Решение по дело №179/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от А. С. Ю., действащ чрез пълномощник адв. С. М., против Решение № 38/13.03.2024 г., постановено по АНД № 631/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 43-0001270/29.05.2023 г., издадено от директора на РД „Автомобила администрация“ [населено място], с което на А. С. Ю. от [населено място], [община], на основание 95, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., за извършено административно нарушение на чл. 38, пр. първо от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

Касатора счита решението на Районен съд – Кърджали за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост на правните изводи и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва изводите на районния съд за доказаност на соченото в оспореното НП административно нарушение. В този смисъл твърди, че управляваният от него таксиметров автомобил към момента на проверката е бил в неработещ режим, със закрита табела „Такси“. Счита, че по делото не е безспорно доказано, че на процесната дата и място е извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр, като в подкрепа на този извод сочи свидетелските показания на управителя на „***“ ООД, според които в случая била извършвана услуга без заплащане на възнаграждение.

Твърди, че като не е обсъдил горните обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, районния съд е формирал вътрешното си убеждение с принципите на АПК и по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 38/13.03.2024 г., постановено по АНД № 631/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява. От пълномощника адв.С. М. е постъпила молба с вх. № 1616/26.06.2024 г., в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място], редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 43-0001270/29.05.2023 г., издадено от директора на РД „Автомобила администрация“ [населено място], с което на А. С. Ю. от [населено място], [община], на основание 95, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., за извършено административно нарушение на чл. 38, предл. първо от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО административно нарушение на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че според сочената за нарушена разпоредба, след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Посочил е, че „таксиметрови превози“ по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

Съдът е изложил мотиви, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че на процесната дата и място жалбоподателя е извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от Наредба № 34/06.12.1999 г., като таксиметровия автомобил „Шевролет ***“ с рег. № [рег. номер], към момента на спирането му за проверка, е бил в работен режим, обозначен с необходимите знаци, но водачът Ю. не е изпълнил задължението си да включи таксиметровия апарат. Посочил, че за така установеното нарушение правилно била ангажираната административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр.

Съставът на районния съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От изложените в АУАН и НП обстоятелства ставало ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като не се е стигнало до неразбиране за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. По горните съображения съдът е стигнал до извода, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на А. С. Ю. от [населено място] са основателни и релевираните отменителни основания са налице. В тази връзка като е приел, че при нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин и е потвърдил оспореното НП, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон.

Посочената като нарушена от АНО разпоредба на чл. 38 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, въвежда задължение след наемане на автомобила, водачът да включи таксиметровия апарат и да превози пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.

Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници е издадена на основание законовата делегация на чл. 12а, ал. 5 от ЗАвПр/предишна ал.4/, съгласно която редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 4, както и условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Нормата на чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр, на което основание е наложено наказанието на касатора, предвижда налагането на глоба в размер на 500 лв. на водач на моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз или превоз на пътници или товари, или превоз за собствена сметка, и моторното превозно средство е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза.

Настоящият състав на съда счита за основателни доводите на касатора за недоказаност на административното нарушение, обосновани с твърдения, че не е установено на процесната дата и място същия да е извършвал таксиметров превоз.

Разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници регламентира, че таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза. Съгласно § 1, т. 26 от Закона за автомобилните превози „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

Видно от приобщените в производството пред районния съд доказателства – писмени и гласни, се установява, че по време на проверката на 23.01.2023 г., извършена от контролните органи на „Автомобилна администрация“, А. С. Ю. е управлявал лек таксиметров автомобил „Шевролет ***“ с рег. № [рег. номер], оборудван с монтиран ЕТАФП, който не е бил включен. В МПС освен водача са се намирали 3 бр. пътници - Х. Т. А., З. Б. Ю. и Г. Ш. Р.. Тези обстоятелства не са спорни по делото и се подкрепят от показанията на всички свидетели, включително и тези на М. М. и С. И./служители на РД „АА“ – [област]“.

По делото не се спори и относно факта, че между намиращите се в автомобила пътници и водачат/А. С./ не е имало уговорка за заплащане на превоза, нито такова заплащане е било извършвано на по-късен етап. В тази връзка са както снетите писмени обяснения от лицата Х. Т. А., З. Б. Ю. и Г. Ш. Р., така и показанията им пред районния съд. По делото пред първоинстанционния съд са налични единствено косвени данни за някаква уговорка между управителя на дружество – работодател на пътниците и жалбоподателя, последният да ги превозва до работното им място. Тези данни обаче са твърде общи, без конкретни данни за това, за колко работници става въпрос, за какъв период и конкретни размери на заплащането. В производството е бил разпитан като свидетел С. С. К., който е изложил твърдения, че е в приятелски отношения с А. Ю. и го помолил да превозва няколко негови работнички до [населено място] за известен период от време, тъй като същите били от неговия регион и жалбоподателят, идвайки на работа до [населено място], да ги превози със собствения си автомобил до града. Посочил е, че му е било известно за упражняваната от Ю. таксиметрова дейност, но е отрекъл да е заплащал каквато и да е сума за тази приятелска услуга.

При така съществуващите доказателства по делото, събрани в производството пред районния съд, касационният състав намира, че в конкретния случай липсват доказателства за наличието на заплащане на извършвания превоз от касатора на 23.01.2023 г. в района на ***, в посока [населено място]. В този смисъл, освен, че пътуващите в автомобила пътници не са уговаряли заплащане и не са извършвали такова, което е безспорно по делото, то липсват и доказателства на наличието на уговорка за заплащане на превоза от страна на трето лице, включително и от представител на техния работодател.

На следващо място, от материалите по административната преписка и по-конкретно от приложения снимков материал на процесния автомобил към момента на проверката, е видно, че табелата „ТАКСИ“ е била закрита с калъф. Посочените снимки са част от административнонаказателната преписка, представена от АНО, поради което според настоящия състав дават яснота относно обективното външно състояние на автомобила при извършване на проверката. В показанията на разпитаните пред районни съд свидетели са налице противоречиви данни относно обстоятелството дали е била закрита табелата на автомобила или не. Така например актосъставителят твърди, че когато спрели автомобила, табелата му била открита, но свидетелят по акта – С. С., сочи, че не е сигурен дали табелата е била открита. Уклончиво заявява, че щом са го спрели за проверка, предполага, че табелата е била открита. И двамата не могат да посочат кой е изготвил снимките, приложени по преписката. Същевременно св. Х. А. – един от пътниците в автомобила, твърди, че още когато се качвали в автомобила табелата била закрита.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. при преустановяване на работа водачът отразява приключването в пътния лист, а ако е приключила смяната – приключва пътния лист, поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела „Не работи“ (приложение № 13) и сваля или закрива с калъф знака „ТАКСИ“. С други думи, за да се приеме, че таксиметровия автомобил е бил в неработен режим, следва да са изпълнени кумулативно всички изисквания, изброени в горецитираната разпоредба, респ. при липсващо обозначаване на автомобила с табела „не работи“ и/или липсващо закриване/сваляне на знака „Такси“ се счита, че водача изпълнява пътуване до определена от клиента цел, още повече когато с автомобила се превозват лица, както е и настоящия случай.

Предвид гореизложеното и доколкото, както в хода на производството пред административния орган, така и в производството пред районния съд не е бил изследван въпросът какво е наличното отразяване в пътния лист на касатора за 23.01.2023 г., то настоящият съдебен състав счита, че при извършената му проверка от служителите на ИААА, управляваният от А. С. Ю. автомобил е бил със закрита с калъф табела „ТАКСИ“, като същият не е осъществявал таксиметров превоз на лицата, намиращи се в МПС.

С други думи, автомобилът е бил неработен режим и не е функционирал като такси. За извършеният превоз не е било налице уговорка за плащане и не е било извършвано такова, поради което в случая не е изпълнено изискването на чл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г., определящо таксиметровия превоз на пътници като обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точна на превоза.

С оглед горното пред районния съд не е било доказано, че на 23.01.2023 г. касаторът е извършвал таксиметров превоз на трима пътници с лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], оборудван и обозначен като таксиметров, с монтиран ЕТАФП, който не е бил включен след наемането му, поради което не е налице осъществено нарушение на чл. 38 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и след като е приел обратното съставът на Районен съд – Кърджали е постановил акт, който е в противоречие със закона.

Предвид горното, касационният съд намира, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали следва да бъде отменено, след което се постанови акт по същество, с който се отмени Наказателно постановление № 43-0001270/29.05.2023 г., издадено от директор на РД „АА“ [населено място], с което на А. С. Ю. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 500 лв.

С оглед изхода на делото и с оглед надлежно заявеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред касационния съд в размер на 500 лв., заплатени в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г. Липсва релевирано искане за присъждане на разноските пред районния съд, поради което такива не се следват. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, която агенция съгласно чл. 2 ал. 1 от УП на ИА „АА“ е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 38/13.03.2024 г., постановено по АНД № 631/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0001270/29.05.2023 г., издадено от директор на РД „АА“ [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0001270/29.05.2023 г., издадено от директор на РД „АА“ [населено място], с което на А. С. Ю. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на А. С. Ю. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.