РЕШЕНИЕ
№ 114 27.07.2018г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1023/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на И.Б.Х. с ЕГН: ********** ***, М.Б.Ш.
с ЕГН: ********** ***, Н.Р.Я. с ЕГН: ********** *** и И.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, действащи чрез адв.
Р.К. - ТАК ПРОТИВ Г.Н.М. с ЕГН: **********
и С.И.М. с ЕГН: ********** ***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 108
от ЗС.
Твърди се, че ищците са наследници на Х.Х.Х. б.ж. на с.Т *** поч. на
21.01.1967г., за което е съставен акт за
смърт на общ.Попово №21/26-01-1967г. В полза на всички негови наследници по
преписка на ОбПК Попово №27171/1992г. с решение
№027/23-02-1994г. била възстановена земеделска земя,а имено:
Нива с площ 8.795 дка, трета, четвърта и пета
категории, в местността „Крайни ниви“, съставляваща имот № 017023 /седемнадесет
хиляди двадесет и трети/ по КВС землището на с.Тръстика,общ.Попово, с ЕКАТТЕ:
73376, при граници: имоти №000507-полски път на община Попово, №017024-нива на
Н.С.М., №017028-нива на „С.И.Г“ ООД и №000528-полски път на община Попово.
Твърди се, че
една от наследниците на Х.Х.С. – С.С.Я. се била снабдила с констативен нотариален акт по давностно владение за описания имот, като неоснователно и
незаконосъобразно е изявила пред нотариус №495 с район на действие PC Попово,че
е владяла необезпокоявано, явно и несъмнено имота ползвайки неистински гласни
доказателства. За този имот бил съставен нот. акт
вписан в СВ при ПРС под №30,том VI,дело №1006/2015г.
От възстановяването на имота досега същият се
владеел в реални граници от наследниците на Х.Х.С. и
най-вече предимно от ищеца И.Б.Х., който бил засял имота с малини и ягоди,
облагородил го и получавал неговите
добиви. Същият обаче държал имота за себе си и за останалите наследници, като
никога между наследниците не бил съществувал спор относно собствеността на
имота, а имено, че същият е на всички. Никой от наследниците по никакъв начин
не демонстрирал пред останалите сънаследници, че има намерение да държи имота като свой.
Ответникът Г.М. обаче заявил на ищеца И.Х.,
че имотът е негов и го изгонил от него, като се легитимирал като собственик по
силата на нотариален акт, вписан в СВ
при ПРС под №31,том VI, дело №1007/2015г., с който бил купил от С.С.Я. процесния имот.
Към настоящия момент имотът се владеел от
ответника Г.Н. и неговата съпруга, но те според ищците не биха могли да са
негови собственици, тъй като праводателят им не е бил
такъв.
Предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства се моли за решение, с което всички наследници на Х.Х.С. да бъдат признати за собственици на съответните ид. ч. от имота, а ответниците да бъдат
осъдени да предадат владението му. Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор.
Не се
оспорва, че с Нотариален акт за
покупко-продажба №31, том. VI, дело № 1007 от 05.05.2015
год. на Сл.Вп.-Попово към АВп.,
ответникът Г.Н.М. е закупил в режим на СИО с втората ответница, подробно
описаният в исковата молба земеделски имот от С.С.Я.,
но ответниците твърдят, че са добросъвестни приобретатели на процесния
земеделски имот, тъй като са станали негови собственици на валидно правно
основание-договор за покупко-продажба, като правата им са деривативни,
произтичат от правата на праводателят им – С.С.Я.. При продажбата същата се е била легитимирала като
собственик на имота с Нотариален акт № 30, том. VI, дело № 1006 от 05.05.2015 год. на Сл.Вп.-Попово към
АВп.
От придобиването на имота до 2017 год. никой
от ищците не бил предявявал претенции върху този имот, нито с правни, нито с
фактически действия, а напротив, още преди продажбата му, покойната С.С.Я. го била давала да се обработва на ответника Г.М. по
силата на устна договорка, а понастоящем за стопанската 2017-2018 год. имотът
бил отдаден под наем на Н.М.Х.-баща на ответника и регистриран земеделски производител.
Възразява се, че с представените към исковата
молба писмени доказателства ищците не доказват наследственото си правоприемство. Същите основавали своето право на
собственост по наследство от наследодателя Х.Х.Х.,
починал на 26.01.1967 год., за което са представили удостоверение за
наследници, като твърдят, че черпят правата си от Решение № 027 от 23.02.1994
год., по преписка № 27171/23.01.1992 год. ОбПК-Попово,
което обаче касаело правата на наследниците на друго лице – Х.Х.А., различно от това посочено в удостоверението.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват. За тях се
явява адв. К. - ТАК, който моли за решение, с което исковата
претенция да бъде уважена.
Ответникът Г.М.,
редовно призован, се явява лично с адв. Г. и адв. М.. Моли се за решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответникът С.М.,
редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Г. - ТАК.
Съдът, след съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 108 от ЗС, ищците следва да докажат твърдените от тях обстоятелства, че са
собственици на претендираните ид.ч.
от процесния имот, и че ответниците
го владеят.
Ответниците следва да докажат, че владеят имота на валидно правно
основание.
Видно от
приложеното по делото Удостоверение за наследници № 296К/11.08.2017г. се
установява, че след смъртта си на 25.01.1967г., Х.Х.Х.
е оставил за свои наследници В.Ю.М. /дъщеря/, Н.Х.Х.
/дъщеря/, С.Х.Х. /син/, Е.Х.Г. /дъщеря/ и С.М.А. /съпруга/, починала на 22.05.1986г.
След смъртта си на 20.02.2001г.,
В.М. е оставила за свои наследници ищеца И.Б.Х. /син/ и ищцата М.Б.Ш. /дъщеря/.
След смъртта си на 26.04.2008г.,
Н.Х. е оставила за свой наследник ищцата Н.Я. /дъщеря/.
След смъртта си на
01.04.2009 г., С.Х. е оставил за свои наследници Х.С.Х. /син/, А.Ю.Х. /дъщеря/
и С.С.Я. /дъщеря/,
починала на 17.01.2016г. и оставила за свои наследници Б.Я.А. /син/ и Е.Я.А. /дъщеря/.
Видно от
приложеното по делото Удостоверение за наследници № 7740/04.12.2017г., се
установява, че след смъртта си на 24.10.2017г., Е.Г. е оставила за свой
наследник ищцата И.Н.Д. /дъщеря/.
Видно от представеното по делото Решение № 27/23.02.1994г.
на Общинска служба по земеделие и гори - Попово по преписка № 27171/23.01.1992г. се установява, че на наследниците на Х.Х.А. е възстановено правото на собственост върху следните имоти: НИВА с площ от 8.795 дка, четвърта
кат. в местността „КРАЙНИ НИВИ“, съставляваща имот № 17023 по КВС на землище
село ТРЪСТИКА, общ.Попово и ЛОЗЕ с площ
от 0.537 дка, трета кат. в местността „НОВИ ЛОЗЯ“, съставляващо имот №151016 по
КВС на землище село ТРЪСТИКА, общ. Попово.
Видно от приложеното по делото Удостоверение
за идентичност на лице с различни имена се установява, че Х.Х.Х.
и Х.Х.А. са имена на едно и също лице.
Видно от приложения нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение
№ 178, том II, дело №378/05.05.2015 г. на нотариус Е.Д., се установява, че С.С.Я., е
призната за собственик по давностно владение на НИВА с площ от 8.795 дка, четвърта
кат. в местността „КРАЙНИ НИВИ“, съставляваща имот № 17023 по КВС на землище
село ТРЪСТИКА, общ. Попово и ЛОЗЕ с площ
от 0.537 дка, трета кат. в местността „НОВИ ЛОЗЯ“, съставляващо имот №151016 по
КВС на землище село ТРЪСТИКА, общ. Попово.
Видо от приложения
по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 179, том II, дело №379/05.05.2015 г. на нотариус Е.Д., се установява, че посочените по-горе имоти са били
продадени от С.Я. на отв. Г.М..
Макар по делото да
липсват доказателства, не се спори между страните, че двамата ответници са съпрузи и процесният
имот е придобит по време на брака им в режим на СИО.
За да се приеме, че
праводателят на ответниците
С.С.Я. е
придобила по давност процесния имот, респ. те
са станали собственици на същия, следва да се докаже не само, че Я. е ползвала
имота, но и че е променила намерението си и е завзела частите на другите съсобственици,
намерило външна изява в конкретни действия, които да са доведени до знанието на
ищците. От последното следва, че владението не трябва да е установено по скрит
начин, а чрез външно проявени действия, които по несъмнен начин отхвърлят
правата на другите наследници– ищците по делото. Ако такива действия не са
осъществени, промяната в намерението има характера на скрито, а владението бива опорочено, което
препятства настъпването на последиците по чл. 79, ал.1 от ЗС /в този смисъл
Решение №381 от 25.10.2010г.на ВКС по гр.д.№37/2010г.,ІІ г.о./.
В съответствие с
трайно установената практика на ВКС, следва да се приеме, че сънаследникът, който
упражнява фактическата власт върху имота, владее своята част и се явява само
държател на частите на останалите сънаследници. Неприложима в настоящия казус е
презумцията на чл. 69 от ЗС, доколкото основанието за
упражняване на фактическа власт от праводателя на ответниците е наследствено правоприемство, каквото е и
задължителното тълкуване, дадено в ТР №1/06.08.2012г.по т.д.№1/2012г.на ОСГК на
ВКС.
За да се приеме, че
наследникът е владял целия имот само за себе си, обаче е необходимо по несъмнен начин да бъде
установено, че той е променил намерението си по отношение на идеалните части на
другите сънаследници. Като елемент от придобивната
давност, владението трябва да е явно и несъмнено, т.е. владелецът да
манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява
фактическата власт за себе си, като покаже открито владението на чуждите части
така, че неговата воля да не остане скрита от сънаследниците. В процесния случай липсват убедителни доказателства, които да
налагат извод, че ищците са разбрали за настъпилата промяна в основанието на
владение и, че С.Я., като владеещ сънаследник, е упражнявала фактическата власт
само за себе си. ВКС в постановеното Решение №45 от 15.04.2014г. по гр.д. №6619/2013г.,ІІ
г.о. приема, че съсобственикът следва да е осъществил едностранни действия, които
да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане на владението на останалите съсобственици, като при спор именно той
носи доказателствената тежест да установи т.нар. преобръщане на владението, свеждащо
се до превръщане на съсобственикът съвладелец в
съсобственик владелец. Подобно становище е застъпено и в Решение №223 от 31.10.2011г.на ВКС по
гр.д.№1317/2010.,ІІ г.о., според което промененото намерение да се свои имота
следва да е възприето от другия съсобственик и последният да не му се е
противопоставил. В настоящия случай липсват убедителни и категорични
доказателства намерението за своене да е
манифестирано открито и несъмнено. Фактът на снабдяването на С.Я. с нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка не обуславя извод за изключителни
собственически права, след като съдържанието на нотариалния акт не е доведено
до знанието на ищците. В този смисъл Решение №596 от 30.06.2010г. на ВКС по
гр.д. №1534/2009г., І г.о., Решение №705 от 29.10.2010г. по гр.д. №1744/2009г.
на ВКС, І г.о. и Решение №161 от 19.07.2013г. по гр.д.№1163/ 2013г,ІІ г.о.,
както и Решение №140/17.03.2006г. по гр.д. №797/2005г., І г.о., Решение
№169/17.03.2006г. по гр.д. №754/2005г. на І г.о, Решение № 872/13.02.2006г. по
гр.д. №259/2005г., І г.о.,Решение №239/29.05.1996г. по гр.д.№91/1996г. и др./. Снабдяването
на сънаследника с констативен нотариален акт съставлява действие, което
единствено обективира неговото намерение за своене на целите имоти, но няма характер на действие
за довеждане до знанието на ищците на това намерение. Това го прави единствено
държател на техните идеални части, като в случая не е настъпило т.нар. обръщане
на владението.
В решение № 239/96 г. на І г.о. - Бюлетина
бр.10/96 г. стр.13 е застъпено становището, че
обработването на земята и плащането на данъците за имота са обикновени
действия, които в никакъв случай не сочат, че претендиращият наследник за пълен
собственик на имота е отблъснал владението на останалите наследници. В подобен
смисъл ВКС е имал повод да се произнесе с редица решения – решение № 34 от
04.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., решение № 183 от 01.08.2013 г.
на ВКС по гр.д.№ 847/12 г. на І г.о., решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по
гр.д.№ 1163/13 г. ІІ г.о. и др..
От събраните по
делото доказателства не се установява с конкретни свои действия праводателят на ответниците да е
демонстрирал пред ищците, че се считат за единствен собственик и че се
противопоставя и отрича тяхното наследствено право на собственост.
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че собствеността не се губи, ако собственикът в
продължение на години не посети имота си, или не го поддържа и не се грижи за
него, или не заплаща дължим за имота данък. С оглед настъпилото наследственото
правоприемство ищците по право са съсобственици на процесния
имот, като не е необходимо да доказват това си качество непрекъснато с
определени действия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая ищците,
не са се отказали от правото си на собственост, а в хода на процеса не
се събраха безспорни и категорични доказателства, които несъмнено да налагат
извод, че други лица са завладели техните части от имотите, отблъснали са тяхното
владение и това е станало чрез действия,
които са доведени до знанието им.
Въз основа на
всичко изложено по-горе съдът счита, че ищците са собственици на идеални части от процесния
имот както следва:
И.Б.Х. и М.Б.Ш. на по 3/24 ид.ч. за всеки; Н.Р.Я. и
И.Н.Д. на по 6/24 ид.ч. за всеки.
Към момента на съставяне на констативния
нотариален акт, издаден чрез извършване
на обстоятелствена проверка, С.Я. е била собственик
единствено на 2/24 ид.ч. от процесния
имот и макар
ответникът Г.М. да се легитимира като собственик на имота по силата на правна
сделка, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, № 179, том II, дело №379/05.05.2015 г. на нотариус Е.Д.,
същият
не го е придобил изцяло, тъй като праводателят му не е
бил негов едноличен собственик.
Вярно е, че ответниците
са добросъвестни приобретатели на земеделския имот,
предмет на покупко-продажбата, но това е от значение единствено за правото им
да се позоват на кратката /петгодишна/ придобивна
давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, а същата към момента на подаване на исковата
молба не е изтекла.
Втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск е ответниците
да владеят имота, предмет на делото, без правно основание.
В конкретния случай, от показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Б.Д. и Б.Б.,
които съдът изцяло кредитира, се установява, че към настоящия момент спорната
нива е „…била дадена за комасация..“ и била засята с нахут от арендатор.
Няма спор в доктрината и съдебната практика,
че владението може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез
другиго“, като последиците и на личното владение, и на владението чрез другиго,
са едни и същи.
Ето защо исковата претенция по чл. 108 от ЗС се
явява основателна и следва да бъде
уважена, като на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение
№ 178, том II, дело №378/05.05.2015 г. на нотариус Е.Д., следва да бъде
отменен за размера над 2/24 ид. части от процесния имот.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените от тях деловодни разноски в общ размер на 1400 лв., от които 1300.00
лв. за адвокатско възнаграждение и 100.00 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.М. с ЕГН: ********** и С.И.М. с ЕГН: **********
***, че И.Б.Х. с ЕГН: ********** *** и М.Б.Ш. с ЕГН: **********
***, СА СОБСТВЕНИЦИ на по 3/24 ид.ч., Н.Р.Я. с ЕГН: ********** *** и И.Н.Д. с ЕГН: **********
***, СА СОБСТВЕНИЦИ на по 6/24 ид.ч. от НЕДВИЖИМ ИМОТ,
представляващ НИВА с площ 8.795 дка, 0.744 дка. трета категория, 1.377 дка. четвърта категория и 6.674
дка. пета категория, в местността „КРАЙНИ НИВИ“, съставляваща имот № 017023
/седемнадесет хиляди двадесет и трети/ по КВС землището на с.Тръстика, общ.Попово,
с ЕКАТТЕ: 73376, при граници: имоти № 000507 - полски път на община Попово, № 017024
- нива на Н.С.М., № 017028 - нива на „С.И.Г“ ООД и № 000528 - полски път на
община Попово.
ОСЪЖДА Г.Н.М. с ЕГН: ********** и
С.И.М. с ЕГН: ********** *** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на И.Б.Х. с ЕГН: ********** *** и М.Б.Ш. с ЕГН: **********
***, на по 3/24 ид.ч., и на Н.Р.Я. с ЕГН: ********** *** и И.Н.Д. с ЕГН: **********
*** на по 6/24 ид.ч. от НЕДВИЖИМ ИМОТ,
представляващ НИВА с площ 8.795 дка, 0.744 дка. трета категория, 1.377 дка. четвърта категория и 6.674
дка. пета категория, в местността „КРАЙНИ НИВИ“, съставляваща имот № 017023
/седемнадесет хиляди двадесет и трети/ по КВС землището на с.Тръстика, общ.Попово,
с ЕКАТТЕ: 73376, при граници: имоти № 000507 - полски път на община Попово, № 017024
- нива на Н.С.М., № 017028 - нива на „С.И.Г“ ООД и № 000528 - полски път на
община Попово.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по давностно владение № 178, том II, дело №378/05.05.2015 г. на нотариус Е.Д. с район на действие РС – Попово,
в частта, в която С.С.Я. с ЕГН: ********** /починала на 17.01.2017г./ е призната за собственик по давностно
владение, по отношение на НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ НИВА с площ 8.795 дка, 0.744 дка. трета категория, 1.377 дка. четвърта категория и 6.674
дка. пета категория, в местността „КРАЙНИ НИВИ“, съставляваща имот № 017023
/седемнадесет хиляди двадесет и трети/ по КВС землището на с.Тръстика, общ.Попово,
с ЕКАТТЕ: 73376, при граници: имоти № 000507 - полски път на община Попово, № 017024
- нива на Н.С.М., № 017028 - нива на „С.И.Г“ ООД и № 000528 - полски път на
община Попово, ЗА РАЗМЕРА над 2/24 ид. ч..
ОСЪЖДА Г.Н.М. с
ЕГН: ********** и С.И.М. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Б.Х. с
ЕГН: ********** ***, М.Б.Ш. с ЕГН: ********** ***, Н.Р.Я. с ЕГН: ********** *** и И.Н.Д. с ЕГН: **********
***, СУМАТА в общ размер на от 1400.00 лв. /хиляда и четиристотин лева/ - разноски по делото, от които 1300.00 лв. за адвокатско възнаграждение и
100.00 лв. за заплатена държавна такса.
УКАЗВА на ищците да извършат отбелязване на решението в
шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл. 115 ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: