№ 74
гр. Плевен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500986 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1212 от 28.10.2021г., постановено по гр.д. №
514/2021г. Плевенски районен съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от ЦВ. К. К. от гр. П. против П. Д. К. от с.гр. иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за закупуване на нов
котел за водно отопление, за демонтаж на стария котел и монтаж на новия
котел, както и разходи за отопление с ел. енергия за периода от 24. 12. 2020
год. до 31. 03. 2021 год./.Присъдил е деловодни разноски в полза на ответника
в размер на 580лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца ЦВ. К. К..В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение
е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли
съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск.
1
Въззиваемата страна П. Д. К., чрез пълномощника си адв.ИЛ. Н., е
взел становище, че жалбата е неоснователна. Изложил е подробни
съображения в писмен отговор.Претендира разноски в размер на 580лв. за
настоящата инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.45 ЗЗД, за присъждане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /разходи за закупуване на нов котел за водно
отопление, за демонтаж на стария котел и монтаж на новия котел, както и
разходи за отопление с ел. енергия за периода от 24. 12. 2020 год. до 31. 03.
2021 год./. В исковата молба се твърди, че на 24.12.2020 год. ищецът научил
от съпругата си, че около 13.15часа са се чули от банята на първия етаж от
двуетажната сграда, в която се намира жилището му, силни удари с метален
предмет по тръбите на парното. Жилището на ищеца се намира на втория
етаж и радиаторите на този етаж започнали постепенно да изстиват. От
мазата, където се намира котелът за твърдо гориво на отоплителната
инсталация, се чувал шум от вряща вода, силно пукане на тръбите и бучене.
По информация от сина на ищеца, в самия котел се чувало съскане на вода,
която капела върху огъня и моментално се изпарявала. Ищецът твърди, че
синът му потърсил ответника П.К. от когото разбрал, че е източил водата от
инсталацията през тръбите в банята на първия/неговия/ етаж, защото от шума
приятелката му не можела да спи.
Ищецът твърди, че при завръщането си у дома установил, че от
вътрешните стени на котела капе вода. Твърди, че заради аварията, през
периода от 24.12-2020г. до 28.12.2020год. жилището му останало
неотопляемо и поради това бил принуден да са закупи четири броя
електрически печки за отопление. Използването им за отопление на целия
етаж е довело до силно завишаване на разходите за електроенергия. Твърди
се, че вътрешните стени на котела са се напукали и същият е негоден да бъде
използван по предназначение, а следва да бъде подменен с нов и че това
2
напукване е станало вследствие на източената от ответника вода от
инсталацията на 24.12.2020год.Ищецът твърди, че стойността на нов котел от
същия клас и със същите показатели възлиза на 4 600 лв., а сумата от 400 лв. е
достатъчна за да покрие разходите за демонтаж на стария и монтаж на нов
котел, както и разходите за отопление с ел. енергия за периода от
24.12.2020год. до 31.03. 2021 год. С това изявление уточнява от какво
произтичат вредите му и обосновава претенцията си за обезщетение в размер
общо на 5000лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна. Счита че исковете са неоснователни и недоказани, а изложени
твърдения - неистински. Противопоставя следните твърдения: Предявеният
иск е продиктуван от факта, че между страните, които са роднини, се води
дело за делба по предявен от П.К., неговата майка и сестра, иск за делба на
наследствени имоти. Твърди, че в триетажната сграда е изградена незаконно
отоплителна инсталация, която е неизправна и за което е сигнализирал
съответните институции/Полицията, Прокуратурата и Служба „Пожарна
безопасност и защита на населението" – Плевен/, тъй като тя представлява
опасност за живота и здравето на живущите в сградата. На Ц.К. са дадени
задължителни предписания и указания във връзка с тези сигнали, т.к.
съоръжението е опасно.Ответникът твърди, че никога/в т.ч. и на 24.12.2020г./
не е източвал водата от инсталация, не е демонтирал или повреждал същата,
още по-малко – при запален котел. Отоплителната инсталация и по-точно
котела са на повече от 30 години. Монтирани са още преди 1990г. и е
остаряла и амортизирана. Твърди че е добре запознат със закона във връзка с
работата му на ръководна длъжност в охранителна фирма и прилаганите
нормативни актове относно повреждане и унищожаване на чуждо имущество,
тъй като работата му е насочена именно към опазване и охрана на чуждо
имущество. На 24.12.2020г. действително е установил повреда на котела –
около обяд чул силен метален тътен и шум от шуртене на вода идващи от
мазето. Заедно със сина на ищеца установили, че от котела шурти вода и има
някаква повреда в съоръжението.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред
настоящата инстанция също, че по силата на наследствено правоприемство
страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Д.Д.“
3
№*, представляващ двуетажна жилищна сграда. Безспорно по делото е, че в
сутеренната част на сградата е монтиран котела на изградената в имота
отоплителна инсталация, която на 24.12.2020г. действително е претърпяла
авария, изразяваща се в повреда на котела, от който е започнала да изтича
голямо количество вода.
Спорни по делото са въпросите налице ли е противоправно
поведение на ответника, което да е причинило аварията и претендираните от
ищеца за обещетяване вреди, изразяващи се в унищожаване на котела за
отоплителната инсталация, както и за увеличените разходи на ищеца за
отопление през исковия период.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното: От
представените по делото писмени доказателства се установява, че по повод на
подавани от ответника сигнали, на ищеца е било издадено разпореждане №
ПР-ПБЗН-ПЛ1-7-4 от 15.12.2020г. от инспектор при „ДПК и ПД“ в Районна
служба“Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен, да се вземат
мерки за пожарна безопасност като се почисти комина и се създаде
необходимата организация за постоянно вентилиране на помещението.
Безспорно е установено, а то се вижда и от извънсъдебното признание на
ищеца в уведомлението/на л.8 от прил.дело/ до РСПБЗН-Плевен, че ищецът
Ц.К. е изградил през 1980г. локално парно за отопление на жилищната сграда,
че котела на твърдо гориво е правен в ТПК“Мир“-Плевен и работи без помпа.
Инспекторът, издал разпореждането – Б. Б. М. е разпитан като свидетел и е
заявил, че когато е бил на проверка, котелът не е работил, поради което и не
установил дали е изправен.Предмета на сигнала е бил друг и той е извършил
проверка и предписание за безопасна експлоатация.От показанията на св.И Б.
Ц. се установява, че при посещенията си в качеството си на районен
полицейски инспектор по сигналите подавани, както от ищеца, така и от
ответника, им е издавал предупреждения, като определя отношенията им като
„семейни войни за метър, за сантиметър“. Относно аварията през м.декември
и твърденията, че П. е източил водата от инсталацията, няма непосредствени
наблюдения и не знае нищо.Свидетелят В. К. Т. също не установява относими
към спора факти.
От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели Я.
И., В. И. и Ц. К.а се установява, че на наскоро след издаване на
4
разпореждането - на 24.12.2020 год. Са били в жилището на първия етаж,
обитавано от ответника П.К., когато са чули от мазата/сутерена/ на сградата
силен пукот и тътен. Тогава П., заедно с братовчед си К. отишли да видят
какво става с инсталацията. Свидетелите твърдят, че в жилището на
ответника тръбите на инсталацията са заварени и че П. не е източвал вода от
инсталацията, а и това практически е невъзможно.
Същото се установява и от заключението на вещото лице инж. С.
Ш., който при огледа на отоплителната инсталация е установил, че на първия
етаж, обитаван от ответника, изводите за щранга за свързване с радиаторите
са с метални тапи и са заварени. Според вещото лице „заварките на
отклоненията са трайно направени и не могат да бъдат манипулирани“, което
обосновава извода, че човешката намеса е изключена.Вещото лице е
посочило основната причина за аварията - теча на вода е причинен от
естественото износване на заварките по тръбите вследствие на
дългогодишната експлоатация на инсталацията.
За да отхвърли иска с правно основание чл.45 ЗЗД, районният съд
е приел, че не са установени елементите на деликтната отговорност-не е
доказано и следователно не се е осъществило твърдяното от ищеца, че
ответника е извършил противоправно деяние - неправомерно въздействие
върху отоплителната/парната/ инсталация, довели до увреждането на котела
на същата и невъзможността да се ползва по предназначение. Приел е, че
твърденията за непозволено увреждане се опровергават от събраните в хода
на съдебното дирене доказателства. Посочвайки, че неустановяването по
надлежния ред на твърдените от ищеца факти води до неоснователност на
предявения осъдителен иск, съдът се е позовал и на съдебна практика на ВКС
на РБ, /решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г. о., решение
№ 25- 2012- ІV г. о. и др./, като е приел че страната е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, а в
случая носещия тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за
себе си правни последици ищец, не е сторил това.
Въззивният съд също счита, че ищецът, въпреки че е получил
указания за това, не е провел главно и пълно доказване на твърденията в
исковата молба, като не е ангажирал гласни доказателства за твърдения
главен факт на извършени действия от ответника, от които да са причинени
5
имуществени вреди. При липса на такова доказване правилно и
законосъобразно районният съдът е приел, че не са налице предпоставките на
чл.45 от ЗЗД и е отхвърлил иска. Тези изводи са обосновани на събраните по
делото доказателства и се подкрепят от тях.По делото са представени
писмени доказателства от ищеца, които не касаят спора и са свързани с
влошените междусъседски и междуличностни отношения, за разрешаването
на които ищецът е търсил съдействие от полицията и прокуратурата и които
са свързани с други водени между тях дела.Тези документи правилно не са
обсъждани от районния съд, тъй като не съдържат информация за относими
по настоящото дело факти и обстоятелства. Същевременно от заключението
на ВЛ инж. С. Ш. се установява, че причината за аварията на отоплителната
инсталация е в нейната амортизация, тъй като се касае за водна отоплителна
инсталация, изградена преди повече от 30 години.Топлопренасянето от
котлето в сутерена до двата етажа на сградата се осъществява чрез
термосифонен ефект, без помпа за циркулация на водата.При извършения
оглед ВЛ е установило незначителен теч на вода от тръбите/в областта на
заварките/ вътре в котлето.Установило е, че то не е снабдено с уреди за
температура и налягане.В открито заседание ВЛ е разяснило, че това е съвсем
нормално при продължителна експлоатация да се случи, тъй като такива
заварки издържат 10-15г.От там започва да се пълни с въздух и от това се
получават т.н. хидравлични удари.Заключението е, че това „изпускане“ на
заварките не може да бъде резултат на човешка намеса, а е резултат на
многогодишната експлоатация и износването им.
Поради изложеното, предявеният иск с правно основание чл.45
ЗЗД се явява неоснователен и правилно е отхвърлен. В случая няма
основание за делектна отговорност на ответника.
Поради гореизложеното, решението на Плевенски районен съд
следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, въззивникът следва да
понесе и разноските на въззиваемата страна в размер на 580лв. за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно списъка с разноските и
договора за правна защита и съдействие, сключен с адв.ИЛ. Н., съдържащ
разписка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение №
1212/28.10.2021г. по гр.д. № 514/2021г. по описа на Плевенски РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 вр. с чл.273 ГПК ЦВ. К. К., с ЕГН
**********, от гр.П. ул.”Д.Д.” №*, ет.2 да заплати на П. Д. К., с ЕГН
**********, от гр.П., ул.”Д.Д.” №*, ет.1 сумата 580лева разноски по делото
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7