№ 71
гр. Шумен, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Румен Илиев Рачев (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213600600198 по описа за 2021 година
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260020 от 12.05.2021 г. по НОХД № 953/2019г. Шуменският районен
съд, е признал подсъдимия Г. П. Д., за виновен в това, че на 28.06.2017 год. в гр.Шумен, на
Централен общински пазар, в съучастие като извършител с Н. Г. Д. от гр.Шумен причинил
на КР. Л.. КР. от гр.Шумен средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на пет предни
зъби - трети и четвърти долу дясно, втори долу ляво, втори и четвърти горе дясно, без които
се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр, с чл.129,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на “лишаване от свобода" за срок от 6
/шест/ месеца, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение, че е извършил
деянието в качеството си на длъжностно лице - „инкасатор-плащания“ към Общинско
предприятие „Общински жилища и имоти", гр.Шумен, при изпълнение на службата си и във
вр. с чл.131, ал.1, т.2 от НК. На основание чл.66 от НК отложил изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Със същата присъда
ШРС признал подсъдимия Н. Г. Д., за виновен в това, че на 28.06.2017г. в гр.Шумен, на
Централен общински пазар, в съучастие като извършител с Г. П. Д. от гр.Шумен причинил
на КР. Л.. КР. от гр.Шумен средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на пет предни
зъби - трети и четвърти долу дясно, втори долу ляво, втори и четвърти горе дясно, без които
се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. с чл.129,
1
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца “лишаване от
свобода”, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение, че е извършил
деянието в съучастие с длъжностно лице - „инкасатор-плащания“ към Общинско
предприятие „Общински жилища и имоти“, гр.Шумен, което е действал при изпълнение на
службата си. На основание чл.66 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години. С присъдата съдът осъдил двамата подсъдими
да заплатят солидарно на КР. Л.. КР. сумата от 5040 лева, от която 5 000 лева, претърпени
неимуществени вреди и 40.00 лева, претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 28.06.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата, като частично уважен граждански иск и отхвърлил иска в останалата
му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Също така осъдил
подсъдимите да заплатят солидарно на КР. Л.. КР. от гр.Шумен сумата от 1100 лева като
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл.189, ал.З от
НПК осъдил всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата направените деловодни
разноски в размер на по 1626.73 лев, от която по 1426.73 лева - по сметка на ОД на МВР –
Шумен и по 205 лева - по сметка на ШРС, както и държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 201.60 лева. Постановил веществените доказателства с
биологичен характер да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени след влизане на
присъдата в сила, а веществено доказателство - диск с аудиозапис, предоставен от дирекция
„Национална система 112“ - да бъде оставено по делото.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимите. В жалбата
се изразява недоволство от постановената присъда, която смята за неправилна, тъй като
неправилно е приложен закона. Моли да бъде отменена изцяло обжалваната присъда и да
бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани напълно и да бъде оставен
без уважение предявеният граждански иск.
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита
жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Намира, че процеса в
хода на който са събрани необходимите и относими към предмета на доказване
доказателства пред първоинстанционния съд е протекъл законосъобразно. Смята, че
пропускът с неназначаването на двете съдебно медицински експертизи, освидетелстващи
нараняванията на подсъдимите не опорочава присъдата и не променя вече направените
правни изводи от първата инстанция. Моли присъдата на първоинстанционния съд като
законосъобразна, правилна и справедлива по размер, да бъде оставена в сила, като жалбата
бъде оставена без уважение.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител счита, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Смята, че в първата инстанция са събрани всевъзможно голям
обем доказателства, въз основа на които първоинстанционния съд е направил своите изводи
и счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. Според него двете съдебно медицински
експертизи приети в настоящата инстанция не дават основание за промяна в правната
квалификация на деянието. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като
2
законосъобразна и да бъде оставена без уважение жалбата на подсъдимите, като им бъдат
присъдени и направените разноски в настоящата инстанция. Гражданският ищец и частен
обвинител изразява съгласие с изложеното от адвоката му.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си по изложените в нея доводи.
Подробно я аргументира, като се позовава на изложените от него доводи в хода на
съдебните прения пред първоинстанционния съд и ги доразвива. Предлага анализ на
доказателствата, според който вмененото на подзащитните му деяние не било установено
безспорно. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и
да бъде постановена нова, с която да бъдат признати двамата подсъдими за невиновни в
извършване на деянието, за което са осъдени от първоинстанционния съд и да бъдат
оправдани напълно, както и да бъдат оставени без уважение предявените граждански
искове. Предлага алтернативно преквалифициране по чл. 132, ал. 2, във вр. с чл. 131, ал. 1, т.
2 от НК за причиняване на средна телесна повреда при превишаване пределите на неизбежна
отбрана с приложение на чл. 78а от НК и налагане на административно наказание
респективно и уваженият размер от гражданския иск да бъде силно редуциран. Също
алтернативно предлага поради допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо процесуалните права на двамата подсъдими - липса на мотиви по изложените
от защитата доводи, да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде върнато
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, доколкото тези
нарушения били отстраними, но не и от въззивния съд.
В защитната си реч подсъдимият Г.Д. изразява съгласие с адвоката си и няма какво да
допълни. В последната си дума посочва, че не е имал никакъв допир, просто било една
самоотбрана и моли да бъде оправдан.
В защитната си реч подсъдимият Н.Д. поддържа казаното от адвоката си. Посочва, че
са добри и възпитани хора и през целия си съзнателен живот, никога не е влизал в такъв
конфликт. Искал да защити себе си и баща си и не бил тръгнал да бие никого. В последната
си дума моли да бъде оправдан.
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: За да постанови присъдата
си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на
подсъдимите Г. П. Д. и Н. Г. Д., показанията на свидетелите - КР. Л.. КР., Д.П. Д.а, Г.Р.Х.,
Т.С.Х., Р.Х.Й., Ж.А.Ж., Е.С.С. С.О.С., В.П.В., Д.И.Д., Д.В.Д., П.П.И., Ц.Т.К. и Д.К.Р., прочел
на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 и чл.281, ал.1, т,1 от НПК показанията на
свидетелите КР. Л.. КР., С.О.С., Е.С.С. и Ж.А.Ж., дадени в хода на досъдебното
производство, приобщил на основание разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК изготвените в
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №99/2018 г. и
3
ДНК експертиза, комплексните съдебно психиатрично-психологични експертизи, назначил
съдебно-дентална експертиза и допълнителна съдебно-дентална експертиза №1/23.01.2020
год., по които изслушал вещото лице, присъединил на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото и предявил на страните на основание чл.284 от НПК веществени
доказателства, които е обсъдил внимателно и задълбочено. ШОС като инстанция по
същество приема следната фактическа обстановка, която почти се припокрива с
установената от първата инстанция:
Пострадалият КР. Л.. КР. живеел на семейни начала със свидетелката Д.П. Д.а, като
двамата били собственици и представляващи „Дария 2015" ООД. Посоченото дружество
стопанисвало заведение - гостилница с наименование „Бира и скара“, което се намирало в
района на Общинския пазар в гр.Шумен.
Подсъдимият Г. П. Д. и Н. Г. Д. са баща и син, като Г.Д. работел в Общинско
предприятие „Общински жилища и имоти“, гр.Шумен на длъжност „инкасатор плащания“.
На 28.06.2017 год. бил проведен търг за продажба на климатик марка „Осака“, който
се намирал в помещението, стопанисвано от пострадалия и свидетелката Д.а и който бил
собственост на предишните наематели на търговския обект. Търгът бил проведен от
кантората на ЧСИ Д.З. и в него като потенциални купувачи участвали подсъдимият Г.Д. и
свидетелката Т.Х., която била дъщеря на свидетелката Д. Д.а. Търгът се провел около 11.00
часа, като за купувач бил обявен подсъдимият Г.Д.. Цената от 520 лева била заплатена
непосредствено след приключване на търга, но документ за спечелването на търга не бил
изготвен и връчен веднага на място на подс.Д.. Свидетелката Х. чула, как длъжностното
лице, казало на спечелилия търга подс.Г.Д., че следобед трябва да отиде в кантората и
тогава да вземе документа, че е спечелил търга.
Още в обедните часове на деня обаче, без да е взел документа от съдия-изпълнителя,
подс.Г.Д. заедно със сина си подс.Н.Д. решили да вземат климатика от заведението. Тъй
като климатика трябвало да бъде демонтиран подсъдимият Н.Д. се уговорил със свидетеля
Ж.Ж. да му помогне. За целта двамата пристигнали на Общинския пазар със служебен
автомобил, който паркирали в близост до заведението. Тримата влезли в заведението, като
свидетелят Ж. носел и куфарче с инструменти. Тъй като по това време на деня в заведението
имало клиенти, когато свидетелката Д. Д.а разбрала за какво са отишли подсъдимите, ги
помолила да демонтират климатика в края на работния ден, за да не пречат на обядващите в
заведението клиенти. Подсъдимите изразили несъгласие с нея и между тримата възникнал
словесен скандал. В този момент свидетелят Ж., който не желаел да участва в конфликта,
излязъл от заведението и влязъл в автомобила.
Заведението имало два входа - един централен вход за клиенти и втори вход, в
близост до който се намирала скарата, на която се изпичали продавани в заведението
артикули. На скарата работел пострадалият К.. Афектирани от разговора със свидетелката
Д.а, двамата подсъдими се насочили към втория вход на заведението и излизайки през него
отишли при пострадалия, като ругаели и му заявили, че настояват да си вземат спечеления
на търга климатик. Тъй като К. също им заявил, че могат да вземат климатика след 17.00
4
часа, двамата започнали да се разправят с него, като подсъдимият Г.Д. се обърнал към К. с
думите „Кой си ти, че не ми даваш да си взема климатика? Докарал съм майстор.“
Подсъдимият Н.Д. се обърнал към него с думите „копеле мръсно, ще те затъркам" и му
нанесъл удар в областта на левия хълбок, в областта на ребрата под мишницата. В момента,
в който К. се обърнал с лице към тях, бил обхванат с ръце от подсъдимия Г.Д., при което
Н.Д. му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата и лицето. Пострадалият се
опитвал да се отбранява, като се отдръпнал назад, пробвал да се отскубне от хватката,
опитал и да нанася хаотично удари, докато в ръцете си държал щипката, с която обръщал
продуктите на скарата. Тъй като подсъдимият Г.Д. го държал срещуположно двамата
политнали назад и след около 2-3 метра К. паднал назад, като се облегнал на стената, на
която имало стърчащи болтове, които го наранили. В момента, в който двамата подсъдими
излезли навън при пострадалия, до него се намирала свидетелката Г. Х., която виждайки
първите удари на подсъдимия Н.Д., влязла в заведението и извикала към свидетелката Д.а
„Д., бързо, бият М., излез!". Д.а се обърнала за помощ към намиращите се в заведението
клиенти, при което някой от тях си тръгнали, а свидетелят Е.С.С. се притекъл на помощ и
излизайки навън отишъл при тях и ги разтървал.
След сбиването К. бил окървавен, като устата му кървяла силно и някои от зъбите му
липсвали, а блузата му била разкъсана. В непосредствена близост до заведението били
намерени първо два, а след това и още два зъба, които били избити при ударите от устата на
пострадалия. Впоследствие при посещение на стоматолог, му бил изваден и петия зъб, който
от удара бил силно разклатен и се държал само на една ципа.
Подсъдимите имали леки увреждания. Непосредствено след инцидента подсъдимият
Н.Д. хванал с две ръце тениската, с която бил облечен и я разкъсал, а впоследствие помолил
свидетеля Ж. да влезе в намиращия се в близост магазин и да му закупи нова тениска.
На место пристигнал екип на РУ - Шумен и на МБАЛ - Шумен. Пострадалият бил
отведен в болницата за оказване на медицинска помощ. Двамата подсъдими били задържани
и първоначално също били отведени в МБАЛ - Шумен, където им бил извършен
медицински преглед, а впоследствие били откарани в РУ - Шумен, където били разпитани.
Двамата подсъдими междувременно телефонирали на свидетелката Д.Р. - адвокат, като й
обяснили какво се е случило и я помолили да отиде и да им съдейства.
В хода на въззивното съдебно следствие са назначени съдебно –медицински
експертизи, от заключението на които се установява, че по време на сбиването на
28.06.2017г. подс. Г.Д. е получил травматични увреждания: съчетана травма: глава, гръден
кош, крайници, които покриват медицинския критерий за телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а подс.Н.Д. е получил
травматични увреждания: кръвонасядания на ограничена площ в окосмената част на главата
и по десния горен крайник, плитко охлузване и кожна драскотина, които покриват
медицинския критерий за телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.
Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от
5
въззивния съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения материал.
Допълнително се установява по несъмнен начин в хода на въззивното съдебно следствие, че
двамата подсъдими също са получили травматични увреждания в резултат на сбиването с
пострадалия: подс. Г.Д. – лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а подс.Н.Д. – лека телесна повреда
по чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание. Така установените факти не
променят установеното от районния съд, а го допълват, доколкото и районния съд е отчел,
че са били откарани първо за медицински преглед в МБАЛ – Шумен след инцидента, а след
това в полицията. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния
съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието
е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Въззивният съд намира, че
районният съд е обсъдил аналитично показанията на всички свидетели по делото,
депозирали показания, както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитната
теза на подсъдимите. Посочил е кои показания кредитира и в кои части, както и защо. ШРС
обстоятелствено е изложил, защо и в коя част кредитира показанията на свидетелите,
приобщени по реда на чл.281 от НПК. В кредитираната от районния съд част те са
непротиворечиви, последователни и са изцяло в унисон с обсъдените и кредитирани от РС
заключения на експертизи, включително и на кредитираната част от обясненията на
подсъдимите. Не отговаря на истината твърдението на защитата, че РС не бил дал отговор в
мотивите си на изложените в пледоарията му противоречия в показанията на някои
свидетели. Това, че РС не е съпоставял дума по дума отделните свидетелски показания
съвсем не опорочава присъдата и не е налице твърдяната липса на мотиви. ШРС ясно е
посочил, че показанията на свидетелите К.К., Д. Д.а, Г. Х., Т.Х., Р.Й., Ж.Ж., Е.С., С.С., В.В.,
Д.Д., Д.Д. са абсолютно еднопосочни, кореспондират помежду си и затова е направил
извода, че подкрепят изцяло обвинението. Изрично е коментирал, че свидетелите Д. Д.а и Г.
Х. са преки очевидци и въпреки, че се намират в някаква степен на обвързаност с
пострадалия е преценил, че следва да ги кредитира, защото показанията и на двете са
последователни, непротиворечиви и кореспондират, както с показанията на пострадалия,
така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията им спомагат за
изясняване на развитието на конфликта в различните му фази и допринасят за изясняване на
фактическата обстановка. Логично е подходил и по отношение на показанията на
свидетелите П.И. и Д.Р., които не е кредитирал в частта им, в която не споделят лични
възприятия, а преразказват казаното или видяното от други лица. Резонно са кредитирани
тези показания, които в своя обем са много повече от показанията на свид.К., които
единствени частично кореспондират на обясненията на подсъдимите, но РС ясно е посочил
защо не им дава вяра. При наличното противоречие в показанията на този свидетел в две
различни съдебни заседания за това какво е правил през деня и защо се е намирал на
мястото, настоящата инстанция също счита, че не може да даде вяра на твърдените от този
свидетел факти. Така обсъдени тези доказателства безспорно установяват деятелността на
подсъдимите преди, по време и непосредствено след деянието, както и причинените на
6
пострадалия телесни увреждания. Те са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират
изцяло със заключенията на съдебно–медицинските експертизи, съдебно-денталните
експертизи и ДНК експертизата. За оценката на обясненията на подсъдимите
първоинстанционният съд е подходил преценявайки ги в съответствие с кредитираните
свидетелски показания и заключения на експертизи и с факта, че те градят и защитната
версия на подсъдимите. ШОС допълнително кредитира и обясненията на подсъдимите в
частта им, че са получили наранявания при сбиването с пострадалия и приема, че те са
получени когато пострадалият се е опитвал да се освободи от хватката на подсъдимия.
Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
деянието на подсъдимите и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК. Установените травматични увреждания на пострадалия според
съдебно-денталните експертизи са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, което кореспондира изцяло с кредитираните показания на свидетелите за
нанасяне на удари с юмруци. При преценката на вида на причинената на пострадалия
телесна повреда първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни по делото
обстоятелства и е преценил, че липсата на петте зъба е довела до затруднение в дъвченето и
говоренето на пострадалия, което е основен определящ признак за деянието по чл.129, ал.2
от НК. Не отговаря на истината твърдението, че РС не бил обсъдил лошото състояние на
зъбите на пострадалия преди инцидента. ШРС подробно е обсъдил, че и преди инцидента
пострадалият не е бил с пълен набор зъби в устната кухина и е посочил, че съобразно
заключението на изготвената съдебно-дентална експертиза процесът на хранене /отхапване
и дъвчене/ все пак е можел да бъде осъществен, поради наличието на срещуположно
разположени горни и долни зъби, които са позволявали пострадалият да може да дъвче, да
отхапва и да се храни и независимо, че преди инцидента говора му е бил променен и
храненето затруднено – то не се е отразявало негативно на здравето на К., хранил се е
нормално и не е имало загуба в теглото. ШОС напълно споделя извода на РС, че след
инцидента храненето е станало почти невъзможно, пострадалият е бил принуден да
консумира само течно-кашава храна, като отхапването и дъвченето вече са станали
невъзможни и е последвала редукция на теглото от 132 на 95 кг. Според заключението на
съдебно-дентална експертиза №1/23.01.2020 год. вследствие избиването на посочените пет
зъба целия процес на дъвчене на пострадалия е сведен почти до нула, като този факт се е
отразил неблагоприятно и на говоренето, т.е. е била нарушена и артикулацията на лицето.
ШРС е посочил практиката на ВКС, но освен това е съобразил вида на телесната повреда
именно в съответствие с посочената от защитата т.11 на Постановление №3 от 27.09.1979
год. на ПВС, съгласно които деянието е съставомерно и когато е избит и само един зъб, ако
това е довело до затрудняване на дъвченето и говореното, а също и при разклащане на зъби,
което неминуемо води до отпадането им, както и че дъвченето или говорът са затруднени,
когато загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху
тяхната нормална функция. Първоинстанционният съд след подробен анализ на зъбния
статус на пострадалия е отхвърлил възражението на защитата във връзка с заболяването
пародонтоза и липсата на предприето лечение от страна на пострадалия – съдът е приел, че
7
К. е страдал от пародонтоза, но е съобразил, че преди инцидента макар и в лошо състояние
наличните зъби на пострадалия са изпълнявали предназначението си за дъвчене и говорене,
а едва след избиването на тези 5 зъба говоренето и дъвченето са били затруднени. РС
правилно се е позовал на константната съдебна практика и на ППВС №3 от 27.09.1979 г.
Доводите на адв.Д. биха имали резон, ако зъбите на пострадалия не бяха изхвърчали от
устата на пострадалия още на местопроизшествието – ако бяха останали в устата на
пострадалия и ако напр. беше констатирана възможност да се лекуват, а пострадалия не го
стори или забави лечението и сам компрометира състоянието им. ШОС споделя извода на
РС, че независимо от лошия зъбен статус на пострадалия преди инцидента, е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите, нанесените удари на
пострадалия и избиването на зъбите му, в резултат на което е било фатално нарушено
дъвченето и говоренето му. Посочените увреждания покриват медицинските и правни
критерии за средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Затова при така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел
от правна страна, че на пострадалия са причинени редица травматични увреждания, които
обуславят наличието на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удар, което кореспондира изцяло с показанията на свидетелите,
чрез нанасяне на удари с юмруци. Получените травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимите. ШОС като преценява всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че подсъдимите са осъществили посоченото деяние, квалифицирано
правилно в присъдата на районния съд. Съображенията на Шуменския районен съд по
отношение на обект, обективна страна, субект и субективна страна са правилни, логични и
законосъобразни, те се споделят изцяло от настоящата инстанция поради което и не се
преповтарят. С направените допълнения с настоящото решение, анализът на доказателствата
при обсъждане на елементите на състава на престъплението от РС също се възприема
изцяло от ШОС, защото е логичен, последователен и почива изцяло на правната доктрина и
константната практика на ВКС на РБ. Районният съд е бил изключително прецизен при
разглеждането на делото в съдебно заседание и е събрал всички възможни доказателства без
двете СМЕ на подсъдимите, които настоящата инстанция назначи, прие и обсъди.
Деянието е извършено при условията на съизвършителство, тъй като всеки един от тях
е участвал в изпълнението на деянието по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, независимо, че
всеки един от тях е извършил различни действия.
При служебната проверка ШОС констатира, че е правилно произнасянето във връзка с
чл.131, ал.1, т.2 от НК - инкриминираното деяние не е извършено от подсъдимия Г.Д. в
качеството му на длъжностно лице - „инкасатор-плащания“ към Общинско предприятие
„Общински жилища и имоти“, гр.Шумен, при изпълнение на службата му, поради което
законосъобразно е оправдан по това обвинение и това води и до оправдаване на подсъдимия
Н.Д. по отношение на повдигнатото му обвинение, че е извършил деянието в съучастие с
8
длъжностно лице.
ШОС споделя и изводите на РС относно възражението на защитата и подсъдимите,
лансирано и пред настоящата инстанция, че са действали в условията на самозащита и
неизбежна отбрана. Доводът на защитата, че е било налице противоправно поведение от
страна на пострадалия и действията на подсъдимите са при превишаване пределите на
неизбежна отбрана, не се възприема от настоящата инстанция. Такъв факт намира основа
само в обясненията на подсъдимите, но в светлината на цялата съвкупна доказателствена
маса – той остава изолиран, недоказан, некореспондиращ с останалите доказателства и
затова се възприема като резултат от предприета защитна теза на подсъдимите. ШОС
намира за установено по несъмнен начин, че Н.Д. пръв е нанесъл удар на пострадалия, след
това е бил хванат от подсъдимия Г.Д., а Н.Д. е продължил да нанася удари в областта на
главата и лицето на К.. Пострадалият се е опитал да се отскубне и се е отбранявал срещу
нападението от двамата подсъдими, като при опитите да се отскубне също е нанесъл удари
хаотично, включително с прибора за скарата. Деянието извършено от подсъдимите не е било
с цел да се защитят от непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия,
защото за подсъдимите не е била налице стресова ситуация. Никой от тях не е бил сам
срещу група хора, а по-скоро сам е бил част от група от двама човека срещу един човек.
Разговора със свид.Д. Д.а точно преди деянието категорично не може да бъде разглеждан
като заплаха срещу подсъдимите. Именно в резултат на това нападение пострадалият К. е
получил телесните увреждания. Безспорно се установяват и травматичните увреждания на
подсъдимите от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни,
която установява временно разстройство на здравето неопасно за живота при единия от
подсъдимите и болка и страдания при другия т.е. леки телесни повреди, но ШОС счита, че
уврежданията по подсъдимите са били получени впоследствие, след като самите те са
нападнали пострадалия и той се е опитвал активно да се отбранява, докато металната щипка
за скара е в ръката му. Правилно ШРС е посочил, че за да е налице неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12 от НК е необходимо да е налице започнало противоправно нападение от
страна на пострадалия, което да не е прекратено и нанесените на пострадалия удари да са
насочени към неговото отблъскване. Съдът приема, че получените увреждания на
подсъдимите са били в резултат на отбранителните действия на пострадалия, след като вече
е бил ударен и обгърнат. Подсъдимите са били двама, а пострадалия един. По изложените
аргументи ШОС не приема довода на защитата, че в случая е налице превишаване пределите
на неизбежната отбрана и счита, че деянието не може да се квалифицира по чл.132 ал.2 от
НК.
Подсъдимите са действали при внезапно възникнал пряк умисъл. Не са били
предизвикани от страна на пострадалия, тъй като искането на пострадалия да вземат
климатика по-късно, а не докато е било пълно заведението, е всъщност житейски логично и
приемливо и не би следвало да предизвика процесния конфликт. Видно от комплексните
съдебно-психиатрични и психологически експертизи подсъдимите не са действали в
състояние на страх, физиологичен афект или каквото и да е друго емоционално състояние,
9
ръководещо постъпките им, което да води до извод за ненаказуемост на осъщественото от
тях деяние.
По изложените по-горе съображения ШОС не констатира порок при обсъждането на
доказателствата в присъдата и мотивите към нея няма, включително и посочените от
защитата в съдебно заседание. Детайлно в мотивите си районният съд сочи защо кредитира
показанията на свидетелите, кои и в коя част. Обстойно се е аргументирал в тази насока,
като е направил изискуемия от закона паралел, както с обясненията на подсъдимите, така и с
експертните заключения.
По отношение на наложеното наказание, ШОС намира, че не е налице и явна
несправедливост. Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с целите по чл.36 от
НК. Съдът е съобразил правилно смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което е
счел, че наказанието, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК близко до
предвидения законов минимум по чл.129 от НК, а именно 6 месеца лишаване от свобода.
Въззивният състав категорично счита, че не са налице много смекчаващи отговорността
обстоятелства, а няма и изключително по своята същност, за да се приложи чл.55 от НК.
Определеното наказание от по шест месеца лишаване от свобода е именно съответното и за
деянието и за всеки от подсъдимите. Предвид наличието на всички законови предпоставки
за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и констатацията, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените не е наложително да изтърпят
наказанието, правилно и законосъобразно ШРС е отложил изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за минималния предвиден срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Така определените наказания са съобразени с всички
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите и с етимологията на конфликта.
Наложените от първоинстанционния съд наказания на двамата подсъдими са обосновани и
законосъобразни, както с оглед констатираните обстоятелства, така и с обществената
опасност, която разкриват самото деяние и дейците. По този начин и с тези наказания съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата ШОС намира, че
правилно са преценени и обсъдени и доказателствата във връзка с предявения граждански
иск за имуществени вреди от страна на пострадалия, причинени му в резултат на
поведението на подсъдимите и той правилно е уважен в размер съответстващ на
представените доказателства за вече направени разходи. По отношение на гражданския иск
за неимуществени вреди, съдът не споделя оплакванията на защитника. Всички
обстоятелства от значение за определяне на размера на гражданския иск в съответствие с
принципа на справедливостта. Районният съд е направил обстоен анализ на претърпените
вреди и накърнените блага и се е мотивирал защо именно в размер на 5 000лв следва да го
уважи. Ето защо искането на защитата за редукция, не се споделят от настоящата инстанция.
При преценката на чл.189 ал.3 от НПК и чл.190 ал.2 от НПК съдът се е произнесъл
правилно и законосъобразно.
Според настоящият състав отстраними съществени процесуални нарушения в хода на
10
досъдебното производство не са допуснати, а районният съд при разглеждането на делото е
бил изключително детайлен и прецизен и е гарантирал в максимална степен правото на
защита на подсъдимия. С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство
не се събраха доказателства, променящи съществено приетата от районния съд фактическа
обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, нарушение на
материалния закон или необоснованост на съдебния акт, включително и посочените от
защитата като пороци, въззивният съд намира, че няма основания за отмяна или изменение
на атакуваната присъда и тя следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
На основание чл.189, ал.З от НПК следва да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят
в полза на държавата по сметка на ОС – Шумен направените деловодни разноски в хода на
въззивното съдебно следствие за заплащане труда на вещото лице: в размер на 312.00 лв. -
Н. Г. Д. и в размер на 351.00 лв. Г. П. Д.. Освен това подсъдимите Г. П. Д. и Н. Г. Д. следва
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на пострадалия К.К. сумата от 800.00 лв.
/осемстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода
на въззивното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Шуменският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260020 от 12.05.2021 г. по описа за НОХД №
953/2019г. на Шуменския районен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на
ШОС направените деловодни разноски в размер на 312.00 лв. /триста и дванадесет лева/.
ОСЪЖДА Г. П. Д., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на
ШОС направените деловодни разноски в размер на 351.00 лв. /триста петдесет и един лева/.
ОСЪЖДА подсъдимите Г. П. Д., с ЕГН ********** и Н. Г. Д., с ЕГН ********** да
заплатят солидарно на КР. Л.. КР. от гр.Шумен сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на въззивното
производство.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за
изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12