№ 3582
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Нели С. Маринова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505304 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 23. 10. 2020 год., постановено по гр. д. № 57626/2019 год. на СРС ІІ ГО 63 състав, е признато за
установено, че Г.П.-М АД дължи на Топлофикация София ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 ЗЗД
сумата от 1006.23 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, като е ползвал доставена му от ищеца
топлинна енергия в топлоснабден имот, местонахождение посочено, за периода 01. 10. 2015 год. – 22. 12. 2016
год., наедно със законната лихва от 26. 11. 2018 год. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за
останалия процесен период и този за мораторна лихва.
С решението са присъдени разноски съобразно изхода.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД – фирма за дялово
разпределение.
С въззивна жалба ответникът обжалва решението в частта, която е неблагоприятна за него, като моли съдът да го
отмени, като отхвърли искът изцяло по признатите за установени претенции на ищеца. Сочи обжалваното
решение да е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Решението е постановено при игнориране на изложените
аргументи и обстоятелства от страна на ответника в хода на първоинстанционното производство. Липсват
доказателства по делото. Не са обсъдени възраженията на ответника. Претенциите са недоказани и
неоснователни. Допуснато е нарушение на равнопоставеността на страните в процеса при назначаването на
експертизите по делото. Експертизите се основават само на твърдени от ищеца факти и обстоятелства, на база на
едностранно издаване от същия частни документи. Нарушен е и материалният закон – в решението не са
разгледани в мотивите, на съда, по никакъв начин съображенията на ответника по отношение на основателността
на иска. Имотът не е собственост на ответника, дружеството не е сключвало договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди с топлопреносното предприятие – ищец. Съдът подробно е разгледал възражението за изтеклата
придобита давност. Постановяване на решението съдът е потвърдил незаконосъобразна практика на ищеца през
последните години да се възползва от института на неоснователното обогатяване и така да заобиколи кратката
1
погасителна давност.
Решението инкорпорира и молба по чл. 248 ГПК.
С определение от 26. 03. 2022 год. районният съдия е отхвърлил молбата в производство по чл. 248 ГПК, което
определение е влязло в законна сила, видно от поставени на гърба му щемпел на съда.
Не се сочат нови доказателства и не се заявяват нови искания по доказателствата от ищеца пред въззивния
съдебен състав.
Представен е отговор на въззивната жалба на дружеството ищец по претенцията от ответното дружество, като се
сочи, районният съдия да е взел мотивирано и обосновано решение в обжалваната част, като подробно е
съобразно константната съдебна практика е процедирал в излагането на мотиви на съдебния акт. Твърденията на
ищеца произтичат от тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и
необосновани.
Районният съдия правилно е приложил относимата правна норма на чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ; процесният период е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, не е спорно, че писмен договор не е сключен. Изводът на
районния съдия е верен, че при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
топлинна енергия на договорно основание, то разполага с правата по чл. 59 ал. 1 ЗЗД, като в мотивите са
изложени задълбочени аргументи относно липсата на предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД. Топлинна
енергия за имота е ползвана, като е доказано, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание.
Доказва се обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт. Доколкото е основателна главната
претенция за главница, то и искът за лихва върху нея е основателен. Според чл. 272 ГПК, решението е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което се иска потвърждаването му.
Няма спор, че между страните договор за продажба на топлинна енергия не е подписан въпреки отправена покана
от дружеството към ответника, поради което следва да се разгледа хипотезата длъжникът да се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца и да дължи връщането на онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера на обедняването.
Ответникът е небитов клиент по пар. 1 т. 33а от ДР на ЗЕ, спрямо когото е приложим чл. 149 ал. 1 т. 3 ЗЕ,
изискваща сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното дружество и
клиент на топлинна енергия за небитови нужди, при общи условия, тоест предвидената в закона писмена форма е
такава за действителност на правоотношението.
Договор между ищеца и ответника не е бил сключен.
Постановено е определение по чл. 267 ГПК на 01. 03. 2021 год.
Постъпила е молба от дружеството ищец на 08. 03. 2022 год., която е бланкетна. Претендират се разноски по
инкорпориран в молбата списък по чл. 80 ГПК, без да е посочен размер. Прави се възражение при условия на
евентуалност за прекомерност на адвокатско възнаграждение, на кратки съображения.
Постановено е след определението на районния съдия по чл. 248 ГПК, по реда и смисъла на чл. 267 ГПК
разпореждане, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е констатирано, че не са
заявени от страните доказателствени искания пред въззивния съд.
Постъпила е молба от ищеца на 14. 06. 2023 год., към съображенията на която се препраща, с оглед принципа за
процесуална икономия в гражданския процес, която е подобна на първата молба на ищеца. Тук, обаче се
претендират разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
В открито съдебно заседание, единствено и редовно проведено, страните не се явяват и процесуално
представляват, редовно призовани и няма заявени доказателствени искания.
Въпреки допустимост и редовност, жалбата се явява неоснователна.
Решението е валидно, в обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е ограничен от
жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му част, с препращане към мотивите по
аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл. 272 ГПК.
Решението е правилно, по следните съображения :
2
Не се спори по делото, а и се установява от приети като неоспорени писмени доказателства, че ответникът е
небитов клиент на топлинна енергия, както и че между него и ищцовото дружество не е сключен писмен договор.
На 25. 05. 2020 год. районният съдия е отразил в определение проект за доклад по реда и смисъла на чл. 140 ГПК,
като са допуснати писмените документи за писмени доказателства от страна на ищеца, както и са допуснати
изслушвания на две експертизи – ССЕ и СТЕ, а третото лице помагач е задължено да представи и документи,
релевантни по спора и необходими за изготвяне на заключенията на вещите лица.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът излага съображения, които са преповторени с въззивната жалба, и по
които има обсъждане на фактите и обстоятелствата от районния съдия, както и обследване на твърденията и
възраженията на тази страна. Конкретни въпроси към вещите лица не са поставени, единствено е поискано от
съда да им предостави възможност за поставяне на ответни въпроси към вещите лица.
Вещото лице по СТЕ е категоричен, че сумите за ТЕ на имота са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба № 16-334/06. 04. 2007 год., в сила от 10.
2006 год. и съгласно измененията й, обнародвани в ДВ 94 от 2013 год. и влизащи в сила на 01. 06. 2014 год.
Според вещото лице счетоводител сумите, начислени за ТЕ и дялово разпределение на топлоснабден имот с
абонатен номер 404521, касаещи период от м. 10. 2015 год. до м. 12. 2016 год., на стойност 1027.71 лева не са
платени – справка 09. 06. 2020 год. в отдел Съдебни вземания на дружеството.
Проектът за доклад е приет за окончателен без каквито и да било възражения на ответника, и на останалите
страни по делото. Приети са доказателствата, без оспорване от страна на ответника по чл. 193 ГПК и без
ответникът да е представил свои. Експертизите са приети като компетентно, добросъвестно изготвени, също без
оспорване, по смисъла на чл. 200 ГПК и са инкорпорирани в доказателствения материал по делото, като
корелиращи с останалите писмени доказателства по същото.
Приетите като допустими, необходими и релевантни по спора доказателства установяват едностранно
фактическата обстановка с поддържаните факти и обстоятелства от страна на ищеца, съответно обуславят –
обосновават, мотивират – изводите на районния съдия в тази връзка на правна плоскост.
Установява се по безспорен начин по делото обстоятелството, че между страните по спора изискуемият по закон
писмен договор не е сключен. Също така се установява, че ответникът е клиент потребител на топлинна енергия.
Спорен е въпросът по правото дали следва да се приложи чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 т. 1 ЗЗД или чл. 422
ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респективно за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1) доставката на ТЕ до
топлоснабдения имот, 2) че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, а именно, че
доставената ТЕ за исковия период е била ползвана в топлоснабдения имот без да е била плащана, 3) че е
настъпило обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на извършената без основание размяна на
блага, 4) че е налице причинна връзка между обогатяването и обедняването, и 5) че ищецът няма друга законова
възможност за защита чрез иск.
Съдът отчита, че доказателствената тежест относно спорното материално право е именно тази по предявения иск
с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в исковата молба и в заявлението по чл. 410 от
ГПК ищецът поддържа като основание на иска, че не е бил сключен между страните писмен договор за доставка
на ТЕ за стопански нужди, въпреки което се твърди, че е била доставяна ТЕ до имота на ответника за стопански
нужди, както и че същата е била ползвана и не е била заплащана. Тези твърдения и доводи на ищеца са
предопределящи за правната квалификация на заявеното спорно право на извъндоговорно основание
(неоснователно обогатяване).
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива
на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи,
които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало
да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
3
реда на чл. 290 от ГПК/.
В резюме в конкретния случай страните не спорят, че договор за доставка на топлинна енергия между тях не е
сключен. Ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното му обогатяване с доставената и
използваната от него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са
подписали писмен договор. Поради тази причина, след като в настоящото производство не се спори, че между
главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената
в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, то това означава, че помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който случай законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен така предявеният иск, следва да се установи, че за
процесния период между страните, при липса на валидно договорно правоотношение, топлопреносното
предприятие е предоставило топлинна енергия за стопански нужди на потребителя на топлинна енергия и така е
обеднял, а потребителят е ползвал такава, т. е. обогатяването се изразява в увеличаване на актива на имуществото
на обогатения или намаляване на неговите пасиви/спестяване на някои разходи, които иначе е трябвало да понесе.
Съдът приема, че доказателствата по делото удостоверяват по несъмнен и категоричен начин, че топлинна
енергия в имота е ползвана, но не е заплатена, видно от справка на ищцовото дружество, извършена от експерт
счетоводителя.
Вследствие на това искът предявен за сумата 1006.23 лева следва да бъде уважен, като доказан по основание и по
размер, както е сторил районният съдия.
С неоспорени доказателства по делото, които са и достатъчните, се доказва по делото, че с тази сума ответното
дружеството се е обогатило без основание за сметка на ищцовото дружество, което е довело до неговото
обедняване в същия размер, като обогатяването и обедняването да произтичат от един и същи факт. Това са
обстоятелства, които обуславят наличие на предпоставки за приложение на нормата на чл. 59 ал. 1 ЗЗД и
основателността на заявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение по разглеждания ред.
В този ред на мисли искът по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и по размер,
ерго основателен за тази сума.
Въззивният съд приема, че по делото е установено, ответникът се е обогатил неоснователно с топлинна енергия
през процесния период в процесния имот – според ищеца не бил заплатил стойността на използвана такава
съгласно заключение на вещо лице. Според последното стана реч по-горе в настоящите топлинна енергия е
доставена и ползвана е от ответното дружество на ищеца, ерго първото се е обогатило за сметка на второто по
смисъла на чл. 59 ал. 1 ЗЗД.
При липсата на възможност на топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената топлинна
енергия на договорно основание, то последното разполага с възможността да предяви иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД. В тази насока е обоснован правният извод на първоинстанционният съд, че възражението на
ответната страна за изтекла погасителна давност е неоснователно. При основаване на претенцията на
неоснователно обогатяване от страна на ищеца по чл. 59 ал. 1 ГПК, приложима е общата петгодишна погасителна
давност. В конкретика исковият период е 01. 10. 2015 год. – 31. 12. 2016 год., а заявлението е депозирано в съда
на 26. 11. 2018 год., поради което вземането на ищцовото дружество против ответника не е погасено по давност,
както правилно, обосновано и в съответствие с материалния закон, без да е допуснато съществено нарушение на
процесуалния закон е процедирал районният съдия.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на въззиваемия следват се своевременно претендирани и реално сторени разноски пред
настоящата инстанция, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната съдебна инстанция.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване,
4
съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23. 10. 2020 год., постановено по гр. д. № 57626/2019 год. на СРС ІІ ГО 63 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА Г.П.-М АД ЕИК ******* да заплати на Топлофикация София ЕАД ЕИК *******, 200 лева
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната съдебна инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5