№ 17533
гр. С., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110115738 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „А.-М.“ ЕООД, искова
молба против З.к. "Л.И." АД, с която са предявени обективно кумулативно съединение
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да
се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 10 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди
на л.а. „Mercedes E 350“ с рег. № СВ **** СХ, настъпили на 04.11.2023 г., вследствие
на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 19.03.2024 г. до окончателно изплащане и сумата от 462,80 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 17.11.2023 г. до 18.03.2024 г.
С определение № 23276/05.06.2024г., като трето лице - помага на страната на
ответника е конституирана А. "п.и."
С протоколно определение / протокол л. 105/, на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на исковете, чрез увеличаване размера им, а именно
претенцията с правно основание чл. 405 КЗ е увеличена от 10 000.00лв. на
14 060.00лв., а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е увеличен от 462.80лв.
на 650.69лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че автомобилът
му „Mercedes E 350“ с рег. № СВ **** СХ е застрахован при ответника по застраховка
„Каско на МПС“ с покритие „Клауза 1“ и период на покритие 11.02.2023 г. –
10.02.2024 г. Сочи, че на 04.11.2023 г. докато се движел по път II-81 в посока от гр. М.
към гр. Б., внезапно на пътното платно пред автомобила изскочила лисица и водачът
на автомобила Д.Г.А. предприел маневра по заобикалянето й от дясната страна, при
което автомобилът поднесъл и се ударил с предната дясна част в мантинелата.
Вследствие на ПТП-то по автомобила били нанесени увреждания. Твърди, че е
уведомил ответника за настъпилото ПТП своевременно, като по случая била
образувана щета № 1102-1201-23000067 и на дружеството били представени всички
необходими документи. Представители на дружеството извършили оглед на
автомобила. Излага, че ответникът с писмо от 17.11.2023 г. го е уведомил, че съгласно
1
т.14.11 от ОУ към застрахователната полица при настъпване на застрахователно
събитие, застрахованият има задължението да го регистрира чрез компетентните
органи по места и да изиска от тях документ за настъпилото събитие, с оглед на което
дружеството посочило, че не е налице основание за плащане на обезщетение. Ищецът
подробно аргументира, че в случая не били налице основания за съставяне на
протокол за ПТП. Оспорва т.14.11 от ОУ като нищожна поради противоречие с чл. 345,
ал. 8 КЗ и аргументира, че оспорваната клауза вменява задължение на застрахованото
лице винаги при настъпване на ПТП да се снабдява със съответния документ за
настъпило ПТП независимо дали съществува фактическа или правна възможност за
издаването на такъв документ, какъвто бил именно настоящият случай. На следващо
място сочи, че основанията за отказ за плащане на обезщетение са изчерпателно
изброени в чл. 408 КЗ и излага, че застрахователят съгласно т.3 на сочената разпоредба
има право да откаже изплащане, ако неизпълнението на задължение по договора е
значително с оглед интереса на застрахователя, какъвто счита, че не е настоящият
случай. Твърди, че действителната стойност на разходите за отстраняване на вредите
по автомобила се равнява на сумата от 10 000 лв. Претендира лихва за забава за
периода от 17.11.2023 г. /датата на отказа за изплащане на обезщетението/ до
предявяване на иска. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи, че съгласно т.14.11 от ОУ към
застрахователния договор, застрахованият е длъжен да регистрира настъпилото
събитие чрез компетентните органи по места. Твърди, че застрахованият не е
представил нито двустранен констативен протокол, нито протокол за ПТП. Излага
също и че липсват доказателства относно уведомяването на компетентните органи на
телефон 112. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е проявена груба небрежност
от страна на водача на МПС, в частност скоростта, с която се е движел ищецът. В
условията на евентуалност сочи, че не дължи заплащане на застрахователно
обезщетение поради неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 395, ал. 1
КЗ, която разпоредба предвижда, че „застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност
за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.“
Аргументира, че са налице условията на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и сочи, че ищецът не е
изпълнил задълженията си по т.14.11 и т.14.16, поради което счита, че не дължи
заплащане на обезщетение. Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора си третото лице – помагач А. "п.и."излага доводи за неоснователност
на заявените претенции.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 405 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден
договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването на описаното в
исковата молба застрахователно събитие /ПТП /, причинените вреди на процесния
автомобил и стойността необходима за възстановяване на МПС-то, както и причинна
връзка между произшествието и вредите.
В тежест на ответното дружество е да докаже твърденията си, че водачът е
действал при груба небрежност, поради което е налице изключението, въз основа на
2
което отказва плащане, твърденията си, че е налице основание да не изплати
застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на водача на
задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ, т.14.11 и т.14.16 от ОУ и положителния факт на
погасяване на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че л.а. „Mercedes E 350“ с рег. №
СВ **** СХ, собственост на ищеца, към дата на ПТП е бил застрахован при ответника
по имуществена застраховка „Каско МПС“; че ищецът е заявил извънсъдебна
претенция пред ответника, както и че последният с писмо от 17.11.2023 г. е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства, в частност
приложеното на л. 5 копие на застраховка „Каско“ с предмет процесния лек
автомобил, както и материалите от представената от ответника преписка л. 65 и сл. по
делото.
Не е спорно по делото, че на 04.11.2023г., застрахованият при ответника лек
автомобил „Mercedes E 350“ с рег. № СВ **** СХ е претърпял застрахователно
събитие – ПТП.
Настоящият съдебен състав, като съобрази приобщените по делото писмени
доказателства, заключението на вещото лице по изготвената САТЕ и разпита на
свидетеля, изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 04.11.2023г.,
„Mercedes E 350“ с рег. № СВ **** СХ, управляван от Д.Г.А. се движи между гр. М. и
гр. Б. в посока С., като в района на вила „М.“ на пътното платно излиза диво животно
/лисица/, водачът предприема маневра заобикаляне от дясно, с цел избягване на удар с
животното и реализира ПТП в крайпътна мантинела от дясната страна.
Така изведеният механизъм намира опора в показанията на разпитания свидетел
Д. А., който посочи, че ПТП-то е настъпило в опит да се избегне удар с диво животно,
като автомобилът е излязъл вдясно от пътното платно и щетите са по дясната му част.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни,
хронологично издържани и кореспондират с приобщените по делото писмени
доказателства, а именно от приложеното на л. 65 копие на Опис -заключение е видно,
че уврежданията по МПС-то са основно в дясната му част. Завяното от свидетеля
кореспондира и със заключението на вещото лице по изготвената САТЕ.
Спорен по делото е въпросът дали застрахователят е освободен от задължението
да изплати застрахователно обезщетение, на основание чл. 14.11 от Общите условия /л.
37/, съгласно които застрахователят е длъжен да регистрира настъпилото събитие
в съответствие с българското законодателство чрез компетентните органи по
места, както следва: при пожар – противопожарната охрана, при ПТП -ДКП,
Протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП с пострадали лица и/или
прокурорско постановление и/или съдебно решение“
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е била налице хипотеза, при
която е настъпило ПТП, което задължително следва да бъде обслужено от органите на
МВР, поради следните съображения:
В материалноправната разпоредба на чл. 125 ЗДвП са регламентирани случаите,
при които Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, а именно:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност
за движението;
3
4. (отм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.);
5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила
от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г., изм., бр. 109 от 2007 г.)
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на
отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към
министъра на отбраната;
7. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди.
В процесния случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП,
доколкото не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по изготвената
САТЕ се установява, че след произшествието автомобилът е бил в състояние да
продължи и е продължил на собствен ход, обстоятелство, което експертът потвърди
при изслушването му в проведеното на 27.09.2024г., открито съдебно заседание
/протокол л. 105 по делото/, респективно приложение не намира и т. 8 на чл. 125 ЗДвП.
Съгласно чл. 125а ЗДвП Службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното
произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните
работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 518 от
Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда
на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни
произшествия и за участниците в тях.
В процесния случай с оглед датата на ПТП приложима е „Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд“
В чл. 6, т. 4 от процесната наредба е регламентирано, че „не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документ за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход“.
По аргумент от цитираната разпоредба на чл.6, т. 4 от процесната Наредба,
протокол за ПТП следва да се състави в хипотеза, при която имаме един участник,
реализирал ПТП и наличие на кумулативно изискване - МПС-то да не е в състояние
да се придвижи на собствен ход. В процесния случай имаме ПТП с един участник, но
не е налице втората предпоставка, доколкото автомобилът на ищеца е бил в
техническо състояние, позволяващо му да се придвижи на собствен ход.
Така изложеното обуславя извода, че за ищеца е била налице нормативна пречка
да се снабди с протокол за ПТП, доколкото не е била налице нито една от
предвидените в закона хипотези, при които органите на МВР са били задължени да
изготвят такъв.
В чл. 106, ал. 5 КЗ е законоустановено, че „не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
4
снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна
възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията.“
В обобщение следва извода, че застрахователят незаконосъобразно, позовавайки
се на основание чл. 14.11 от Общите условия е изискал от ищеца да представи
документи /протокол за ПТП /, с какъвто същият не е имал обективна възможност да
се снабди поради нормативни пречки. На същото основание незаконосъобразно
дружеството застраховател отказало да изплати застрахователно обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано и
възражението на ответника, че водачът на автомобила е проявил „груба небрежност“,
в частност същия се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия.
Понятието "Груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. В гражданското право
обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието,
което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с
недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при
това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към Д.ието и неговите
последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС,
IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г. /. Гражданското право не различава формите на
небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се
съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за
наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е
обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави
невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба
небрежност", приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в
смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за
движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество / в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г.
о., ГК, гр. д. № 387/2010 г., Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. №
1815/2021 г., II т. о., ТК и др./
В процесния случай, съдът намира, че не се доказа по делото проява на „груба
небрежност“ от страна на водача на лекия автомобил, доколкото липсват каквито и да
било данни същият съзнателно и виновно да е нарушил правилата за движение по
пътищата, с което свое поведение да е предизвикал процесното ПТП. Точно обратното
от материалите по делото и изведения механизъм на произшествието се установи, че
водачът е предприел маневра отклонение в дясно, с цел да предотврати удар с
внезапно излязло на пътното платно диво животно.
По отношение механизма на определяне размера на обезщетяване съдът намира
следното:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
5
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения
/ решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013
г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о./, постановени
при действието на КЗ (отм.) , но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по
средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да
се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
По изложените съображения следва извода, че стойността на възстановяване на
увреденото МПС следва да се определи на база средни пазарни цени към датата на
ПТП.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, стойността за възстановяване на процесния лек
автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП е 14 060.15лв.
Доколкото след допуснатото, на основание чл. 214 ГПК, изменение на иска,
същият е предявен за сума в по-малък размер 14 060.00лв., искът с правно основание
чл. 405 КЗ се явява изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В материалноправната разпоредба на чл. 405, ал. 1 КЗ е законоустановено, че
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5, респективно ответникът дължи плащане след
изтичането на 15 работни дни от завеждането на щетата. От материалите по делото се
установява, че щетата е заведена при ответното дружество на 06.11.2023г., но с
уведомление от 17.11.2023г. /л. 67/, ответникът е отказал да изплати претендираното
застрахователно обезщетение с доводи, че не е налице основание за изплащане на
такова, респективно считано от 17.11.2023г. застрахователят е в забава.
Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода 17.11.2023г. –
18.03.2024г. Размерът на лихвата за забава за този период, изчислен с помощта на
компютърна програма върху сумата от 14 060.00лв., е 650.69лв. Доколкото след
изменението по чл. 214 ГПК, акцесорната претенция е заявена именно за този размер,
искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 2 472.40лв., от които 612.40лв. –
държавна такса, 200.00лв. – депозит вещо лице и 1660.00лв. – адвокатско
възнаграждение, като в договора на л. 102 е посочено, че възнаграждението е платено
в брой, респективно в тази част, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6/2013г.,
договорът има характер на разписка.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
6
адвокатско възнаграждение, доколкото на първо място същото е под минимума
съгласно чл. 7., ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която действително не е задължителна за съдилищата,
но съобразявайки обстоятелството, че са предявени два обективно кумулативно
съединени иска, цената на всеки иск, изслушано е заключение по СТЕ, проведен е
разпит на свидетел, конституираното трето лице-помагач, съдът намира, че размерът
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е адекватен на фактическата е
правна сложност на делото
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „А.-м.“ ЕООД, ЕИК
********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 14
060.00лв. – дължимо се застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско“ на МПС,
обективирана в Застрахователна полица № 93002310006916, с период на
застрахователно покритие 11.02.2023г. – 10.02.2024г., във връзка с вреди, причинени на
„Mercedes E 350“ с рег. № СВ **** СХ от настъпило на 04.11.2023г. застрахователно
събитие – ПТП на пътя гр. М. – гр. Б., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба - 19.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 650.69лв. –
мораторна лихва за периода от 17.11.2023 г. до 18.03.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на „А.-м.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 2 472.40лв. - разноски
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника А. "п.и."
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7