Р Е Ш Е Н И Е № 80
гр.Стара Загора 15.03.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 766
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „В.Х.П.“ с адрес ***,
представлявано от В.Х.П., против Решение № 359/ 31.10.2022г на Директора на ТД
на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 24/РД-11-36/ 11.10.2022г
на главен публичен изпълнител д дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по
изп.д.№ 5138/ 2015г, с което се налага запор върху парични средства на
задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект „аптека“ с.***с регистрирани
две фискални устройства. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение. Жалбоподателят твърди, че наложената мярка не е съразмерна на
задължението и с нея не биха се постигнали целите на принудителното
производство по събиране на публични вземания, тъй като ще доведе до затваряне
на търговския обект. Направено е искане за отмяна на решението и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния
си представител юрисконсулт П. в писмено становище и в съдебно заседание оспорва
жалбата. Поддържа се законосъобразност на налагането на обезпечителната мярка
предвид наличието на обезпечителна нужда с оглед установения размер на
публичните задължения и продължителния период на неизпълнение. Акцентира се върху неизползваната възможност
за замяна на обезпечителната мярка или тази по чл.229от ДОПК. Направено е искане за отхвърляне на жалбата и заплащане
на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Срещу В.Х.П. с ЕТ „В.П.“ е образувано изп.д.№ .№ 5138/
2015г за публични задължения в общ размер на 204 629.60лв към 09.09.2015г.
Получила е призовка за доброволно изпълнение на 15.09.2015г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 24/РД-11-49/
16.02.2015 г на публичен изпълнител при ТД
на НАП Пловдив, офис Стара Загора във връзка с установено и изискуемо публично
вземане в размер на 197 415.99лв към 16.02.2015г за задължения по
ревизионен акт са наложени обезпечителни мерки на В.Х.П. с ЕТ „В.П.“, изразяващи
се в:
1.
Налагане на запор върху налични и постъпващи суми в размер на
166 766.15лв по банковите сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОНА БАНКА“ АД, ТБ „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПЕРБАНК“ АД и ТБ „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ“.
2. налагане на запор върху лек
автомобил марка ВАЗ, рег.№ СТ 4278СХ.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
24/РД-11-36/ 11.10.2022 г на публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, издадено от главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, поради затрудняване събирането на установен и изискуемо публично
вземане по изп.д.№ .№ 5138/ 2015г в размер на 38 991.26лв, образувано
срещу В.Х.П. на основание чл.200
вр.чл.204 и чл.195, ал.1-3 от ДОПК е
наложен запор върху парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в
търговски обект „аптека“ с.***с регистрирани две фискални устройства като
постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и
услуги, включително от поръчките да доставка на адрес, следва да бъдат
превеждани по банкова сметка ***мания в ТБ „ОББ“ АД за задължено лице ЕТ „В.П.“.
Запорът има действие до погасяване на размера на публичното вземане.
Запорното съобщение е връчено на 11.10.2022г. На същата
дата на основание чл.204 от ДОПК е иззета сума в размер на 355.61лв и предадена
на съхранение в ТБ „ОББ“ АД.
Постановление изх.№ 24/РД-11-36/ 11.10.2022 е обжалвано
по административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив като жалбата е
изпратена по пощата на 18.10.2022г. С Решение № 329/ 31.10.2022г директорът го
потвърждава изцяло по съображения, че постановлението е законосъобразно. Отбелязано е, че в мярката се налага с оглед
обстоятелството, че ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичното
вземане, което се потвърждава от продължителния период на неизпълнени е на
задължението. Посочено е правомощието на
публичния изпълнител да налага изрично предвидената по чл.204 от ДОПК обезпечителна
мярка. Според административния орган длъжникът не се е възползвал от
възможността да посочи подходящ начин за изпълнение, което заедно със спазения
ред за налагане обуславя законност на мярката. Обоснована е тезата, че
публичният изпълнител има право да избере каква обезпечителна мярка да наложи,
а съгласно чл.198, ал.2 от ДОПК ограничението е единствено до размера на
публичните задължения. В тази връзка не е уважено искането за изменение размера
на запорираната сума с определяне на фиксиран такъв. Указани са възможностите
по чл.199, ал.1 от ДОПК за замяна на обезпечителната мярка и по чл.229 от ДОПК
за разрешаване на неотложни плащания. По тези съображения е прието, че
постановлението е законосъобразно и съответства на целта на ДОПК в най-пълна
степен да обезпечи обществения интерес и да гарантира събирането на публичните
вземания.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и
срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Обжалваното Решение № 329/ 31.10.2022г е постановено от компетентен орган - директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, който изтича на 01.11.2022 г, в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 24/РД-11-36/ 11.10.2022 г също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
Двата
административни акта са незаконосъобразни в обжалваната част. Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 195, ал.2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него
ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Според разписаното в чл. 195,
ал. 3, т. 2, предложение второ от ДОПК, обезпечението се извършва с
постановление на публичния изпълнител когато наложеното обезпечение не е
достатъчно след получаване на изпълнителното основание. Видовете обезпечителни мерки са изброени
изчерпателно и изрично в чл.198, ал.1 от ДОПК, сред които в т.2 – запор на
движими вещи и вземания на длъжника. В посочената в постановлението като правно
основание норма на чл. 204 от ДОПК изрично е предвидено, че налагането на запор
по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда
валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на
публичния изпълнител. В случая, тъй като се касае за запор върху парични
средства като движими вещи, е следвало да наложи обезпечителната мярка, посочена като вид в разпоредбата
на чл. 198, ал. 1, т. 2 от ДОПК и уточнена като процесуално действие и
последица от извършването му в разпоредбата на чл. 204 от ДОПК.
От друга
страна се установява, че процесното Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ 24/РД-11-36/ 11.10.2022 г на
публичния изпълнител е издадено без да са налице предпоставките по
чл.195, ал.2 и ал.3 от ДОПК. В постановлението липсват конкретни мотиви за преценката,
че действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на установените публични
вземания без налагането на конкретната обезпечителна мярка. Само общи разсъждения
в тази насока са изложени и в обжалваното решение на Директора на ТД на НАП, а
твърдението за продължителен период на неизпълнение е напълно произволно с
оглед липсата на каквито и да са доказателства в тази насока. Дори в хода на
съдебното производство от приходната администрация не са представени доказателства,
от които може да бъде направен извод, че без такава мярка събирането на
задълженията от длъжника ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Доводът за невъзможност или затруднено събиране
на публичните вземания, дължими от жалбоподателя, не се подкрепя от данните по
делото, от които е видно, че по образуваното изпълнително дело са извършвани
плащания. Няма доказателства дали и кога е преустановено изпълнението, няма
актуална информация за притежавани от длъжника активи, нито за ефекта от
наложените през 2015г обезпечителни мерки. При това положение предприетите от
данъчните органи действия очевидно се явяват фактически и правно необосновани. Избраната
мярка „запор върху парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в
търговски обект“, доколкото визира всички постъпващи суми по регистрираните
фискални устройства в обекта, несъмнено ще доведе до затрудняване на
търговската дейност. В тази връзка основателни са възраженията на жалбоподателя
за непропорционалност на наложената обезпечителна
мярка особено предвид вида на търговската дейност, която се осъществява чрез
сделки с лекарствени средства в аптека, стопанисвана от ЕТ, намираща се в малко
населено място. Напълно възможно е на практика да се стигне и до прекратяване
на дейността, което от своя страна ще попречи за събиране на публичното вземане
или части от него, а това не е целта на закона. Изложеното, преценено и с оглед
липсата на мотиви за изчерпване на останалите възможности за събиране на публичните
задължения показва, че органите по приходи не са съобразили процесните актове с
чл.6 от АПК, приложим на основание § 2
от ДР на ДОПК, тъй като с тях се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актовете се издават.
Обстоятелството,
че длъжникът не се е възползвал от правото си да посочи подходящ начин за
изпълнение на задълженията, не обосновава законосъобразност на избраната от
публичния изпълнител обезпечителна мярка. Не е еднозначно и приложението на правната възможност по чл. 229, ал. 1 във вр.
с ал. 3 от ДОПК по искане на длъжника с разпореждане на публичния изпълнител до
банката да бъде разрешено определена част от постъпилите или постъпващите по
сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за
неотложни плащания във връзка с дейността му. Принципно тази възможност касае
суми по сметка на длъжника, а в настоящия случай е разпоредено сумите да
постъпват по сметка на ТД на НАП.
По тези
съображения съдът намира, че при неправилно приложение на материалния закон
публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по чл.195,
ал.2 от ДОПК за налагане на процесната обезпечителна мярка „запор върху парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в
търговски обект“.
Като е оставил без уважение жалбата срещу постановлението за налагането й,
решаващият орган е постановил решението си в несъответствие с приложимите материалноправни
разпоредби. Затова Решение № 359/ 31.10.2022г на Директора на ТД на НАП Пловдив
и потвърденото с него Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№
24/РД-11-36/ 11.10.2022г на главен публичен изпълнител следва да бъдат отменени
като незаконосъобразни.
При този изход на делото с оглед
своевременно направеното искане, неоснователността на жалбата и разпоредбата на
чл.
143, ал. 3 от АПК на жалбоподателя следва
да се присъдят разноските за държавна такса в размер на 50лв, дължими от Национална
агенция за приходите – юридическото лице, в състава на което се намира
ответният административен орган.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „В.Х.П.“ с адрес *** Решение № 359/
31.10.2022г на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ 24/РД-11-36/ 11.10.2022г на главен публичен
изпълнител д дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изп.д.№ 5138/ 2015г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на
ЕТ „В.Х.П.“ с адрес *** сумата 50 /петдесет /лв, представляваща направени по
делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: