Решение по дело №41353/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19071
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20241110141353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19071
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110141353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. С....... срещу Д. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С....... и С. И. В. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С......., с която ищецът моли ответниците да
бъдат осъдени да заплатят при условията на разделност следните суми:
Д. И. П. с ЕГН: **********, сумата от 16.23лв., от които 13.08 лв-
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.2021 г до
04.2023г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящият
иск до окончателното изплащане на вземането и 3.15лв - мораторна лихва
върху извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021г до
27.06.2024г,
С. И. В. с ЕГН: ********** сумата от 16.23лв., от които 13.08лв-
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.2021 г до
04.2023г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящият
иск до окончателното изплащане на вземането и 3.15лв- мораторна лихва
върху извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021г до
27.06.2024г.,
В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, поддържа, че
ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот-
Апартамент № 62, находящ се в гр. С............, с присъединен абонатен №
*******, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия
за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
1
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители
за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане
на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет
страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за
което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Н. И.“ ЕАД съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се
заплаща от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на
дружеството топлинен счетоводител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И.
В., с който се поддържа, че исковите суми са изцяло погасени чрез плащането
им, за което прилага писмено доказателство.
С молба с вх. № 274294/28.08.2024 г. ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
********, признава, че ответникът е погасил процесните задължения чрез
плащане на сумата от 82,73 лв., извършено на 26.08.2024 г., което е покрило и
сумите за съдебни разноски. Моли за постановяване на съдебно решение, като
претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между
2
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот
е собственост на ответника,
Не се спори, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците се
явяват клиенти на ответното дружество и като такива между тях е възникнало
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми отговарящи
на размерите на предявените искове.
Напротив установява се че след образуването на производството е
постъпило плащане на претендираните суми като са погасени всички
дължими суми.
В тази връзка е постъпила и молба от ищеца с която признава
направените плащания и сочи че всички претендирани суми са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото
задължение, което се признава от ищеца.
При това положение съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.
По отношение разноските.
При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени
ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод за
завеждане на производството.
Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то
съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата на
фактическа и правна сложност до делото, и като се вземе предвид, че
процесуален представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание то
възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. С....... срещу Д. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С....... и С. И. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С......., с искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност
следните суми:
Д. И. П. с ЕГН: **********, сумата от 16.23лв., от които 13.08 лв-
3
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.2021 г до
04.2023г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящият
иск до окончателното изплащане на вземането и 3.15лв - мораторна лихва
върху извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021г до
27.06.2024г,
С. И. В. с ЕГН: ********** сумата от 16.23лв., от които 13.08лв-
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.2021 г до
04.2023г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящият
иск до окончателното изплащане на вземането и 3.15лв- мораторна лихва
върху извършена услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021г до
27.06.2024г.,
КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ НАПРАВЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА Д. И. П. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С....... и С. И. В. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С......., да заплатят на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лева (или по 25 лева
за всеки ответник), представляващи юрисконсултско възнаграждение в
производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4