо натоварване, не счита, че е довело до системно натрупване на негативни преживявания. При преценка на тези обстоятелства съобразно принципа на справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във връзка с параграф 1 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав счита, че за обезщетяване на претърпените от А. неимуществени вреди е необходима и достатъчна сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.05.2022 год. до окончателното изплащане на сумата. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000,00 (десет хиляди) лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По спора не са заявени разноски и съдът не следва да се произнася по тях.

По изложените съображения и на основание чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд – Пазарджик, VII-и състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София да заплати на Д.Г.А., с ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряването на добри битови условия в Затвора – Пловдив, в които е пребивавал ищеца в периодите от 28.05.2021 год. до 02.06.2021 год.; от 30.06.2021 год. до 02.07.2021 год.; от 29.07.2021 год. до 02.08.2021 год.; от 30.11.2021 год. до 01.12.2021 год.; от 14.12.2021 год. до 16.12.2021 год.; от 04.01.2022 год. до 06.01.2022 год.; от 17.01.2022 год. до 19.01.2022 год.; от 16.02.2022 год. до 22.02.2022 год.; от 18.04.2022 год. до 20.04.2022 год.; от 10.05.2022 год. до 11.05.2022 год., в размер на 2000, 00 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.05.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.Г.А., с ЕГН **********,***, в останалата част и за СУМАТА над 2000,00 (две хиляди) лева до предявения размер от 10 000,00 (десет хиляди) лева против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, както и исковата му претенция за времето от 07.03.2022 год. до 09.03.2022 год., като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                               СЪДИЯ : (П)