Решение по дело №12164/2015 на Софийски градски съд

Решение

 

гр. София, 24.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12164 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищецът  Д., представлявана от М.НА Р.Р.и Б.., твърди, че е собственик на масивна жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 121, 55 кв.м., заедно с избено и таванско помещение, и гараж, находящи се в гр. София, ул. **********, в УПИ ІV-280, м. Изток-Изток, с площ от 18 кв.м. Твърди, че понастоящем масивната жилищна сграда се владее без основание от ответника „С.2.“ ЕООД, а гаража – от ответницата Е.Л.И.. Твърди се, че сградата и гаражът са собственост на Д., тъй тя (чрез БОДК) закупила същия с н.а. № 30 от 22.08.1980 г. от П.И.И.. Договорът е обявен за нищожен с влязло в сила на 8.07.2002 г. съдебно решение, тъй като съпругата на продавача С.Ш.И. не е дала съгласие за сделката. С н.а. № 191 от 21.06.2005 г. Л.П.И.(син на П.И.) е продал имота на С.М.Ц., който (заедно със съпругата си) с н.а. № 52 от 16.12.2009 г. го е продал на ответното дружество. Д. поддържа, че след сделката през 1980 г. в продължение на повече от 10 години (считано от 22.08.1980 г. до 1993 г., когато е образувано гр.д. № 2257/93 г., СРС, с предмет иска за нищожност) е владяла имота като свой, чрез други субекти - „Дипломатик сервиз“, БОДК, ИАДИС, МВР и пр. до 2005 г. Позовава се на изтеклата придобивна давност още преди да се образува делото, в което е прогласена нищожността на сделката по н.а. № 30 от 1980 г. Претендира да се признае, че Д. е собственик на двата имота и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху същите.

Ответникът „С.2.“ ЕООД оспорва правото на собственост на ищеца. Сочи, че вторият обект – гараж изобщо не съществува. Твърди, че иска е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на десетгодишния давностен срок за предявяването  му. Твърди, че ищецът не е се позовал на изтекла в негова полза давност в рамките на вече развилото се съдебно производство. Твърди, че в полза на дружеството е изтекла кратка придобивна давност. Оспорва договор на БОДК от 14.01.1983 г. относно достоверност на датата. Претендира разноски.

Ответницата Е.Л.И. оспорва иска. Сочи, че в нейна полза е изтекла придобивна давност, тъй като праводателите й владеят гаража повече от 50 години считано от 1956 г. (по силата на отстъпено право на строеж). 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че на 22.08.1980 г., с нотариален акт № 30 по н.д. № 2446/80 г. по описа на І нотариус при СРС, Бюрото за обслужване на дипломА.еския корпус (БОДК) купува от П.И.И. двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 121,55 кв.м., заедно с избено и таванско помещение, гараж, подобрения, трайни насаждения и право на строеж върху дворното място, съставляващо парцел ІІ-Х /втори-десети/ в квартал 2 по плана на гр. София, ул. „**********. С Решение от 14.01.1999 г. по описа на 65 състав, СРС, влязло в сила на 08.07.2002 г., същият договор е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. с чл. 13, ал. 3 СК от 1968 г., поради липса на съгласие от страна на С.Ш.И. – съпруга на продавача. В проведено по делото о.с.з. на 24.11.2016 г. процесуалният представител на ищеца не оспорва, че след 2004 г. имотът е върнат на праводателите на ответника, както и, че същият е вписан в партидите за плащане на данъци. Не оспорва също, че след 2005 г. имотът е владян от ответниците и праводателите на ответниците. С протоколно определение от 24.11.2016 г. е обявено за безспорно, че имотът е бил отразен в баланса на „С.2.“ ЕООД.

Представена е Спогодба за двустранно сътрудничество в областта на обслужването на дипломА.еските мисии на Народна Република България в гр. Хавана и Република Куба в гр. София, в сила от 01.01.1977 г., в която са изброени кои имоти в гр. София и гр. Варна ще бъдат предоставяни на реципрочен принцип между двете държави за ползване. Към нея е представен протокол за изменение на спогодбата за сътрудничество в областта на обслужването на дипломА.еските мисии на НР България в Хавана и на Република Куба в София, с който се допълват имотите отредени за реципрочно ползване от дипломА.еските мисии на двете държави. Въз основа на това е сключен, представеният по делото, договор за наем от 14.01.1983 г. между БОДК и посолството на Република Куба с предмет недвижим имот, находящ се на ул. „Академик **********, състоящ се от два кабинета, хол, столова, кухня, сервизни помещения, с наемен срок от 17 декември 1981 г. до 17 декември 1983 г. В чл. 1.2 е предвидено имотът да бъде предаден с протокол-опис, подписан от двете страни, който не е представен по делото. На 1 юни 2004 г. е сключено споразумение между Министерство на външните работи и Посолството на Република Куба, с което се прекратява наемния договор, подписан на 14.01.1983 г. По този повод е издадена Заповед № 95-00-199/09.07.2004 г., с която е назначена комисия за приемане на процесната сграда с председател г-н М.А., по онова време началник сектор в Дирекция „Управление на собствеността“ в МВнР, който е разпитан и по настоящото дело. На 12.07.2004 г. е извършено предаването на процесната сграда. По делото е постъпило писмо от кмета на район „Изгрев“ при Столична община, в което е посочено, че в техническия архив при същия не се съхраняват строителни книжа за гаража.

По делото е изслушана и приета СТЕ, според чието заключение процесните два имота – двуетажната сграда и гаражът, са отразени по един и същи начин във всички регулационни планове от 1967 г. до сега, като идентичността е и по отношение на отразяването им в представените нотариални актове. По отношение на гаража вещото лице констатира след оглед, че същият понастоящем не съществува. В о.с.з. уточнява, че на мястото има само бетонова площадка. Първото му нанасяне е в плана, одобрен през 1976 г., като според вещото лице процесният гараж е бил построен преди одобряването на този план. Гаражът е бил нанасян винаги с едни и същи размери от 19,25 кв.м. Границите му са от четири страни двор – поземленият имот, в който се намира. Към СТЕ са приложени и 4 бр. скици – извадки от всички регулационни планове, в които са индивидуализирани двуетажната постройка и гаража.

Разпитан като свидетел е М. С.А.– служител на Министерство на външните работи от 01.02.2002 г. на длъжност началник „Спогодби“. В това си качество той поддържал връзки с тези посолства, с които българската държава имала спогодби за размяна на собственост на реципрочен принцип. Едно от тях било на Република Куба. Уточнява, че всяко чуждо представителство на държава имало посолска сграда, консулска служба, резиденция на посланика и жилища на служителите. От края на декември 1981 г. е подписан договор с БОДК, който е изпълняван до средата на юли 2004 г., когато е участвал в приемането на сградата, при което кубинското посолство я предало на МВнР. Последното след това е предало имота на ищците. За последен път свидетелят бил в имота на 14 или 17 юли 2004 г. Сочи, че не е знаел да са водени дела за този имот. Принципал на БОДК към онзи момент било МВнР, но това било формално, защото те били едно. Свидетелят разяснява, че е участвал лично само в приемането, но не и в предаването на имота.

По делото е разпитан и свидетелят П.С.М., който живеел в един вход с Л.. От него чул, че има имот на ул. „М.П.“, за който имало дело и разказвал, че за него имало 10-годишна битка, след която имотът му бил върнат. Делото приключило през есента на 2004 г., запомнил го, защото ходил в къщата по това време. Знаел, че имотът, който е къща близнак, е бил ползван от кубинското посолство. Към онзи момент къщата била за ремонт, тъй като повечето неща били захабени, а имало и липсващи неща. На свидетеля му били оставени ключовете, за да може да отваря на „Топлофикация“, тъй като абонатната станция обслужвала и съседната постройка. Свидетелят работил в сферата на недвижимите имоти и поради това водил там потенциални наематели. Той сочи, че къщата е купена година по-късно, но първият й ремонт е направен през 2006 г. Тогава бил в имота и с новия собственик, без някой да му е пречил да влиза. До къщата имало и нещо като подвижен гараж. Имало паркирана в двора кола, за която знаел, че е на познати на собственика.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Решението по ревандикационния иск  установява собственическите права към настоящия момент, поради което и този вид иск не се погасява по давност. Поради това възражението  на ответника „С.2.“ ЕООД за недопустимост на производството, тъй като искът е предявен след изтичането на десетгодишният давностен срок за предявяването му, се явява неоснователно.

Когато е предявен иск за установяване на собственост въз основа на давностно владение, следва да се докажат следните факти: основанието, на което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и непрекъснатост и необозпокояваност на владението. По делото се установи, че Д., в лицето на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус е закупило с нотариален акт № 30 по нот. дело № 2446/80 г. по описа на І нотариус при СРС масивна жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 121,55 кв.м., заедно с избено и таванско помещение, и гараж (19,25 кв.м.), находящи се в гр. София, ул. **********, в УПИ ІV-280, м. Изток-Изток. С Решение от 14.01.1999 г. по описа на 65 състав, СРС, влязло в сила на 08.07.2002 г. този договор е обявен за нищожен. Порочният договор не е породил правни последици и затова купувачът него не е придобил качеството на добросъвестен владелец - той не е придобил имота на годно правно основание поради порок на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. Когато праводателят по нищожен договор предаде владението на приобретателя, последният може да придобие собствеността на оригинерно основание /придобивна давност/ ако владее най-малко десет години - чл. 79, ал. 1 ЗС. По делото се установява, че Д. е владяла повече от десет години процесния имот. С договор за наем от 14.01.1983 г. ползването на имота е представено на посолството на Република Куба. В договора е посочено, че ползването е започнало от по-ранна дата – 1981 г., което се потвърждава и от свидетелските показания на М.Атич, които съдът кредитира. Наемните взаимоотношения са продължили до юли 2004 г., когато държанието на имота е предадено на МВнР. От нормативната уредба през годините се установява, че владението на имота е осъществявано от Д. първоначално чрез БОДК, (според чл. 1 и чл. 2 от Постановление № 127 на Министерския съвет от 20.12.1974 г. за организиране обслужването на чуждестранни дипломатически и други представителства и представителства на международни организации в НРБ, тази организация е юридическо лице на стопанска сметка), впоследствие чрез „Дипломатик сервиз“ (според Заповед № 1781 от 30.04.1991 г. на министъра на външните работи тя поема активите и пасивите на БОДК), след това отново от БОДК (съгласно чл. 2, ал. 1 от Постановление № 26 на МС от 06.02.1992 г. за прекратяване на държавна фирма „Дипломатически сервиз“ БОДК поема активите и пасивите на „Дипломатик сервиз“) и в последствие чрез Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ (според чл. 3а, ал. 3 от Постановление № 221 от 30.11.1999 г. за приемане на устройствен правилник на МВнР и за преобразуване и закриване на административни структури, активите и пасивите на БОДК преминават към агенцията) до закриването й с Постановление № 252 на Министерския съвет от 5.11.2001 г., в чийто чл. 3, ал. 1 е разписано, че имуществото на закритата агенция преминава към МВнР. Поради това следва да се приеме, че към юли 2004 г. в полза на Д. е завършен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и въз основа на недобросъвестно владение е могла да стане собственик на двуетажната жилищна сграда. По делото не са представени никакви доказателства в този период владението й да е било смущавано. Свидетелят А.не знае да са се водили други дела по отношение на имота.

В същото време обаче, следва да се отчете, че изтичането на давностния срок не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно. В разпоредбата на чл. 84 от ЗС е отразено, че по отношение на института за придобивна давност се прилагат част от разпоредбите, регулиращи погасителната давност в ЗЗД, включително чл. 120 ЗЗД, посочващ, че давността не се прилага служебно.

Същевременно по делото не се спори с оглед направеното заявление от процесуалният представител на ищеца, че след 2005 г. имотът се владее от ответниците и техните праводатели преди това. В подкрепа на това са и показанията на свидетелят Атич, който въпреки че участвал само в приемането на имота от кубинското посолство, знаел, че впоследствие МВнР го е предало на ответниците. Предвид твърдението, че  имотът се владее от ответниците от 2005 г. съдът приема, че релевантната година е 2004 г. Според свидетеля М. той е бил в къщата през есента на 2004 г., когато имотът вече бил предаден на Л., като ясно си спомня, че имотът е купен година по-късно. По делото липсват доказателства, които да разколебаят този извод. С оглед на изложеното направеното от ответника „С.2.“ ЕООД възражение за придобиване на имота по давност се явява основателно. С уточнителна молба е пояснено, че то се основава и на чл. 84 ЗС, което мотивира извода, че в полза на ответника „С.2.“ ЕООД е изтекла 10 годишна давност и към момента на завеждане на иска Д. не е била собственик на процесния имот.

Според заключението на вещото лице, направено след оглед на място, гаражна постройка не съществува. Поради нанасянето му в регулационен план и заради налична бетонова основа има индиции, че такава е съществувала, но тъй като както бе споменато решението по ревандикационния иск  установява собственическите права към настоящия момент, липсата на годен обект, върху който да се е осъществило владението не дава основание искът спрямо гаража да бъде уважен. (Така и в задължителната практика, на която се позовава ответника  „С.2.“ ЕООД - решение № 245 от 16.12.2015 г. по гр. д. № 3263/2015 г., І Г. О. на ВКС).

Поради изложените доводи съдът намира, че исковете с правно основание чл. 108 ЗС следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

С оглед този изход на делото на ответника „С.2.“ ЕООД се дължат разноски в размер на 3 060 лв. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство на ответницата Е.И. (л. 127) е видно, че към момента на сключването му са изплатени 600 лв., но до приключване на настоящото производство не са представени доказателства плащането на остатъка. Поради това ответникът дължи заплащането на 600 лв. на ответника Е.И. за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д., чрез М.НА Р.Р.и Б.. спрямо „С.2.“ ЕООД, ЕИК ********, иск с правно основание  чл. 108 от ЗС за признаване правото й на собственост на основание давностно владение в периода 22.08.1980 г. - 1993 г., на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, в УПИ ІV-280, м. Изток-Изток, съставляващ масивна жилищна сграда, с разгърната застроена площ от 121,55 кв.м., заедно с избено и таванско помещение, и предаване на владението върху имота, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д., чрез М.НА Р.Р.и Б.. спрямо Е.Л.И., ЕГН **********, иск с правно основание  чл. 108 от ЗС за признаване правото й на собственост на основание давностно владение в периода 22.08.1980 г. - 1993 г., на недвижим имот, представляващ гаражна постройка с площ 18 кв.м., находяща се в гр. София, ул. „**********, в УПИ ІV-280, м. Изток-Изток, и за предаване на владението върху имота, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д., чрез М.НА Р.Р.и Б.., да заплати на „С.2.“ ЕООД сумата от 3 060 лева, представляваща сторените в производството разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д., чрез М.НА Р.Р.и Б.., да заплати на Е.Л.И. сумата от 600 лева, представляваща сторените в производството разноски.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ГРАДСКИ СЪДИЯ: