РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.02.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, III въззивен състав, в публично заседание на дeвети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Радка Георгиева и прокурора
Любомир Мирчев, разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х.д № 5178 по
описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 28.06.2017 г.
по н.о.х.д. № 12315/2016 г. на СРС, НО, 121 състав, с която подсъдимият А.П.К.
е бил признат за невинен и оправдан на основание чл. 304 НПК по обвинението му
по чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК.
Срещу
присъдата е постъпил
протест и допълнение към него, в които се твърди, че присъдата е
неправилна поради нейната необоснованост. Излагат се доводи, че фактическите
изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Поддържа
се, съвкупно показанията на свидетелите, макар те да не са очевидци,
установяват, че именно подсъдимият е извършител на престъплението. Прави се
искане да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова,
с което подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Не
се иска събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание прокурорът при
Софийска градска прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен. Счита, че
присъдата не е мотивирана в необходимата степен на пълнота, не е изяснена
фактическата обстановка и не е даден ясен отговор защо не са кредитирани
показанията на пострадалия С. С., които се подкрепят от показанията на С., Д. и
З. и от заключението на съдебномедицинската експертиза. Излага доводи, че
районният съд не е дал отговор и на въпроси поради какви причини кредитира в
по-голяма степен обясненията на подс. К. и защо не е извършил проверка на
твърдяната от него защитна версия. Поради това предлага присъдата да бъде
отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подс. К. моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Приема, че са изследвани всички факти, които
имат значение за делото и мотивите са изчерпателни.
Подсъдимият А.П.К. се присъединява към
казаното от защитника му.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
При провеждане на
първоинстанционното съдебно производство e допуснато съществено нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като
изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и от тях не става ясно какво е вътрешното убеждение на районния съд за
съществените факти, които подлежат на изясняване.
Правото на съда да
взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно.
Напротив – като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на
обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то
подлежи на контрол. Именно необходимостта от
осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за
наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по
решаване на делото налага да бъдат излагани изрични съображения по въпросите,
посочени в чл. 301 НПК. В настоящия случай в мотивите съдът не е изложил
никаква фактическа обстановка. Единствените констатации, за които става ясно,
че са недвусмислено установени от него, се отнасят до предхождащи събития и
наличието на съществуващ конфликт между подс. А.К. и св. С.С.. Посочено е, че
подс. К. бил управител на етажната собственост в началото на фувруари 2015 г. и
по негова инициатива било проведено събрание и избран нов домоуправител. На
същото събрание св. С. се скарал с подсъдимия по повод паркирането на две
паркоместа, след което събранието приключило членовете на етажната собственост
се разотишли.
Оттук нататък във
фактическата обстановка е възпроизведена изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка с изрично позоваване. Според това изложение на 30.05.2015
г. подсъдимият нанесъл побой и причинил на св. С. сътресение на главния мозък,
представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия,
охлузване, подкожен кръвоизлив в лявата челна област на главата, разкъсно-контузна
рана във вътрешния край на лявата вежда, открита рана на лакътя, счупване на
десния лакът, довел до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни. Частта от мотивите, посветена на установените
фактически положения, приключва с констатация отново от обвинителния акт, че
тези увреждания съответстват да са получени по начина, съобщен от пострадалия,
и с изреждане на събраните доказателства в досъдебното производстно.
Възпроизвеждането на обвинителния акт в мотивите към
присъдата поначало е неудачен способ за обосноваване на съда, доколкото съдът
винаги е длъжен да изложи собствени мотиви, които отговарят на всички въпроси
по чл. 301 НПК, за да не остави впечатление у страните, че безкритично
възприема твърденията на обвинението. Когато обаче обвинителната теза е
възпроизведена в мотивите към оправдателна присъда поради недоказаност на
обвинението, принципните недостатъци на подхода се задълбочават, защото не става ясна нито функцията на въведените
обвинителни твърдения във фактическата обстановка, нито въз основа на каква
приета от него фактическа картина на събитието районният съд е стигнал до
извод, който е тъкмо противния на посочения от самия него – че на посочената
дата подсъдимият причинил увреждания на св. С., едно от които представлява
средна телесна повреда.
След изложението по фактите, в което всъщност няма нито една
констатация на районния съд по отношение на събитието, предмет на обвинението,
в мотивите е включена част „По доказателствата“, от която става ясно, че съдът
приема, че в показанията на св.С. има вътрешни противоречия, а обясненията на
подс. К. оценява като достоверни. От
правна страна съдът формулира крайното заключение, че въз основа на анализа на
доказателствата не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е извършил
престъплението по инкриминираното му обвинение.
На основата на прегледа на съдържанието на мотивите на първоинстанционния
съд настоящата инстанция прие, че първостепенният съд изобщо не е изложил
собствени фактически изводи относно действително случилото се на 30.05.2015 г.
около 11:15 ч. Това е било наложително, тъй като не само осъдителната, а всяка
присъда не може да почива на предположения съгласно чл. 303, ал. 1 НПК. Цитираната
правна норма въвежда изискване изводите, до които достига съдът, да бъдат
изразени недвусмислено и да съдържат категорична определеност на възприетите
констатации по фактите. Създаденото задължение несъмнено съдържа в себе си като
начално базисно положение и изискването съдът да изложи свои мотиви по всеки от
въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК, включително тези по т. 1 НПК. В процесния случай,
като изобщо не е представил собствения си разказ за разглежданото събитие,
съдът е постановил съдебен акт при липса на мотиви, чийто краен правен извод не
би могло да бъде проверен, защото не се основава на съобщени на страните
фактически твърдения.
Поради това съдът
намира, че липсата на мотиви за фактите е основание за безусловна отмяна на
съдебния акт, защото не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса
по същество като втора инстанция по фактите. За да действа като “втора първа
съдебна инстанция”, въззивният съд трябва да има за основа годен
първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. В този смисъл е
безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи в протеста за неправилността
на присъдата.
С оглед изложените
съображения въззивният съд намира, че за да бъде преодоляно допуснатото
съществено процесуално нарушение, делото следва да се върне за ново разглеждане
в първоинстанционния съд от друг съдебен състав – от стадия на съдебното
заседание.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 335,
ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата на Софийския районен съд, НО, 121 състав,
от 28.06.2017 г., постановена по НОХД № 12315 по описа за 2016 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от
стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.